5
Франсоа Лиотар (Jean-François Lyotard, 1924—1998), Жак Дерида (Jacques
Derrida, 1930
—2004) и т.н.
Наистина, ние сме свидетели на толкова много книги и статии, доклади и документи, в които за сигурността се говори с крайно
ограничен брой банални думи, само че политически коректно преведени от руски научен диалект на американски научен сленг, докато проф. Димитър
Йончев се опитва да разсъждава за сигурността на
имащ много повече контексти, сложен, многопластов и многосмислов език — да вземем само чудесната му идея да използва философския концепт „присъствие” и да разглежда сигурността като „състояние на присъствие, при което е налице задоволителен контрол от страна на присъстващия над въздействията върху него”. Или пък разглеждането на разузнаването като преднамерено, пряко,
скрито присъствие, извличащо информационен ресурс в пространство на чужд суверенитет. Така ние виждаме съвсем друг начин да се говори за разузнаването, вместо да се предъвква и претъпква то единствено с понятия като „вербовка”, „агентура”, „външно наблюдение”, „активно мероприятие” и все неща от този род и този мироглед.
Настоящата книга е
първият том от една своеобразна четирилогия.
Посветена е на намирането на отговор на въпроса „
Що е сигурност?”, т.е. стреми се
да разсъждава над същността, смисъла и съдържанието на научната категория „сигурност”.
Така се получи, че всъщност мисленият като
втори том на четирилогията за сигурността вече излезе от печат със заглавие „Петте нива на сигурността”
10
. Той е посветен на въведената от
мен в науката за сигурността Сподели с приятели: