Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| комисионната за посредниците и политиците. Елитът в България продължава да инвестира не във високи технологии и модерни комуникации за отбраната, а в скъпи играчки — платформи, за които е спорно дали има за страната задачи, които да бъдат осъществени чрез тях. Изливането на подобни мащабни средства става, без нито веднъж за тяхната необходимост и целесъобразност да бъде проведено заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента! 213 Всичко това не може да предизвика друга оценка, освен следната: Ниска ефективност и рационалност на дефинирането, подбора и приоритизирането на проектите, оказали се значително разминаващи се както с реалните възможности на икономическия и ресурсен потенциал на държавата, така и по отношение на истински приоритетни нужди на въоръжените сили. Неумението на нашия политически елит да осъществи през годините на Прехода политика за национална сигурност и отбрана, която да е сравнително ефикасна CXCIV и поне отчасти ефективна CXCV поставя на преден план два изключително важни въпроса — за качеството на решенията в институциите от системата за национална сигурност и за контрола върху тези институции. За да се случат нещата, България, трябва да се модернизира, европеизира и демократизира. Това не може да се постигне по метода на пробите и грешките. Това може да стане когато управляващите (които и да са те) осъзнаят, че управлението е работа, тежка и напрегната работа, за доброто на държавата, обществото и хората; че Държавата, която те към дадения момент символизират и мениджират, има една основна задача — да генерира сигурност и стабилност, в които хората да могат да разгръщат своите таланти и способности. Освен това, те трябва много добре да разбират и да приемат като нормално и естествено, че при демокрацията управлението е подложено на постоянен контрол — граждански, парламентарен, съдебен, административен, финансов, медиен и т.н. Така демокрацията е вградила в себе си механизми, с които да генерира прозрачност и антикоупционно поведение у управляващите. Само че въпросът не е във формалната страна на контрола, т.е. „Как се контролира?, а в съществената — „Какво се контролира?”. Контролът произвежда добавена стойност, когато се осъществява над политика, отговаряща на националните интереси; над дейности, които произвеждат повече сигурност за държавата, обществото и гражданите; над разпореждане с ресурси, на които не се гледа като на неизбежни разходи, а като на инвестиции в по-доброто бъдеще на страната ни. Контролът е двупосочен процес, който оптимизира управлението и гарантира прозрачност. А чисто полицейските, цивилните и военните контраразузнавателни, инспектиращите функции, финансово-одитните и т.н. се осъществяват от друг тип структури. Гражданският контрол е на ниско ниво не заради управляващите, а заради управлението, защото липсва модерна, устремена към бъдещето, европейска по форма и национална по съдържание, политика, която да бъде контролирана. Еднакво контрапродуктивно е както да се обявява държавата за вредна и излишна, така и да се превръща тя в регулатор на всички обществени отношения, в неокастрена тояга, която да удря през ръцете. В първия случай се отива към анархия, която никога не е била майчицата на реда. Във втория случай се отива към ред, при който всяко несъгласие с бащицата се смята за анархия. Както се вижда, не може да се говори за релацията Държава—Сигурност, без да се премине към насъщната важност на още една релация — „Демокрация—Сигурност”. CXCIV Ефикасност — способност да се постигат набелязаните цели с наличните ресурси. CXCV Ефективност — способността да се постигат поставените цели с минимизиране на изразходваните ресурси, от една страни, а от друга — способността с наличните ресурси да се постигат максимални цели. С други думи, при ефективността се разглежда съотношението цели/ресурси и това съотношение се оптимизира или като са максимизира числителят или като се минимизира знаменателят му. |