Схема на Петте нива на сигурността

6 църква
14
. Позволих си да бъда толкова обстоятелствен, най-вече заради младите хора, любознателните студенти, които ще прочетат тази книга — те са продукт и потърпевши на влошаващото се родно образование и за тях огромното мнозинство от цитираните от мен известни личности са почти напълно непознати...
В един предговор не бих могъл да споделя всички свои вълнения и неспокойствия, свързани с творческия процес по създаването на една монография, нито си струва да занимавам твърде дълго читателя с бъдещите си планове. Ето защо ми остава само да кажа няколко думи на благодарност за тези, които ми помагаха при написването на книгата.
Най-напред искам да изразя своята най-дълбока и изпълнена със силна синовна обич благодарност към моята майка, която през цялото време бе до мен, стараеше се всеотдайно и неуморно да ми създава прекрасни условия за труд и отдих. При тези нейни грижи бе просто грехота да не напиша добра книга.
Искам да благодаря на моите колеги и приятели от Военна академия „Г .
С. Раковски”, че имам възможност да работя сред личности, които — колкото и странно да звучи за нашето вълче, ултрапазарно и свръхматериално, време, — са абсолютно доброжелателни, коректни и сърдечни, създавайки така една удивително спокойна, ненапрягаща, нестресираща атмосфера.
Една малко странна благодарност е насочена към моите приятели в социалната мрежа Facebook, с повечето от които не се познавам лично — Иво
Христов, Венета Аждерева, Мариан Карагьозов, Елена Тарашева, Александър
Димитров, Алла Просимовна, Радослав Бонев, Виктор Банов и редица други. Те откликваха с готовност на най-различни мои молби за уточнения, справки, значения на думи. За пръв път се ползвам от подобна помощ и затова ми се стори удивително, че може да има такова ефективно мрежово общуване.
Специална, вече традиционна, е благодарността ми към д-р Ина Пеева.
Ние с нея имаме плодотворна традиция на колегиално взаимодействие —
безценната и безкористна нейна помощ влияе изключително ефективно на подготовката на вече трета моя книга. При това тя има няколко безспорни качества, чието съчетание я прави практически незаменима за автори като мен
— самата е специалист в сигурността, владее няколко езика и с това ми помага в преводите на цитатите в книгите, а освен това е отличен редактор, който прави максималното, за да „изпипа” нещата по начин, който укрепва авторитета на автора и облекчава максимално читателя.
Изключително голяма и признателна е благодарността ми към „Военно издателство” ЕООД, към неговото ръководство и най-вече към управителя
Пламен Стоянов и главния редактор Ценко Велев, а също така към редактора
Пламен Димитров за това, че ме подкрепят и с издаването на втора моя книга, поемат свързаните с нея пазарни рискове.
Разбира се, има още съпричастни към написването на тази книга хора — моите деца, най-скъпите ми роднини и най-близките мои приятели, без които не бих могъл така спокойно, а на моменти, признавам си, безгрижно да се посветя на най-красивата научна категория — „сигурността”. Но тяхното изреждане би превърнало Предговора в панегирик, а това точно на тези хора едва ли биха имали нужда от това, защото знаят, че аз съм им благодарен по принцип — просто за това, че ги има в моя живот.

7
Накрая, чувствам се длъжен и задължен да кажа, че за достойнствата на книгата, а аз съм убеден, че тя има такива, заслугата е на мнозина, но за нейните слабости, пропуски и грешки, вината е само и единствено моя.
София, 14.10.2011 г.
Николай Слатински

8

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: