Долен и Горен праг на (не)сигурност

132 променлив успех борбата за свързване на двата края, имало е периоди на безпаричие, някак се е справяло финансово в къде по-безнадеждни ситуации и изведнъж излиза на улицата и започва да проституира? Или да вземем клошаря — какво се е случило, та е изпаднал в положение на пълно безразличие какво мислят хората за него?
Великият германски философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел твърди, че човекът се отличава от животното по един фундаментален начин — той иска да бъде признат като човешко същество, т.е. като същество със своя ценност или достойнство. Нещо повече, според борбата за престиж, за разлика от борбата за храна, подслон или безопасност не е определена от биологията, затова той съзира в нея първия проблясък на човешка свобода
265
. А не по-малко великият и значим френски философ Блез Паскал (Blaise Pascal, 1623—1662) твърди:
„Каквито и притежания, здраве или важна придобивка да има някой на земята, той няма да е удовлетворен, ако няма уважението на другите”
266
Любен Николов пише в свой анализ на философията на Зигмунд Фройд:
„Човекът е единственото живо същество на планетата, което не просто съществува, а се стреми да се осъществи. Това значи, че иска да приложи своите способности, и то така, че да постигне свои стремежи и цели. В изявата на своите способности, в избора на своите цели и в борбата за тяхното достигане той се сравнява с другите, за да се самооцени. Също така желае да предизвика у тях благоприятна оценка за себе си. Неговото самочувствие се определя от тези две оценки — своята и на другите. Нека приемем, че желанието за висока оценка е израз на вроден нарцисизъм, на егоистично самолюбие. Но остава въпросът за основанията на оценките. Ако ни ценят за нещо, което ние самите не смятаме за особено достойнство, това едва ли ще ни радва. Ако не намираме признание за това, което ценим в себе си, това също е мъчително. Тоест ние се стремим не само към високи оценки, но и към съвпадение на основанията на самооценките и на оценките на другите. Без такова съвпадение нашето самоосъществяване никога не може да бъде пълно.
Ние се нуждаем от мнението на другите, за да преживеем пълноценно своето самоосъществяване”
267
Казано с по-ясни и прости думи, човекът е социално същество, което винаги държи на това, какво мислят другите хора за него, та дори и да парадира с твърдението, че не плаща „данък обществено мнение”. Да имаш човешки облик, да изглеждаш нормално, да те ценят и оценяват, да излъчваш достойнство или най-малкото да не пораждаш неуважение или презрение, това е толкова присъщо за всеки индивид. А тук ние имаме клошар — като някакво двукрако човекоподобно същество, което не се интересува от тези същностни условия за нормално възприятие от страна на обществото.
След като няма ген на самоубийството, проституцията и клошарството и никой не се е родил „запрограмиран” да стане самоубиец, проститутка или клошар, то отново и отново си струва да зададем въпроса: „Какво се е случило с тези хора, та ги е тласнало към екстремални постъпки?”. И на този въпрос може да се отговори така: „Те са паднали под Долния праг на (не)сигурност”.
Разбира се, не е нужно да се дават подобни крайни примери. Та нима не сме ставали свидетели или не сме чували как, например, в едно семейство двамата си разменят години наред тежки обиди, упреци, стигат дори до физическа разправа, но продължават да живеят заедно. Докато в един момент и не най-грубата дума или жест водят до тотален край на техните отношения.
Или как така бивш военен вади пистолет и изстрелва 7 куршума по бивш

133 национален състезател по футбол, малко след като със скромната си лада одрасква джипа на спортиста!
И в двата горни случая е логично да се зададе въпросът: „Какво толкова се е случило, защо са тези крайни, екстремални реакции?”. Напуснатият съпруг може да се пита: „Какво толкова й казах, къде-къде по-гадни неща съм й крещял, а тя е търпяла, защо точно днес си тръгна и сложи край на семейството!?”. Вероятно това е така, защото отношенията между двамата са
паднали под Долния праг на (не)сигурност в резултат на дълги години амортизация, изхабяване и разкъсване.
И за злополучния стрелец можем да се запитаме, дали си струва по нищо и никакъв повод да се вади пистолет и да се гърми на месо по човек? А дали това не е така, защото бившият военен е паднал под Долния праг на
(не)сигурност — или заради лични проблеми, или защото футболистът е излъчвал агресивност, тръгвайки от луксозния си джип със заплашителен вид към стресирания собственик на старата лада, а е известно колко много пъти нагли типове със суперскъпи коли пребиват безпощадно обикновени хорица с обикновени коли заради най-малката драскотина върху джипа, плачещ за данъчна проверка на собственика му... Само че правосъдието разглежда конкретната ситуация и раздава тежка присъда за нея, без да се интересува от евентуалните обстоятелства, които са я предизвикали — и за унизителния стрес, преживян от военните, когато т.нар. реформа на отбраната ги изхвърля на улицата още млади за пенсионерски заслужен отдих, и за законовия произвол спрямо бедните и за пълната безнаказаност за богатите. Това са абсолютно присъщи на нашата Съдебна система черти, които превръщат слабия човек в жертва на нейния отказ от правосъдие и на обръщането на държавата с гръб към неговата сигурност, затова той трябва да се защити сам или да понесе покорно насилието на силния.

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: