Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| за непротиворечивостта”. Нейната идея е, че ако групата от правила и постулати (т.е. аксиоми и теореми), с която се описва дадената система е непротиворечива, то тази нейна непротиворечивост не може да бъде доказана, ако се остане само в рамките на въпросната група от правила и постулати (т.е. аксиоми и теореми). Това означава, че за нашите познавателни възможности и способности да произвеждаме и натрупваме знание съществува изначално и непреодолимо ограничение. Нашите опити да опишем една сложна система, оставайки в нейните рамки и в присъщия й понятиен и логически апарат са обречени на провал, защото цялостното й описание няма да е пълно и не можем чрез него да докажем собствената му непротиворечивост. С други думи, една сложна система може да бъде описана пълно и непротиворечиво, само ако се излезе извън нея, т.е. при качване с (поне) едно ниво на сложност по-нагоре. Оставайки вътре в системата, базирайки се на знанията, които получаваме само от нейното изучаване, ние не можем да получим пълна и непротиворечива представа за тази система. За да я разберем, трябва да я погледнем „отгоре”, чрез понятийния и логически апарат на по-сложна и по-обща система. А това означава в частност, че тъй като всяка теория, свързана с дадена система и оставаща в нейните когнитивни, концептуални, логически и понятийни рамки, не може да бъде пълна и непротиворечива, то за пълното и непротиворечиво описание на тази система ние се нуждаем от т.нар. метатеория XXIX , която се надгражда над съответната теория. Образно казано, за да разберем пълно и непротиворечиво какво се случва в България, ние не можем да прилагаме знания, получени само в затвореното пространство на България, а трябва да погледнем на страната ни откъм Европа, откъм европейските процеси, откъм общността, към която сме интегрирани, Европейския съюз. Пълно и непротиворечиво знание за България е възможно само в по-широкия контекст, към който тя се присъединява. Това важи и за човека — в пълна мяра. Човекът не може сам — със своя ум и разум, със своите принципи и норми — напълно да постигне нито себе си, нито света, който той толкова временно обитава, защото, както казва Майстер Екхарт XXX „разумът никога не схваща света в неговата цялост” 32 . Човекът трябва да използва за това някаква по-висша система от истини и закони. Такава, например, според великия френски философ и математик Блез Паскал (Blaise Pascal, 1623 —1662) е Вярата с нейния източник и вдъхновител — Бог. В своите „Мисли” Паскал пише: „Какво ще стане тогава с теб, човече! Ти, който се стремиш да разбереш своето истинско състояние чрез своя обикновен разум? [...]. Знай, тогава, надменно същество, какъв парадокс си ти сам за себе си. Унижи себе си, безплоден разум; замълчи, слабоумна природа; знай, че човек безкрайно надвишава човека, и чуй от своя господар своето истинско XXVII Семиотика — наука, изучаваща свойствата на знаците и знаковите системи (естествените и изкуствените езици). XXVIII Трансцендентен — философски термин, характеризиращ това, което е принципно недостъпно на познанието чрез опити, намира се извън пределите на опита, не е достъпно за сетивата. XXIX Метатеория — теория от втори порядък за дадена теория; теория за теория; теория, имаща за предмет друга теория и изучаваща нейните свойства, структури, закономерности, методи на изследване. Понятието е въведено за първи път от Давид Хилберт (David Hilbert, 1862—1943), един от най-влиятелните математици в първата четвърт на XX век. XXX Майстер Екхарт (Meister Eckhart, ок. 1260—ок. 1328) — германски теолог и философ. 20 положение, което си неспособен да разбереш сам. Чуй своя Бог” 33 Св. Иоан Дамаскин XXXI също смята, че „вярата е фундамент на разума във всичките му движения. Разумът не е източникът на знанието и истината, а само повежда към тях. Тъкмо вярата сочи към дълбинните смисли, вложени във видимия свят и насочва към истинното познание” 34 Нека още веднъж се замислим за значението на това наистина гениално прозрение на Курт Гьодел! Ако една социална система (индивид, общност, общество) можеше напълно и непротиворечиво да обясни сама себе си, да снеме със собствените си познавателни способности съществуващата за нея неопределеност и да подреди в достатъчно ясен онтологичен XXXII вид пространството и времето, които тя обитава, то тогава нейното комуникиране с други социални системи би се затруднило; нямаше да възниква потребност от усвояване и осмисляне на качествено нови и различни външни научни и информационни достижения, подходи и методи; действителността щеше непрекъснато да се разпада на отделни, в голяма степен независими една от друга социални системи, които не биха се стремили да обменят помежду си когнитивни (свързани със знанието) ресурси. С други думи, всяка социална система в интелектуален план щеше да си бъде самодостатъчна, самодоволна от постигнатото разбиране за себе си и за света и неизбежно би се затворила, изолирала и обрекла се по този начин на схоластика, догми, ирационални представи и интелектуална стагнация. Ето защо теоремите на Курт Гьодел са всъщност аксиоми, които спасяват света от умствена и творческа деградация, защото налагат на всяка социална система необходимостта от комуникация с други социални системи. Нещо повече, те правят възможно тази система да разбере и осмисли себе си само като се „изкачи” на по-високо ниво на сложност, като „погледне” себе си „отвън” и „отгоре”, а значи, като преди това разбере собствената си познавателна ограниченост (в някакъв смисъл — провинциалност) и потърси приобщаване към друга — по-развита, по-устойчива и по-ефективно функционираща социална система. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|