Същност, смисъл и съдържание на сигурността

18 състояние. В такива ситуации неразумното поведение на системата е да започне да изяснява причините, да хаби енергия за вътрешна конфронтация, да се лута между различни възможни траектории, да самовзривява отвътре структурата си. С по-обикновени думи може да се каже, че има уникални кризисни или критични точки, когато е контрапродуктивно да се губят ресурси и време за анализ на случилото се, а трябва да се намерят сили и енергия най- напред за излизане от кризисната или критичната точка и за стабилизиране на системата. Едва след това може да се премине към т.нар. поуки от практиката или извлечени уроци от изминалите събития (lessons learned).
Теоремите за непълнотата на Гьодел
Аналитичните достижения на австрийския и американски учен Курт
Гьодел (Kurt Gödel, 1906—1978) представляват един от интелектуалните върхове в теорията на познанието като цяло и в математиката в частност. Той е причислен към най-великите математици на ХХ век. Признава се, че „влиянието на неговите трудове върху развитието на логическите изследвания може да бъде сравнявано само с това на Аристотел
XXIII
и Лайбниц
XXIV
“, постиженията му са оценени от Джон фон Нойман като „изключителни и величествени, дори повече от величествени”
27
Курт Гьодел доказва двете знаменити теореми за непълнотата и за непротиворечивостта през 1930 г. и ги публикува в началото на 1931 г. За тяхното обясняване и разбиране се изискват много сериозни математически познания. Ще се опитам да ги преразкажа със значително опростяване, защото при прилагането им към социалните системи (общности от хора, общества, държави, общности от държави) се използва най-вече главното в тяхната удивителна логика.
Първата теорема на Гьодел, донесла му световна слава, става известна като „Теоремата на Гьодел за непълнотата”. Нейната идея е, че ако имаме една достатъчно сложна система, то нито една група от правила и постулати
(т.е. аксиоми и теореми) не може да опише присъщите на тази система свойства и процеси напълно (т.е. не е достатъчно точна, всеобхватна и изчерпателна), ако остане в рамките на нейния понятиен и логически апарат.
Тази теорема се смята за „едно от върховите постижения в човешкото интелектуално развитие”, за „най-значимата математическа истина на нашия
(ХХ) век”
28
. Като сила на своето научно влияние тя е поставяна на едно ниво с теорията на относителността и квантовата механика, наричана е „третият елемент, заедно с принципа за неопределеност на Хайзенберг
XXV
и
Айнщайновата теория на относителността, на тази триада от теоретични катаклизми, които разтърсват основите на точните науки”
29
. Разглеждана е не като принадлежащ на математиката логически артефакт, а като „природен закон, отнасящ се до математизиращата способност на Homo sapiens
XXVI
“
30
Показателно е, че Теоремата на непълнотата на Гьодел се използва като теоретичен модел и познавателен конструкт в най-различни клонове на науката
— космология, квантова механика, молекулярна биология, когнитивна психология, теоретична икономика, теория на правото, политология, обща
XXIII
Аристотел (Αριστοτέλης, около 384 г. пр.Хр.—322 г. пр.Хр.) — гениален древногръцки философ.
XXIV
Готфрид Лайбниц (Gottfried Leibniz, 1646—1716) —германски философ.
XXV
Вернер Хайзенберг (Werner Heisenberg, 1901—1976) —германски физик, един от основоположниците на квантовата механика.
XXVI
Обобщено название на съвременния човек — „разумен човек”.

19 социология, семиотика
XXVII
, теория на литературата, естетика, теология, трансцендентална
XXVIII
философия
31
Втората теорема на Гьодел става известна като „Теоремата на Гьодел

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: