Сто дзенски коана

с едни удар.

Сюфън се възползвал от тоягата си.

за да заостри още резеца.
24. Будистката възраст на Нанджуан

Веднъж Нанджуан закъснял да заеме мястото си в трапезарията. Хуанпо, негов ученик и старши монах вместо своето, заел мястото на Майстора. Нанджуан влязъл и казал: "Това място принадлежи на най-стария монах в този манастир. На колко години си в будитки смисъл?" "Моята възраст възлиза към времето на доисторическия Буда", - отговорил Хуанпо. "Тогава ти си мой внук, - казал Нанджуан, - стани". Хуанпо отстъпил .мяс­тото на Майстора, но заел мястото до него.

Ньоген:

Монасите в манастира зачитат личността на Майс­тора и старшия монах. Всеки монах трябва да пази място­то си и да бъде господар на положението независимо от това какво е положението му и на колко години е. Затова Хуанпо решил да разруши тази привързаност в монасите. Будистите изчисляват възрастта си от времето на тяхното посвещение, и някои монаси се гордеят с тази възраст. Без значение е колко отдавна е бил доисторическият Буда_: времето е ограничено и свършено. Нанджуан живеел във вечността без начало и край. затова той заповядал на Ху­анпо да стане. Ако Хуанпо се беше върнал на своето мяс­то, това би било вътрешно противоречие. Вместо това той заел друго място и така се възползвал от положението.

Трима монаси. Сюфън, Джиншан и Йентоу, се срещнали в градината на храма. Сюфън видял кофа с во­да и я посочил. Джиншан казал: "Водата е чиста и от­разява образа на Луната". "Не, не, - казал Сюфън, - това не е вода, това не е Луна". Йентоу обърнал кофата с дъ­ното нагоре.

Ньоген:

Посочвайки кофата, Сюфън имал предвид тялото на Буда, пронизващо целият свят, а Джиншан бил в такова настроение, както го описва старото будистко стихотворе­ние:

чиста и студена,

плува в празното небе.

Ако разумът на .живо същество

се успокоява

като тихо езеро,

прекрасният образ на Бодхи

никога не се появява там.

Сюфън подчертал по-скоро ноуменалното, отколко­то феноменалното, когато казал: "Това не е вода, това не е Луна". Йентоу обърнал кофата с дъното нагоре, за да изтрие дори това отрицание. Дзен не е философия, нито ре­лигия.

Генро:

в замъка на чудесната музика.

два госта се наслаждават на виното.

държейки златните чаши

на бледа лунна светлина.

Изведнъж литнал славей

от клона на дървото,

отърсвайки росата от листата.

Фугаи:

Славей? Не! Това е образец на съвършенство!

Сюфън, монах-готвач в манастира Туншан. бил ви­наги прецизен в приготвянето на сутрешната трапеза. Веднъж Туншан попитал: "Как успяваш така добре да си разпределиш времето?" "Следя звездата и Луната", -отговорил Сюфън. "А какво правиш ако има мъгла или дъжд?" - настоявал Туншан. но Сюфън мълчал.

Ньоген:

По времето на Сюфън не е имало будилници, но монасите са ставали в четири часа сутринта, за да меди­тират един час преди закуска. Макар че Сюфън приготвял закуската по тъмно, неговият гонг се чувал винаги по ед­но и също време, никога нито по-рано, нито по-късно. Ко­гато Туншан задал въпроса, той похвалил готвача, а отго­вора на Сюфън бил гладко полиран и в него нямало следа от гордост. Туншан попитал отново: "... А какво правиш ако има мъгла и дъжд?, за да не могат другите монаси да останат с погрешно впечатление. Те биха могли да си по­мислят, че готвачът зависи от звездите и луната в прециз­ността си. Днес имаме будилници и други прибори, по­казващи ни времето, но не можем да работим точно и прецизно докато не полираме своя Дзен и не бъдем госпо­дари на положението. Ние трябва да управляваме време­то, а не то да управлява нас. Туншан искал Сюфън да разкрие тайната си пред останалите монаси. Смятате, че са разбрали?

Ако Туншан беше попитал мен, какво бих правил в случай на дъжд и мъгла, бих му отговорил, че щях да гле­дам дъжда и да се наслаждавам на мъглата.

Фугаи:

Извинете, но Сюфън вече отговори.

Яншан попитал Куйшан: "Какво ще направите, ако върху вас се изсипят милиони обекти?" Куйшан отгово­рил: "Зеленият предмет не е жълт. Дългото нещо не е късо. Всеки обект твори своя съдба. Защо да се намес­вам?" Яншан изразил признателността си с поклон.

Ньоген:

Яншан изучавал Дзен под ръководството на Куй­шан, по-късно получил Дхарма и станал негов приемник. Тази история сигурно е една от стоте, които се били случ­вали по време на обучението.

Изучаващият Дзен трябва да се старае да прави как­вото и да било по едно и също време. Ако търсите някакъв предмет в чекмеджето на бюрото, трябва да затворите оказалото се ненужно чекмедже и да отворите следващото. Всяко чекмедже съдържа нещо важно, но ако това, което търсите не е там, не трябва да обръщате внимание на дру­гите неща в този момент. Трябва ли да оставите всички чекмеджета отворени или да изсипете на пода съдържани­ето им? Това е, което правят много хора със своите мис­ловни обекти. Този, който яде бонбони по време на четене или слуша радио, когато пише, прилича на изгубилия пъ­тя си дух на Дзен.

Един .монах попитал Луня: "Какво са получавали старите Майстори, когато са стигали последния ста­дий?" "Те заприличват на крадци, които скришом се опитват да влязат в празна къща", - бил отговорът.

Ньоген:

Този монах си е мислел, че Майсторите имат нещо, което другите не притежават, а всъщност те нямат нищо по-особено, което да го нямат другите. Макар че отгово­рът на Луня да изглежда странен, това бил единственият начин да поразтърси монаха. Той упорито е разработвал коан след коан, с цел да стане Майстор, попитал за пос­ледния коан, за да може крачка по крачка да върви нап­ред. Той дори сигурно е мечтаел за последния стадий с неспокойния си разум, но с жажда поглъщал това, през което минавал, затова Луня го пратил в празната къща.

Генро:

Стъпваше върху леда на замръзналата река.

Влизаше в празна къща.

Желанието му да краде изчезна завинаги.

и той се завърнал в собствената къща.

Видял прекрасните лъчи на сутрешното Слънце.

и внимателно се вгледал в луната и звездите.

С олекнало сърце бродел по улиците.

наслаждавайки се на лекия бриз.

И накрая той намирал

своята къща със съкровищата.

Преди дори не си е помислял.

че притежава тези съкровища

от самото начало.

След усамотяването, продължило сто дни, Яншан срещнал своя Учител Куйшан. "Не съм те виждал тук цяло лято, - казал Кушшан, - къде беше?" "Обработвах участък земя. - казал Яншан. - и получих кошница просо". "Не си си изгубил времето напразно". - отбелязал Куйшан. "А ти какво прави през лятото?" - попитал на свои ред Яншан. Старият монах отговорил: "Аз ядох веднъж на ден, по обед, и спах по няколко часа след полунощ". "Значи и ти не си си изгубил времето напразно". - казал Яншан и си прехапал езика. "Трябва да имаш чувство за собствено достойнство". - отбелязал Куйшан.

Ньоген.

В манастира на Куйшан имало хиляда и петстотин монаха, по-голямата част от които медитирала в дзен-до, докато останалите били заети в кухнята или работели на полето. Всеки давал своя принос за прославата на Буда-Дхарма. Яншан дал своя принос като обработил участък земя, за да отгледа кошница просо, а Куйшан живял като идеален монах. Никой от семейството Дзен не си изгубил времето напразно. От гледната точка на обикновения чо­век това била среща между ученика и Майстора, при коя­то всеки оценявал другия, но според Дзен ученикът все още показвал следи от своите постижения. Той се бил застоял в сянката на успехите и несполуките. Той разбрал грешката си още преди да свърши да говори, но Учителят му го смъмрил за всичко, което си е мислел.

Генро.

в стария манастир на Куйшан.

Всеки монах прославя Буда-Дхарма.

работейки мълчаливо.

игнорирайки успехите и несполуките.

Стайните птици имат на крачката си

червени връзки:

това все пак са връзки, въпреки красотата им.

Монасите не е трябвало

да са вързани за свободата си.

Един изплезва език. за да избегне удара.

нанасян от обичната доброта.

за да скъса всички въжета на разума и тялото.
30. Сънят на Тайдзун

Една нощ императорът Тайдзун сънувал божест­во, което го посъветвало да пробуди в себе си стремеж към Висшето Просветление. На сутринта Негово Вели­чество попитал своя официален свещеник: "Как да про­будя в себе си стремеж към Висшето Просветление?" Свещеникът не казал нито дума.

Фугаи:

Негово Величество още е спало, когато се е обърна­ло към свещеника с въпроса си. Слугите е трябвало да приготвят леген, белоснежни одежди и ледена вода, за да измият лицето му. Официалният свещеник е трябвало да бъде уволнен от поста си, защото е изпуснал момента да асистира на императора в момента на пробуждането му от сън. Когато му бил зададен въпрос, той не проронил нито дума. пренебрегвайки дълга си, и не бил способен на ни­що.

Императорът явно е искал да постигне това, което е сънувал. Свещеникът е знаел, че е безпредметно да се от­говаря докато императорът не знае нищо друго освен дей­ствителността, но мълчанието му било достатъчно крас­норечиво за да проникне в сърцето на спящия.

Генро:

Ако аз бях свещеника, щях да кажа: "Ваше Величес­тво, трябвало е да зададете въпроса си на божеството, кое­то ви се е присънило ".

Съмнявам се, че моят Учител е познавал божество­то, за което говори императорът. Дори да е така, неговият съвет щеше да бъде твърде закъснял.

Ньоген:

Какво се подразбира под "Окончателно Просветле­ние"? Откъде човек знае, че се стреми към Висшето Прос­ветление. Когато Буда постигнал реализация, той се отна­сял с дълбоко състрадание към всички живи същества, желаейки тяхното добруване и освобождение. Буда е оли­цетворявал първичната природа на Великото Просветле­ние. Четирикратния обет пробужда и проверява стремежа (Просветлението).

Майстор Куйшан наредил да извикат ковчежника, но когато той дошъл, Куйшан казал: "Извиках ковчеж­ника, а не тебе. " Ковчежникът не могъл да каже и дума. След това Майсторът наредил за извикат старшия мо­нах, но когато той дошъл, Куйшан казал: "Аз наредих да извикат старшия монах, а не тебе". Старшият монах не могъл да каже и дума.

Ньоген:

Манастирът трябва да има няколко длъжностни ли­ца. Ковчежникът трябва да се грижи за паричните средст­ва, а старшият монах - да наблюдава останалите монаси в дзен-до. Новопостъпилите остават да медитират в дзен-до, а останалите отговарят за различни задължения в манас­тира. Въпреки че монасите от тази история се гордели с положението си, те все пак искали да получат индивиду­ални наставления, когато дошли при Учителя си. Куйшан видял тази двойственост и ги смъмрил.
32. Фенян наказва небето

Едни монах попитал Фенян: "Ако на десет хиляди мили от тук на небето няма и признак за облаче, какво бихте казали за това?" "Бих ударил небето с тоягата си". - отговорил Фенян. "Но в какво е виновно небето" -попитал отново монахът. "В това, че нямаме дъжд, ко­гато трябва да го имаме и времето е лото, когато трябва да бъде хубаво ", - отговорил Фънян.

Ньоген:

Майсторът по Дзен биел всички с голямата си тоя­га: дори Буда и патриарсите не могли да избегнат този дзенски удар. Неговата тояга е ръчката, с помощта на коя­то той може да разтърсва цялата Вселена. Ако в съвърше­ната мрежа на Вселената възникнат проблеми. Фенян с помощта на своята тояга ще поправи нещата както си му е реда. Монахът - той е само мечтател, който се надява да живее в безкрайно блаженство докато се кланя на изрису­вания, куклообразен Буда. Първият отговор на Фенян всъщност е бил едно предупреждение за монаха, но когато той видял, че монахът не го е разбрал, той опростил отго­вора си до такава степен, че би го разбрало дори едно малко дете.

Една сутрин след беседа с монаси до Юшан се приближил един монах и му казал: "Имам един проблем. Дали ти не можеш да го решиш?" "Ще го реша по време на следващата беседа". - отговорил Юшан. Вечерта, ко­гато всички монаси се събрали в залата, Юшан казал на висок глас: "Нека веднага дойде при мен монахът, които тази сутрин ми каза, че има проблем". Щом монахът минал отпред и застанал пред събралите се. Майсторът станал прав и грубо казал: "Погледнете, монаси, това момче тук има проблем". След това той блъснал монаха настрани и се прибрал в стаята си, без да проведе вечер­ната лекция.

Фугаи:

Защо, мой скъпи братко, та ти имаш толкова съкро­вища за медитиране? Как може да се медитира истински без проблем? Не искай помощ нито от Майстора, нито от някой друг. Майсторът реши проблема ти тази сутрин, но ти не го разбра. Вечерта той провежда изпълнена с драма­тизъм беседа, влагайки в нея цялата си душа.

Ньоген:

Каква великолепна беседа! Интересно, колко от присъстващите монаси са я разбрали?

Един монах казал на Сюфън: "Разбирам, че човек стигнал до стадия на Шравака, вижда природата си на Буда както вижда луната през нощта, а човек, стигнал до Бодхисатва вижда природата си на Буда както виж­да слънцето през деня. Кажи .ми как ти виждаш приро­дата си на Буда?" Вместо да отговори, Сюфън ударил три пъти с тоягата си монаха. Монахът отишъл при друг Учител, Ентоу, и го попитал за същото. Ентоу три пъти ударил монаха.

Ньоген:

Ако човек изучава будизма с цел да освободи стра­дащите, той смята, че всички страдания са резултат от собствената му алчност, гняв и невежество. И когато той се постарае да избегне тези три отрови и пречисти сърцето си, ще може да види природата си на Буда прекрасна и отдалечена, като млада луна, но губи голяма част от вре­мето си само за да види поне това. Той е в стадия на Шравака.

Първата част от мислите на монаха беше правилна, но ако той наистина ги разбираше, трябвало е сам да знае отговора, а не да пита Сюфън за неговата същност на Буда. Сюфън се опитал с тоягата да върне монаха от света на бляновете, но последния се обърнал със своята фантазия към Ентоу, за което получил същото наказание. Бих могъл дори да си представя неговото глупаво сънливо ли­це.

Лиси. които прекарал тридесет години в планина­та Цуху. написал поемата:

Прекарах тридесет години в планината Цуху.

Два пъти на ден поемах най-обикновена храна,

ю да храна тялото си.

Изкачвах планините и се връщах.

за да упражнявам тялото си.

Никой от моите съвременници не изрази

одобрението си и не ме призна.

Ньоген:

Генро:

В часовете за отмора белите облаци.

неговите приятели, са с него.

В покоя той получава вечна радост.

Никой друг, освен изучаваните Дзен

не може да се възползва от такова щастие.

Тао У отишъл да види болния си събрат - монаха Юнен. "Къде ще мога да те видя отново, тук ще остане само твоят труп?" - попитал посетителят. "Ще те срещна там, където нищо не се ражда и нищо не умира". - отговорил болният монах. Тао У не се задоволил с от­говора и казал: "Това, което искаше да кажеш е, че ня­ма такова място, където нищо не се ражда и нищо не умира, и че ние вече нямаме нужда да се срещаме".

Ньоген:

И Тао У. и Юнен са получили Дхарма от Учителя Юшан и по-късно самите те са станали известни Учители. Тази история е от тяхната младост, поне от младите им години в Дзен. Тао У не е трябвало да безпокои (болния) си събрат с такъв въпрос. Всички ние постоянно се приб­лижаваме към смъртта в този свят на непостоянството: здравите хора, също като болните, умират ежедневно.

Отговорът на болния монах не бил лош, но звучи малко като постулат. Ако аз бях на негово място, щях да отговоря: "Не се притеснявай, братко, аз ще медитирам с теб докато си жив". Поправката, която направил Тао У в отговора на монаха е чиста софистика и нищо повече. Юнен е трябвало да му се надсмее и да му пожелае лека нощ.

Генро:

Тао У губи всичко, докато Юнен само печели. Пос­ледният казал: "Аз ще те срещна". А първият казал: "Не трябва да се виждаме вече". Те не трябва да се виждат ве­че следователно ще се срещнат. Те ще се срещнат, защото нямат вече нужда да се виждат.

на близостта и отчуждението.

И няма разлика в това

дали приятелите ще се срещнат или не.

На старата слива, окичена с цвят,

южният клон владее цялата пролет.

колкото и северния.
37. Святостта на Сюфън

Един монах попитал Сюфън: "Как може да се пос­тигне святост?" Сюфън отговорил: "Дори най-невинния младенец не би могъл да го направи". "Ако той забрави себе си. - отново попитал монахът. - ще може ли да постигне святост?" "Той ще може да направи това само когато тя го засегне", - отговорил Сюфън. "Тогава какво става с него?" - продължавал монахът. "Пчелата никога не се завръща в изоставения кошер", - бил отговорът.

Ньоген:

Има едни коан, който илюстрира тази история. Един ученик попитал Учителя си: "Какво е Дзен?" "Цин", - отговорил Учителят. "Цин" е китайска дума. която озна­чава "баща", "майка" и "познат". Като прилагателно озна­чава "нещо много добре познато или известно", а като глагол - "обичам", "виждам постоянно", "познавам добре", "разбирам из основи". Монахът от тази история се стреми да постигне святост както суфи се стреми към своята лю­бима. Отношението на монаха е доста наивно, но той трябва да излезе от своята кула, направена от слонова кост. Суфи може да чувства любимата си, а истинският будист се стреми към святост. Сюфън демонстрирал своя Дзен, казвайки: "Пчелата никога на се завръща в изоста­вения кошер". Както слънчевото съзвездие прекосява не­бето, така и съзнанието на дзенския монах вечно се про­дължава, без да се присъединява към нещо.

Психологията изучава психичните явления, гносеологията обсъжда теорията на познанието, но те са само сенки на разума, а не самият разум. Когато човек сам отк­рие разума, неговите търсения приключват.Тогава той може да постигне святост без каквато и да било привърза­ност, забравяйки срокове и дори своето себеотдаване за да стане "пчела в нов кошер". Неговият живот е Дзен или цин.
38. Напускане и връщане

Един .монах попитал своя Майстор: "Какво мислиш за монаха, който напуска манастира и никога не се връ­ща?" Учителят казал: "Той е неблагодарно магаре". Уче­никът попитал пак: "Какво мислиш за монаха, които на­пуска манастира, но след време се връща?" Учителят ка­зал: "Той помни доброто".

Когато един монах идва в манастир, той полага клетва, че ще остане в манастира докато не постигне реа­лизация. Ако той си тръгне, това явно ще означава, че е постигнал това, което е искал: в този случай няма смисъл, да се връща. Дзен обаче няма випускници. Ако един дзен-монах мисли, че е постигнал нещо, той ще изгуби своя Дзен и тогава пребиваването му в манастира ще е необходимо.

След като е прекарал дълги години в един манас­тир, монахът може да си тръгне, ако е бил поканен да учи в друг манастир, но обикновено в края на краищата той се завръща в старото гнездо. Младите монаси, които не из­държали строгостта на Учителя по Дзен, напускали ма­настира. Те са неблагодарни магарета, защото никога не се връщат при своя Учител. Ако някой в манастира полу­чи Дхарма, Майсторът става негов баща, а манастирът - негов дом. Как би могъл той да забрави обкръжението, което е вдъхновявало неговата реализация? Той винаги помни Доброто и при първа възможност се връща в своя дом.

Генро:

Ако ме бяха попитали: "Какво мислиш за монаха, който напуска манастира и никога не се връща?" - бих от­говорил: "Той е глупак". А на въпроса: "Какво мислиш за монаха, който си тръгва, за да се върне?" - бих отговорил: "Той е бягаща лисица".

Ньоген:

Генро дава свобода на монаха да идва и да си отива когато пожелае. Никой от Майсторите не трябва да за­дължава своите монаси да остават в манастира, но мона­хът, който напуска Учителя си и отива при друг, е глупак, защото така си позволява грубо и несправедливо да нака­же както своя Учител, така и себе си.