Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- • Нелинейни системи
- • Неравновесни системи
- Теория на катастрофите
| • Сложни системи, за които сложността се проявява в тяхната структура, във взаимодействието между отделните елементи, в каналите, по които се извършва обмен с външната среда, и в интензивността на този обмен. • Нелинейни системи, в които, най-общо казано, няма право пропорционална (линейна) зависимост между причината и следствието, т.е. невинаги, а по-скоро твърде рядко, имаме „малка причина—малка последица” или „голяма причина—голяма последица”. • Неравновесни системи, които се намират далеч от равновесното положение. Неравновесността е необходимо условие за тяхното развитие и самоорганизация. Близо до равновесното положение способността за самоорганизация е минимална и там всеки елемент взаимодейства само със своите съседи, докато далеч от равновесното положение всеки елемент започва „да вижда” всички елементи и системата като цяло, по този начин се интензифицира корпоративното взаимодействие между елементите. Засилването на неравновесието води до ситуации, при които се преминава през кратковременно хаотично състояние и точка на бифуркация, при която или старата структура на системата се разрушава, т.е. „от хаоса се ражда безпорядък” (disorder out of haos), или възниква нова устойчива структура т.е. „от хаоса се ражда ред” (order out of haos) 18 , а каква ще бъде тази нова структура, зависи от взаимодействието и влиянието на много случайни фактори. Теория на катастрофите Под „катастрофа” тук се разбира рязко качествено изменение на обекта при плавно количествено изменение на параметрите, от които той зависи. Терминът „катастрофа” и „теория на катастрофите” са въведени в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век от Рене Том (René Thom, 1923—2002) и Кристофър Зиман (Christopher Zeeman). Катастрофата настъпва при определени стойности (особени точки) на управляващите параметри — споменатите вече точки на бифуркация. Теорията на катастрофите се използва все по-често в икономиката, финансите, медицината (по отношение на някои болести, които протичат бавно, поради което „улавянето” им е твърде сложно, но от един момент нататък изведнъж стават трудно лечими или дори нелечими), при изучаване на военни операции, а така също, което е логично, при различни извънредни ситуации в резултат на природни, антропогенни (причинени от човека) и техногенни (породени от съвместното действие на природата и човека) бедствия и аварии. Специален интерес като приложно поле за теорията на катастрофите представляват такива социални системи (общности, общества), които въпреки отчитаното на повърхността нормално или в удовлетворителна степен поставено под контрол развитие, от един момент нататък изпадат в криза, губят ориентация и стават стратегически „слепи”, откриват в себе си пукнатини и задълбочаващи се и разширяващи се линии на разделение между отделни групи и прослойки. Оказва се, че качествените изводи, съдържащи се при анализа на подобни системи чрез подходи и методи от теорията на катастрофите, позволяват много по-бързо намиране на решение, ако е достигната „точка на катастрофа”, а като се използват някои предписания на тази теория, става възможно въвеждането на модели за ранно сигнализиране, които да позволят 14 системата да бъде стабилизирана, преди да попадне в приближаващата се „точка на катастрофа”. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|