Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Двата противопоставени термина не са от един и същ порядък. „Несигурност” е, тъй да се каже, явният, парадигмалният термин, нормативният израз, спрямо който се обозначава и изявява терминът „сигурност”. Първият назовава едно архитипично състояние на съществуващото. Той няма защо да бъде специфициран или разпознаван чрез друго. Той обозначава самата субстанция. Обратно, „сигурност” е название, което се открива единствено чрез сравнение. То е название за другост, т.е. в най-добрия случай за акциденция. „Сигурност” е субектът на разпознаването, „несигурност” — средството или хоризонтът, от който последното се осъществява. Това отношение не е реципрочно. Ние можем да говорим за несигурността, без да премисляме сигурността, ала не можем да мислим сигурността по друг начин освен като „другото” на несигурността”. В несигурността, за разлика от сигурността, винаги преобладава не статиката, а динамиката; нелинейността, а не линейността. Тя поражда импулси за действие, съпротивлява се срещу статуквото, срещу пряката и непреодолима връзка между причина и следствие. Както казва Иля Пригожин: „В равновесието материята е сляпа, а извън равновесието тя проглежда” 255 Американският учен от чешки произход Карл Дойч (Karl Deutsch, 1912— 1992) пише за друг един своеобразен закон на Паркинсон за националната сигурност: Чувството за несигурност на една нация нараства успоредно с CXVIII Марсилия (Marseille) — град Югоизточна Франция. CXIX Архитип (по-често архетип) — първообраз, оригинал, първоначален модел, изконен тип. CXX Акциденция — философски термин, въведен от Аристотел, обозначаващ случайно, почти винаги несъществено, изменчиво, временно свойство на предмета. Акциденцията се противопоставя на същността (субстанцията) на предмета, т.е. на същественото, неизменното, постоянното и закономерно свойство на този предмет. 129 нейната сила/мощ [power] 256 . Колкото повече мерки за да гарантира своята сигурност предприема тя, толкова по-несигурна се чувства. Като всеки друг „закон”, и този е парадоксална интерпретация на отлично познат факт. Чувството за несигурност зависи и от реалните заплахи, и от начина, по който системата ги усеща, възприема, оценява, асимилира. Страхуващият се едва ли ще спре да се страхува, ако му кажем само: „Няма нищо страшно!”. Арнолд Уолфърс различава субективна и обективна сигурност, като обективната сигурност се свързва с отсъствието на заплаха [за ценностите на системата], а субективната — с отсъствието на страх от заплаха [че тези ценности ще бъдат атакувани]. За да има истинска сигурност, трябва да са налице и обективната, и субективната сигурност 257,258 . Уолфърс изтъква също така, че сигурността има редица общи елементи с благосъстоянието, измерващо количеството на материалното богатство на нацията, и със силата, представляваща умението на нацията да контролира действията на другите. Острата чувствителност на нацията към собствената сигурност и обвързаността на сигурността с нейните базисни ценности, е в състояние „да задейства широка гама от почти пълна несигурност или усещане за несигурност на единия полюс до почти пълна сигурност или липса на страх на другия полюс” 259 . Щом сигурността е субективно усещане, колко сигурност е потребна, за да се чувства нацията сигурна? С манипулации, заплахи, внушения може да се понижи рязко усещането за сигурност. Как тогава да се определи кога обществото е настина сигурно? То лесно може да бъде тласнато в грешна посока — да търси повече сигурност, отколкото му е необходима. Или да преглътне всичко с мисълта — да става каквото ще, да правят каквото щат, само мир да е! С други думи, единственото, което запазва своята ценност тогава е мирът. Мирът като съгласие да се живее в по-малко сигурност, само и само да се избегне войната. Българското общество до голяма степен е все още наивно като малко дете — то не си дава сметка напълно и не си представя в какво време живее, какви заплахи и рискове могат да го връхлетят. Не трябва да се създават паникьорски или шокови настроения, но достатъчно е да си помислим какво може да се случи при някакъв терористичен акт и какво би било нашето поведение след него. Обществото, особено общество като нашето, с голяма степен на приближение може да се оприличи на жабата, пусната във вода, която се довежда до кипене. При бавно подгряване, т.е. при бавно нарастваща несигурност, жабата може да бъде сварена, защото тя постоянно ще се стреми да изравнява температурата на тялото си с тази на водата (т.е. ще се приспособява към все по-растящата несигурност). А не се ли убедихме вече, че българският народ е в състояние да се адаптира към все по-високи нива на несигурност!? Обикновеният българин може да оцелее при ситуации и процеси, при които един обикновен западноевропеец просто не би издържал. Слаба утеха е, че обикновеният, понякога много оплакващ се и често хленчещ българин не би могъл от своя страна да издържи при ситуации и процеси, в които оцеляват обикновеният руснак, украинец или молдовец. Нека продължим „експеримента” с жабата. Ако бъде хвърлена в нагрята вече вода, то тя или веднага ще изскочи, ако водата е под определена температура, или просто ще умре, ако водата е над определена температура, дори тази температура да е по-ниска от температурата, която жабата е в състояние да издържи при постепенно нагряване. Следователно, при шоково 130 попадане в ситуация на несигурност има реална опасност нашето общество да колабира. В случай че бъдем ударени, не дай Боже, от терористичен акт, дали народът ни ще го посрещне без да падне на колене, без да се разпаднат жизнено важни структури в страната (напр. транспортът, образованието, финансите)? При шоково възникнала кризисна ситуация се изисква качествено друг тип поведение — обществото да не се паникьоса, да се мобилизира, да покаже, че няма да позволи на тероризма да го пречупи, да го сломи, да го премоделира. А такова поведение се възпитава, то не разчита само на традиции, обичаи и интуиция. Кризисното мислене и кризисното поведение не са първосигнални. Те се изграждат търпеливо и ежедневно, за тях обществото се подготвя дълго, с него се работи предварително, докато е време. Сигурността е удивително понятие, а не само прехрана на онези, които се смятат за естествени притежатели на монопола над това понятие и нямат сили или желание да следят и да осмислят всички промени, които настъпват в подхода и схващането в глобалната политика и съвременната наука към научната категория Сигурност. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|