Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Теория на игрите
| Теория на фракталите Фракталът е сложна [геометрична] фигура, която има свойството самоподобие, т.е. съставена е от намаляващи части, всяка от които е подобна на цялата фигура. С други думи, фракталът е безкрайна себеподобна [геометрична] фигура, всеки фрагмент на която се повтаря при намаляване на мащаба. Теорията на фракталите (в частност фракталната геометрия) изучава фракталите, техните свойства, проявления, взаимодействия и приложения към различни обекти, явления и системи. „Баща” на фракталите е наскоро починалият забележителен френски и американски учен Беноа Манделброт (Benoît Mandelbrot, 1924 —2010). Той въвежда понятието „фрактал” през 1975 г., XVIII „И Дзин” — „Книга на промените”, съставена основно по време на династията Джоу (1122—249 или 221 пр. Хр.). Състои се от 64 символа — хексаграми, всеки от които изразява една или друга жизнена ситуация във времето от гледна точка на нейното постепенно развитие. Символите са съставени от по 6 черти всеки. Чертите са цели (символизират активното състояние, светлината, мъжествеността, напрежението, т.е. Ян) или прекъснати по средата (символизират пасивното състояние, тъмнината, женствеността, податливостта, т.е. Ин). XIX Императив — категорично изискване, искане, заповед. XX Ad hoc ( лат. ‘за дадения случай’) — решение или действие, свързано единствено с даден конкретен случай. 17 макар че и преди него подобни обекти са били изучавани от други математици. Фракталността може да се пренесе и върху системите, в т.ч. социалните. Системата е фрактал(на), когато всяко изграждащо я структурно ниво (т.е. подсистема, вкл. базисните системни елементи) е подобно на цялата система. Теория на игрите Теорията на игрите е математически метод (или клас математически методи) за изучаване на оптималните стратегии в конфликтни ситуации и състезателни взаимодействия, наречени игри. „Игра” в случая е процес, изразяващ се в стратегическо взаимодействие (чрез конфронтация и/или сътрудничество), в който участват две или повече страни („играчи”), водещи борба за реализиране на своите интереси. Всяка от страните, при използване на наличните й ресурси, преследва своя цел с помощта на определена рационална стратегия чрез избор измежду алтернативни решения и при обмисляне на ходовете на опонентите. Това може да доведе до победа или загуба в зависимост от поведението и неизвестните предварително решения на останалите страни, както и от редица други условия, съпътстващи съответната игра. Математическата теория на игрите бележи началото си от класическата книга „Теория на игрите и икономическото поведение” (Theory of Games and Economic Behavior ) от 1944 г. на Джон фон Нойман (John von Neumann, унг. János Neumann, 1903 —1957) и Оскар Моргенщерн (Oskar Morgenstern, 1902— 1977). Интересно от математическа гледна точка и поучително от гледна точка на нашите индивидуални и групови човешки амбиции е да се отбележи, че в случаите на несъвместими или много слабо съвместими интереси на двете страни в конфликта, вероятното сравнително устойчиво (а по принцип и относително справедливо) решение се постига, когато всеки играч се стреми към най-доброто от възможните най-лоши решения (the best of the worst solutions ) или към най-лошото от възможните най-добри решения (the worst of the best solutions ). Тогава би могло да се стигне до идеалния за конкретната игра на стратегическо съперничество случай, когато минимумът от максимумите на единия играч съвпада с максимума от минимумите на другия играч — решенията тип „maximin” или „minimax” 24 Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|