Статистическата наука в информационното общество

Най-пълно определение на статистиката като обществена наука е формулирал проф. д-р Л. Станев: “Статистиката е самостоятелна обществена наука, тъй като има специфичен предмет, който не се изучава от нито една друга наука. Тя е обществена наука и не трябва да се смесва с математическата статистика, която е отрасъл на математи­ката. Нейният предмет е изучаване на количествената страна на масо­вите обществени явления и процеси и изследване на количест­веното изражение на взаимните връзки и закономерностите на общественото развитие в конкретните условия на дадено място и време”³². Тук бих добавил, че се изследват предмети и сили на природата, обаче не сами по себе си, а във връзка с въздействието на обществото върху природата. Това е и позиция на акад. Немчинов. Основните привърженици на статистиката като обществена наука са посочени в приложение I, таблица 2.4, III.1.3.1 – III.1.3.11 в дисертацията.

Научната позиция, че статистиката е универсална наука и дори клон на математиката се основава на концептуалните знания развити в “Граматика на науката” (1892) от К. Пирсън и всички негови последователи от биометричната школа (таблица 3.2.4). Според сър Морис Кендал статистиката изучава свойства на общи съвкупности за групи или семейства от масови събития от Природата. Тази позиция е водеща в англосаксонската школа и се разпространява с образование и научни изследвания в цялата диаспора на бившата британска империя, а също и САЩ. Тяхна методологична основа е теорията на вероятностите и математическата статистика.

Разбирането, че статистиката е наука, която има за обект масовите явления в човешкото общество, в т.ч. държавата, в своето историческо развитие претърпява не след дълго основателни критики. Те произтичат от завоеванията на статистическия метод в областта на естествените науки, като биология, физика, зоология, ботаника, технически, медицин­ски, селскостопански и др., като резултат от изживяването в теорията на науката на учението за типичност на природните явления. По този начин статистическият (съвкупностният) метод на изследване трайно навлиза в естествените науки и чрез опознаване на индивидуалното, което е идиографско знание, се достига до номографското. От тази гледна точка позициите, че статистиката е метод за изследване на съвкупности или наука и метод за изследване на масови явления, или наука за изследване на масови явления в природата и човешкото общество, представляват нов етап в нейното еволюционно развитие. Те се различават по обхвата на различни страни от обекта на статистиката (масовите явления, обхва­нати в съвкупности), както и по схващанията за това дали статистиката е наука, наука и метод или само логически метод на изследване. От това произтича и твърде разпространеното схващане, че статистиката не притежава собствен материален обект на изследване, че тя не е само­стоятелна наука, а само учение за приложение на статистическия метод при изследване на масови явления. Твърдението, че статистиката се идентифицира с математическата статистика и представлява клон на математиката е широко разпространено в наше време. Общото в тези три групи определения е, че статистиката изучава масови явления. Те намират израз в общи, сборни или колективни понятия, наричани съвкупности. Според проф. Г Данаилов “статистиката не е наука за масовите явления, а за съвкупности, които тя създава по определени признаци и групирания” (Данаилов, Г., 1932, с. 231).

Резултатите от втората систематизация на знанията за предмета на статистическата наука от логически позиции не дава категоричен отговор на това кои научни позиции са правилни. Използването на концептуалните и аналитичните знания при систематизацията не показва тяхното съотношение. Например когато считаме статистиката за универсална наука, ние приемаме за структуроопределящи аналитич­ните знания за количествени инструменти. В останалите случаи, приемаме негласно, че аналитичните и тълкувателните знания се включват в концептуалните.
Таблица 2.8

Структуриране на статистическите знания с основни направления в тях, видни учени техни разпространители и година на издаване на главните им публикации в България

Аналитичните знания за количествени инструменти на статистическата наука в България се използват главно в три направления (приложение ІІ, таблица 2.9). Те са: 1) методи на репрезентативното изучаване³⁹ (О. Андерсон, 1929; В. Цонев, 1958; Ив. Съйкова, 1973 и 1977; П. Божиков, 1996 и др.); 2) методи на корелационния, регресионния и дисперсионния анализ⁴⁰ (О. Андерсон, 1930/1931; Н. Величкова, 1975 и Ив. Съйкова, 1981) и 3) методи за анализ на динамични редове⁴¹ (О. Андерсон, 1926, 1927; Р. Зайков, 1937; Н. Величкова, 1981).

Чрез общата систематизация на знанията се прави опит да се намери това което е съвпадащо при определяне на обекта, предмета, метода и социалната значимост на статистическата наука при нейната диферен­циация от други сродни по предметен признак науки (например математически) и интеграцията им с тях и да се разкрият нерешени теоретико-методологични проблеми. Тази теоретична дисекция се основава на възприетата от мен теза за структуриране на знанията на статистическата наука на концептуални, аналитични и тълкувателни за съвкупности от масови събития по една логическа аналогия с аксио­матичния подход, възприет в математиката, свързан с понятието “множество”. Този нетрадиционен методологичен подход, възприет от нас, е свързан с обекта на статистическата наука – масовите събития и тяхната материално-веществена структура и съдържание.

В изводите на втора глава (с. 204 - 208) се посочва, че според нашата научна позиция мястото на статистиката в новите реалности е свързано развитието й като информационна метанаука през ХХІ век. То се основава на статистическата съвкупност, разграничена от множе­ството в аксиоматичното му използване. Най-важното основание в подкрепа на тази теза е в перспективата да се развиват знанията за феномена “масово явление”. Обект на статистиката като метанаука е човешкото общество в неговата природна среда. Предметът й включва система от знания за производство и анализ на статистическа числена информация за институционализирани масови събития при разкриване на емпирични закономерности, конкретни по време и място и тяхното тълкуване в реалния свят. В предмета на статистическата наука, според нашата теза, се включват три вида систематизирани знания: концеп­туални (които са водещи), аналитични и тълкувателни. В своето единство те покриват статистическата теория и методология, свързани с приоритетите на информационното общество като социална структура през ХХІ век.

В трета глава е представена теория и структуриране на знанията за мястото на статистическата наука в новите реалности на информационното общество. Развитието му, с основен приоритет социалната му структура, през ХХІ век създава благоприятна среда за теорията на статистиката като информационна метанаука. В този смисъл промените в структурирането на знанията на статистическата наука определят нейното място в информационното общество. Трета глава е структурирана в шест точки. В първа точка са разгледани знанията за понятието множество в аксиоматичния им подход. Във втора точка са дадени знания за статистическата съвкупност като теория за мястото на статистическата наука. В трета точка се разглеждат концептуални знания на статистическата наука за създаване (производство) на съвкуп­ностна инфор­мация. В четвърта точка се дават аналитични знания за количествени инструменти при изследване на емпирични закономер­ности в масови явления. В пета точка се коментират тълкувателни знания за стати­стическа грамотност при разпространение и използване на статисти­ческа информация и нови знания, получени от нея с количествени инструменти. В шеста точка са формулирани основни изводи от аналитичните изследвания в трета глава.

Понятието „множество” е първично в математиката. Под множество разбираме кое и да е обединение в едно цяло М на определени напълно различими обекти (наричани „елементи” на М) на нашето възприятие или мисли (Клини, С., 1973). Знанията за множеството се използват чрез аксиоматичен подход в математиката.

Първата система аксиоми на теорията на множествата⁴² е разработена през 1904-1908 от немският математик Е. Цермело (1871-1953). В нея “грубо казано, имаме първични понятия: обекти, съвкупност,  (елемент на съвкупност) свойство и 9 аксиоми, които в нашето изложение изрично са отбелязани като аксиоми. Няма да се спираме на въпроса дали може да се намали броят на първичните понятия и аксиомите. От системата на Цермело не сме дали например аксиомата за безкрайността, за която ще стане дума по-късно. Ролята на аксиомите е главно: 1) да се постулира съществуването на някои прости съвкупности, образувани по дадени обекти (р.1-3); да се дадат начини за образуване на съвкупности [по дадени съвкупности] (р.4, р.9, р.24, р.34). Така се ограничава преголямата свобода в образуването на съвкупности, благодарение на която именно се стига до логически трудности.”⁴³ Приносите на Е. Цермело са насочени към постигане на изчерпателност, строгост и систематичност в аксиоматичния подход, приложен в теорията на множествата. По този начин се открива изход от кризата и насока за по-нататъшно развитие на теорията. Започва триумфалното шествие на теорията на множествата във всички области на математиката.

В теорията на вероятностите множеството при аксиоматичното му използване е един елемент (Ω) от вероятностното пространство⁴⁴, на основата на което се основават класическата вероятност, случайните величини, функциите на разпределение на вероятностите, на плътността им, Законът за големите числа, теоретичните разпределения и т.н.

В математическата статистика „множеството” се представя с генерална съвкупност и извадково пространство. Те се използват за решаване на задачи за оценка на вероятности, за проверка на хипотези, за емпирични функции на разпределения и т.н.⁴⁵

Използването на знанията за статистическата съвкупност като теория за развитие на статистическата наука изисква да се анализира как е възникнало това понятие и как се е развило в трите статистически научни школи. Бих искал да отбележа, че етимологията, смисловото развитие и понятийната изразителност на думата съвкупност са изслед­вани задълбочено от проф. В. Цонев.⁴⁶ Възприетият от нас подход е доразвитие на обобщенията на В. Цонев. Той се основава на нашата теза за структуриране на знанията за съдържанието на статистическата съвкупност като концептуални, аналитични и тълкувателни. Трите вида знания за статистическата съвкупност при измерване на масови събития имат аналогично значение за статистическата наука, както възприетия по думите на акад. Б. Петканчин, аксиоматичен подход при използването на понятието „множество” в математиката. Именно чрез разработването на различни концепции за опосредствано измерване на масови събития се реализира идеята за създаване на съвкупностна информация и нови знания от нея с използване на разнообразни количествени инструменти и тяхното тълкуване.

Понятието „съвкупност” е въведено през 1873 г. от К. Зигварт с название „колективно понятие”. В исторически план названието му е променено на съвкупност и колектив (Г. Кнап, 1868), група (Е. Рениш, 1883), популация, вселена и агрегат в англо-саксонската школа, съвкупност (К. А. Андреев, 1871) в Русия и съвкупност (Г. Данаилов, 1932) в България.

Под колективно понятие К. Зигварт разбира едно цяло, съставено от предмети или индивиди, които са множество дискретни части мислими като отделни единици, свързани с външна, причинна или телеологична връзка.

В методологичен план понятието „съвкупност” се е изменяло съдържателно през периода 1883-1983 г. (таблица 3.2.1.) в резултат на приносите на К. Зигварт за веществените елементи, на Г. Кнап (1868) за събиране на отделните единици в едно цяло, на Е. Рениш (1883) за използването му при разграничаване на статистическото от нестатистическото знание, на А. А. Чупров за устойчивостта на съвкупността като нейно основно свойство, на А. А. Кауфман (1928) за овеществяване на масата от случаи и единици, на А. Боули (1915) за количествените различия на единиците на съвкупността, на Г. Данаилов (1932) за съвкупността като изкуствено понятие, на В. Цонев (1983) за материално-вещественото битие на единиците на съвкупността, отличаващи се с пространствена мобилност и др.

В английския език за понятието „съвкупност” през 1915 г. А. Боули въвежда термина „популация” (population). Той счита, че „популациите включват единици, които притежават общ признак, но се различават количествено по своята величина (Приложение ІІІ , №7). В най-новия оксфордски речник на статистически термини от 2003 г. понятието „популация” (съвкупност) съдържателно се свързва с термините „вселена” (universe) и агрегат („aggregate”). В статистически смисъл понятието „популация” (съвкупност) се прилага за всяко крайно или безкрайно натрупване (струпване) на хора. То е заменило по-стария термин „вселена”, който е извлечен от „вселената на разсъжденията” в логиката. На практика негов синоним е „агрегат” и не е задължително да се отнася за натрупване (струпване) на живи организми (Приложение III, №8).
Таблица 3.2.1

Извадка от най-разпространени определения на понятието „съвкупност” по научни статистически школи в международен аспект, в т.ч.

в България

№	Научни школи	Разнообразие в определенията
		Първо определение	Второ определение	Трето определение
1.	Европейска статистическа школа	Колективно понятие (K. Sigwart, 1873-1878)	Съвкупност и колектив (Gesammtheit) - G. Knapp, 1868, s.6	Група (в смисъл на съвкупност и колектив) - Renisch, E., Halley, 1883, s.1385
2.	Англо-саксонска статистическа школа	а) Популация (Population) 1. A. Bowle, 1915 2. M. Kendall, A. Stuart, 1943
			б) Вселена (universe)	в) Агрегат (aggregate)
		3. The Oxford Statistical Terms, 2003, p. 315 (а, б и в)
3.	Руска статистическа школа	Съвкупност (совокупность) 1.К . А. Андреев, 1871 2. А. А. Чупров, 1910 (1959, с.88) 3. В. С. Немчинов, 1967, с.346. 4. К. П. Суслов, 1979, с.14 5. Л. М. Володарски, 1985, с.46	Събирателно понятие (Собирательное понятие) А. А. Кауфман, 1928, с.20
4.	Български определения на представители на статистическите школи	Съвкупност 1. Г. Данаилов, 1932, с.230 2. Д. Мишайков, 1938, с.33 3. Ив. Стефанов, 1938, с.7-8 4. Венец Цонев, 1983, кн. 5, с.9-17	5. А. Ю. Тотев, 1952, с.49 6. Ив. Стефанов, А. Ю. Тотев, 1960, с.14 7. Здравко Сугарев, 1978, кн.4, с.17-33 8. Л. Станев и др., 1979, с. 74	9. К. Гатев, 1995, с.15 10. Ив. Съйкова и С. Тодорова, 1994, с.10 11. Ив. Стойков, 2000, с.12

„Вселената от разсъждения е субектът в една база данни или модел: тази част от света”, която обсъждаме (терминът се използва още в лингвистиката, поне от У. Еко, 1984). Няма нужда вселената от разсъжденията да моделира конкретни обекти, или дори част от естествения свят: въображаемите игри на дъска са отличен пример за една сложна вселена от разсъждения. Нито пък има условие, че вселената обхваща всички аспекти на субективния свят, макар, че има голям брой бази данни, които изрично допускат, че те пълни изображение”.⁴⁷ Понятието „агрегация” (aggregation) е дума, която се използва за означаване на натрупване (набор от елементи), които се събират заедно за да образуват в обобщена форма едно общо количество. Например показателите за националния доход и индексът на потребителските цени са агрегатни за разлика от дохода на едно лице или цената на отделна стока.

М. Кендалл и А. Стьюарт в своята монография „Теория на разпределенията”⁴⁸ определят понятието „групи” или „семейства” като фундаментално в статистическата теория. За него се използва специален термин „популация” (съвкупност) в руски превод генерална съвкупност. Този термин се използва за съвкупности за мъже, растения, за грешки при измервания и дори за идеи и планове. При това в тези съвкупности не е от значение тяхната материално - веществена структура и свързани ли са помежду си нейните елементи. „Например при разглеждането на свойствата на газовете, ние като правило не се интересуваме не толкова от поведението на молекулите, колкото от съвкупността от молекули, които образуват газовете”. (пак там, с. 15). Следователно авторите изрично подчертават, че при изучаването на съвкупностите (populations) главното са техните числени свойства. Те се отнасят за съвкупности, които се срещат в природата и са обект на многобройни и разнообразни влияния. На основата на тези твърдения авторите определят статистиката като разклонение на научен метод, който изучава данни, получени с изчисления или за измерване на свойства на природни феномени.

При това М. Кендалл и А. Стьюарт дават едно много широко определение на понятието „природен феномен” в който се включват всички възможни обекти на външния свят, които са свързани или не са свързани с човека. При една такава широка трактовка на природните феномени, според нас, е важно да се разгледат какви са основните типове общи съвкупности (populations) от които могат да се извличат извадки за тяхното изучаване. При това разграничаването на хипотетичните, безкрайните и реалните общи съвкупности, според М. Кендалл и А. Стьюарт (Теория на разпределенията, 1966, с. 39, 287-288) не е предмет на онтологични спекулации. То има практически смисъл, когато се правят статистически заключения за общата съвкупност по извлечена от нея извадка.

Съвкупността като първично понятие на статистиката има материално-веществено съдържание и структура. Множеството се използва като първично понятие в математиката, теорията на вероятностите, математическата статистика и другите математически науки с аксиоматичен подход в модела на който е само един елемент с висока степен на абстракция. Тези понятия са две взаимносвързани страни на единното битие – абстрактна и материално-веществена.

Статистическата съвкупност, според нас, е цяло от множество самостоятелни (дискретни) материално – веществени елементи (предмети, индивиди, организми, институционални единици и др.), обединени по общ признак, които са свързани със случайни, причинни или целесъобразни връзки при изучаване на масови явления във времето и пространството.

Съвкупността може да бъде по-малка по обем или равна на множеството, когато то е крайно. При физическото й измерване се използват числа, величини, променливи, закони, функции, скали за измерване, хипотези и т.н., т.е. разширяващ се понятиен апарат в концептуалните и аналитичните знания за нея.

Концептуалните знания на статистическата наука са определящи при създаване на съвкупностна информация за институционализирани масови събития, обхванати в съвкупности.

Масовите събития, обхванати в съвкупности по даден признак за определено място и време са обект на статистическото изучаване. Емпиричното статистическо изучаване е реализация на единния логически процес на научното познание, който включва социална поръчка за създаване на информация, статистически методи за реализацията й и статистическа информация като краен резултат. Статистическата информация има стойност, използва се в механизмите на властта и управлението и е обект на маркетинг и мениджмънт.

Концептуалните знания са водещи в развитието на статистиката като информационна метанаука, свързана с производство на статистическа информация за масови събития в обществото и неговата природна среда. Тя обобщава теоретичните знания на други предметни статистически теории като икономическа статистика, финансова статистика, статистика на новата икономика и т.н., породени от информационните потребности на властта, управлението, науката, икономиката и граждансокото общество.

Аналитичните знания за количествени инструменти са свързани с разкриване на емпирични закономерности от вече създадена съвкупностна информация. В методологичен аспект изразяват връзката на абстрактната с материално-веществената страна на масовите явления в заобикалящия ни свят, представени чрез зависимостите между множество и съвкупност. Те се проявяват при анализ на статични редове, динамични редове и техните зависимости, основани на статистически съвкупности.

Тълкувателните знания за статистическа грамотност са свързани с разпространението и използването на съвкупностна информация и нови знания получени от нея с количествени инструменти. Статистическата грамотност, според Иддо Гал, включва в своя теоретичен модел пет елемента.⁴⁹ Те са: 1) общи умения на грамотността; 2) статистически знания; 3) математически знания; 4) ситуационни знания и 5) критични умения за оценки на статистически знания. В своето единство те са реализация на съдържателната част на статистическото мислене.

В края на трета глава са посочени основни изводи (с. 296 - 299) за понятието “множество” и за връзката му с понятието “съвкупност” и за системата от концептуални, аналитични и тълкувателни знания, свързани с него. Емпиричното статистическо изучаване като реализация на единния логически процес на научното познание включва трите вида знания. В концептуалните знания при физическото измерване на материално – веществената структура на статистическата съвкупност се използва разширен понятиен апарат, в т. ч. променливи, функции, скали за измерване и др. Аналитичните знания включват развиваща се система от математически инструменти за търсене на закономерности в масовите явления. Тълкувателните знания се основават на теоретичен модел на статистическата грамотност.