Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| • да апелира към националния интерес — да убеди другата страна, че постигането на по-справедливо споразумение на отговаря на националния й интерес; • да прибягва към обструкции — като саботира например преговорния процес, пречи на постигането на споразумение, създава формални пречки за приключването на конфликта; • да използва трета страна като посредник — по този начин авторитетът на посредника може да има компенсираща функция по отношение на по-слабата държава; • да търси вътрешни разногласия сред опонента — така може да бъде отслабено неговото единство и той да бъде демобилизиран; • да създаде коалиция — с нея би могла да компенсира слабостта си; 106 • да се присъедини към врага на своя враг — ненапразно в Близкия изток казват: „Приятелят на моя приятел е мой приятел, но врагът на моя враг е мой брат”…; • да апелира към висшестояща инстанция — с обръщане към някоя водеща международна организация (ООН, ОССЕ), по-слабата държава може да потърси по-справедливо регулиране на конфликта; • да апелира към общественото мнение — не всяка държава е безразлична към това — как международната общност се отнася към нея и необходимостта да се съобрази с общественото мнение може да принуди по- силната държава към отстъпки 219 ; • да се стреми да обсъжда само най-изгодните за нея въпроси — така неизгодните проблеми, в които по-слабата държава е в неудържима позиция, ще минат на заден план, а и построяването на мостове между двете държави, изработването на култура на взаимодействие, може да смекчи изхода от отлаганите дискусионни въпроси 220 Макар и да е естествено да се помни, че „често слабите се оказват много по-силни, отколкото те си представят, а могъщите могат да бъдат много по- слаби, отколкото е прието да се смята” 221 , все пак шансовете на по-слабата държава в един конфликт са ограничени именно от това, че тя е по-слаба. Похвати като изброените и подобни на тях не са панацея. Те могат само до известна степен да облекчат нейната участ. В днешния взаимообвързан и взаимозависим свят, по-слабата държава трябва не да се изолира от международните отношения, а да участва активно в тях, за да може да поставя конфликтите с другите държави не в двустранен, а в многостранен, международен контекст. Само така нейните шансове за успешен изход могат да се увеличат. Освен това измеренията на силата стават все повече и това разширява пространството за маневриране. Например, ако държавата е по- слаба във военно отношение, тя може да компенсира тази си слабост с икономическа сила, а ако е слаба в икономическо отношение, може да компенсира слабостта си чрез вземане на изгодна цена за своето геостратегическо и географско положение и така да накара другите да инвестират в нейната сигурност, да я пазят и уважават. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|