Синергетика Синергетиката X е наука за самоорганизиращите се, еволюиращи (в някои случаи деволюиращи) системи, т.е. системи, в които протичат процеси на самоорганизация, в резултат на които системата придобива качествено нови позитивни (в някои случаи негативни) свойства и характеристики. Автор на термина „синергия” е американският дизайнер, архитект и изобретател Ричард Фулър (Richard Fuller, 1895—1983). Създател на науката „синергетика” е германският физик Херман Хакен (Hermann Haken), който публикува книгата си „Синергетика” през 1977 г. Синергетиката изучава следните видове системи: • (Естествено) Синергетични системи, при които сумарният резултат от взаимодействието на техните елементи е по-висок (по-голям) от механичната сума на техните свойства (вж и по-долу); в частност това може да бъде ново, по-високо структурно ниво от нивата на взаимодействащите елементи. • Отворени системи, които обменят с външната среда материя, енергия, информация и ентропия. Както ще стане дума по-късно, в съответствие със законите на термодинамиката, система, която е затворена, т.е. не извършва обмен на материя, енергия, информация и ентропия с външната среда, преминава в състояние на максимална ентропия (т.е. на пълен безпорядък, хаос) и прекратява развитието си. VIII Под „Айнщайнов свят” се разбира светът, в който пространството и времето не са абсолютни и независими едно от друго, а са относителни, свързани в четиримерен пространствено-времеви континуум. IX Под „Пригожинова логика” се разбира зависимост между причината и следствието, при която те си влияят взаимно, периодично, динамично и непредизвестено си разменят местата и са така преплетени, че много често следствието влияе на причината, която го е породила и на която то е функция към дадения момент. X Синергия — дружно действие на два или повече органа, т.е. съвместна дейност, работа, извършвана заедно.
