ІІІ. КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

В първа глава е представена теоретико-методологичната рамка на дисертацията. Тя е структурирана в пет точки. В първа точка е разкрита същността на информационното общество като нова парадигма на социалната структура в края на ХХ век и началото на ХХІ век. Във втора точка са разгледани общите принципи и методологията на информацията и знанията от нея в новите реалности. В трета точка е направен критичен преглед на идеи и научни позиции за информа­ционния пазар, информацията и знанията и свързаните с тях икономики. В четвърта точка са разработени идеи за приоритетите на знанията за мястото на статистическата наука в информационното общество. В пета точка са формулирани основни изводи от аналитичните изследвания в първа глава.

Информационното общество е нова парадигма за социална структура, възникнала след 1945 г. (Г. Близнаков, 1998), за глобали­зацията на човешката дейност, симбиозата между човека, природата и създаването на глобално пространство за движение на информация и знания с използване на нови ИКТ.

Парадигмата е „съвкупност от взаимосвързани и преливащи се възгледи за трета вълна като единство на информационни, техноло­гични, политически и ценностни промени, от които настъпва нова ера в развитието на синтеза като методологичен подход.” (А.Тофлър, 1991).

Научните дискусии за същността и бъдещето на информацион­ното общество, на най-високо междудържавно ниво, пораждат активна политическа воля за построяването му чрез хармонизация на неговите принципи за развитие, план за действие и финансови механизми за превръщането му в перспективна реалност.

В Декларацията за принципите за построяване на информационно общество (таблица 1.1)¹¹ наред с общата концепция са формулирани 11 основни (ключови) принципи. Те са насочени към органите на държавно управление и към всички заинтересовани страни за съдействие при използване на ИКТ, към развитие на информационна и комуникационна инфраструктура, към осигуряване на достъп към информацията и знанието за всеки, за културно разнообразие и културна самобитност, към средствата за масова информация, към ролята на органите за държавно управление, към етичните аспекти и към органите за международно и регионално сътрудничество. Те са приети на световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество, организирана от Генералната асамблея на ООН през м.декември 2003 година в Женева (Швейцария). Тази среща е представителен форум, в който участват делегации на 175 страни, в т.ч. 50 глави на държави, правителства и вице-президенти, представители на междуправителст­вени и неправителствени организации, на частния сектор и гражданското общество-общо над 11 хил.души. Нейна цел е „построяване на ориентирано към интересите на хората, открито за всички и насочено към развитие информационно общество, в което всеки може да създава информация и знания, да има достъп към тях, да ги ползва и обменя, като с това се даде на отделни лица, общини и народи възможност в пълна степен да реализират своя потенциал, да съдействат за своето устойчиво развитие и да повишават качеството на своя живот”¹². В Декларацията за принципите в заключителната им част се отбелязва, че информационното общество за всички е основано на съвместно използване на знанията.

На същата среща на високо равнище е разработен и приет План за действие. В него се отбелязва, че информационното общество е еволю­ционна структура. Тя отразява различни стадии на развитие, достигнати от различните страни по света. Технологическият процес трябва да преобрази средата, в която се развива информационното общество.

Общите принципи и методологията на информацията и знанията са предмет на научни дискусии с различни позиции, част от които са следните: 1) колективен разум¹³ при вземане на решения или 2) като две страни на понятието „информация” (Б.Палюшев, 1995) – атрибутивна и функционална с принцип на обратна връзка между тях.

Информацията, която се използва в демократичните общества има най-малко пет функции: 1)представяне на реалния свят; 2)създаване на ресурси от знания; 3)контрол върху съдържанието й; 4) основа за вземане на решения и 5) потребителска консумация¹⁴.

Информацията и знанията са свързани с информационния пазар (М.Дертузо, 2001), който едновременно е продукт, инструмент и механизъм на разменния процес¹⁵ и основа за възникване на икономика на информацията като сектор за създаване на брутен вътрешен продукт (БВП) от използването на нови ИКТ.

Мястото на статистическата наука между другите науки се определя от взаимодействието й със социалната структура на инфор­мационното общество. То зависи от три предпоставки: 1) от специфичните знания, които тя дава за създаване на съвкупностна инфор­мация за управлението; 2) от знанията на икономическите, поли­тически, социологически, математически и други теории, които съпътстват развитието й и имплицитно влияят върху промените в съдър­жанието й; и 3) от необходимостта от промени в структурирането на знанията й като концептуални, аналитични за количествени инстру­менти и тълкуване на резултатите от тях.

Разширяването и структурирането на знанията на статистическата наука се основава на промените в използването на нови ИКТ с отчитане на особеностите на статистическите знания в предходните етапи на развитието им, на променящите се взаимозависимости с различни информационни страни на управлението, на културата, на качеството на живот на хората и т.н. като подсистеми на науката.

Научните знания за определяне обхвата (мястото) на статисти­ческата наука изисква допълването им с резултати от изследователска дейност най-малко в две направления: 1) за качеството на статистиче­ската съвкупностна информация и 2) за разширяване на методологията на икономиче­ската статистика във връзка с околната среда, социалната сфера и възпроизводството на населението.

Предлаганото структуриране на теоретичните знания на статисти­ческата наука на концептуални, аналитични и тълкувателни е осъщест­вено в рамките на статистическата съвкупност и статистическия метод.

Структурирането на знанията на статистическата наука на три типа е нов подход за научна абстракция при прецизиране на съставните компоненти на понятията „теория” и „методология” за сравнителни изследвания в динамиката на нейното развитие.

В края на първа глава са направени изводи (с. 81 - 82) за основните характеристики на информационното общество като нова парадигма на социална структура. Тя е съвкупност от възгледи за информационни, технологични, политически и ценностни промени, от които настъпва нов етап в развитието на синтеза като методологичен подход. Променят се функциите на информацията, които са свързани с информационния пазар. Пазарът е едновременно продукт, инструмент и механизъм на разменния процес като основа за възникване на икономика на информацията. Тя е сектор от използването на нови ИКТ за създаване на БВП.

Мястото на статистическата наука се определя от нейното взаимо­действие със социалната структура на информационното общество. Обоснована е многоплановостта, сложността, противоречивостта и нееднозначността на процесите, които съпътстват това развитие. Това предопределя и необходимостта от промени в теорията и методологията на статистическата наука.

В теоретичен план първо е необходима систематизация и оценка на натрупаните статистически знания до информационното общество за да се види до какво ниво и структура са достигнали промените в съдържанието на статистическата наука.

Във втора глава е разработена обща систематизация и оценки на знанията на статистическата наука до информационното общество. Тя е структурирана в шест точки. В първа точка е дадена теоретична рамка за обща систематизация и оценки на натрупаните статистически знания. Във втора точка е направена първа систематизация и оценки на знанията на статистическата наука в основните й школи. В трета точка е направена втора систематизация на видовото разнообразие на научни позиции за предмета на статистическата наука В четвърта точка е представена трета систематизация и оценка на знанията за статистическата наука в България В пета точка са посочени някои нерешени теоретични проблеми за мястото на статистическата наука в информационното общество. В шеста точка са формулирани основни изводи от аналитичните изследвания във втора глава.

Теоретичната рамка за обща систематизация и оценки на натрупаните знания има пет ограничителни условия.Те са приложени към трите статистически школи в Европа и България, а именно:

• 
  първо, за структуриране на знанията на статистическата наука при тяхната обща систематизация и оценка;
  
• 
  второ, за времето, за което се систематизират натрупаните статистически знания;
  
• 
  трето, за териториалната разсредоточеност, в рамките на която се разпространяват систематизираните статистически знания;
  
• 
  четвърто, за извадка от учени-статистици, оставили трайна следа в развитието на статистическата наука;
  
• 
  пето, за използваните източници на знания за развитието на статистическите научни школи и тяхното разпространение.
  

С
хема 2.1. Взаимовръзки на трите типа статистически знания

със статистическата теория и методология.
Статистическата теория още при зараждането на статистичес­ката наука включва концептуални и аналитични знания. Те се основават на разнообразни теории и в различна степен включват идеи за обобщени данни. Тълкувателните знания се развиват главно чрез статистическото мислене и чрез статистическата съвкупност. Единството на концептуал­ните, аналитичните и тълкувателните знания обикновено се представя като статистическа методология.

Концептуалните знания се основават главно на описателната функция на статистическия метод. От гледна точка на статистическата наука те са свързани с разнообразни теории за масовите явления като обект на изследване и представянето му с различни алгоритми (теоре­тични и верифицирани емпирични модели) за създаване (производство) на съвкупност­на информация. Концептуалните теоретични знания имат важно значение за развитие на статистическата наука като информационна. Поради това използването им при общата систематизация на натрупа­ните статистически знания би разкрило нови страни в развитието на статистическата наука.

Аналитичните знания са основани на каузалната функция на статистическия метод за търсене на нови знания за закономерности от вече създадена съвкупностна информация с използване на количествени инструменти (методи). На съвременния етап те се стремят към водещо място в статистическата методология.

Таблица 2.2

Научни направления в развитието на трите статистически школи и в България

с броя на техните представители, поставени в скоби

№	Научни статистически школи	Структуриране на статистическите знания
		1. Концептуални знания	2. Аналитични знания	3. Тълкувателни знания
а	б	1	2	3
І.	Европейска статистическа школа	1.1.Университетска статистика (3)	2.1. Инструменти на теорията на вероятностите	3.1 Знания за статистическа съвкупност (1)
		1.2. Статистиката като наука за представяне на данни (1)	2.1.1. За степен на достоверност (4)	3.2. Знания за статистическия метод (1)
		1.3. Статистиката като методология на обществените науки	2.1.2. За разкриване на статистически закономерности (2)	3.3. Знания за логиката в статистиката (1)
		1.4. Статистиката като прагматична наука (8)	2.2. Инструменти на математическата статистика (3)
	Всичко: 27	15	9	3
ІІ.	Англо – саксонска школа	1.1. Политическа аритметика (3)	2.1. Инструменти на теорията на вероятностите (3)	3.1. Система на логиката (1)
		1.2. Статистика на населението (2)	2.2. Инструменти на математическата статистика (10)
		1.3. Философия на статистиката (2)	2.3. Иконометрия (1)
		1.4. Статистика в социологията (1)
		1.5. Теория на наследствеността (1)

Продължение и край на таблица 2.2

а	б	1	2	3
		1.6. Граматика на науката(1)
	Всичко: 25	10	14	1
ІІІ.	Руска, в т.ч. съветска статистическа школа	Университетска статистика (5)	2.1. Инструменти на теорията на вероятностите (3)	3.1. Философски проблеми (1)
		Статистиката като наука (2)	2.2. Инструменти на математическата статистика (8)	3.2. Статистическо научно познание (5)
		Статистиката като обществена наука (10)	2.3. Стохастична статистическа теория (1)
		1.4. Статистиката като универсален метод (1)
		1.5. Статистиката като методологична наука (3)
	Всичко: 39	21	12	6
	Общо за трите научни школи: 91	46	35	10
ІV.	Статистически знания в България	Статистиката като наука за статистическия метод (5)	2.1. Инструменти на теорията на вероятностите и математическата статистика	3.1. Статистическа съвкупност и статистическо мислене (1)
		Статистиката като методологична наука (5)	2.1. 1. Методи на репрезентативно изучаване (6)
		Статистиката като материална наука (1)	2.1.2. Методи на корелационния, регресионния и дисперсионния анализ (6)
		Статистиката като обществена наука (15)	2.1.3. Методи за анализ на динамични редове (3)
		Други научни позиции (3)	2.1.4. Дисертации за доктор на икономическите науки (4)
	Всичко: 49	29	19	1
	Общо за научните школи и България: 140	75	54	11