Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| обществени (политология, социология, психология и т.н.). Отлична илюстрация на гореказаното са фундаменталните научни достижения на Иля Пригожин (Ilya Prigogine, 1917 —2003). Неговите изследвания в областта на неравновесната термодинамика и статистическата механика на необратимите процеси и разработената теория на дисипативните структури му донесоха световно признание, в т.ч. и Нобелова награда по химия за 1977 г. Същевременно в днешно време е трудно да си представим изучаването на социалните системи, човешките общности и общества без прилагане на разработките на Иля Пригожин, т.е. без понятията „ентропия” II , „дисипация” III , „точка на бифуркация”, „атрактор” IV , „самоорганизация”, „неравновесие”, „неустойчивост”, „нелинейност” и т.н. 16 Разбира се, синтезът на естествените и обществените науки и техният взаимен обмен на модели, подходи и термини, не се ограничава само с името на Иля Пригожин. И ако за българските специалисти в областта на сигурността съвременните достижения на обществените науки са познати или поне би трябвало да са познати (а как иначе може да се следват високите европейски, руски и американски научни образци!), то моделите и подходите, навлизащи в изучаването на сигурността откъм естествените науки продължават (с много малки изключения) да бъдат terra incognita V . Нещо повече, извън България използването на подобни модели и подходи се приветства и подкрепя както морално (с нарастване на престижа и авторитета на съответните изследователи), така и материално (с финансова помощ на различни фондации и институти). В България обаче онзи научен работник, който говори за необходимостта тези модели и подходи да бъдат използвани в изследванията на сигурността, рискува да се натъкне на предубедено отношение, на зле прикрити подозрения в спекулативно боравене със знания, за които широката експертна общност не е подготвена, и на не съвсем деликатни обвинения за механично пренасяне на тези знания само заради II Ентропия — величина, термодинамична функция, която характеризира топлинното състояние и възможните изменения на състоянието на една материална система; също мяра за безпорядъка в една система (вж. по-долу). Понятието „ентропия” е въведено за първи път през 1865 г. в термодинамиката от германския математик и физик Рудолф Клаузиус (Rudolf Clausius, 1822—1888) като величина, определяща необратимото разсейване на енергия. III Дисипация — разпиляване, разпръскване (вкл. на енергия), но също и несвързаност, безсистемност и безпорядъчност. IV Атрактор — равновесно състояние, към което се стреми една динамична система; състояние или множество от състояния (точки, криви, повърхности, обеми, други сложни структури), към които еволюира траекторията на една система, а системата се стреми да ги следва или да остане в максимална близост до тях (напр. махалото в най-ниската си точка). V Terra incognita — изразът се употребява за обозначаването непозната област в науката; непозната (неизследвана, неизвестна) земя. 10 следването на научната мода, без да има достатъчно убедителни доказателства, че тяхното прилагане е обосновано и закономерно. Извършването на детайлен анализ на взаимодействията, взаимните припокривания и преливания на идеи между естествените и обществените науки е една изключителна интересна и достатъчно сложна задача, която би ни помогнала да навлезем по-дълбоко в тайните на нашия материален и идеален свят, да открием общите закономерности в него и различните специфики на неговите подсистеми. Посвещаването на тази задача обаче далеч надхвърля целите на настоящата книга. При все това за мен е много важно да изтъкна две принципни съображения. Първо, нарастващата сложност на света, в който живеем не може повече и не може вече да бъде изучавана без привличането на широк спектър от различни науки. В огромна степен традиционните, монодисциплинарни подходи са отживели времето си. Те са достигнали границата, ръба, предела на използваемостта и продуктивността на присъщия само на тях категориален и методически апарат. Да се смята, че и нататък ще бъде възможно всеки научен работник да „копае” своето парцелче в съответната наука, оставайки ограден от нейните межди и синори, от нейните стени и зидове, без най-малкото да надзърта зад тях, е безнадеждна илюзия, на която уважаващите себе си сериозни анализатори отдавна не вярват. Второ, естествените и обществените науки много често използват едни и същи категории и понятия, напр., само за илюстрация, време, пространство, система, енергия, сложност, адаптивност, стабилност, хомеостаза VI , напрежение, сила. Това не е никак странно, защото в края на краищата и двата клона на научното познание изследват един и същи свят — нашия, само че едните науки (естествените) описват този свят с формули, а другите науки (обществените) — с думи. Но светът е един — той е обиталището на човешкия род и на всяка друга жива и нежива материя, оказвайки се за наша радост и беда толкова крехък, толкова уязвим, с толкова неочаквани и изключително сериозни, трудно управляеми рискове. На това място само бегло, основно с илюстративна цел, ще спомена някои от най-важните математически теории и идеи, които навлизат все по- усилено в изучаването на социалните процеси. Тези теории и идеи нерядко се пресичат, допълват се взаимно, представляват логическо продължение една на друга, разширяват възможностите за анализ на социалните системи и за установяване на нови закономерности в тях. За да може моята монография да бъде полезна за неизкушените в дълбоките математически дебри читатели, представянето на материала в тази глава е дадено съзнателно опростено, като правило (където това е възможно), без да се изискват прекалени специализирани познания. Моето желание е не да издигам прегради и да демотивирам, така че читателят да си каже „Не, това посмъртно не мога да го разбера!”, а да приобщавам, да стимулирам навлизането в безусловно интересни нови научни материи и раздели. В края на краищата математическите модели и подходи разглеждат изучаваните процеси и ситуации в идеализиран, синтетичен и теоретичен вид, VI Хомеостаза (хомеостазис) — постоянство в състава, реакцията и други свойства на кръвта, клетъчно-тъканните течности и на ред физиологични функции като телесна топлина, водно-солна обмяна, поддържано от сложни рефлексни системи и физиологични механизми; означава способност на отворената система да съхранява постоянно вътрешно състояние, при което тя се намира в динамичното равновесие, както и да се завръща в непродължителен период от време към него, ако поради вътрешни и външни причини е била принудена да се отдалечи от това състояние 11 докато реалните процеси и ситуации са подвластни на въздействия, чието пълно и изчерпателно систематизиране, класифициране и формализиране е много трудно и най-често невъзможно. С други думи, математическите теории и идеи не бива да се разглеждат като буквално, строго, пряко приложими. Те са рамка, апарат, интелектуални механизми и операционни инструменти, чрез които да се получи не абсолютно точна, перфектна, идеализирана картина за изучаваните процеси и ситуации, а да се състави удовлетворителна Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|