Същност, смисъл и съдържание на сигурността



Pdf просмотр
страница150/213
Дата08.06.2023
Размер2.8 Mb.
#117993
1   ...   146   147   148   149   150   151   152   153   ...   213
Н. Слатински. Сигурността - същност, смисъл, съдържание. С., 2011
Учените от едната група твърдят, че четирите класически опори на държавата на сигурността трябва да си останат такива, каквито са били създадени, някои от тях още в древността и да не се учат „тепърва” на дейности, присъщи на Гражданската сигурност. Обаче е нужно да се изгради нова, Пета опора на модерната Държава на сигурността — Гражданската сигурност (нещо подобно на Homeland Security Department в САЩ или на
Министерство Российской Федерации по делам гражданской обороны, чрезвычайным ситуациям и ликвидации последствий стихийных бедствий). В този дух се работи например в Швеция. Мощна интелектуална и практическа сила са разработките на видния експерт и университетски професор Бенгт
Сунделиус (Bengt Sundelius). Той и неговият екип, за разлика от схващането за социетална сигурност на Копенхагенската школа, разбират под Социетална сигурност именно указаната малко по-горе Гражданска сигурност и работят за изграждането на мрежа от различни държавни, неправителствени и частни организации за противодействие и управление при кризи от природни, породени от човека и със смесен характер заплахи, които могат да се окажат структурни опасности и да поставят под заплаха критичните функции на обществото
498
Учените от другата група смятат, че днешната Държава на сигурността трябва да остане с четири опори, но всяка от класическите й опори трябва да еволюира и да развие способности, които да й позволят да поеме известни отговорности и функции от Гражданската сигурност. Не го ли направи, съответната опора рискува да загуби част от смисъла на съществуването си и от подкрепата на обществото.
За Полицията необходимата еволюция като че ли е най-ясна концептуално. Тя може да се осъществи, като МВР от фактически
Министерство на обществения ред се трансформира в Министерство на вътрешната сигурност. У нас, макар по други съображения, то се прави — в
МВР са Пожарната и отскоро Гражданска защита, обединени в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
За Специалните служби също има относителна яснота — независимо от тяхната съпротива, ако искат да бъдат в час и да не ги смятат за производител


211 на скандали и за извършител на дейности на и отвъд ръба на закона, те трябва да се започнат да се превръщат в система за ранно сигнализиране по целия спектър от съвременни рискове (под риск тук се разбира въздействието на несигурността върху целите на държавата, обществото и гражданите).
Що се отнася до Отбранителната индустрия, тя и без подкана започна да се ориентира в процесите и да произвежда съоръжения и техника за „двойна употреба” — и за военни цели, и за извънредни ситуации от природен, антропогенен и техногенен характер. По-горе, макар и в различен контекст, споменах, че Нейоми Клайн говори вече не за Военнопромишлен комплекс, а за
Комплекс на капитализма на бедствията (Disaster Capitalism Complex)
499
, т.е. капиталистически комплекс, който е свързан с бедствията), който аз си позволих да нарека „Бедственопромишлен комплекс” (Disaster Industrial
Complex
.
Общо взето, без да се правят силни обобщения, може да се каже, че
Армията изпитва най-сериозни проблеми при намирането на пътищата на своята еволюция и трансформация в условията на излизането на преден план на Гражданската сигурност. Но проблемът е много по-сериозен. И той е закодиран във факта, че в съзнанието на българския политически елит има
„черна дупка” по въпроса: „За какво е необходима Армията?”. (Той, „елитът” си знае само едно — Армията ни е нужна за участие в мисии зад граница.) Тази
„черна дупка” не на последно място се дължи и на споменатата по-рано общата концептуална неяснота по наистина философския и стратегически въпрос: „Как


Сподели с приятели:
1   ...   146   147   148   149   150   151   152   153   ...   213




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница