211 на скандали и за извършител на дейности на и отвъд ръба на закона, те трябва да се започнат да се превръщат в
система за ранно сигнализиране по целия спектър от съвременни рискове (под риск тук се разбира въздействието на несигурността върху целите на държавата, обществото и гражданите).
Що се
отнася до Отбранителната индустрия, тя и без подкана започна да се ориентира в процесите и да произвежда съоръжения и техника за „двойна употреба” — и за военни цели, и за извънредни ситуации от природен, антропогенен и техногенен характер. По-горе, макар и в различен контекст,
споменах, че Нейоми Клайн говори вече не за Военнопромишлен комплекс, а за
Комплекс на капитализма на бедствията
(Disaster Capitalism Complex)499
, т.е. капиталистически комплекс, който е свързан с бедствията), който аз си позволих да нарека „Бедственопромишлен комплекс”
(Disaster Industrial Complex” .
Общо взето, без да
се правят силни обобщения, може да се каже, че
Армията изпитва най-сериозни проблеми при намирането на пътищата на своята еволюция и трансформация в условията на излизането на преден план на Гражданската сигурност. Но проблемът е много по-сериозен. И той е закодиран във факта, че в съзнанието на българския политически елит има
„черна дупка” по въпроса: „
За какво е необходима Армията?”.
(Той, „елитът” си знае само едно — Армията ни е нужна за участие в мисии зад граница.) Тази
„черна дупка” не на последно място се дължи и на споменатата по-рано общата концептуална неяснота по наистина философския и стратегически въпрос: „
Как Сподели с приятели: