12
Може би някой ден и на българската улица на науката за сигурността ще изгрее слънце и ще дочакаме мига, когато
между нашите университети, най- малкото в тези от тях, където се преподава сигурност, ще има истинска битка за привличане на стойностни преподаватели, работещи с ориентация към съвременното ниво на науката, а няма да се изплитат мрежи от приятелства и зависимости (предишни и сегашни), които превръщат тези университети в недостъпни за нормалната конкуренция и за можещите да хвърлят камък в блатото на рутината креативно мислещи, а още повече — млади специалисти.
Тогава студентите ще могат да избират не
само традиционни курсове, от някои от които лъха на минало, но и оригинални курсове, чрез които като кокичето през асфалта — отчаяно, упорито, смело — ще пробива бъдещето, като например „Математическо моделиране и сценарийно проектиране в сигурността”, „Системи за сигурност — социална динамика на критичността”,
„Йерархични структури vs. Мрежови предизвикателства”, „Управление на сложни самоорганизиращи се системи в условия на висока степен на неопределеност”, „Цивилизационни различия в схващанията за сигурността
(Запад—Изток)” и дори „Риск и Сигурност в изкривеното време и пространство
(Айнщайнов свят
VIII
и
Пригожинова логикаIX
)”.
Ще се спра на някои от най-актуалните за науката за сигурността математически теории и идеи: синергетика, теория на катастрофите, теория на хаоса, теория на фракталите, теория на игрите,
Марковски процеси, теоремите за непълнотата на Гьодел и изследванията на мрежовите структури.
Сподели с приятели: