Stephen king if it bleeds copyright 2020 by Stephen King Катя Перчинкова, превод, 2020 „Megachrom“ – оформление на корица, 2020

Не знам дали ти разказах всичко, Ралф, а нямам време да изслушам записа отново, за да проверя, но знаеш найважното: натъкнах се на ново същество, не съвсем същото като онова в Тексас, но подобно. Нов и подобрен модел, бих казала.

Стоя в малката приемна на агенцията и го чакам. Планът ми е да го застрелям веднага щом излезе от асансьора с откупа и мисля, че така ще стане. Мисля, че е дошъл да ми донесе парите, вместо да ме убие, защото май успях да го убедя, че искам само парите, както и да обещае да не извършва повече масови убийства. Което едва ли възнамерява да спази.

Опитвам се да обмисля всичко възможно най-логично, защото животът ми зависи от това. Ако бях на негово място, щях да платя веднъж и да видя какво ще стане. Бих ли напуснала работата си в питсбъргската телевизия след това? Може би, но може и да остана. За да държа изнудвачката под око. Ако тя се върне отново и поиска двойно повече, тогава ще я убия и ще изчезна. Ще изчакам една-две години и ще се върна към предишните си навици. Може би в Сан Франциско, може би в Сиатъл или в Хонолулу. Той пак ще се хване в малък местен канал, после ще се издигне. Ще си намери нови документи и нови препоръки. Бог знае как ще минат в епохата на компютрите и социалните медии, Ралф, но някак си ще стане. Поне досега винаги е успявал.

Дали се тревожи, че ще предам информацията на някой друг? Може би на телевизионния канал, в който работи? Не, защото ако съм го изнудила веднъж, ставам съучастник в престъплението. Разчитам най-много на неговата самоувереност. На неговата арогантност. И защо да не е самоуверен и арогантен? Разминавало му се е много, много дълго време.

Но моят приятел Бил ме научи винаги да имам резервен план.

– Слагай си и колан, и тиранти, Холи – казваше той. – И колан, и тиранти.

Ако заподозре, че възнамерявам да го убия вместо да го изнудя за триста хиляди долара, ще се опита да вземе мерки. Какви? Не знам. Със сигурност трябва да е наясно, че имам огнестрелно оръжие, но се съмнявам, че той ще донесе такова, защото знае, че металният детектор ще ме извести. Може да се качи по стълбите и това ще е проблем, дори да го чуя, че идва. Ако стане така, ще трябва да импровизирам.

[Пауза]

Револверът на Бил е коланът ми; пакетът, който залепих на тавана в асансьора, са моите тиранти. Моята застраховка. Снимах го. Той ще иска да го вземе, но в пакетчето има само едно червило.

Направих всичко по силите си, Ралф, но може да не е достатъчно. Въпреки внимателното планиране има вероятност да не се измъкна жива. В такъв случай искам да знаеш колко ценя твоето приятелство. Ако умра, а ти решиш да довършиш започнатото от мен, моля те, внимавай. Имаш жена и дете.
8.

17:43 е. Времето препуска, препуска.

Проклетото задръстване! Ако той подрани и пристигне преди да съм готова...

Ако стане така, ще измисля нещо, за да го забавя на входа няколко минути. Не знам какво, но ще измисля нещо.

Холи включва компютъра в приемната. Има собствен кабинет, но предпочита този компютър, защото ѝ харесва да стои отпред, вместо забутана отзад. Това е и компютърът, който използваха с Джером, когато им писна да слушат оплакванията на Пийт, че трябва да се качва пеша до петия етаж. Онова, което направиха, определено не беше законно, но разреши проблема, а информацията би трябвало още да е на компютъра. Дано да е там. В противен случай ѝ е спукана работата. Всъщност бездруго може да е спукана, ако Ондовски се качи по стълбите. Тогава ще е деветдесет процента сигурна, че е дошъл да я убие, вместо да откупи мълчанието ѝ.

Настолният компютър е последен модел „Ай Мак Про“, много бърз, но днес като че ли му отнема цяла вечност да зареди. Докато чака, изпраща от телефона аудиофайла с доклада на имейла си. Изважда флашпамет от чантата си – онази със снимките, събрани от Дан Бел, както и спектрограмите на Брад Бел – и докато я включва в компютъра, ѝ се струва, че чува асансьора да се движи. Невъзможно е, освен ако в сградата не е влязъл някой.

Някой като Ондовски.

Холи се спуска към вратата на офиса с револвера в ръка. Отваря я рязко и надзърта в коридора. Не чува нищо. Асансьорът мълчи. Още е на петия етаж. Въобразила си е.

Оставя вратата отворена и бързо се връща на бюрото, за да довърши. Разполага с петнайсет минути. Трябва да ѝ стигнат, при условие че успее да изключи корекцията, която е направил Джером, и да върне компютърния бъг, заради който всички се качват по стълбите.

„Ще разбера – мисли си. – Ако асансьорът тръгне надолу, след като Ондовски слезе, значи всичко е наред. Идеално. Но ако не тръгне...“

Няма смисъл да мисли за това.

9.

Магазините са отворени до късно заради коледните празници – неприкосновеното време, в което почитаме раждането на Исус, като изцеждаме кредитните си карти до дупка, мисли си Барбара – и веднага вижда, че няма да намери място за паркиране на „Бюел“. Взима квитанция на входа на паркинга срещу Фредерик Билдинг и най-накрая намира празно място на четвъртото ниво, точно под покрива. Отива забързано до асансьора, като се оглежда непрекъснато с една ръка върху дамската си чанта. Барбара също е гледала прекалено много филми, в които на жени в закрити паркинги се случват лоши неща.

Когато излиза без премеждия на улицата, стига бързо до ъгъла, тъкмо навреме, за да хване зеления светофар. На отсрещния тротоар поглежда нагоре и вижда, че на петия етаж на Фредерик Билдинг свети. На следващия ъгъл завива надясно. Малко по-надолу има уличка с табели ЗАДЪНЕНА УЛИЦА и САМО ЗА СЛУЖЕБНИ АВТОМОБИЛИ. Барбара свива по нея и спира пред страничния вход. Навежда се да въведе кода – и някой я сграбчва за рамото.
10.

Холи отваря имейла, който си е изпратила, и прехвърля прикачения файл на флашпаметта. Поколебава се за момент, докато гледа празната лента под иконата на устройството. Тогава написва АКО ИМА КРЪВ. Подходящо име. В крайна сметка на това разчита проклетото същество. Така се поддържа живо. С кръв и болка.

Изважда устройството. На бюрото в приемната опаковат всичките си писма и пратки, затова има достатъчно пликове с различни размери. Изважда един малък, пъха в него флашката, запечатва го и изпада за момент в паника, когато се сеща, че пощата на Ралф в момента се препраща до дома на съседите. Знае адреса на Ралф наизуст и може да изпрати писмото там, но какво ще стане, ако някой разбивач на пощенски кутии го открадне? Мисълта е кошмарна. Как се казваше съседът? Колсън? Карвър? Коутс? Не, нещо друго беше.

Времето препуска.

Тъкмо се кани да адресира писмото до „Съседите на Ралф Андерсън“, когато се сеща за името: Конрад. Залепва напосоки марките и надрасква набързо върху плика: