Същност, смисъл и съдържание на сигурността
„социалното дезинвестиране”
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Общественият ред
- Конституционният ред
| „социалното дезинвестиране” преминава в нарастване на инвестициите в затвори, т.е. „карцералното свърхинвестиране”, което „единствено е способно да озапти разместванията, предизвикани от разграждането на държавата благодетелка и от оповсеместяването, овсеобщностяването на материалната несигурност, която неминуемо произтича от него за ниските етажи на социалната структура”. Нещо повече, този подход става дори рентабилен в икономически план — чрез него ние присъстваме на раждането на „търговски карцеро-подпомагателен комплекс” — от една страна се използва евтиния труд на затворниците, а от друга, развива се цяла уникална мрежа от компании, които печелят от държавния бизнес със затворите — строителство на сгради, производство на съоръжения и средства за наблюдение, снабдяване, охрана и т.н. Лоик Вокан заключава, че „като боклукчийска кола на несигурността, карцералната институция не се задоволява да събира и да изпраща на съответните места пролетариата, считан за ненужен, нежелан или опасен, и по този начин да скрива мизерията и да неутрализира най- взривоопасните й ефекти: тя самата активно допринася, нещо, което много често забравяме, за разпростирането и увековечаването на социалната несигурност и изоставеност, които я подхранват и й служат за гаранция” 240 Третият кръг е Общественият ред, като за него отговарят преди всичко МВР и някои елементи от ДАНС (и естествено от Съдебната власт). Става дума за гарантирането на правата и свободите, задълженията и отговорностите на гражданите, както са регламентрани в законите на страната. Четвъртият кръг, най-вътрешен кръг, е Конституционният ред. Той е в компетенциите на отделни елементи от МВР и ДАНС (и естествено от Съдебната Власт). Негов обект са защитата на конституционното устройство на държавата и основните права и свободи, изрично залегнали в Конституцията на страната CXI CXI Напр. следните принципи: България е република с парламентарно управление (чл. 1, ал. 1); Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет (чл. 1, ал. 3); В България не се допускат автономни териториални образувания (чл. 2, ал. 1); Официалният език е българският (чл. 3); Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние (чл. 6, ал. 2); Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1); Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна (чл. 11, ал. 2); Вероизповеданията са свободни. (чл. 13, ал. 1); Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели (чл. 13, ал. 4); Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи (чл. 37, ал. 1); Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово — писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин (чл. 39, ал. 1); Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не |