Статистическата наука в информационното общество

В четвърта глава са систематизирани знания за мястото на статистическата наука при развитието на статистическата дейност в информационното общество. В първа точка се разглежда визията на статистическата наука за нейното място в развитието на статистическата дейност при условията на информационното общество. Във втора точка са разработени идеи за промени на мястото на статистическата наука в статистическата професия. В трета точка се разглеждат промени на мястото на статистическата наука в статистическото образование. В четвърта точка са формулирани основни изводи от аналитичните изследвания в четвърта глава.

Статистическата дейност е свързана с производство на числена информация за масови събития и знания от нея с аналитични количествени инструменти, както за потребностите на властта и управлението, така и за нуждите на изследванията в други науки, бизнеса, медиите, гражданското общество и т.н.

Мястото на статистическата наука в статистическата дейност се определя от една страна чрез нейните знания, които са и продукт, и средство, и условие за статистическа дейност, а от друга – чрез статистическото образование и професия.

Статистическата дейност в национален, европейски и международен аспект (схема 4.1.1) е институционализирана. Нейните приоритети се определят чрез дискусии за стратегии и политики на световни срещи на най-високо равнище по проблемите на информационното общество (Женева, 2003 и Тунис, 2005), на подготвителни конференции, свързани с тях (С. Петербург, май 2005 и Бишкекско – Московска конференция, ноември 2004), на работни съвещания по мониторинг на информационното

Схема 4.1.1. Структура на общата институционална рамка при обсъждане предизвикателствата

на информационното общество

общество (Женева, декември 2003), за новата икономика (Рим, март 2002)⁵⁰, за професията на статистиците (Лисабон, 1996)⁵¹, за бъдещето на статистиката (Вурбург, 1994)⁵² и др.

Предизвикателствата за промени в бъдещата работа при мониторинга на информационното общество са насочени в три направления: 1) поощряване на страните към концептуална и методологическа работа по измерване на информационното общество с използване на опита на други държави и международни организации; 2) поощряване събирането на обобщени данни за инфраструктурата на ИКТ и тяхното използване от домакинства и частни лица, както и трудностите за това; 3) разработка на инструменти за измерване влиянието и използването на ИКТ по други социално-икономически признаци като пол, възраст, образование, доход, етническа принадлежност, регионални аспекти и т.н.; международни сравнения за цифровите несъответствия или използване на ИКТ чрез анализ на различни социално-икономически фактори; 5) поощряване разработката на инструменти за измерване влиянието на ИКТ върху различните социални групи и региони в рамките на страната; 6) поощряване разработката на инструменти за изучаване влиянието на ИКТ в сферата на образованието, така че събирането на статически данни да се интегрира в официалната статистика. Освен това се препоръчва към този процес да се привлекат политици и администратори от сферата на образованието.

Обсъдените проблеми на статистическото съвещание по мониторинг на информационното общество, проведено в Женева (8-9.ХІІ.2003 г.) са отправна точка за други две подготвителни конференции (Бишкекско-Московската: 16-18.ХІ.2004 г. и Санкт-Петербургската: 17-19.05.2005 г.) във връзка с провеждането на Световната среща на най-високо равнище по проблемите на информационното общество от 16-18.ХІ.2005 г. в Тунис.

На Бишкекско-Московската конференция⁵³ са разгледани широк спектър от нерешени и дискусионни въпроси на информационното общество и развитието на ИКТ. Най-важните от тях се отнасят до приносите за развитие на информационното общество, регионалното и международно сътрудничество в използването на ИКТ и нарастването на потенциала, свързан с тях. Направени са следните препоръки: 1) създаване на механизми за финансиране и оказване на помощ на страните с преходна икономика при формирането на информационното общество; 2) организация на съдействие и внедряване на международни стандарти в областта на ИКТ; 3) развитие на законодателството в областта на ИКТ, статистиката и мониторинга им; 4) развитие на приложни направления при използване на ИКТ в медицината, образо­ванието, държавното управление, опазването на околната среда и др.

Международната конференция “ЮНЕСКО между двата етапа на Световния саммит (среща на най-високо равнище) по информационното общество”⁵⁴ е проведена в Санкт-Петербург от 17-19.05.2005 г. В нея са взели участие 482 представители на заинтересованите страни – държави, бизнеса, гражданското общество, международни организации, научно-образователни общества, институ­ции на културата и средствата за масова информация от 50 държави. Конференцията е организирана с цел определяне на по-нататъшните стъпки и принципни решения на ЮНЕСКО при построяването на глобалното информационно общество.

В обсъжданията на конференцията се отбелязва, че изследванията на тенденциите на съвременната цивилизация трябва да се насочат към съдържателно изясняване на методологическите аспекти на концепциите за информационно общество и за обществото на знанията. Развитието на човешкия потенциал за обществото на знанията трябва да включва грамотност в сферата на ИКТ, навици за информационна грамотност, владеене на технологиите за обмен на знания, навици за създаване на знания и тяхното управление. Статистическото образование в общест­вото на знанията трябва да се свърже с електронно обучение. В тази насока е необходимо да се разработят приемливи за една или друга страна типови подходи и инструменти. Те трябва да стимулират разви­тието на статистическото образование в обществото на знанията чрез електронно обучение, дистанционно обучение, стандарти за управление на знанията, сертификати и контрол на качеството на образованието. Развитието на образованието, в т.ч. статистическото според направените предложения на конференцията, трябва да се основава на национални програми за подготовка на педагогически кадри, на международни стандарти за осигуряване на свободен обмен на знания и образователни ресурси за електронно и дистанционно обучение.

Иновациите на статистическата наука със сигурност ще се развиват в рамките на икономиката на знанията. В тази насока трябва да се стимулира интеграцията на статистическата наука с образованието, както и финансирането от държавата и бизнеса на научни изследвания и разработки. За развитието на открит достъп до научната информация са необходими финансови ресурси. С тях трябва да се осигури поддръжка и реализация на устойчиво функциониращи информационни системи в областта на образованието, науката и културата, а също и спонсорски програми за формиране на нови информационни ресурси с открит достъп в целия свят.

Обобщените проблеми на научните дискусии на тези форуми, на които се обсъждат не само проблеми на статистическата дейност, но и знания свързани с развитието на статистическата наука са в следните основни направления: 1) за дългосрочните потребности от статисти­чески данни и тяхното качество за масови събития на гражданското общество, медиите, публичния, стопанския, академичния и др. сектори; 2) за бъдещето на международната статистика като теория и практика, свързана със статистическата професия и образование; 3) за нуждите от превръщане на знанията на статистическата наука в методологични иновации; 4) за използваните нови ИКТ и появата на нова икономика на информацията и знанията и информационния пазар за нея; 5) за методологичните концепции за измерване на информационното общество и др.

Развитието на статистическата дейност през ХХІ век изисква преориентиране на изследователската дейност, като не се пропускат чисто практическите проблеми, насочени към концептуалните теоре­тични и методологични аспекти на качеството на статистическата информация за масови събития, както и да съдейства за промени в социалния статус на статистическата професия и статистическото образо­вание в съответствие с приоритетите на съдържанието на информа­ционното общество.

Статистическата професия като специфичен вид трудова дейност изисква преоценка на съдържанието й. То включва: 1) преструктуриране на теоретичните й знания като концептуални, аналитични и тълку­вателни; 2) преоценка на практическите знания в духа на новите аспекти на статистическа дейност; 3) институционализиране на контрола върху качеството на информацията, повишаването на ефективността на производството й, които са свързани с етиката при упражняване на професията.

Структурата на теоретичните знания в статистическата професия трябва да включва като задължителен минимум следните елементи: 1) концептуални знания за създаване на статистически информационни системи и свързаните с тях дизайн и експерименти; 2) методи на извад­ко­вите изследвания; 3) аналитични знания за количествени инструменти обобщени в софтуер и 4) знания за ръководство и организация на статистически изследвания от научни колективи.

Мястото на статистическата наука в статистическото образование изисква разширяване на обхвата му по отношение на статистическата дейност. За тази цел статистическите знания трябва да включват: 1) основни статистически концепции за производство на съвкупностна информация; 2) знания за аналитични инструменти за количествен анализ с въвеждащи, фундаментални и приложни курсове; 3) разширя­ване на знанията за статистическа грамотност и статистическо мислене. Социалният престиж и статус на статистическото образование зависи от придобиването на статут на статистическата професия като регулирана.

Четвърта глава завършва с изводи (с. 349 - 350) за мястото на статистическата наука в статистическата дейност. Визията на статисти­ческата наука, според нас, се определя от приоритетите на информа­ционното общество за социалната му структура, информацията, знанията, информационния пазар и информационната икономика през ХХІ век. Статистическата наука има място в статистическата дейност от една страна със знанията си, които са условия за развитието й, а от друга - чрез статистическата професия и образование на субектите, които я упражняват.

В заключението на дисертацията (с. 353 - 355) се посочва, че мястото на статистическата наука в информационното общество се определя от специфични знания за нейните функции, които обслужват социалната практика. В теоретико – методологичен план нашата теза е, че предметът на статистическата наука включва три вида знания: 1) концептуални за създаване (производство) на уникална съвкупностна информация за масови събития; 2) аналитични – за система от количествени инструменти (методи), използвани за разкриване на емпирични закономерности и 3) тълкувателни – за статистическа грамотност при разпространение и използване на числена информация за съвкупностни и нови знания от нея за потребностите на управлението. Историческото развитие на статистическата наука и в трите научни школи потвърждава водещото място на концептуалните знания в нея. Съвременното развитие на аналитичните знания в статистическата наука, използвани в специализирания софтуер са свързани с необхо­димостта от диференциация и интеграция на знанията за понятията “множество” и “съвкупност” в контекста на статистическата грамотност при тяхното тълкуване.

Направените изследвания в дисертацията показват, че мястото на статистическата наука в информационното общество може да се разглежда от различни изследователски позиции и хоризонти. То може да бъде предмет и на други изследвания, свързани с проучване на мястото на иновациите на статистическата наука в социалния престиж и статус на статистическата професия и образование.

1. 
   Обоснована е научната теза, че мястото на статистическата наука се определя от функциите й в социалната практика, управлението и научното познание, които я разграничават от близките до нея науки. В теоретико-методологичен план предметът на статистическата наука включва три вида знания: 1) концептуални, засягащи теорията за създаване на уникална статистическа информация за масови явления; 2) аналитични – за подходите, методите и инструментите за количествени оценки и за разкриване на емпирични закономерности и 3) тълкувателни за грамотност при разпространение, интерпретация и използване на числена информация и нови знания от нея за управлението.
   
2. 
   Предложена е нова теоретична рамка за обща систематизация и оценки на знанията за обекта, предмета и методологията на статистическата наука до информационното общество. Върху тази основа са обосновани конкретни систематизации на три равнища: 1) за основните школи (европейска, англосаксонска и руска); 2) за видовото разнообразие на определенията за обекта и предмета й и 3) за България. Използваните критерии за систематизациите са: 1) за статистически знания, съобразно научната теза; 2) за периода на систематизацията им (ХVІІ-ХХ в.); 3) за геополитическото им разпространение; 4) за извадка от научни позиции на учени-статистици и 5) за извадка от достъпни информационни източници.
   
3. 
   Чрез систематизацията и оценките се доказва, че концептуалните знания в европейската (1660-1962) и руската (1773-2000) школи, за обекта на статистиката се отнасят за различни страни на човешкото общество (държава, човешки живот, действия на хората и резултати от тях) и за предмет – разкриване на закономерности в масови събития (за забележителности в държавата, за анатомията и физиологията на обществото и т.н.). Аналитичните знания за количествени инструменти са от областта на теорията на вероятностите и математическата статистика, а тълкувателните – за статистическата съвкупност, метод и логика на статистическото изследване.
   
4. 
   Доказано е, че концептуалните знания в англосаксонската школа (1662-2000 г.) имат за обект икономиката и природата, а за предмет – измервания в икономиката (политическа аритметика) и в теорията за природната наследственост (биометрична школа). Аналитичните знания за количествените инструменти за емпиричните закономерности от областта на теорията на вероятностите и математическата статистика са структуроопределящи, напр. за теоретичните разпределения, за теорията на статистическите заключения, за теорията на извадките и т.н. тълкувателните знания са основани на вероятности и полезности в статистиката като наука за неопределеността.
   
5. 
   Предлага се нова класификация на определенията на понятието “съвкупност” и неговата връзка с понятието “множество” с аксиоматичен подход на използване. Тя се основава на анализирани научни позиции от възникване на понятието “съвкупност” и неговото развитие до наши дни (1873-2000).
   
6. 
   Обосновава се ново определение за понятието “статистическа съвкупност”, което естествено подлежи на дискусии и оценки, и тъкмо поради това би имало стимулиращо влияние при по-нататъшните търсения на учените в тази област.
   
7. 
   Предлага се ново определение на обекта и предмета на статистиката като система от научни знания, съобразно научната теза. Обект на статистическата наука са масовите явления в човешкото общество и неговата природна среда. Предмет на статистиката като наука е изучаване на закономерностите в масовите явления чрез система от концептуални, аналитични и тълкувателни знания, основани на статистическата съвкупност. Лансира се виждането, че в бъдеще част от статистическата наука ще се развива и като информационна метанаука. Това специално важи за частите, които се отнасят за теорията на познанието за масови явления, която вече е ясно, не се припокрива с изучаването на единичните явления.
   

1. 
   Радилов, Д. (2001) Методологически проблеми на статистиката - Вж. Годишник на ИУ-Варна, т.73, с. 57-100.
   
2. 
   Радилов, Д. (1998) Теоретико-методологически проблеми на статистическата информация при икономика в преход. // Годишник Икон. унив.- Варна, 70, 1998, с.3-42.
   
3. 
   Радилов, Д. (2008) Съвременни методологични аспекти на статистическата наука в диалога на властта с обществото // Икономика и управление, кн.1, с. 5-11.
   
4. 
   Радилов, Д. (2008) Современные аспекты статистической информации в диалоге власти и общества // Вопросы статистики. Научно-информационный журнал, 4, с.16-19.
   
5. 
   Радилов, Д. (2005) Статистическата наука на кръстопът през ХХІ век: предизвикателства и бъдеще // Статистика, № 3, с.5-15.
   
6. 
   Радилов, Д. (2005) Статистическото образование в информационното общество: предизвикателства и промени // Известия. Сп. Икон. унив. – Варна, № 3, с.16-27.
   
7. 
   Радилов, Д. (2002) Статистиката в информационното общество: предизвикателства на бъдещето - В: “Статистика”, кн.2, с.3-18.
   
8. 
   Radilov, D. (2002) The New Economy: Statistical Measurement – Economic thrught. Bulgarian Academy of Sciences. Institute of Economics at BAS, pp. 73 – 87;
   
9. 
   Радилов, Д. (2008) Современные аспекты статистической информации в диалоге власти и общество // Статистика в диалоге общество и власти. Материалы Международной научно-практической конференции (Санкт-Петербург, 27-30 января 2008 г.), Санкт-Петербург, с.78-80.
   
10. 
    Радилов, Д. (2005) Европейски перспективи за промени в статистиката в информационното общество – В: Европейски перспективи на националното стопанство. Сборник с доклади от научна конференция с международно участие. Издат. „Наука и икономика”. Икономически университет – Варна, с.726-732;
    
11. 
    Радилов, Д. (2003) Предизвикателства към статистиката като метанаука в съвременното информационно общество - В: “Предизвикателствата на информационното общество пред статистиката и математиката - век ХХІ”. Международна научно-практическа конференция 16-18 октомври 2003 г. Академично издателство “Д. А. Ценов” - Свищов, с.32-41.
    
12. 
    Radilov, D. (2003) The challenges towards the relations of statistics with other sciences - B: Bulletin of the International Statistical Institute 54 th Session. Proceedings. Volume LX. Two Books. Berlin, 13-20 August 2003, Book 2, p. 492-494.