124 значително своето материално положение и така да премахне източника на лична несигурност, но това едва ли ще се отрази пряко на другите три сфери от личностното му поведение — едва ли веднага ще му
потръгне повече в любовта, едва ли веднага ще го оценят по-високо като талантлив поет и едва ли веднага ще започне да се ползва с още по-добро име на честен човек в обществото.
Вторият човек може да намери нова голяма любов и така да премахне източника на лична несигурност, но това едва ли ще се отрази пряко на другите три сфери от личностното му поведение — едва ли веднага ще му се окаже с по-добро материално положение, едва ли веднага ще го оценят по- високо като талантлив поет и едва ли веднага ще започне да се ползва с още по-добро име на честен човек в обществото.
Третият човек може да получи престижна поетична литературна награда и така да премахне източника на лична несигурност, но това едва ли ще се отрази пряко на другите три сфери от личностното му поведение — едва ли веднага ще му се окаже с по-добро материално положение, едва ли веднага ще му потръгне повече в любовта и едва ли веднага ще започне да се ползва с още по-добро име на честен човек в обществото.
Четвъртият човек може бъде определен за Личност на годината
заради своя честна постъпка, с което да си спечели слава и име на почтен, високо нравствен човек и така да премахне източника на лична несигурност, но това едва ли ще се отрази пряко на другите три сфери от личностното му поведение — едва ли веднага ще му се окаже с по-добро материално положение, едва ли веднага ще му потръгне повече в любовта и едва ли веднага ще го оценят по-високо като талантлив поет.
С други думи, ние виждаме
как един се стреми към пари, друг — към любов, трети — към слава, четвърти — към уважение, но всъщност това е само
„опаковката”,
изразът на вътрешните желания, които са на практика индикатори за това — какво, ако не бъде удовлетворено в някаква критична степен, може да тласне човека в несигурност и да срути цялата му ценностна и мотивационна конструкция. Те могат да бъдат характеризирани като знаци за това как целият организъм се е превърнал в „механизъм за търсене на сигурност” и как човекът, ако това му състояние е „достатъчно крайно и хронично” започва да „живее само заради едната сигурност”
243
. Това, към което отделният индивид се стреми, е резултат от начина, по
който той разбира сигурността, и удовлетворяването на тези желания е начинът той да се почувства в състояние на сигурност. Така че наистина като уникална потребност, сигурността има огромна мотивационна сила, тя може да се
„овеществи” в „манийно-натраплива психоза” и да породи отчаян стремеж да се подреди и стабилизира света, „за да
не се появяват неуправляеми, неочаквани или неизвестни опасности”
244
. Тази потребност е водеща в отношенията и взаимодействията между хората, общностите, обществата и държавите — всички те са водени от тази силна вътрешна мотивационна потребност от сигурност.
В голяма степен горните съждения важат и за общности от хора (групи, племена, народи). Независимо от различията им (политически, икономически,
културни, етнически, религиозни), при несигурност за тях са характерни сходни реакции. Според съвсем наскоро починалия забележителен американски социолог Даниел Бел (Daniel Bell, 1919—2011): „Индивидите не могат да понесат прекалено голяма несигурност във всекидневния си живот, а най- плашещите измерения на несигурността са бързото и флуктуиращо обезценяване на парите […] и флуктуиращата безработица. Тъкмо при тези
125 обстоятелства традиционните институции и демократични процедури в обществото се пукат по шевовете и се надигат ирационалните вълни на недоволство и на копнеж по политически спасител”
245
. За всяка общност от хора, пише Роналд Инглхарт (Ronald Inglehart),
при повишена несигурност, неувереността поражда остра потребност от предсказуемост, ред, ясни правила и сработва т.нар. авторитарен комплекс, приемащ обикновено едната и/или другата от следните форми
246
:
Сподели с приятели: