Статистическата наука в информационното общество

В концептуалните знания на статистическата наука, които опре­делят съдържанието й, интелектуалният, културният, социалният и икономическият прогрес на Реформацията, Възраждането, либерализи­раната икономика след Голямата френска революция (1789), колониал­ната експанзия и т.н. в геополитически аспект пораждат различни промени в трите статистически школи (европейска, англо-саксонска и руска). Те се отразяват върху научните позиции за обекта и предмета на статистическата наука в тях.

Общата систематизация и оценките на знанията на статистичес­ката наука се основават на структуриране на знанията й на концеп­туални, аналитични и тълкувателни с научни направления в тях за трите научни статистически школи и България (таблица 2.2.). Чрез система­тизацията се обобщават научни позиции на учени статистици на основата на извадка от 140 души, извлечена от посочената по-долу литература¹⁶. Необходимо е да се отбележи, че не е възможно за целите на това изследване изчерпателното разглеждане на научните позиции за еволюционното развитие на статистическата наука за един период от над 200 – 300 години за трите школи.

В европейската статистическа школа през периода 1660-1962 г., концептуалните знания на статистическата наука, се формират от четири основни теории. Те са: 1) за университетската статистика на проф. Х. Конринг (1660) и проф. Авг. Шльоцер (1804) с обект държавата и предмет – систематизирано описание на нейните забележителности; 2) за статистиката като методология на обществените науки на проф. Л. А. Кетле (1836) с обект човекът и неговите качества като масово явление и предмет – разкриване на закономерности в анатомията и физиологията на обществото; 3) за статистиката като прагматична наука на проф. Г. Рюмелин (1863) с обект човешкия живот в държавата, обхванат в събирателни групи и предмет – разкриване на числени изрази при сравнителни анализи на признаци и 4) за статистиката като обща наука за социалните маси на проф. Г. фон Майер (1895-1909) с обект хората, техните действия и резултатите от тях и предмет – разкриване на закономерности в тясна връзка с всички обществени науки, науките за човешкия дух и естествените науки.

В теоретичен план концептуалните знания на европейската школа имат и сега актуално методологично значение при определяне: 1) обекта и предмета на статистическата наука; 2) етапите на статистическия метод (Авг. Шльоцер, 1804); 3) за събирателните групи и техните особености (Г. Рюмелин, 1863); 4) за метанаучната същност на общата теория на статистиката чрез връзките й с обществените науки, науките за човешкия дух и естествознанието, 5) за използване на методите (инстру­ментите) на математическата статистика; 6) за взаимодействието на статистичес­ка­та наука с официалната статистика; 7) за необходи­мостта от промени на статистическото образование при подготовката на държавни и общински служители (Г. фон Майер, 1895) и т.н.

В развитието на концептуалните знания в европейската школа инсти­ту­цио­нализацията на статистическата дейност има двояко значе­ние. От една страна това е висока обществена оценка на потребностите от статистически данни за управлението, науката и обществото като цяло в Белгия и цяла Европа. От друга страна това е сериозно препятствие за развитието на стати­сти­ката като информационна метанаука, тъй като създаването на съвкупностна информация отпада от познавателните й задачи. То поставя началото, според проф. Г. фон Майер „на многобройни лъжливи възгледи” за същността на статисти­ката, опити да се отхвърли понятието „статистика” и да се замени използването на статистическия метод с понятието „числен метод”, които са завършвали неуспешно”.

Таблица 2.3

Структуриране на статистическите знания с основни направления в тях, видни учени-разпространители и година на издаване на главните им публикации в европейската статистическа школа

Тълкувателните знания на статистическата наука в европейската школа се развиват във връзка със статистическото мислене в контекста на познавателния процес: 1) за статистическата съвкупност, нейните връзки и свойства (К. Зигварт, 1878); и 2) за логиката в статистиката при научни изследвания, свързана с понятия, статистически закони¹⁷ и т.н.

Аналитичните знания на статистическата наука в англо-саксонската школа са насочени към използване на инструменти на теория на вероятностите и на математическата статистика, свързани основно с теоретични разпределения, теорията на статистическите оценки, теорията за проверки на статистически хипотези, теорията на дисперсионния анализ, теорията на извадковите изследвания и др.

Структуриране на статистическите знания с основни направления в тях, видни учени-разпространители и година на издаване на главните им публикации в англо-саксонската статистическа школа

Аналитичните знания в англо-саксонската школа се считат за водещи по отношение на концептуалните знания. Тези научни позиции за теорията на статистиката като последователно изложение на статистически методи с универсален характер се поддържат от Дж. Юл и М. Кендал¹⁸, Р. Фишер¹⁹, но съществува и друга научна позиция на проф. А. Боули²⁰, че статистиката е наука за измерване на обществения организъм в единно цяло и във всички негови направления, която е продължение на идеите на Л. А. Кетле.

В биометричната школа са развити разнообразни концептуални и аналитични знания за количествени инструменти в теорията на извадковите изследвания и тяхното приложение в изучаване на икономиката на семействата и домакинствата, цените на дребно, качеството на продукцията, рекламата, политическия маркетинг и др.

Тълкувателните знания на статистиката в англо-саксонската школа са свързани с нейната философия като наука за неопределеността (Д. Линдли²¹). Тя е развита като идея, основана на три принципа: 1) неопределеността трябва да се описва с вероятности; 2) техните следствия трябва да се свързват с полезности и 3) оптималното решение обединява вероятностите с полезности. При това в случая понятието „философия” се използва със значение „изучаване на общи принципи на дадена сфера от познанието, опитността и дейността”.

Аналитичните знания в статистическата наука в руската стати­стическа школа са свързани с използването на инструменти на теорията на вероятностите и математическата статистика. Те се основават на приложението им в статистиката на населението за средната продължи­телност на живота, за плодовитостта и смъртността (Д. Бернули и В. Крафт, 1768); с аксиоматичния подход в теорията на вероятностите (А. Н. Колмогоров, 1933); с теорията на корелацията (Е. Е. Слуцкий, 1912); с теорията на устойчивостта (Б. С. Ястремский, 1923) и др.

Структуриране на статистическите знания с основни направления в тях, видни учени-разпространители и година на издаване на главните им публикации в руската, в т.ч. съветска статистическа школа

Различни изследователи посочват множество определения на статистиката. Проф. Г. Рюмелин (1815 - 1889) е преброил 63 опреде­ления на статистиката като включва в тях и своето собствено. През 1940 г. М. Губер сочи повече от 100 определения на статистическата наука, а през 1972 в своя публикация Никитина, Е.П., В.Д. Фрейдина и А.В. Ярко твърдят, че тези определения са над 165³⁰. Това многообразие на определенията е основа за втора тяхна систематизация. За тези от тях, които са не толкова често срещащи се, трябва фактически да има някаква причина. В случая става дума не за една, а за повече причини. Според нас най-важните от тях трябва да търсим първо, в широко обхватния спектър на приложението на статистиката като наука в практиката и второ, в конкретното стечение на обстоятелствата в историческото развитие на статистическата наука. Широкообхватността се предопределя от обстоятелството, че в реалния свят проявлението на масовите явления е доминиращо. Едва ли има област в науката и живота, където те да не намират проявление, а тъкмо масовите явления са свързани пряко или са обект на статистически изследвания. Стече­нието на обстоятелствата през 300 годишния период на развитие на статистическата наука са такива, че през различни периоди са вземали връх изследователи от различни научни области – от икономиката и държавното управление до естествените науки и математиката.

Университетската статистика, според проф. Х. Конринг и неговите ученици възниква като наука за опознаване на държавните работи през 1660 г. и се развива от Г. Ахенвал (1752) като изучаване на държавното устройство, а при А. Шльоцер (1804) тя е придружена от идеи за изучаване на политиката. Обекти на изследване са всички забележител­ности, свързани с държавата. Във Великобритания концептуалните знания за статистиката се развиват като политическа аритметика. Техни обекти са: смъртността, изследванa през 1662 г. от Джон Граунт, икономиката на У. Пети през 1691 г., условията на живот в Англия, населението и неговите социологически особености. Университетската статистика се развива и в Русия през периода 1773 - 1839 в духа на европейската континентална школа. Първите й разпространители са немци. Те насочват преподаването на статистиката към историко-статистическите картини на Руската империя и състоянието на нейната икономика. Общото между тези направления в трите статистически школи е развиване на знания за забележителностите в европейските държави.Те са: Великобритания и Русия в условията на абсолютизъм като форма на управление на държавите. Реформацията, Просвещението, Великите географски открития и преобразованията на Петър Велики стимулират нуждата от обобщени данни. И нещо повече изучаването на държавните забележителности, все още не е отграничено от числената информация, необходима за държавното управление, икономиката, и колониалните империи. Университетската статистика е проява на ранни измервания за управлението на държавата, като един аспект на статистическата наука за бъдещето. Научните трудове на Х. Конринг, Г. Ахенвал, Авг. Шльоцер, Д. Грант, У. Пети, И. Ф. Герман ( приложение I, таблица 2.4) и др. в своето единство са концептуални теории за предмета на статистическата наука, насочени към измененията в държавата. Трудно може да се приеме тезата, че не са използвани статистически данни. Доколкото са били налице в условията на секретност, техните анализи са насочвани за прагматични цели, свързани с управление забележително­стите на държавата. Определянето на статистическата наука като университетска и политическа аритметика продължава повече от 170 години (1660 - 1839). По нашата систематизация (таблица 2.3) то се поддържа от 21 статистици в трите школи с относителен дял 11,4% от общия брой научни позиции за статистиката като наука.

Статистиката като методология на обществените науки се основава на концептуални и аналитични знания, развити от А. Кетле в неговите многобройни изследвания. Според него “предметът на статистиката като наука е изучаване на държавата в определена епоха, събиране елементи, свързани с нейния живот със стремеж да бъдат направени сравними и да се комбинират по най-добрия начин”³¹. На пръв поглед концепцията на А. Кетле изглежда като университетска статистика, но това не е така. “Обект на изследване в неговата наука е човекът в нравствено, интелектуално и физическо отношение, а след това и обществото с неговата анатомия и физиология като социално тяло, което съществува по естествени закони, също така със строеж, както и ония които управляват небесните тела; те съграждат от обществените явления една втора небесна механика. Откриването на тези закони, които стоят вън от волята на човека, предполага преди всичко, едно по-близко събиране и запознаване с факти, а после и редът на тяхното съществуване и развитие.” (цит. по Г. Данаилов, 1932, с. 56-62). Тази широка система от концептуални знания е за обществото като социална физика. А. Кетле поставя задачата за изучаването на законите въз основа на които то съществува и се развива. В почти всички свои изследвания, А. Кетле, (над 60 на брой), повтаря, че “човек се ражда, развива и умира по известни закони”, те са свързани със свои “причини”, които биват постоянни (естествени) и променливи (в т.ч. социални). Аналитичните знания на статистическата наука, според нас, се основават на детерминизма като общ методологичен принцип. От него произтичат система от изисквания, свързани със статистическото научно познание като: единство на систематичните и случайните причини, независимост и устойчивост в масата от случаи. Тези принципи са свързани с теорията за събиране на статистически данни за предмети, теорията за преброяване на населението, с теорията за средните величини и с инструментите на теорията на вероятностите. Методологичното значение на концептуалните и аналитичните знания на А. Кетле не са загубили своите значения и сега. Това осигурява жизненост на научната позиция за статистиката като методология на обществените науки, която се поддържа от 33 учени-статистици и има най-висок относителен дял във видовото разнообразие на концептуалните знания. Разновидност на концептуалните знания е изследването на Т. Малтус, наречено есе върху принципа на населението. Макар в исторически план това изследване да е публикувано през 1798 г., Т. Малтус развива учението за взаимо­връзката между населението и икономиката. След мащабни изследова­телски пътувания в Германия, Русия и Скандинавски страни Т. Малтус във второто издание на своята монография (1803) предлага въвеждане на безплатно образование за най-бедните, всеобщо избирателно право, либерализиране на пазара на труда и т.н.

Систематизация на достъпни определения на статистиката като наука