Същност, смисъл и съдържание на сигурността

183 освен присъщата и системно определяща за слабосвързаните общности черта за запазване на надеждни предвиждания за мирна промяна, имат известна степен на взаимна помощ, от една страна, и обща рамка за управление, от друга страна.
И накрая, Адлер и Барнет говорят за влиянието, което членството в общност за сигурност оказва върху поведението на държавата. Държавите
членки търсят легитимация за своите действия от общността, оправдавайки ги с изискванията на общностните норми. Особено в силносвързаните общности за сигурност идентичността на държавата вече се определя от членството й в тази общност, от ценностите и нормите „Ние”, от ресурсите и стратегиите, които „Ние” използваме, за да ги отстоим, от начина, по който „Ние” кара „Нас” да действаме. Атмосферата и културата „Ние” помага да се изясни кои са „Те”, какво „Те” планират да правят и дали „Те” представляват проблем за „Нас”
415
Бари Бузан, Оле Уевер и Яп де Вилде се опитват да преодолеят известната схематичност и ограниченост на понятието „общност за сигурност”, като се базират на теоретическия и подкрепен с геополитически аргументи извод, че повечето държави провеждат политиката си за сигурност и разполагат своите стратегически ориентири и приоритети по-скоро в рамките на своя регион, отколкото в някакъв по-широк, да не говорим за глобален, контекст. Това е така, защото за тях заплахите към сигурността им се свързват с държавите в непосредствена близост до тях, а не толкова с отдалечените велики сили, т.е. преплитането на проблемите на сигурността в рамките на техния регион е много по-силно, отколкото извън него. Тези регионални особености са резултат от исторически наслагания и недоверия, стереотипи и предубеждения, приятелства и вражди, но и от актуалното разпределение на силите между държавите. Ето защо гореспоменатите учени въвеждат понятието „комплекс за сигурност”, като регионално базиран, локално групиран клъстер от държави, чиито главни схващания и тревоги за сигурността са толкова тясно свързани, че проблемите на националната сигурност на всяка една от тези държави не могат да бъдат логично анализирани и разрешавани отделно от проблемите на останалите държави
416
Терминът „комплекс за сигурност”, въведен от Бари Бузан, Оле Уевер и
Яп де Вилде, много бързо става класически за международните отношения референтен обект, който служи за характеризиране и изследване на регионални подсистеми от държави като обекти на анализ по отношение на сигурността, а също така отчита присъщите на съответния регион особености, подчертаващи неговата известна автономност и уникалност. С въвеждането на този термин вниманието се насочва към често подценяваните и нерядко изпълнени с мнителност, предубеждения и стереотипи проблеми на регионалната сигурност, което се налага, за да не се разтваря всичко само в глобалното „системно равнище” и да се даде възможност за сравнителни изследвания между регионите. Освен това с края на Студената война нарасна взаимообвързаността между държавите и регионите, а на преден план излязоха регионалните и локалните кризи и конфликти на етническа, религиозна и социална основа. За да съществува реално регионалният комплекс за сигурност като подструктура на международната система и за да изпълнява ефективно своето предназначение, е необходимо по отношение на сигурността да съществува определена взаимна зависимост между държавите

184 в комплекса и в същото време да е налице известно безразличие между държавите от комплекса и съседните държави
417
Класическите (т.е. съставени от държави) комплекси за сигурност се определят в дискурса на силовата политика (т.е. разглеждат преди всичко политическите и военните проблеми на сигурността) и имат следните характеристики:
▪ състоят се от две или повече държави;
▪ тези държави представляват географски кохерентно
CLXVIII
групиране;
▪ отношенията между тези държави са определени от взаимна зависимост в сферата на сигурността, която може да бъде или позитивна, или негативна, но е значително по-силна помежду им, отколкото между тях и държавите извън комплекса;
▪ структурата на взаимната зависимост в сигурността трябва да бъде дълбока и продължителна (т.е. много повече от еднократно взаимодействие), макар и не перманентна
418
Възприятията по отношение на сигурността на отделните държави от комплекса за сигурност и взаимодействията между тези държави определят динамиката и структурата на този комплекс. Историческите факти и изучаваните конкретни случаи (case studies) показват, че комплексите за сигурност са трайни, но не постоянни, елементи на международната система
419
Макар че се говори за „регионален комплекс за сигурност”, акцентът в него е не толкова върху региона, колкото върху сигурността, върху чието ниво и надеждност на гарантиране оказват влияние следните фактори:
▪ вътрешните уязвимости на страните в региона, като оказващи въздействие на неговата стабилност и върху отношенията между държавите;
▪ отношенията между държавите;
▪ взаимодействията на региона със съседните региони;
▪ ролята на великите сили в региона (взаимоотношенията между глобалните и регионалните структури за сигурност)
420
Структурата и вътрешната динамика на комплекса за сигурност, както и сцеплението на държавите от комплекса, могат да се класифицират в зависимост от разпределението на силите между държавите, от тяхната взаимозависимост по отношение на сигурността и от характера на техните отношения в рамките на този комплекс, т.е. от това дали те се базират на приятелство или на враждебност, а също така и от наличието на някакви дисциплиниращи ги споразумения и договорености помежду им. От тази гледна точка могат да се посочат три типа комплекси за сигурност
421
:
(1)

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: