Същност, смисъл и съдържание на сигурността
сигурност, т.е. максимизира се целта, без да се държи на наличните ресурси. При втория метод, т.нар. подход „минимални ресурси
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| сигурност, т.е. максимизира се целта, без да се държи на наличните ресурси. При втория метод, т.нар. подход „минимални ресурси”, се търси една реалистична, достижима и национално отговорна цел, която да се постигне с възможно най-малкото изразходване на наличните ресурси (отново не става въпрос само за средствата като пари — имат се предвид всички упоменати по- горе дадености на държавата). При този подход съответно се извежда на преден план една реалистична цел, която да се постигне с минимум разход на ресурси. Акцентът тук е върху обезпечаването на поносима сигурност с възможно максималното щадене на ресурсите, т.е. минимизира се разходът на наличните ресурси, докато обаче все още се гарантира сигурност. Но е логично, че в нормални условия, държавата е склонна да минимизира разходите, да гарантира разумно, но не оптимално равнище на сигурност. Обратно, когато държавата е в кризисна ситуация, когато има опасност за ключовите й интереси, тя оптимизира целите си и последното, за което мисли е да щади разходите за отстояването им (с други думи, преминава към т.нар. „кризисно планиране”). Планирането и управлението на политиката за сигурност е изключително сложно — по-сложно от висшата математика и висшия пилотаж. Не се ли прави по оптималния начин, може да има преразход на средства и да се падне под критичния минимум на сигурността. А осъществи ли се оптимално добре, може да даде високи дивиденти, да намери „златното сечение” между способности и потребности, самото то да се превърне в ефективен генератор на сигурност. Финансирането на сигурността не е чисто счетоводен процес и въпрос на бюджетарни техники. Това е най-напред държавна политика. То е концептуален и философски проблем. Преди да планираш средствата за сигурност, трябва да формулираш политиката си за сигурност. И в най-развитите страни средствата за сигурност са ограничени. Ако се допуска тяхното прекомерно изразходване за сигурност, неизбежно страдат други сфери на обществения и социалния живот. Но освен философия в тези подходи има и много реална и често трудно реализируема практика. Говорим все пак за сложно напасване. Обикновено потребностите се определят от експертите, професионалистите, изпълнителите, т.е. в посока отдолу нагоре. А възможностите пък се определят от политиците, властимащите, управляващите и тук посоката е противоположна, т.е. отгоре надолу. И напасването, засичането, става доста 208 трудно — чрез компромиси, чрез саможертви и отговорност, в дух на дебат, дискусии, търсене на общи цели. Всеки трябва да определи колко да отстъпи, за да не пострада самата сигурност, нито уважението към властта, нито респектът към професионализма. Върви се бавно, стъпка по стъпка — изминава се дълъг път чрез технологии и процедури, съчетаващи известните съвременни методи за бюджетиране и финансиране, но и отчитащи състоянието на страната, нивото на нейните кадри. На практика като правило също се прилагат два подхода: Обща сума и Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|