Сто дзенски коана

Хункьо Ши, учител на императора, повикал слуга­та си: "Инхън!" Инхън отговорил: "Да". Хункьо Ши, за да провери своя ученик, повторил: "Инхън!" Инхън отго­ворил: "Да". Тогава Хункьо Ши го повикал трети път: "Инхън!" Инхън отговорил: "Да". "Трябва да те накажа за тази работа. - казал Хункьо Ши. - но всъщност ти трябва да накажеш мен".

Ньоген:

Хункьо Ши прекарал четиридесет години в плани­ната, уединявайки се там, но накрая бил открит от импе­ратора, който го накарал да стане учител на коронованата особа. По времето на този история Хункьо Ши бил вече на повече от сто години, а ученикът му Инхън, добре обучен дзенски монах, бил млад и можел да получи светлината на Дхарма от своя Учител. Когато Учителят го повикал: "Инхън!" и Инхън отговорил: "Да" - диалогът приклю­чил. Хункьо Ши бил стар човек и искал да се убеди в раз­бирането на своя ученик. Инхън разбрал намеренията му и търпеливо му отговорил. Той очаквал забележките на Учителя си и бил щастлив да ги чуе. Каква прекрасна картина на разбиране и хармония!

Старият Майстор бил много добросърдечен, а мла­дият ученик всеотдайно му служел. За какво са нужни наказания? Ами защото човешките постъпки са доста неоп­ределени. Ако човек иска да живее свободно, той не тряб­ва да възприема какъвто и да било начин на живот.

Ньоген:

Когато Учителят по Дзен вика ученика си, той смя­та да почука на вътрешната врата на природата на Буда. Ако Учителят иска ученикът да направи нещо обичайно, не бива да го вика втори път. В Дзен нито Учителят, нито ученикът не трябва да губят време, материал, думи, мисли или енергия.

Един монах попитал Сюфън: "Когато стария ру­чей на Дзен пресъхне и в него не остане и капка вода, какво ще .мога да видя там?" Сюфън отговорил: "Има бездънна вода, която ти не можеш да видиш ". Монахът попитал пак: "Как човек може да пие от тази вода?" Сюфън отговорил: "Той трябва да го прави без помощта на устата". По-късно монахът отишъл при Чаочоу и му преразказал диалога. Чаочоу казал: "Ако водата не може да се пие с уста, тя не може да се пие и през носа". Тога­ва монахът повторил първия си въпрос: "Когато стари­ят ручей на Дзен пресъхне и в него не остане и капка во­да, какво ще мога да видя там?" Чаочоу отговорил: "Водата ще стане горчива като хинин". "Какво ще ста­не с този, който пие от тази вода?" - попитал монахът. "Той ще се прости с живота си". - бил отговорът.

Когато Сюфън научил за диалога, той изразил бла­годарност на Чаочоу, казвайки: "Чаочоу е жив Буда. За в бъдеще няма да отговарям на въпроси". Оттогава той изпращал новодошлите при Чаочоу.

Ньоген:

Докато остава дори слаба светлинка от Дзен, ручеят не ще пресъхне. Всеки, който идва тук. донася със себе си своя вкус, за да го влее в потока. Когато Чаочоу говори за загубата на живота, той има предвид, че човек ще изгуби себе си и ще потъне в Нирвана. Човек, който иска да стане мъдър, трябва да мине през много трудности и дори да утоли жаждата си с горчилка. И ако не ви е грижа за тези препятствия, аз ви казвам: "Идете при него".
41. Трипитаката на Туншан

Тупшан, Майстор по Дзен, казал: "Трипитака -пълното събрание на будистки писания - може да се из­рази с едно ей такова писмо". Паюн, другият Майстор, илюстрирал думите на Туншан със следното стихотво­рение:

Всеки щрих на писмото е ясен и няма нужда

то да бъде обяснявано.

Буда се е опитвал да го напише в продължение

на дълго време.

Защо ли да не се поръча тази работа

на Майстор Уан, майстора по калиграфия.

неговата изкусна ръка добре ще се справи

с всички изисквания.

Ньоген.

Трипитака - на санскрит "Трите кошници" - съдър­жа Сутра-питака. или свещените писания. Виная-питака, правила и закони на братството. Абхидхарма-питака. коментари към ученията. По времето на този коан имало 5048 тома, включващи пълния текст, който, как­то казва Туншан, може да се изрази с едно писмо. Какво писмо с това? Не трябва да се обръща внимание на сти­хотворението на Паюн. Ако той го е приемал като сатира, това е било лоша шега.
42. Южната планина

Шишуан живеел в Южната планина, а Куанхи - в Северната. Веднъж един монах от Северната планина дошъл в Южната при Шишуан. Майсторът му казал: "Моят южен манастир не е по-високо в сравнение с ма­настира на север". Монахът не знаел какво да каже и си замълчал. Когато монахът се върнал при Куанхи и му разказал за разговора си с Шишуан, Куанхи отбелязъл: "Трябваше да му кажеш, че аз съм готов да вляза в Нир­вана почти всеки ден".

Ньоген:

Този монах бил обладан от идеята за сравнение, за­щото посещавал манастир след манастир. Шишуан про­чел това върху лицето му и се опитал да го поправи, но монахът се объркал и си замълчал. Това мълчание нямало нищо общо с Дзен. Когато той се върнал в първия манас­тир, добросърдечният Майстор не му се накарал, а се опи­тал да му посочи без сравнение тъждеството. Човешкият стремеж е причина за страданието, а то предизвиква стремежа към нещо друго, така човек никога не може да избегне самсара, притеснението, суетата на живота. Нир­вана погасява страданието, разрушавайки стремежа. Два­мата Майстори изразили невъзмутимо спокойствие. Винаги трябва да бъдем внимателни с човека, който е обла­дан от идеята за сравнение и посещава сбирка след сбир­ка. В това няма полза за никого.
43. Крайната истина на Дзен

Един монах попитал Суаншъ: "Когато старите Майстори проповядвали Дхарма без думи или с чукче, или с ветрило срещу насекомите, изразявали ли са крайната истина на Дзен?" Суаншъ отговорил: "Не". "Тогава. -продължавал монахът. - какво са показвали?" Суаншъ вдигнал ветрилото си срещу насекоми. Монахът попи­тал: "Какво е крайната истина на Дзен?" "Почакай до­като достигнеш реализацията". - отговорил Суаншъ.

Ньоген:

Монахът, както и много други хора, вярвал на свои­те лични предубеждения, като на единствено възможни решения. Суаншъ се опитал да поправи тази идея, когато казал: " Не". Монахът обаче не могъл да се освободи от конкретната идея дори след очевидните доказателства (обяснения). Когато попитал за крайната истина на Дзен, приличал на човек, който стои пред портата на града и пита къде се намира този град. Тогава Суаншъ се отказал от опита да обясни каквото и да било на монаха и казал: "Почакай докато не постигнеш реализация".

Ако аз бях Суаншъ, бих хвърлил ветрилото, вместо да произнасям тази вяла реч.

Фугаи:

Думите на моя Учител, може би са били добри, за да помогнат на Суаншъ, но жалко, че е трябвало използва месарски нож. за да разреже едно пиле.

Един монах дошъл при Нанхуан, застанал пред него п скръстил ръце на гърдите си. Нанхуан казал: "Ти си прекалено мирянин". Тогава монахът събрал длани. "Ти си прекалено монах". - казал Нанхуан. Монахът не казал нищо. Когато друг Учител чул за това, той казал на сво­ите монаси: "Ако аз бях на мястото на монаха, щях да пусна ръцете си и да си тръгна".

Ньоген:

Когато монахът дошъл за сандзен, той възнамерявал да изрази свободата си, като не се придържа към правила­та, които трябва да се спазват, когато влизаш в дзен-до или излизаш, но първите думи на Нанхуан така го стрес­нали, че той променил отношението си. Къде тогава останала неговата свобода? Светът е пълен с хора, които са нещо "прекалено" и хора, които смятат, че религиозните вярвания ще им дадат свобода. Той е свободен и преми­нава почти незабелязан, защото към нищо не се привърз­ва. Правилата и законите никога не го вълнуват. Той мо­же да се покори или да си тръгне - това няма значение.

Генро:

Действителното Освобождение не съдържа в себе си ни­що, което да може да се усети, измени: нито цвят, който може да се види, нито звук, който може да се чуе.

Свободният човек няма нищо в ръцете си. Той ни­кога нищо не планира, а реализира в съответствие с дейс­твията на другите. Нанхуан бил способен Учител. Той от­пуснат примката на въжето на монаха.

Ньоген:

Тук виждаме един добър американец, който е изу­чил Дзен (както и трябваше да се очаква) на преклонна възраст. Но защо трябва да се чака докато остарее?

Много хора не знаят как да се освободят от науката и религията. Колкото повече се занимават с наука, толко­ва повече създават разрушаваща сила. Тяхната религия е твърде тежка дреха за разходка при лек пролетен ветрец. Книгите за тях са бреме, а молитвите - красиви извинения (оправдания). Те поглъщат лекарства, но не намаляват болестта си физически или психически. Ако наистина ис­кат мир, приятелство, любов и истински живот, пълно от­даване, те е трябвало да се освободят от всичко фалшиво и илюзорно, за да осъзнаят духа на свободата.
45. Юти пита Буда

Юти, министър председател, попитал Майстор Таотун: "Кой е буда?" Майсторът произнесъл с ясен глас: "Ваше Величество!" "Да", - наивно отговорил пре­миерът. Тогава Майсторът попитал: "Какво още тър­сите?"

Ньоген:

Юти колекционирал отговори на Учители по Дзен, които посещавал, като им задавал този въпрос, както дру­гите хора колекционират монети или марки. Той имал добри знания по Дзен, за да може да оцени някои от отго­ворите, но не бил готов за такъв отговор. Изненадата му била толкова голяма, че той дори забравил защо посрещ­нал така Майстора. Неговото "да" било просто и естестве­но, като отговора на дете на зова на майката.

Негово Величество сигурно си е ударил някъде гла­вата, но не съм сигурен дали това е бил истински Буда.

Не търси риба на върха на дървото.

не преварявай бамбук. когато се връщаш вкъщи.

Буда, Буда и Буда...

Глупакът владее само връвта за монетите.

Ньоген:

Един китаец харесал много гозбата от бамбукови филизи и стопанинът му обяснил как се приготвя. Като се прибрал в къщи, той отрязал парче от вече порасналия бамбук и в продължение на няколко часа се опитвал да го приготви.

Един стар монах нарисувал китайската идеограма "разум" на вратата, прозореца и стената на малката си къща. Фаен сметнал това за неправилно и го поправил с думите: "Вратата трябва да има означение за врата, а прозорецът и стената също трябва да имат свое обозначение". Суанху казал: "Вратата няма нужда от озна­чаване, както нямат нужда от означаване и прозоре­цът, и стената".

Ньоген:

Старият монах разглеждал вратата, прозореца и стената като проява на разума. Той приличал на Хегел, който виждал света като голям мисловен процес, с тази разлика, че Хегел бил потопен в теорията, а монахът се бил освободил от нея. Докато абсолютния идеализъм на Хегел се прикрепя към нещо, за да го оформи като дейст­вителност, монахът е излязъл извън границите на мисъл, имена и названия и решил да живее в къща, в която вра­тата, прозорецът и стената не са нищо друго освен разум.

Суанху разбирал, че нещата проявяват себе си и без име.

Генро:

Аз бих написал "прозорец" на вратата, "стена" на прозореца, "врата" на стената.

Веднъж Тячуан попитал един от учениците на Паофу. които гостувал: "Как вашият Учител ви учи на бу­дизъм?" "Нашият Учител. - отговорил монахът. - ни казва да си затворим очите, за да не видим нещо лошо, да си запушгш ушите, за да не чуем нещо лошо, да спрем мисловната си дейност, за да не формулираме лъжливи идеи". Тячуан казал: "Аз не те карам да си затваряш очите, защото нищо няма да видиш, не те карам да си запушиш ушите, защото нищо няма да чуеш, не те ка­рам да спреш мисловната си дейност, защото не ще .можеш изобщо да формулираш някаква идея".

Ньоген:

Този монах е бил много млад и новак в Дзен. Умът му непрекъснато се обръщал към лоши неща и се е при­вързвал към безполезните. Неговият Учител му изнесъл урок от азовете на Дзен. но понеже такъв род наставления се дават индивидуално, монахът е трябвало да каже: "Моят Учител ми казва..." Указанията на Тячуан безспор­но са трудни за този младеж.

Ако не обръщате особено внимание на това, което можете да чуете, нито звук не ще се задържи във вас.

Можете да си мислите: "Това е вярно, онова - пог­решно", - но не сте в състояние да пренесете неизменна картината от миналото в бъдещето, и днес тя е вече друга (в сравнение с вчерашната).

Генро:

Някои от вас не си затварят очите по време на меди­тация. Защо не чувате беззвучните звуци? Защо не форми­рате мисъл, лишена от форма?

Ньоген.

Безсмислено е да гледате докато не създадете свой образ, безсмислено е да чувате докато не можете да фик­сирате чутото. Не съществува мисловна форма докато не я построите само.

Дзюаншъ изпратил един монах при своя стар Учи­тел, за да го поздрави от негово име. Дзяофън събрал монасите си и в тяхно присъствие разпечатал послание­то на Дзюаншъ. В плика нямало нищо друго освен три бели листа хартия. Дзяофън ги показал на монасите с думите: "Разбирате ли?" Никой не отговорил и Дзяофън продължил: "Моят син-нехранимайко ми пише точно това, за което предполагах". Когато посланикът се вър­нал при Дзюаншъ, той му разказал какво се случило в ма­настира на Дзяофън. "Старецът е изкуфял". - казал Дзюаншъ.

Дзюаншъ бил неграмотен рибар преди да стане мо­нах и да започне да постига Дзен под ръководството на Дзяофън. По времето, за което става въпрос, той вече е бил доста известен Учител и Дзяофън, горд с ученика си, показал писмото на монасите. Монасите, очаквайки да видят красиво изписани равни редове, били така изнена­дани, че не могли нищо да кажат, когато Дзяофън ги по­питал дали са го разбрали.

Като Майстор Дзяофън похвалил твърде много своя бивш ученик.

Дзен е като светкавица. Човешкото око не може да го проследи. В мига, когато Учителят им показал белите листа, дневните им занимания приключили. Те е трябвало да му кажат довиждане и да отидат в залата за медитация без да дават възможност на Учителя си да се похвали с ученика си нехранимайко.

Монахът, изпратен от Дзюаншъ, бил глупак. Вместо да донесе отговора, когато се върнал, той описал сцената, станала в манастира. За да спаси репутацията на семейст­вото, Дзюаншъ бил принуден да каже: "Старецът е изкуфял".

Така всички мисли били изтрити, включително спомена за белия лист хартия.

Днес хората използват радиото и телевизията, за да изпращат съобщения до другия край на Земята, но когато, нямат Дзен те използват пропагандата с егоистични цели, разпространявайки ненавист и страх, и човечеството не знае покой ни денем, ни нощем.

Дали човекът е все още синът-нехранимайко на Не­бесата? Изпада ли в слабоумието на древните цивилиза­ции? Не, той просто е взел голяма доза приспивателно и сега го измъчват кошмарни сънища.
50. Проповядването на Дхарма на Ичуан

Когато Майсторът Ичуан заел мястото си за да проповядва Дхарма, от групата слушатели излязъл един .мирянин и започнал да се разхожда от запад на изток покрай вратите на храма. След това един монах демон­стрирал своя Дзен, като се разхождал от запад на из­ток. "Мирянинът разбира Дзен, -- казал Ичуан. - а мона­хът не". Човекът се приближил до Ичуан с думите: "Благодаря ви за похвалата". - но още преди да довърши изречението. Майсторът го ударил с тоягата си и после попитал: "Може ли някой да направи извод от този коан?" Всички мълчали. "Тогава, - казал Майсторът. - ще го направя сам". Той хвърлил тоягата си и се прибрал в стаята си.

Ньоген:

Дзен монасите усилено изповядвали Дхарма. Кол­кото по-малко думи, толкова по-добре. Понякога слушате­лите задават въпрос и Учителят отговаря, а понякога ня­кой от слушателите се приближава до Учителя, за да из­рази своето разбиране.

Мирянинът и монахът в равна степен демонстрира­ли своята свобода и трябвало спокойно да запазят съкро­вището си, независимо от това какво е казал Майсторът.

Фугаи казал за обикновения човек: "Утринните об­лаци са се спуснали в пролома в планината". А за монаха: "Вечерният дъжд почуква по прозореца на колибата". Ня­ма преструвки, няма лицемерие - това е свободата.

За Учителя състоянието на мирянина е такова, че с времето то ще става по-добро; докато монахът никога не ще постигне съвършенство.

Ичуан може да е казал: "Захарта е сладка, а пиперът - лют". Мирянинът си заслужил удара с тоягата, защото се привързал към одобрението, а монахът - защото искал да ускори Постижението.

Нямало смисъл повече да се спират на този инци­дент, защото слушателите седели безмълвни.

Веднъж Паофу казал на монасите си: "Когато един човек минавал зад храма, срещнал Джуа и Ли, но не ги видял пред храма. Защо? Кой е от пътищата ще е по-полезно за него да избере?" Един от монасите казал: "Сигурно има проблеми с очите. Каква може да е полза­та, ако не виждаш нищо?" Майсторът се скарал на мо­наха: "Глупак' С храма винаги става така". Монахът ка­зал: "Ако това не беше храм, човекът е трябвало да види нещо". Майсторът отговорил: "Имам предвид само хра­ма и нищо друго".

Ньоген:

Храмът е реалност. Когато човек е обърнат с лице към него, той не вижда нищо. Той не може да се разпоз­нае. Можете да си вървите сред тълпата от хора без да за­белязвате никого и да забравите дори вие кой сте. Това Паофу нарича "пред храма". Но в мига, в който видите познат, кимвате, усмихвате се, дори спирате, за да го поз­дравите и така вървите вече зад храма.

Неговият въпрос "защо" е всъщност отговора. Мо­нахът не навлязъл в реалността, но се опитал да разсъж­дава за видението при липса на такова.

Монахът упорито се държи за разкрасения свят. "Дори това да не е било храм, трябвало е да го види". То­зи монах е трябвало да остави Дзен и да се захване с пра­во.

Сеншаку е казал: "Светът е изменчив и непостоя­нен".

Този, който не се извиси над "нещата от живота", се лута от посока на посока в кръговрата на желанията.

Но този. който е наясно с положението на нещата, вижда безкрайното и крайното и свръхестественото в яв­ленията, и е благословен сред страданията и бедствията.

Един монах попитал Хайен: "Как един човек, който е посветен (знаещ, разбиращ, просветлен) се завръща в света на илюзиите?" Майсторът отговорил: "Счупеното огледало никога не ще е вече гладко. Скъса­ното цвете никога не ще се върне върху стеблото си ".

Ньоген:

Този монах е прехвърлил границите на собствения си опит, опитвайки се да си представи просветен (просветлен) човек. Защо да не стане посветен, нали тога­ва ще знае отговора?

Джон Голзуърти казал веднъж: "Човек, когото са помолили да дефинира най-съществените черти на джен­тълмена, използвайки термините в най-широкия им сми­съл, би могъл да отговори по следния начин: желание да поставиш себе си на мястото на другия, ужас от мисълта насила да вкараш хората в положение, от което ти самият никога не би могъл да излезеш; власт да правиш това, ко­ето изглежда най-правилно, без значение какво могат да кажат или да си помислят за това останалите".

Генро:

За да илюстрирам тази история, ще цитирам една стара китайска поема:

издигнало е стена над езерото. -

Къдраво облаче се завръща към горите

и разтваря в себе си цяло едно село.

Четенето на Сутра

и диалектиката не разкрива учението.

Учението прилича на сляпа каменна костенурка.
53. Ючуан прогонва свой ученик

Танся дошъл при Ючуан, а той в това време спал. "Вкъщи ли е Учителят ти?" - попитал Танся ученика, който бил там. "Да, но той не иска да вижда никого". -отговорил монахът. "Ти си проникнал дълбоко в неговите мисли". - казал Танся. "Това не е от значение, дори да се появи тук самият Буда, моят Учител и него няма да по­иска да види". "Ти, разбира се си добър ученик. Твоят учител може да се гордее с теб". - с тези думи Танся на­пуснал храма. Когато Ючуан се събудил, монахът му преразказал диалога. Учителят ударил монаха с тоягата си и го прогонил от храма.

Ньоген:

Дежурният монах демонстрира своя наскоро придо­бит Дзен при първата възникнала възможност, вместо да го скрие.

Фактът, че Танся следвайки Ючуан, станал нацио­нален учител, доказва, че няма безнадеждни случаи, по­неже всяко разумно същество има в природата си Буда.

Когато някой си помисли, че е постигнал Дзен, той го губи веднага. Защо да не следва учението незабелязано и безшумно?

Когато Танся научил по-късно за това,че Ючуан така грубо е прогонил своя ученик, той казал, че Ючуан с право заслужава да бъде национален учител.

Когато Чиншуан дошъл при Енту, който живеел в тихо уединено място, той го попитал винаги ли има как­во да яде два пъти на ден. "Четвъртият син от семейс­твото на Чуан ми помага и аз съм му .много задължен ". -казал Енту. "Ако не изпълняваш достатъчно добре дълга си, ще се преродиш във вол и ще трябва да възстановиш на този човек всичко, което си му задлъжнял през този си .живот". - предупредил го Чиншуан. Енту сложил до челото си двата палеца и нищо не отговорил. "Ако имаш предвид рогата, трябваше да раздалечиш палците и да ги сложиш до върха на главата". Преди още Чиншуан да завърши изречението. Енту извикал: "Чиншуан не разби­ра какво означава това!" "Ако знаеш повече, защо не ми го обясниш?" - попитал Чиншуан. Енту се намръщил и казал: "И ти си изучавал тридесет години будизъм, но все още се въртиш от тук от там. Нямам нищо общо с теб". С тези думи той захлопнал вратата пред носа на Чиншуан. В това време оттам минал четвъртия син от семейство Чуан, когато съжалил Чиншуан и го взел в сво­ята къща, която била наблизо. "Преди тридесет години бяхме близки приятели. - казал Чиншуан. - но сега той е постигнал повече и не иска да го сподели с мен". Същата нощ Чиншуан съвсем не могъл да спи и накрая станал и отишъл при Енту: "Братко, бъди така добър да ми про­повядваш Дхарма". Енту отворил вратата и обяснил учението. На следващата сутрин гостът се върнал вкъ­щи с щастливо постижение.