185 съответно неговата структура. Структурата на комплекса за сигурност може да се промени и при промяна на отношенията между държавите (сближаване или конфронтация), на съотношението на силите (укрепване на едни държави или отслабване на други), или на постигнатите договорености (отказ от спазване на съществуващите и сключване на нови).
В зависимост от това дали в комплекса за сигурност протичат процеси, при които неговата структура се запазва или в нея има тенденции към трансформация, се наблюдават следните четири опции
422
:
(1)
запазване на статуквото — промените водят към поддържане или слабо увреждане на
структурата на комплекса;
(2)
вътрешна трансформация — промените на структурата стават в рамките на територията, заемана от комплекса;
(3
) външна трансформация — промените в структурата са съпроводени от осезаемо свиване
или разширяване на територията, включена в границите на комплекса, т.е. някои държави напускат комплекса за сигурност или в него влизат нови държави;
(4)
потискане — една или няколко външни сили влизат директно в регионалния комплекс, за да потиснат неговата местна динамика на сигурността, като тази ситуация е различна от нормалния процес на интервенция на велики сили в работите и отношенията на регионалния комплекс.
До
тук се спрях на класическия поглед върху комплекса за сигурност като регионално базиран клъстер от държави. Съвременната теория за комплекса за сигурност разглежда както други актори, различни от държавите
(например етноси, фирми, и т.н.), така и други сектори от сигурността, различни от политическия и военния (например икономически, социетален и т.н.)
423
Следователно
дефиницията за съвременен „комплекс за сигурност” може да се даде, като в дефиницията за класическия „комплекс за сигурност” думата
„
държава” се замени с думата „
елемент” (на комплекса), като се има предвид, че освен държави, комплексът за сигурност се състои и от други елементи).
В такъв случай
съвременният „комплекс за сигурност” се определя като „група от
елементи, чиито главни схващания и тревоги за сигурността са толкова тясно свързани, че проблемите на националната сигурност на всеки един от тези елементи не могат да бъдат логично анализирани и разрешавани отделно от проблемите на останалите елементи”
424
. Важно е да се разбира, че взаимната зависимост по отношение на сигурността е значително по-голяма между елементите на комплекса, отколкото между тях и елементите извън него.
Важно е също така отново да се осъзнава, че тясната взаимна зависимост между тези елементи по отношение на сигурността води да възникване на
отчетлива регионална структура, която се формира от разпределението на силата, така и от отношенията, базирани на приятелството и враждебността.
Между общностите за сигурност и комплексите за сигурност Холгер
Мьолдер разглежда като възможни по степен на интегрираност още два модела на сътрудничество в постмодерната среда за сигурност в Европа: споразумения за кооперативна сигурност и споразумения за колективна сигурност
425
Сподели с приятели: