Сто дзенски коана
Изтегляне 1.37 Mb.
|
|
Ньоген: Чиншуан никога не наричал себе си Учител, но монасите се събирали да го слушат и той започнал да си мисли, че може да учи другите. Когато чул за бившия си приятел Енту. че живее тихо в отдалечена част на страната, той отишъл да го посети и да види дали няма нужда от нещо. По-онова време в Китай първородният син получавал голяма част от наследството докато всеки следващ получавал все по-малка и по-малка част. Следователно четвъртия син не би могъл да има много дори да е дал храна и подслон на Енту. Монахът, естествено е трябвало да бъде признателен, ако не е живял както се полага на дзен-монах. Енту скромно споменал дълга си, но неговото тяло било Дхармакая, и той живеел с всички Буди и Бодхисатви. Чиншуан не е могъл да види това и започнал да говори за суеверията. Той казал, че монах, който е получил подаяние без Просвещение, ще работи като вол през следващия си живот, за да плати за всичко през този живот. Енту му показал реалният живот, който никога не е бил роден и никога не ще умре, но пръстите и челото нямат нищо общо с първичната безгранична (безформена) форма, той просто го показал с помощта на Дхармакая. Горкият Чиншуан не могъл да разбере и се привързал към илюстрирането на легендата за превъплъщението, макар че е абсолютно чужда на учението на Буда. Благодарение на съжалението и объркаността си, по-късно той се озовал в безизходно положение. Когато обаче той се върнал при Енту с чисто сърце и празен разум (ръце), той бил в състояние да получи Дхарма. Какво е било това и как може да се постигне, можете да научите единствено сами, от личния си опит. 55. Глупакът Мучу Когато Мучу, вървейки по едни път, срещнал един монах, той му викнал: "Уважаеми господине'" Монахът се обърнал. "Глупак". - казал Мучу и всеки си тръгнал по пътя. Този виц бил записан от неколцина монаси и години по-късно бил подложен на критика от някой си Дзюту, който казал: "Глупавият Мучу не е прав. Нали монахът се е обърнал? Откъде накъде го е нарекъл глупак?" По-късно Ютан. коментирайки тази критика, казал следното: "Глупавият Дзюту е грешал. Нали монахът се е обърнал? Защо човек да не го нарече глупак?" Ньоген: Общувайки помежду си, монасите в Китай се наричат "братко". Не е важно какъв ще е поздравът, важно е да бъде в духа на Дзен и да си личи първичната природа на говорещия. Монасите не могат да си губят времето с ненужни комплименти. Когато Мучу говорел, неговата мисъл била неговият глас и неговият глас бил неговата мисъл. Ако другият монах се е привързал към гласа, тогава той безспорно е глупак. Дзюту показал, че Дзена на монаха се е проявил в действие, като е осъдил Мучу, но Ютан се е страхувал, че Дзюту може да заблуди останалите. Той великолепно изтрил неговите думи от паметта. Важна черта на този коан е доверието към читателя. Той може да каже, че мълчанието е най-добрият отговор, но дори то може да се окаже най-нескопосания отговор на дзенски въпрос. Не е достатъчно човек да се възхищава на мълчанието, той трябва да живее с него. Ако той живее с него, няма да го познае. Веднъж Карлайл казал: "Погледни шумното безумие на обкръжаващия ни свят: думи, лишени от смисъл, на безсмислени действия. Приятно е да се размишлява за Великата Империя на Мълчанието, която е по-високо от звездите и по-дълбоко от Царството на Смъртта. Само тя е велика, всичко останало е дребно". Красиви думи, но те твърде много приказват, нарушавайки по този начин мълчанието. Удзъ казва: "Когато срещате Майстор по Дзен на пътя, не можете да го заговорите и не можете да го посрещнете с мълчание. Какво трябва да се направи?" Можете да посрещнете Мучу с мълчание, ако сте освободени от мълчанието. Ако имате Дзен, тогава когото и да срещнете, с когото и да се видите, той при всички обстоятелства ще стане ваш добър и благороден приятел. 56. Лиудзъ пред стената Когато монасите идвали за инструкции по Дзен или с въпроси при Лиудзъ, той им обръщал гръб и гледал към стената. Нанчен, негов брат монах подложил на критика този метод: "На монасите казвам да се пренасят във времето, когато Буда още не е бил роден на света, но малцина все още разбират добре моя Дзен. Простото седене с лице към стената няма да донесе полза на монасите ". Дзен-монасите са странни хора. Ако единият казва бяло, другият ще каже черно. Целта им е да покажат безцветността на цвета. Лиудзъ се обърнал с гръб към монасите, неговите ученици, с лице към стената. Великолепна работа, но ако се прави много често монасите могат да започнат да подражават на неговите действия и да ги предават в другите манастири на другите монаси. Макар че Нанчан предупредил монасите си за необходимостта да се избягват толкова еднообразни действия, той самия косвено е подкрепял Лиудзъ. Лиудзъ нямал друга истина, освен семейното си съкровище. Защо тогава да не го демонстрира по един и същ начин? Инструкциите на Нанчен също са добри и струват повече от хилядите свещени книги, но какъв е смисълът да се придържаме към времето, което не съществува. Мисля, че ако Лиудзъ беше чул тези думи, той би обърнал гръб на Нанчен с лице към стената, както го прави обикновено. Генро:
Искате да срещнете Лиудзъ? Изкачете най-високия връх, където не е стъпвал човешки крак. Искате да срещнете Нанчен? Наблюдавайте падащо листо. Усетете идването на есента. Свещените места не са далече. но няма пътища, които да водят до тях. Ако вървите натам, на където ви кажат, ще стигнете до хлъзгав. покрит с мъх мост. 57. Безименният човек на Линчи Веднъж Линчи казал на своите монаси, че безименния човек се храни с месо и кръв, влизайки и излизайки от хората през отворите на техните лица. Който не е бил свидетел на това, се убедил веднага. Един от монасите станал и казал: "Кой е този безименен човек?" Линчи скочил и хванал монаха за реверите: "Говори! Говори!" Монахът за миг изгубил дар слово и Линчи го пляснал. "Този безименен не става за нищо", - казал той. Ньоген: Този безименен човек е извън пола, мъжкия и женския. Това не живо същество, нито мъртво. Той не е богат, нито беден. Не е мъдър, нито глупав. Не е млад, нито стар. Не е син на Бога, нито дете на Сатаната. Линчи казва, че безименния човек се храни с месо и кръв, но не позволявайте да ви заблудят. Този безименен човек си е от месо и кръв, така че не си представяйте нещо друго. Имаме пет отвора (входа) на лицето: очите, ушите, устата, носа и кожата. С очите виждаме формата и цветовете, с носа усещаме мириса, с устата - вкуса, звуците чуваме с ушите, усещаме с кожата. Смятаме, че съществуват пет свята: който се вижда, който се чува. който се мирише, който се вкусва и който се усеща, и изразяваме впечатленията си, получени от тях, чрез множество названия. Дзен посреща безименния лице в лице. Който го е срещал веднъж, никога не ще го забрави. Те ще приемат истинността на твърдението на Линчи без ни най-малко колебание. Линчи всъщност извикал безименния монах, който питал за него, но Дзенът на монаха не бил още узрял. Останалите монаси, които са наблюдавали тази едноактна пиеса, са я оценили по достойнство. А който не е успял, е останал мъченик в историята на учението, но ние можем да го възкресим по всяко време. Лампата на Дхарма гори вечно във всичките десет посоки. 58. Статуята на Авалокитешвара Веднъж корейци помолили един художник от Шение (Китай) да направи дървена статуя на Авалокитешвара с човешки ръст. Работата била завършена, статуята пренесена на пристанището, за да бъде натоварена на кораба, но тук се случило така. че статуята сякаш се залепила за брега и нищо не могло да я помръдне. След преговори между корейците и китайците било решено статуята да остане в Китай. Тогава статуята си възвърнала нормалното тегло и по-късно била осветена в храма Минчан. Един човек отишъл да се поклони на статуята и казал: "В сутрата четем, че Авалокитешвара притежава вълшебна сила, и по всичките десет (земи) страни няма място, където да не се е проявил. Защо тогава свещената статуя се отказа да отплува за Корея? Ньоген: Изглежда художникът е създал такава прекрасна статуя, че китайците не са искали да се разделят с нея. Суеверията и масовата психология са допълнили останалото. Авалокитешвара символизира любовта, добротата и мъдростта. Художникът е успял да го отрази в статуята. Всеки монах може да изрази тези неща с всевъзможни други средства. Корейците е трябвало да използват своята култура, за да създадат свой символ. Генро: В Дзен има следната поговорка: "Хиляда езера отразяват хиляда луни. Ако няма облаци, небето се разширява безгранично". Много корейци са постигнали Дзен и са създали образът на Авалокитешвара. използвайки свои сили и символи. Ньоген: Което и да било място, където се е проявявал, е Земята. Защо тогава трябваше да отплава за Корея? Генро: Който крие очи. никога няма да види Авалокитешвара. Защо пит моли чужденеца да му издяла статуя от дърво? Неподвижната статуя на брега - това не е Авалокитешвара. Светците в храма - не са Авалокитешвара. Празен се върна корабът в Корея. Но човекът, отворил очи. нима той не е Авалокитешвара?
Унеб (национален учител) казал: "Ако някой си въобразява, че знае нещо за светците или посредственостите макар тези фантазии да са материя фина и деликатна, тя обаче е достатъчно здрава, за да го бутне надолу до равнището на животното". Ньоген: Унеб, един от последователите на Мадзъ, бил известно време учител на императора. Неговото истинско име било Тата, но по книгите се произнасял като Унеб, име, дадено му от императора, и означаващо "не-карма". Когато някой идвал при него за да получи лични насоки, той обикновено казвал: "Не си отглеждайте фантазии, нито лоши, нито добри, нито свети, нито посредствени. Ако накрая пред лицето на смъртта не успеете да скъсате рехавата тъкан на вашите фантазии, ще се родите магаре или кон в следващия си живот". Генро:
Не ми харесва забележката му за превъплъщението, и е променил неговите думи, както ги четем сега. В Дзен няма идея за душата, пресичаща линията между този живот на човека и следващия или живота на човека и живота на животното. Можете да умрете по всяко време. Когато се потопявате във фантазиите си, напълно вероятно е да не можете да изплувате. В момента, когато морето на вашия ум се вълнува, спокойствието е нарушено. Ако хвърляте монета в спокойна и гладка вода, кръговете, които тя създава, се засилват един друг, и не е от значение дали монетата е била златна или медна. Възможно е Унеб да е имал пред вид идеята за "не-кармата". но това е само каменен буда, изваян и неподвижен. Фугаи:
Защо отхвърляте идеята за подразделянето на светци и посредствености? Защо се страхувате, че ще ви завлече на по-низко стъпало? Добрият актьор никога не подбира ролите си. А лошият винаги се оплаква от тях. Генро:
Ако искате да уточните идеята за светците и посредственостите. трябва да станете магаре или кон. Не изпитвайте ненавист към врага, ако искате да го победите. Светци и посредствености, магарета и коне - всички те ви дърпат надолу, когато на главата ви не остане и един косъм. Бъди добър, монахо, живей един.живот. Освободен от дуалистична инерция. Старите Майстори познават болестта ти и ронят сълзи за тебе.
Веднъж в манастира на Иличуан на едни монах-готвач му гостувал един монах-градинар. Когато седели на масата една птичка започнала да пее. Тъкмо спряла, градинарят почукал с пръст по облегалката на креслото. Птичката запяла отново и пак замълчала. Градинарят почукал пак, но птичката не запяла. "Разбра ли?" - попитал монахът. "Не. - отговорил градииарят. - не разбрах". Градинарят още веднъж почукал по креслото. Ньоген:
Градинарят на манастира отглежда зеленчуци за кухнята, т.е. за готвача. Тези хора неволно се сприятеляват. За птицата е естествено да пее, но тя не пя. Градинарят бил изучил навиците на тази обитателка на планините, затова в отговор на неговото по-особено почукване птицата започнала да пее, но когато, почукал втори път птичката вече била отлетяла. Готвачът живее в света на желанията. Той трябва да мисли за устата и стомасите на другите монаси. Когато градинарят почукал трети път, предавайки посланието на природата, готвачът останал глух за него... Генро:
Птичката просто си пяла. Градинарят само я примамвал. А после тя отлетяла. Това е всичко. Защо готвачът нищо не разбрал? Защото умът му бил неспокоен. 61. Свещените плодове на Юанмън В храма, който хората наричали "Часовниковата кула на Свещените Дървена", живял някога Юанмън. Една сутрин при него дошъл един чиновник (от департамента) и попитал: "Какво става? Узряха ли свещените плодове?" "Нито едни от тези плодове от никого, никога и пито веднъж не е бил наричан зелен". - отговорил Юанмън. Ньоген: Прасковата започва да дава плодове след три години, други дървета - след осем. Свещените дървета по-скоро биха могли да пораснат в двора на храма, отколкото където и да било на друго място. Китайският чиновник разбира се знаел, че става въпрос за плодовете на мъдростта, и искал да види Дзена на Юанмън в действие - и не след три години или осем. а веднага. Той не искал да чака. В отговора на Юанмън проличал плода на Дзен. Познанието идва постепенно докато човек наблюдава узряването, на плода, но реализацията на Дзен става по-късно, когато плодът узрява и става червен. Генро:
Неговият Дзен не е узрял. Думите му са безцветни. Фугаи.
Обичам този зелен плод. Ньоген:
В това дзен-до, съдейки по наименованието му, имаше Дзен. Когато питат какъв Дзен човек може да получи тук, как да се отговори на този въпрос? Ние не докарваме своя Дзен, когато влизаме в ново жилище, не го оставяме и в предишното. Не го разделяме на части, за да го набутаме по джобовете си. Когато палим лампадата и фимиама започва да ухае. нашият Дзен пламва, заливайки жилището ни от пода до тавана, насищайки всяко ъгълче. Дай надлежното на молещия или му стисни ръката. Умен ли е задал въпроса или глупав - няма никакво значение. Той също е имал Дзен, който никой не нарича зелен. Генро:
На дървото свещено свещени плодове растат. Колко са? Един, два, три. Те са още неузрели. но не са зелени. Вземи и ги откъсни. Твърди са като гюлета. Когато китайският чиновник се опитал да отхапе от плода от дървото на Юанмън в свещената часовникова кула. той си счупил зъбите. Той не е знаел, че размерите на плода са такива, че вместяват небето и земята и всичко живо на нея. 62. Колибата на Наншуан Веднъж при Наншуан, който живеел в планината в маяка колиба, дошъл едни непознат. Наншуан тъкмо се канел да отиде да работи на полето. Наншуан поздравил човека и казал: "Влизай и се чувствай като у дома си. Приготви си нещо за ядене, хапни, а каквото остане -донеси ми го на полето ". Наншуан работил е полето без да жали сили до късно вечерта и се прибрал изморен и гладен. Пришелецът приготвил ядене, изял всичко, което намерил в колибата, изхвърлил и изпочупил всички кухненски съдове. Наншуан го заварил да спи сладко в празната колиба, но, когато легнал до него, изпъвайки умореното си тяло, онзи скочил и избягал. След много години, разказвайки тази случка на учениците си, Наншуан казал: "Добър беше този монах, и до сега много ми се иска да го срещна пак": Нъоген.
Наншуан се радвал на уединението, което му помагало да формира своя Дзен. Монахът искал да го освободи от каквито и да било формиращи идеи, но знаел, че аргументите му никога няма да убедят Наншуан. Наншуан разбрал какво се е опитал да му покаже монаха, заспал в празната колиба. Пустотата - не е истинското жилище на дзенския монах. Пришелецът си отишъл, като оставил Наншуан в нова атмосфера за творчество. Дзен взима храната на гладния, меча - на воина. Всичко, към което се привързва човек, е истинската причина за неговите страдания. Странният монах не искал да дава нищо на Наншуан освен Освобождението. Свободата. По-късно, когато Наншуан разказвал на учениците си за това колко искал пак да срещне този стар монах, той изглежда е черпил истинска свобода от непреходното чувство на благодарност към своя безименен Учител.
Йешуан бил спрял за известно време заниманията (четенето на лекции) с учениците си. Накрая старшия монах дошъл при него и му казал: "Монасите скучаят без вашите лекции". "Тогава удари камбанката". - казал Йешуан. Когато всички монаси се събрали в лекционната зала. Йешуан. без да каже нито дума, се прибрал в стаята си. Старшият монах го последвал: "Нали казахте, че ще има лекция? Защо не я проведохте?" Лекциите по сутра трябва да се четат от специалист по сутра, лекциите по шастра - специалист по шастра. За какво се тревожи този монах?" - бил отговорът. Ньоген: Учителят по Дзен дава пример за това, на какво учи сутрата и шастрата, коментара към сутрата. Ако някой има желание живее според учението на Буда. сутрата и шастрата за него не означават нищо Йешуан дал урок на начинаещите, които били подведени от собственото си нетърпение, защото от сутрин до късна нощ и от нощта до ранно утро неговият живот бил постоянен урок за тях. Именно този урок бил истински. Ако някой от монасите не е успял да види това безмълвно учение, той не става за Дзен. Старшият монах заслужава 30 удара с тояга. Когато Йешуан успял да надникне в истината на Дзен. той веднага взел коментара си към "Диамантената сутра", който се е смятал за неоценим и много необходим, и го хвърлил в огнището. Щом ръкописът се превърнал в шепа пепел. Йешуан казал: "Колкото и дълбоки да са знанията ви по абсолютна философия, те са като влакънце в безбрежното пространство. И колкото и значителен да е жизненият ви опит. той е подобен на капка вода, паднала в бездната". Коен Имакита, учител на Шошан, казал: "Дори милиони томове свещени книги, в сравнение с първичния опит на Просветлението, са езичето на пламъка в сравнение със слънчевото сияние". Не искам да разколебавам вашето желание да изучавате будизма по книги. В момента Западът се нуждае от, изучаването на сутра и шастра и от постоянни учители по Дзен, като Йешуан. Дзенът на Йешуан е като цяла луна. чиято бледа светлина прониква през хиляди мили. Глупакът затваря очи и не вижда истината. Камбанката събира монасите, старият учител се прибира в стаята си - каква прекрасна, на картина от Дзен! Колко дълбок урок по Дзен! 64. Голямата пръчка на Чинчуан Чинчуан попитал един новопостъпил монах от къде идва. Монахът отговорил: "От манастира, който е при Трите планини". Тогава Чинчуан попитал: "Къде се беше уединил последния път?" "При Петте планини". -отговорил монахът. "Ще получиш 30 удара с пръчка". -казал Чинчуан. "С какво съм ги заслужил?" - попитал монахът. "С това, че си напуснал един манастир и си отишъл в друг". Нъоген: Когато едни нов монах идва да се представи на манастирския Учител, последният обикновено го пита откъде е монахът, за който става въпрос, смятал, че на този въпрос има право да отговори така, сякаш това засяга само него самия. Неговите отговори: "При Трите планини". "При Петте планини" - не са наименования на определени места. Монахът трябва да остава в манастира от 15 април до 15 юли, отдавайки се на медитация. В периода от 15 юли до 15 октомври той има право да търси място за своето следващо уединение, което продължава от 15 октомври до 15 януари на следващата година. След това той отново е свободен и може се премести къде иска чак до 15 април. Този монах бил добросъвестен и безспорно е спазвал всички тези правила. Той се е смятал за свободен по време на преместванията в рамките на съществуващите предписания, но той все пак бил монах, а не скитник. Имената ни служат, за да можем да се различаваме един друг. и ако някой се назовава с дадено име. той трябва да се придържа към него. Не съществуват места, ако такива неща могат да се сравняват. Дали този монах не се хваща за една въображаема свобода. Макар че целта на Бодхидхарма е постигането на абсолютно Освобождение, той е много строг по отношение на учениците си.
При Пайчуан дошъл един монах и попитал: "Кое е най-невероятното на този свят?" "Аз седя на върха на планината". - отговорил Пайчуан. Монахът почтително събрал длани и в този момент Пайчуан го ударил с тоягата. Ньоген: Монахът отишъл при Пайчуан с надеждата да чуе нещо необичайно или да види някое чудо. но Пайчуан го приел в празна стая. Нима случайната забележка "Аз седя на върха на планината" е най-невероятното на този свят? В "Шоаока", или "Песента на Реализацията", Иокигий Ши казва: "Когато човек попада в сферата на безформеното, пита Татхагата". Монахът се поклонил пред новия Буда. събирайки молитвено длани и в този момент Пайчуан го ударил с тоягата си, за да разруши образа. От върха на планината идват думите: "Ни ще се породи мисъл за покой и безпокойство докато Просветления е чужд на симпатии и антипатии. Всички форми на дуализма са измислени от невежи. Те приличат на призрачни цветя, разтварящи се във въздуха. Защо да си навличаме безпокойство, опитвайки се да ги хванем. Придобитото и изгубеното, правилното и погрешното - долу всичко това. веднъж и завинаги. Поздравявам ви!"
Тао У седял на една висока пейка, потопен в медитация, когато при него дошъл един монах и го попитал: "Коя е дълбоката същност на учението?" Тао У станал от пейката за медитация и застанал на колене с думите: "Ти си дошъл отдалече, но се страхувам, че не мога нищо да ти отговоря". Фугаи: Внимавай, братко. Рискуваш да потънеш в морски дълбини. Ньоген: Да, така е. Този монах не осъзнава опасността, която го заплашва. Той всеки момент ще се удави. Самата атмосфера на манастира на Тао У съдържа в себе си дълбоката същност на Дзен, но монахът разделя тези неща. Защо не се е включил в групата на медитиращите? В началото сигурно не би видял нищо. но постепенно мъглата от илюзии би се стопила в топлите лъчи на слънцето. Учителят е добър, но понеже в учението няма нито висше, нито нисше, нито повърхност, нито дъно, той не могъл нищо да покаже на ученика. Генро:
Бих казал, че Тао У носи дълбоката същност на Дзен. Фугаи:
Бих искал да кажа, че моят Учител познава дълбоката същност на Дзена на Тао У. Ньоген:
Такива клюки ме карат да се изчервявам Бих искал от самото начало никой нищо да не е казвал. Генро:
Дълбоко, безбрежно море - то няма граници. Когато Таоу слиза от своята висока пейка - няма дълбочина. няма вода. Фугаи: Това е извън висшето и малкото. това е по-високо от плиткото и дълбокото. Страхувам се. че моят възлюбен Учител рискува да се удави. защото сърцето му е голямо и той обича всички същества.
Чиенфън попитал: "Какви очи имат тези, които са минали през петте свята?" Хакуин в своята "Песен на медитацията" казва: "Причината за преселването (миграцията) ни от един свят в друг е,. че сме се изгубили в мрака на нашето невежество". В Индия първоначално петте свята са означавали пет психологически състояния (равнища), но в различните китайски преводи тези думи са изтълкувани погрешно като имена на пет индивида, живеещи в пет свята, като Мануша - нормално състояние на ума, човешка степен: Ашура - когато изчезва равновесието между чувства и желания: Гириашоки - животински ум, когато изчезва интелекта и поведението се определя от петте сетивни усещания: Прета - гладният дух: Нирана - страдащия дявол. Чиенфън дал този отговор, за да разруши илюзиите на монасите. Фугаи: Човек може радостно да се усмихва сутринта, а вечерта гневът да преобразява лицето му. Така за едни ден той преминава в състояние на Гириашоки. Сутринта от очите му струи добрина, а вечерта - ненавист, но Дзен не се интересува от тези очи. "Очите, с които гледам Бога. са същите, с които Бог гледа мен. Не! Не! Дори хилядоокия Авалокитешвара има само едно истинско око". Невежите са излъгани от илюзиите докато светите знаят как да влязат във всеки един от световете и да спасят страдащите. Бодхисатва не би се изплашил да премине през бойното поле рамо до рамо с Прета до самото дъно на Нерана. Генро.
Целият свят и моята градина. Птиците пеят мои песни. Вятърът е моето дихание. Танците на маймуните са мои. Плуващата риба е израз на свободата ми. Вечерната луна се отразява в хиляди езера, но. когато планината се покланя на луната. всички образи изчезват, и върху водата остава само сянката. Обичам всяко цвете. предвещаващо пролетта, и всяко листо, изрисувано от есента. Да пребъдат във вековете щастливите превръщания!
Веднъж Юанмън казал на своите монаси: "Има една пословица: три дни могат да направят друг човек. А какво вие можете да кажете за себе си?" Преди още някой да успее нещо да ка.же, той тихо промълвил: "Хиляда". Ньоген: Тази пословица била популярна сред китайските "литератори" през III век. За неин автор се смята един военен офицер, който имал много тъп и глупав адютант. Офицерът му предложил да чете повече книги. Скоро той заминал по служба, и когато се върнал, открил, че неговият адютант не само че не бил глупав, но бил широко образован и имал свое мнение по всички въпроси. Тази промяна станала по време на неговото отсъствие, продължило три дни. Офицерът много се зарадвал и похвалил адютанта си: "Трите дни са те направили друг човек". Веднъж прочутият Падаревски казал: "Ако не свиря един ден. усещам разлика, ако не свиря два дни. разликата се усеща от критиците, ако не свиря три дни. разликата се вижда от всички". Броя на дните няма отношение към смисъла на коана. По времето, за което става въпрос, някои от монасите на Юанмън може би са били изпълнени с гордост заради успехите си в Дзен. които са постигнали по време на уединението си. А други са изпитвали срам, защото са постигнали толкова малко през годините, прекарани с Юанмън. Когато Юанмън казал: "Хиляда" - той не е имал предвид нито времето, нито броя. Той бил учен. придържащ се към философското убеждение, че минутата съдържа хиляда години и. че хиляда години не са друго освен една минута. Неговият отговор може по-скоро да се възприема като назидателен, отколкото като поощрителен. Ньоген : Ако аз бях тогава там. бих станал, бих се поклонил на Юанмън и бих пожелал на стария Учител дълги години живот. (И бих получил положените 3 удара с тоягата.) Фугаи: Ако аз бях там по това време, бих ударил плесница на Юанмън: нито три дни. нито вдишване, нито издишване не могат да променят човека. (Но след като Юанмън казал: "Хиляда" - лицето му си останало все същото старческо лице.) Генро. Юанмън започнал да търгува и купил себе си, така че не с имало нито загуба, нито придобивка. Никой не може да оцени думите му. Аз бих казал така: "По негово време е било така. но сега е друго. Нима не може да се види по друг начин кака три дни променят човека'.'" Учителят винаги се радва на бившите си ученици, независимо дали са станали известни учени или преуспяващи бизнесмени. От самото начало той знае. че учениците му не са негови съперници, но. че след време те ще оценят ролята, която той е изиграл в тяхното обучение. Учителите по Дзен, които дискредитират бившите си колеги в старите манастири, трябва да медитират пак и пак върху този коан.
Чиенча, правителствен чиновник, се качвал по стълбите, съпровождан от свои колеги, когато един от тях, виждайки на пътя група хора, попитал: "Това странстващи монаси ли са? Чиенчао отговорил: "Не". "От къде знаеш?" - попитал колегата. "Хайде да проверим, - отговорил Чиенчао и се провикнал: "Ей,. монаси!" В отговор на неговия глас всички като един човек се обърнали и погледнали към прозореца. "Е, - казал Чиенчао, - нали ви казах!" Ньоген: Чиенчао бил не само високопоставен чиновник, но бил също старши "студент" докато неговите подчинени били новаци в Дзен. Той е искал да им преподаде урок по Дзен и затова докарал урока до края. Описаният случай по-скоро е станал не в служебно помещение, а в манастир, и този анекдот се отнася най-вече за Дзен. Един от чиновниците разпознал в минаващите хора монаси с проницателност, която в дадения случай не заслужава поощрение. "Не"-то на Чиенчао е безусловно "не", отхвърлящо го в хиляди проявления. Неговият подчинен се опитал изкуствено да определи това, което не се нуждае от определение. Ако бях на мястото на Чиенчао, отново бих казал не. Чиенчао е добър и казал: "Хайде да проверим". Когато монасите се обърнали, този служител би могъл да си помисли: "Нали казах!" - за да се избави от фразата: "Е, нали ви казах", - произнесена от Чиенчао. Генро: Чиенчао е гледал на югоизток, докато умът му е бил обърнат на северозапад. Ньоген: Веднъж на Шои-шаку му гостувал един известен журналист. Шои-шаку надълго и нашироко говорил за политика, за положението в света докато гостът не издържал: "Тези неща са ми до болка познати. Дойдох за да разбера Дзен. Моля те да поговорим за това". Шои-шаку спокойно отговорил: "Тъкмо за това говорих". Тогава журналистът разбрал в какво се състои работата му, и получавайки сутрин и вечер своя сандзен, развил такова качество на ума, което извисява човека над целия свят. Преди много години се бях уединил в една хотелска стая в С., приемайки посетители, присъединяващи се към моята медитация. Веднъж в стаята влезе един пиян човек и заяви: "Знам, дзенските монаси викат. Искам да чуя това от вас". "Нямате право пиян да се включите в медитацията. Излезте моля", - казах аз. На следващия ден той дойде пак, присъедини се към медитацията, и това продължи цяла седмица. Ние не говорихме, но медитирахме заедно. На следващата година отидох пак в този хотел и той се появи отново. Нарекох го Кото, което означава "Стара лампа". Изминаха няколко години. Ние ни са казахме нито дума и един ден случайно прочетох във вестника, че е починал. В съобщението се казваше, че той бил управител на една дъскорезница и загинал по време на пожар, спасявайки оборудването.
Веднъж, когато Чаочоу отишъл при Юанчу, последният го попитал: "Защо на твоите години още не си се заселил на постоянно място?" - "Къде е моето място?" "Ей там в планината са развалините на моя замък". - предложил Юанчу. "Защо ти не се заселиш там?" - попитал Чаочоу. Юанчу не отговорил нищо. По-късно Чаочоу посетил Чую и онзи също го попитал: "Защо на стари години още не си се заселил някъде?" "Къде да намеря място за мен?" - попитал Чаочу. "Нима на твоите години все още не знаеш къде е мястото ти?" - настоявал Чую. Тогава Чаочоу казал: "Тридесет години прекарах яхнал кон, а сега не мога да се задържа на едно магаре ". Ньоген:
На 60 години Чаочоу тръгнал на път за да посети един по един своите Учители. Когато станал на 80, той все още ходел по пътищата като странстващ монах. Неговият Дзен бил зрял и сочен като вино, но изглежда другите монаси и учители са го смятали за незрял. Когато Юанчу предложил на Чаочоу да се засели някъде, последният знаел къде се намира истинското му жилище и, че не съществува място извън него, поради което отговорил: "Къде да намеря място?" - с ирония. Като забелязал, че на Юанчу му липсва пълно разбиране и, че той е във властта на първото впечатление. Чаочоу му предложил той да се засели сред развалините. Мълчанието на Юанчу било свидетелство за неговото поражение. Чую му задал същия въпрос, и Чаочоу повторил отговора си. като му дал възможност да покаже своето разбиране. Чаочоу, който обяздил буен кон,, разбрал, че сега магарето не ще може да го откара. Чую разбрал по-малко и от Юанчу. След това Чаочоу живял в замък, учил монасите и живял 120 години. Той не използвал "голямата пръчка", не повишавал глас както другите Учители. Малкото думи, които той произнасял, били пропити с истински Дзен. Учителите по Дзен в Япония и Китай живеели в стари замъци, поддържани от аристокрацията. Монасите-глупаци били привличани от великолепието на тези временни обиталища и не ги интересувало величието - истинското или лъжовното - на живеещите в тях Учители. Чаочоу се бил освободил от лъжовни представи, проверявайки разбирането и избирайки си учители по време на своите странствания. Бихме могли само да съжаляваме, че по-късно той заживял в замък, а не останал странстващ монах, подобно на облака на небето. Сред будистите има такива, които криейки могъществото си все пак влияят върху хората, както това правят суфите и дервишите.
Едни монах попитал Юанмън: "Каква е вашата семейна традиция?" "Нима не си чул как в този дом идват, за да се научат да четат и пишат?" - отговорил Майсторът. Ньоген: Всеки учител по Дзен приема учениците си по свой начин. Последователите на Хакуин в Япония приемали учениците си един по един, предлагайки на всеки коан, за да изяснят степента на тяхното разбиране. Дакуен например продължавал да пуши, усмихвайки се мълчаливо или смеейки се с глас, когато студентът излагал своето разбиране на коана, и звънял със звънче, оповестявайки края на визитата, така че студентът трябвало да си излезе без дори да успее да каже довиждане. Кондо държал до себе си пръчка и обикновено казвал на студента: "Ела по-близо, стар съм и лошо чувам". Когато студентът се приближавал, той го удрял с пръчката. Веднъж аз изпитах на собствен гръб неговата семейна традиция по време на сандзен, затова следващия път, когато той ме помоли да се приближа, аз пристъпих само колкото трябваше, за да мога да хвана пръчката, когато започна да му разказвам как разбирам коана. По времето на Юанмън не е имало установени методи за получаването на сандзен. Монасите са се опитвали да се приближат до него, независимо кога и къде е възниквала тази възможност: в градината, в коридора, дори в банята. Този разговор се е провеждал пред вратата на училището. Юанмън смятал за свои ученици всички хора на земята. Дори децата от най-долните класове били получили от него всичко каквото е трябвало, макар че те не го познавали и дори не са го виждали. Тук той представя своята философия: един е множество и множеството е един. Ако сте чели диалозите по Дзен от династията Тан или Сун, сте забелязали, че индивидуалните наставления са се давали след края на лекцията само на тези, които са ставали и са задавали въпроси. Буда съгласно свещеното писание е учил на същото, но когато учението навлязло в Япония, този метод постепенно се превърнал в част от церемония или ритуал, подпомагащ появата на амбиция при студентите, които са искали да затапят Учителя или да разиграят сцена пред него. Този "театър" бил необходим, за да се приключи с практиката, въведена от Хакуин, според която всеки студент трябвало да идва при него сутрин и вечер, без значение дали е достигнал до някакво мнение. По това на свой ред също станало церемония за онези студенти, които мислели само как да не ги скъсат на изпитите, все едно че са в училище. Това няма нищо общо с Дзен. Юанмън нарочно подчертал етичния аспект, за да въодушеви монасите да спазват ежедневните предписания, преди да приемат трансцедентната философия. Генро:
Юанмън няма да има много ученици ако действа по този начин, защото много от тях са дошли, привлечени от неговата семейна традиция. Фугаи.
Възможно е на Юанмън да не му остава нищо друго освен да заеме мястото на гимназиалния учител, той е идеалният дзен-монах. Той не трябва да крие семейната си традиция, за да привлече странстващите монаси. 72. Паошу обръща гръб Чаочу дошъл да види Паошу, а той, щом го видял, се обърнал с гръб към него. Чаочу постлал рогозката си, за да се преклони пред Паошу, но онзи веднага скочил и се прибрал в стаята си. Чаочу сгънал своята рогозка и се прибрал у дома. Ньоген: Монахът в Индия има връхна дреха, долна дреха и постелка (чердже, рогозка), която през нощта използва като одеяло и през деня като постелка - за индийския и цейлонския климат такава постелка била достатъчна. За монасите в студения Северен Китай обаче тя станала просто формален символ. Дзенът на Паошу бил фин. Той приличал на прозрачен балон, който няма нито външна, нито вътрешна, нито предна, нито задна повърхност. Чаочу признавал това и искал да изрази своето уважение, но в този момент Паошу се прибрал в стаята си. защото било излишно да се спазва .външното приличие при едно така дълбоко взаимно разбиране между душите им. И тогава Чаочу си тръгнал. Когато Ханшан приемал един монах от един друг манастир, той го потила: "От къде си?" Монахът назовал манастира си. "На какво ви учат там?" "На медитация", -отговорил монахът. "Покажи ми как медитирате", казал Ханшан. Монахът седнал, скръствайки крака в позата на Буда. Ханшан се развикал: "Ей. глупако! Махай се! В нашия храм си имаме достатъчно статуи на Буда". Този монах има различно вътрешно и външно съдържание. Когато медитира, прилича на каменен Буда, но когато яде. прилича на Прета. а понякога може да прилича на Ашура. Не е чудно, че Ханшан не е пожелал той да остане в манастира. "Но, - ще попитате вие, нали Учителят помоли монаха да му покаже как медитира?" Монах, който наистина медитира, никога не сяда, не ляга, не стои и не говори. Тогава как е правилно да се покаже медитацията? Но нали не трябва да подражавате на Паошу или Чаочу. 73. Азюфън прогонва монаха Един монах дошъл при Дзюфън и церемонно му се поклонил. Фугаи: Използва първият урок за деца. Ньоген: Смята ли той, че монахът е начинаещ или предполага, че срещата формално е започнала? Лзюфън силно ударил монаха с тоягата. Фугаи:
Тук коанът се разпалва. Монахът попитал: "В какво съм се провинил?" Фугаи: Не познаваш благодетеля си. Като му отброил още пет удара, Майсторът прогонил монаха, крещейки по него. Фугаи:
Излишната добрина разваля детето. Ньоген:
През първите години китайските деца се обучават въз основа на една простичка фраза, която звучи така: "Великият древен светец Конфуций имал три хиляди ученици, сред които седемдесет добри". Вие. момченцата от 8 до 9 години, трябва да се научите да се уважавате взаимно. Това е като А, В и С за европейците. Да започнем от тона, че монахът бил много вежлив, но Фугаи го възприел като новак в Дзен, според неговия коментар. Тези, които се обучават от много време, също са задължени да се поклонят, когато се срещат за първи път с Учител. Вината на монаха била само в това, че той изпитал нещо като страх, все едно, че излиза на сцена -това заслужава удар с тояга. Ако го беше разбрал, не би питат в какво се е провинил. Разбира се той не е знаел, че истинският благодетел стои пред очите му. Той е трябвало да се поклони пак и пак, преди Дзюфън да го изгони. Генро:
Крещенето на Дзюфън не струва нищо. Фугаи:
Дзюфън е искал да мушне квадратна пръчка в кръгъл отвор. Ньоген:
Не вярвам в това, че Дзюфън е крещял. Този. който е разказва тази история, просто не е познавал разговорният китайски. Генро:
Дзенът на Дзюфън е като майчината доброта. Той отбелязал борда на кораба, за да намери изгубения меч. Подобно на приказката за Линдзъ, който три пъти ръгнал Таю в ребрата. Ньоген:
Един глупав човек веднъж изпуснал меча си зад борда и после отбелязал борда, за да покаже на капитана къде трябва да се търси, без да разбира, че корабът се движи. Професорите, които изнасят лекции по древна философия без да взимат под внимание прогреса, който е постигнало човечеството от тогава, са като глупака, който се опитва да намери меча си с помощта на резката на борда. Линчи попитал Хуанпо за значението на будизма и като отговор си изпросил удар с пръчка. Още два пъти идвал Линчи с този въпрос, и получавал същия отговор. Готов вече да се откаже от търсенията си, той отишъл при Таю, за да му се оплаче. След като чул разказа му, Таю казал: "Хуанпо е бил доста добър: ти си глупак, но не го виждаш". Преди още Таю да завърши изречението, Линчи получил сатори и ръгнал три пъти Таю с пръст в ребрата. Това стихотворение е същата резка на борда. Не с чудно, че когато и последната строфа била прочетена. Фугаи казал: "Не е възможно да се хване два пъти зайче в една и съща дупка".
Когато Кишуан изучавал Дзен под ръкокодството на Пайчуан, той работел като готвач е манастира. Фугаи: Мирно дзенско семейство. Шума Тоито дошъл в манастира, за да каже на Пайчуан. че е намерил добро място за манастир в планината Такиешан и наредил да се избере нов майстор, преди да се положат основите на манастира. Фугаи:
Че кой не би могъл да живее там? Пайчуан попитал: "Какво ще кажеш за мен?" Фугаи: Не се шегувай. Шума Тоито отговорил: "Тази планина е предназначена за процъфтяващ .манастир. Вие сте родени да бъдете бедни, затова ако живеете по този начин, ще имате само петстотин монаха. Фугаи:
Дали не бихте могли да намерите подходящ човек сред монасите си? Фугаи:
Къде ви е окото, което ще определи, кой става за тази работа? Шума Тоито продължил: "Мисля, че Кишуан, готвачът, е подходящ ". Фугаи: Глупости! Тогава Пайчуан извикал Кишуан и му казал, че трябва да отиде да основе манастира. Фугаи:
По добре е да се тръгне с малко багаж. Старшият монах чул разговора и се хвърлил в нозете на Учителя с думите: "Никой не може да твърди, че готвачът е по-добър от старшия монах". Фугаи: Вие самите не знаете. Тогава Пайчуан събрал монасите, обяснил им ситуацията и казал, че този, който правилно отговори на неговия въпрос, ще бъде кандидата. Фугаи:
Честен съдия. Пайчуан посочил каната с вода. която стояла на пода. и попитал: "Без да го назовавате, кажете ми какво е това?" Фугаи: Представям си блесналите очи на Учителя. Старшият монах казал: "Това не може да се нарече дървена обувка". Фугаи:
Ама че старши монах! Понеже никой друг не отговорил, Пайчуан се обърнал към Кишуан. Последният излязъл напред, закачил каната с крак и излязъл от стаята. Фугаи: Нищо ново. Пайчуан се усмихнал: "Старшият монах отпада". Фугаи:
Честен съдия. Китуан оглавил новия манастир, където живял дълги години и обучил хиляди монаси по Дзен. Фугаи: Не само хиляди монаси, но и всички Буди сега, в миналото и бъдещето, всички Бодхисатви от десетте посоки. Генро: За късмет Пайчуан бил поставил каната така, че монахът е успял да я събори. Да предположим, че ви посочвам южната планина и ви казвам. "Не я наричайте южна". - как ще я назовете тогава? Ако не можете да я назовете дървена обувка, не се отличавате с нещо по-добро от старшия монах. Не можете да я преобърнете така, както Кишуан каната. Какво да се прави тогава? Всеки един от вас, който има истински Дзен, ще ми отговори веднага. Фугаи: Ще ритна Учителя с крак. Дори всички монаси да са били глупаци, никой от тях не би могъл да каже: "Дървена обувка", гледайки планината. Ньоген: Когато Фугаи каза, че ще ритне Учителя, изглежда е имал предвид двамата: и Пайчуан, и Генро. Ако аз бях на мястото на Генро, бих посочил бамбуковата метла зад вратата и бих казал на монасите да я назоват, без да я наричат метла. Не можете да я наречете кошче за отпадъци и не можете да я ритнете. Ако бях на мястото на Фугаи, бих взел метлата и бих измел двора. Генро: Просто вдигни каната и премери дълга ли е тя или къса. Фугаи: Какво се каните да направите с нея? Тя няма размери. Как може да се каже, къса ли е тя или дълга? Генро: Така. игнорирайки измерването, да се представи вътрешното съдържание. Фугаи: Виж какво може да стори един крак. Генро: Един удар с крака и манастирът е основан от Кишуан. (Този крак ще трябва да смели пустотата на прах). 75. Монах в медитация Един библиотекар гледал един монах, които стоял дълго време в медитация в неговата библиотека. Фугаи: Той не е ли монах? Библиотекарят попитал: "Защо не четеш сутрата? Фугаи:
Аз бих казал на монаха: "Сигурен ли си, че си избрал подходящото място'.'" А също бих попитал библиотекаря: коя сутра има предвид? Монахът отговорил: "Не мога да чета". Фугаи: Неграмотен невежа. Защо не попиташ този, който може? Монахът станал и вежливо попитал: "Какво е това?" Фугаи:
Байцван дъб. Библиотекарят мълчал. Фугаи: Добро подражание. Генро: Монахът стоял, а библиотекарят мълчал. Нима това не е прекрасен откъс от сутра? Не е необходима специална светлина, за да се прочете тази сутра. Фугаи: Смятам, че светлината е достатъчна за да разсее мрака. Всеки характер (всяка личност) е добре осветен. Стоейки без да се докосва до книгата, защо да взимаш това, което имаш? Пет хиляди сутри, прочетени за един миг. Коя сутра никой не може да прочете? Моят Учител е закъснял с тази забележка. 76. Божурът на Тичуан Тичуан с двамата му старши монаха Паофу и Чуанчин предприел пътуване, с цел да види известната картина, изобразяваща божур. Фугаи: Трябва да свалите воала от очите си. Паофу казал: "Прекрасен божур!" Фугаи:
Не позволявай на очите ти да те лъжат. Чуанчин казал: "Не се доверявай много на чувствата си". Фугаи: Аз бих казал: "Не се доверявай много на слуха си". Тичуан казал: "Картината вече е развалена". Фугаи:
Думите са причина за всички беди. Ньоген:
Не е работа за монаси да разглеждат картина, но след като вече го правят, трябва да виждат през платното. Преди много години Сото, Майстор по Дзен, отишъл в Чикаго, където бил поканен от един свой приятел, за да види кланиците. Той ми разказа за този случай, когато се върнал в Сан Франциско, и аз забелязах, че монахът не е трябвало да ходи на такова място, но ако вече се е озовал там, той трябва да види всичко до край. На него никак не му се хареса моята забележка, защото се смяташе за доста добросъвестен и, бидейки абат на голям храм в Япония, той не се вслушвал много в думите на един на никого неизвестен американски монах. Генро:
Паофу се наслаждавал, разглеждайки картината: Чуан-чин се лишил от възможността да получи удоволствие от картината, защото мислил за друго. Когато Тичуан казал: "Това е ужасно, но картината е вече развалена", -дали с искал да се присъедини към Паофу или да осъди Чуанчин? Фугаи:
Картината се нуждае от шлифовка на разума. Помага ли цветовата гама да се усети мириса на цветята? Острата .миризма е неприятна. Пчелите и пеперудите с удоволствие прехвърчат край цветето. Генро:
Хората са същите насекоми, привлечени от цветето. Фугаи:
За какво цвете говориха монасите - за живо или нарисувано? Генро:
Виж знака: "Не пипай!" 77. Съветът на Туаншан Туаншап казал на монасите си: "Вие, монасите, трябва да знаете, че в будизма има Висше". Фугаи: Когато човек се опитва да познае Висшето, пада по-надолу. Един монах излязъл напред и попитал: "Какво представлява висшият будизъм?" Фугаи:
Монахът с бил излъган от Будите и патриарсите. Туаншан отговорил: "Това не е Буда". Фугаи: Продавайки каша под вида на първокласно телешко месо. Ньоген: Дзен-монахът с всички сили се опитва да достигне до нето. превъзхождащо обичайното будистко знание. Той прилича на кон. вързан за стълб и препускащ в галоп след вързаното за юздата пред носа му сено. Единственият изход за коня е да спре да препуска, да остави юздата да се изплъзне и да изяде сеното. Туаншан просто не искал да поощрява новаците в стремежа им към Висшето, но когато го попитали за висшето значение, той бил принуден да отговори: "Това не е Буда". Тук Буда олицетворява Просветлението, а не лицето, постигнало просветлението преди 25 века. Генро:
Туаншан с толкова добър. Той прилича на дядо или баба, които, забравили за възрастта си, играят с внучетата, без да обръщат внимание на зрителите. Последователите на неговото учение трябва да помнят това и да бъдат благодарни за неговата добрина. Фугаи:
Когато се опитваш да си върнеш дълга, пак потъваш в големи дългове. Ньоген:
Туаншан бил един от основателите на школата Сото. След Фугаи не е имало по-голям учител. Школата Ринзай сигурно би се отнесла с презрение към отговора на Туаншан. смятайки, че монахът заслужава удар с тоягата. Това прилича на по-скоро на студена зима, отколкото на пролетен ветрец. Американците могат да изберат която и да било школа в зависимост от техния вкус. Генро:
Дзснът на Туаншан е украсен с добродетел и медитация. Фугаи:
Това е безценно. Генро:
Безцелно заблуждавайки... Фугаи:.
Той с вече доста остарял. Генро:
Сянка... с чашата. Щастие е да знаеш, че тази сянка трови този, които пие виното. Трябва да се срамуваш от себе си. 78. Юнчу изпраща долно бельо Юнчу, Майстор на голям манастир, изпратил долно бельо на монах, който .живеел уединено близо да манастира. Той бил чул. че монахът с часове седял медитирайки и нямал с какво да си покрие краката. Фугаи: Късмет за слабия човек. Това долно бельо сигурно е наследено от Бодхидхарма. Ньоген: Процъфтяващия манастир се нарича "дебел", а бедния - "слаб". Тази идея е материалистична, не й достига дзенски дух. Когато аз станах монах, реших да не живея в "дебел" манастир, а да си намеря малка колиба, като монаха от този коан. Монахът се отказал от подаръка с думите: "Аз съм се родил в риза". Фугаи:
Добър монах. Ако имате от това, ще ви дам това. Ако нямате това. аз ще ви взема това. Юнчу му изпратил писмо: "В какво си бил облечен преди да се родиш?" Фугаи: Юнчу изпраща ново бельо. Монахът не могъл да отговори. Фугаи:
Къде са ви краката? По-късно монахът починал. След кремирането му, в пепелта намерили сапфири и ги занесли на Юнчу, който казал: "Дори да беше оставил 84 бушела скъпоценни камъни, те не струват отговора, който той така и не ми изпрати тогава ". Фугаи: Заповядано е да не се вълнуваме. Никой не може излъже истинския Майстор. Генро: Аз ще отговоря на Юнчу вместо монаха: "Бих могъл да ви покажа какво, но то е толкова малко, че май не ще намерите място, къде да го сложите". Фугаи: Хубави думи, но не ми се вярва монахът да е мислил така. Ньоген: Някои японци, учещи Дзен, смятат, че медитиращия монах бил затапен от Юнчу и затова мълчал. Какво лошо има в неговото мълчание? Ще започнем от това, че той не е се оплаквал. Той е изпитвал удовлетворение, и да му се изказва съчувствие, както направил Юнчу, е все едно да се настъпи змия. Сапфирите, блестящите скъпоценни камъни, които, както казват, били намерени в пепелта след неговото изгаряне, не е нищо друго освен резултата от китайските легендарни суеверия. Юнчу в действителност не ги е видял, а просто е дал работа на езиците и храна за слуховете. Той е жалък разказвач. След добрата кремация остава само пепел, и от монасите, и от кралете, и от великите майстори по Дзен. Генро: 84 бушела скъпоценни камъни. Фугаи: Лота миризма! Не струват повече от една дума. погълнала Вселената. Западното семейство изпраща съболезнования на източния дом. Майчини одежди - колко е .жалко. Не сте благодарни на майка си. То не може да прикрие настоящата уродливост. Синът на милионера е абсолютно гол.
Дзифън попитал Тешуан: "Мога ли и аз да споделя учението, което било постигнато от древния патриарх?" Фугаи: Той все още има склонност към клептоманията. Тешуан го ударил с тоягата и го попитал: "За какво говориш? Фугаи:
Той е добра стара баба. Дзифън не разбира какво има предвид Тешуан и повтаря въпроса си. Фугаи: Една глава не е ли достатъчна? Тешуан отговорил: "Дзен няма думи, също както и няма какво да даде". Фугаи:
Жалко твърдение. Ентоу чул диалога и казал: "Тешуан има твърд характер, но с меките си думи той разваля Дзен". Фугаи: Едни свирят на флейти, други танцуват. Ньоген: Ентоу бил от старшите ученици на Тешуан докато Дзифън се обучавал в манастира. Фугаи: И аз щях да се намеся така грубо (както Ентоу). Генро: Тешуан откраднал овца и Ентоу го потвърдил. Какви баща и син! Прекрасно съчетание. Ньоген: Някой от благородните разказал на Кундзъ за един честен поданик, който доказвал на съда, че баща му е откраднал овца. Генро взел тази забележка от "Спазващите закона". Живеещият по закона човек, трябва да го спазва независимо от човешките чувства. Добрият Учител никога не ще пощади добрия студент за пропуск. Генро: Глава на дракон и опашка на змия. Фугаи: Ама че чудовище! Генро: Играчката може да успокои плачещото дете. Свидетелят може да вижда всичко поради вярност на Дхарма. Фугаи: Само десета част била изплатена. 80. Пачяо не обучава Един монах попитал Пачяо: "Ако човек, които не може да избегне присъствието при раждането и смъртта и не разбира Нирваната, - ще обучаваш ли такъв човек?" Фугаи: За какво говорите? Пачяо отговорил: "Няма да го обучавам". Фугаи:
Добрият Учител не пилее думите напразно. Монахът попитал: "'Защо няма да го обучаваш?" "Този стар монах знае кое е добре и кое - лото". - отговорил Пачяо. Фугаи: Старецът пропиля думите си. Този диалог между Пачяо и монаха бил разказан в другите манастири и веднъж Тяншуан казал: "Пачяо изглежда знае кое е добро и кое – лошо, но той не ще може да вземе вола на бедняка и хляба на гладния. Ако този монах беше питал мен, още преди да завърши въпроса си щях да го ударя с тоягата. Защо? Защото мен не .ме интересува кое добро и кое - лошо ". Фугаи:
Чия ли крава ще замучи... (Котлето нарича чайника черен.) Ньоген:
Пачяо бил Майстор в Китай, известен с името Чиче. Монахът взел един свободен от илюзии човек и поискал да си изясни дали съществува висше учение, което би могло да просветли този човек. Фугаи видял нелепостта на това предположение и предупредил монаха. "Няма да го обучавам". - казал Пачяо, използвайки думата на монаха "обучавам" без да пилее своите. Понеже монахът не успял да го разбере и попитал защо той няма да го обучава, той получил отговора на Пачяо, показващ, че Пачяо може да отличи човека, който се нуждае от учение, и човека, който не се нуждае от него. Отговорът на Фугаи, че Пачяо е пропилял думите си, е похвала на този безвреден отговор. Споменатият Тянтуан бил поет, който написал поемите "Дзуйюн", или книгата "Единодушие". Истинското му име било Хунчи. Неговите думи за вола и храната са най-бързият начин ученикът да се освободи от илюзиите. Затова той ударил монаха без да обсъжда въпроса за това, кое е добро и кое - лошо. Клеветническите забележки на Фугаи са похвала на Пачяо и Ханчин. Генро: Пачяо все още използва постепенния метод, докато Тиантуан практикува метода на внезапното Озаряване. Метода на Тиантуан може да бъде лесно разбран, но малцина са в състояние да разберат работата на Пачяо. Фугаи: Какво ще кажа аз за вашата работа? Генро: Има много различни лекарства, за да се излекува болестта. Фугаи: Крадци в мирно време. Генро: Да се арестува човека без белезници. Фугаи: Герой във военно време. Генро: Военното дело и медицината трябва да бъдат добре изучени. Раят не се нуждае от такова изкуство. Лалета през пролетта. хризантеми през есента. Невероятно прекрасните цветя стесняват парка. 81. Каогин бие монаха Един монах дошъл от Чиашуан и се поклонил. Каогин веднага го ударил. Фугаи: Коанът става ярък, жив. Монахът казал: "Специално дойдох при вас и изразих уважението си с поклон. Защо ме ударихте?" Фугаи:
За какво приказваш? Защо не се поклони повторно? Каогин пак ударил монаха и го изгонил от манастира. Фуга:. Чистото злато има златист блясък. Монахът се върнал при своя Учител и му разказал за случилото се. Фугаи:
Добре е когато хората имат какво да си кажат. "Разбра ли или не?" - попитал Чиашуан. Фугаи: Какво може да се направи с една умряла змия? "Не, не разбрах", - отговорил монахът. "За мой късмет ти не си разбрал, - казал Чиашуан, - иначе щях, да онемея ". Фугаи:
Добър контраст по отношение на действията на Каогин. Ньоген: Генро прибавя обичайната си забележка, но не си струва това да се превежда. Генро.
Монахът се покланя. Каогин бие. Фугаи:
Какво бихте направили, ако монахът не се беше поклонил и вие не го бяхте ударили? Нов етикет за манастира, въпреки договора. Не само Чиашуан си държи устата затворена. (Двойна гаранция.) Ньоген: Американският Дзен подминава писането на книги, изнасянето на лекции, погледа към теологията, философията. Някой трябва да стане и да разпердушини всичко, преди истинската Дхарма да се възцари в тази страна на свободата и справедливостта. 82. Брадвата на Енту Тешуан, Учител на Енту, му казал: "В този манастир има двама монаси, които от дълго време са с мен. Хайде да отидем да ги изпитаме ". Фугаи: Защо не отидеш сам? Енту занесъл една брадва на мястото, където медитирали монасите. Фугаи:
Добре ли си протрихте очите? Енту вдигнал брадвата с думите: "Ако произнесете дума от Дзен, ще ви отсека главите. Ако не произнесете нито дума, ще бъдете също така обезглавени". Фугаи: Вълни без вятър. Двамата монаси продължавали да медитират, игнорирайки изцяло Енту. Фугаи:
Буди от камък. Епту хвърлил брадвата и казал: "Вие сте истински ученици по Дзен". Фугаи: Той купува и продава себе си. След това той се върнал при Шешуан и му разказал за инцидента. Фугаи:
Не си струва претърпелия поражение генерал да развива теории по военно изкуство. "Твоята страна разбирам добре, но как да видя другата?" Фугаи: Кои са тези други? Туаншуан би могъл да ги признае, но те е трябвало да бъдат допуснати при Тешуан. Фугаи:
Трябва ли човек да тръгва за страната на кошмарите само защото не му харесва страната на мухите? Ньоген:
Туаншуан винаги медитирал заедно с монасите си, рядко използвайки коани, но Тешуан е искал да опрат гръб в стената като ги заплаши. Присъединявам се към въпроса на Фугаи: "Добре ли си протрихте очите?" Защото Дзенът, който има две школи, съвсем не предполага, че едната от тях няма да се възползва от методите на другата. Генро:
Защо Енте казва,че монасите е трябвало да бъдат в школата на Туаншуан и не стават за школата на Тешуан? Добрите читатели трябва да медитират за този отговор. Фугаи:
Защо Генро се изказа, че читателите трябва да медитират? Генро:
Две железни резета пречат да се влезе през вратата, ако входът е заключен с две железни резета. Фугаи:
Как да ги отключим? Генро:
Една стрела минава между тях. Фугаи:
Тази стрела не е достатъчно силна. Генро:
Не е необходимо да обсъждаме метода на Тешуан. В края на краищата Тешуан се предаде. Фугаи:
И домашните животни хапят понякога. И най-умният си е малко луд! Ньоген: Вместо да изпраща Енту, Тешуан и трябвало да бъде доволен от монасите си. Енту винаги предизвиква безпокойство. Според мен Поражението и на Тешуан, а не на Енту. Когато някой любител дойде при мен за разговор, аз го черпя с чай и не допускам да говори много, и той си тръгва след третата чаша. 83. Яншуан чертае линия Кюшуан казал на своя ученик Яншуан: "Цял ден говорихме за Дзен". Фугаи: И двамата ли имате езици? "Какво постигнахме в края на краищата?" Фугаи:
Безформени думи. Яншуан начертал линия във въздуха. Фугаи: За какво са притесненията? Кюшуан продължавал: "Добре беше това, което правихме с теб. Ти можеш да излъжеш някой друг". Фугаи:
Учителят загубил играта. Генро:
Има стотици хиляди Самадхи и безбройни будистки предписания, но всички те включват линията, начертана от Яншуан. Ако някой желае да разбере нещо извън тези Самадхи или внимателно да изследва най-добрите предписания, погледнете тука, за да видите какво ще направя. Фугаи:
Лош подражател. Генро:
Чудото на тези двама монаси превъзхожда чудото на Магелан. Фугаи: - Двете чуда са халюцинации. Цял ден свирепства престорената битка. Буря в чаша вода. Какво постигнаха в края на краищата? Нито думи. нито мисъл. Пропъждат с пръсти облаците. Пръстът промушва пустотата, опитвайки се да направи дупка в нея. Когато облаците си отиват, небето става безпределно. Ньоген: Веднъж, когато Кюшуан си почивал, при него дошъл Яншуан и го поздравил. Съненият Кюшуан се обърнал към стената. Яншуан попитал: "Защо направи така?" "Все още сънувам". - отговорил Кюшуан. "Не би ли могъл да ми го обясниш?" - попитал Яншуан, излязъл от стаята и след минута се върнал с легенче вода, за да може Учителят да си измие лицето. След малко и Дзянен дошъл да поздрави Учителя си и тогава Кюшуан казал: "Ето братът-монах току що изтълкува моя сън. А какво е твоето тълкувание'?" Дзянен излязъл от стаята и се върнал с чаша чай за Учителя. Кюшуан отбелязал: "И двамата направихте чудо като Магелан, по предположението, извършващо чудеса, но трябва да поздравя Буда Шакямуни, че той има такива добри ученици в Китай почти две хиляди години след смъртта му. 84. Единият път на Чиенфън Един монах попитал Чиенфън: "Един път на Нирвана ни води във всичките десет страни на Буда. Къде започва тя?" Чиенфън вдигнал тоягата си и начертал хоризонтална линия: "Тук". Фугаи: Белият облак замъглява пътя. Същият монах по-късно задал същия въпрос на Юнмън. Юнмън вдигнал ветрилото си и казал: "Това «стрило подскача до тридесет и третото небе и хапе възседналото там божество за носа, след това се спуска, потапя се в Източното море и хапе свещения шаран. Шаранът става дракон и донася дъжд". Фугаи:
Празните приказки създават буря в синьото небе. Прави от мухата слон. Ньоген:
Чиенфън показва пътят на Дзен, докато Юнмън преувеличава действието му. Китайците понякога имат склонност да преувеличават нещата. Сферата на микрокосмоса също показва земята на Буда. Защо да не започнем от пътя на амебата? Ако ми бяха задали подобен глупав въпрос, бих отговорил: "Гледай къде вървиш". Генро:
Отговорът на Чиенфън напразно провокира наивните хора. Юнмън дрънчи като грахово зърно в празна кутия. Ако този въпрос ми беше зададен, щях да отговоря: "Не виждаш ли, сляп глупако?" Фугаи:
Аз бих му казал: "Уважавам те, че си преодолял такова разстояние". Генро:
Стотици следи следват първия. Фугаи:
За кого? Генро:
Те ще украсят с гирлянди всяко поле и градина. Хайде да си построим колиби. Източният вятър поклаща цветята. Всяка клонка има прекрасно годишно време - цветът на пролетта. Прекрасна картина на вълшебната страна. 85. Желязната лодка на Дзюаншъ Когато Дзюаншъ изучавал Дзен под ръководството на Дзюфън, братът-монах на име Куан казал: "Ако постигнеш нещо в Дзен, ще направя желязна лодка и ще отплаваме към висшите морета". Фугаи: Логично изявление. След години Дзюаншъ станал Майстор. Куан бил негов помощник. Веднъж Дзюаншъ попитал: "Направили желязната лодка?" Фугаи:
Опитваш се да я преобърнеш? Куан мълчал. Фугаи: Лодката стои добре на водата. Ньонген: Дзюаншъ станал монах, когато бил на тридесет години. Преди това бил обикновен моряк. Някои от монасите го наричали презрително "невъзможния монах". Забележката на Куан се базира на факта, че по онова време хората не са умеели да строят кораби от желязо, защото са мислели, че това е невъзможно. Тази забележка накарала Дзюаншъ да медитира - в това отношение Дзю-аншъ бил задължен на Куан. Когато Дзюаншъ завършил обучението си, Куан дошъл в неговия манастир да му служи. Възхищавам се на скромността и сдържаността на Куан и не вярвам Дзюаншъ да е задал въпроса си като отмъщение, за да се възползва от тези думи като от символ на Постижението. Това е бил един разговор между двама много близки хора. Генро: Ако бях на мястото на Куан бих попитал: "Получи ли своя Дзен? Желязната лодка е замръзнала в морето". Фугаи: Аз не бих се качил в нея. Коанът от миналото е завършен. Генро: Не споменавайте миналото, живейте с настоящето. не казвайте, че Куан си замълчал. 86. Яншуан медитира Веднъж, когато Яншуан седял и медитирал, към него тихо се приближил един монах, и -застанал до него. Фугаи: Този фокус няма да мине. Яншуан познал монаха и начертал в прахта кръг, след което погледнал монаха. Фугаи:
Какви са пък тези магии? Монахът не могъл да отговори. Ньоген: Отношението на Яншуан напомня на отношението на човек, който, стоейки на брега, спокойно наблюдава как вълните се разбиват в краката му. Ако бях на мястото на монаха, бих изобразил Яншуан, бих си приповдигнал дрехите, за да не ги намокря, и бих излязъл от водата или бих бутнал Яншуан от пейката, казвайки: "Вълни, вълни". Генро: Този монах с извършел дребен грабеж и не е успял да се измъкне навреме. Уви! Възможността е изпусната. Думата "вода" не може да утоли жаждата. Фугаи: Но аз виждам как се надига огромна вълна. Също както изображението на баници не може да насити гладния. Ето ви пълна чиния с баница. Действията на Яншуан не са негова заслуга. Това първичен Дзен. Защо не е дал но монаха голямата тояга? Голямата тояга вече е пречупена.
Чуаню, поет-монах, открил една поема, в която прочел думите: "Когато се срещат обучаващи се на Дзен, те могат да се ухапят едни друг за пръстите". Фугаи: Обърни внимание на това. Малцина знаят какво означава това. Фугаи:
Знаете ли. че това е меч. който отсича език? За това чул Тасю й попитал Чуаню, какво означава тази строфа. Фугаи: Когато се появява зайче, след него идва ястребът. Чуаню не отговорил нищо. Фугаи:
И преди ви казах, че той не знае. Ньоген:
Чуаню е написал много прекрасни стихотворения, потвърждаващи неговите постижения, но тези строфи, струва ми се, са откъснати от контекста. Тасю се е обърнал към Чуаню извън стихотворението, и Чуаню се поколебал. Подобно на издателя на скандално "жълто" вестниче, преследващ само собствената си изгода. Гснро и Фугаи представят този виц за коан за сметка на репутацията на Чуаню. Генро:
Ако бях на мястото на Чуаню бих се ухапал за пръстите в присъствието на Тасю. Фугаи:
Това би било добре, но никой не би го разбрал. Генро:
Не е лесно да се осъжда този, който си хапе пръста. Фугаи:
Отрежи му пръста Гснро.
Но той не бива да го прави, докато не минат 110 земни години. Фугаи:
Искате да стигнете Татрей? Генро:
Аз бих попитал еднокраката, стара, самотна жена, която продава сандали. Фугаи:
Тя не би могла да разбере какво чувства другият крак. Генро:
Защо не тръгнете за столицата бос? Фугаи:
Трудно е да се мие собствения гръб. Ньоген:
В "Аватамсака Сутра" се казва, че Судхана посетил 110 храма, търсейки учители, срещайки се с мнозина, на които с отдавал почести, докато накрая не стигнал вратите на Татрей. Той се ухапал за пръста, вратите се отворили и той видял Самантабхадра, с което приключили неговите търсения. Китайците имат една поговорка: "Старицата с един крак винаги говори за това колко са удобни сандалите от трева, които тя продава": Фугаи бил достатъчно съобразителен, споменавайки за миенето на собствения гръб. но какво би казал за моето приспособление от Вулворт. предназначено за тази цел? 88. Езерото на Юшуан Юшуан попитал един новопристигнал монах: "От къде си?" Фугаи: Харесва ли ви атмосферата? Монахът отговорил: "От Южното езеро". -"Много ли вода има в езерото?. Фугаи: Все още те интересува езерото? "Малко". - отговорил монахът. Фугаи:
Той погледнал езерото. "Толкова дъжд се изсипа, защо не се е напълнило с вода?" - попитал Юшуан. Фугаи: Юшуан наистина е поканил монаха да хвърли поглед на езерото. Монахът мълчал. Фугаи:
Сигурно се е удавил. Ньоген:
Дзен-монасите обичат да живеят в непосредствена близост до природата. Повечето китайски манастири са построени в планините или до някое езеро. Дзен привежда многобройни диалози между Учителя и монасите за красотата на природата, но сред монасите изглежда има такива, които се смятат за твърде много потопени в природата. Те са истински последователи на Дзен, за разлика от дърдорковците с целия вдиган от тях шум. Генро: Ако бях на мястото на монаха бих казал на Юшуан: "Ще изчакам докато не изчистиш дъното". Фугаи: За щастие монахът си замълчал. Ньоген: Генро понякога ми прилича на... с неговата ненужна аргументация. Генро: Нишката на кармата минава през всичко. Фугаи: Всичко може да се разглежда като коан. Признанието го прави барикада. Ако погледнете вътре, ще видите, че там няма никаква барикада. Генро.
Горкият монах питал за езерото. Напред! Скачай и плувай. Направи е въображаем път в небесата.
Веднъж Дзюфън започнал лекцията си с това, че демонстрирал на една малка площадка дървен балон. Фугаи: Крива краставица. Дзюантъ тръгнал след балона, вдигнал го и сложил на мястото му. Фугаи:
Кръгла диня. Ньоген:
Когато Юану четял лекции за поемите и коаните на Дзюту, той подлагал на критика всичко, строфа по строфа, след това публикувал книга с критика на творчеството на Юанту под названието "Събрание на синята скала". След смъртта му неговият ученик Таю събрал всички книги, наредил ги пред храма и ги изгорил. Това, което Учителят бил затворил в някаква форма, ученикът е длъжен да разруши, за да предотврати учението да се превърне в празна черупка. Западните философи създават своя теория, след това последователите започват да я подновяват докато от оригинала не остане и прашинка. В Дзен се казва: "Убий Буда и патриарсите - само така ще им дадеш безсмъртие". Генро:
Дзюфън започнал, но не завършил. Дзюаншъ завършил, но не започнал. И двамата не са достигнали завършеност. Я ми кажете, монаси, кой е по-добрия? Ньоген:
И едното, и другото е лошо. Фугаи:
Когато ручеят минава през бамбукова гора. водата му става зелена. Когато вятърът духа в разцъфнали градини, неговото дихание става ароматно. Генро:
Дръж го или го пусни. Фугаи:
Ни повече, ни по-малко. Генро:
Учителят и ученикът си противоречат. Фугаи:
Истинско единомислие. Генро:
Дзен на обучаващите се в света. Фугаи:
Истинският студент никога не учи. Генро:
Не прави от този коан образец. Фугаи:
Прекрасен пример. 90. Счупения поднос Един монах живеел е малка колиба, която наричал "фънтън" ("тучно поле"), в продължение на тридесет години. Фугаи: Може би не е знаел как да се измъкне от там? Топ имал само един глинен поднос. Фугаи:
Скъпите неща не винаги са ценни. Веднъж, както си размишлявал, монахът без да иска счупил подноса. Фугаи: Истинското съкровище се показва изпод отломките. Всеки ден Учителят молил своя ученик да намери нов поднос. Фугаи:
Защо искаш да получиш нов поднос? Всеки път ученикът донасял поднос, а учителят го хвърлял на земята с думите: "Не ми трябва това, върни ми стария". Фугаи: Аз бих вдигнал рамене и бих се разсмял. Ньоген: Никой не знае как се е казвал този монах, и неговите думи: "Не ми трябва това, върни ми стария". - са достойни за увековечаване. Генро: Ако бях ученикът, бих казал: "Ще изчакам докато слънцето се покаже то запад". Фугаи: Аз бих го потърсил преди да се родя. Генро: Той е счупен. Фугаи: Цял поднос остава. Генро: Тичай бързо да го вземеш. Фугаи: Мигът изчезва във водата. Генро: Ученикът не е могъл да разбере това. Фугаи: Той се е върнал при него. Генро: Назови железният чайник камбана. Фугаи. Може земята да се нарече небе, какво ще се случи? 91. Капката вода на Фаен Един монах попитал Фаен: "Какво е това капка вода от извора, който се намира в Долината па Шестте Патриарси?" Фугаи: Пръсни от устата си струя мастило в лицето на някой. Фаен казал: "Това е капка вода от извора, който е в Долината на Шестте Патриарси ". Фугаи:
Той я използва като противоотрова. Генро:
Фаен никога не намалява цената. Фугаи:
Тук няма твърда цена. Генро:
Това е капка вода от извора. Фугаи:
Изворите на тази река са замърсени. Генро:
Няма по-страшно от отровата. Фугаи.
Който я опита - умира. Генро:
Не казвай, че знаеш коя е разликата между топлото и студеното. Фугаи:
Кой познава вкуса? Генро:
Колко може да изпие човек? Фугаи:
Аз вече изпих. 92. Четирите забрани на Чаошуан Чаошуан казал: "Не върви по пътя на птичия ум". Фугаи: Чували ли се някога за това? "Не се обличайте, преди да сте се родили". Фугаи:
Нима голотата носи щастие? Ньоген:
По време на танц Такуае обличала тежки одежди, и нейното изящество преминавало върху роклята . "Не смятай настоящия момент за вечност". Фугаи: Покажи ми лицето си. Ньоген: Не ми харесва това лице. "Не се проявявай, преди да бъдеш роден ". Фугаи: Човек би трябвало да се научи да чете без букви. Ньоген:
Аз разчитам десет хиляди китайски черти, но те не ме безпокоят. Генро:
В съответствие с думите на Чаошуан аз ще ви попитам, монаси. Фугаи.
Напред! Ще отговоря на какъвто и да било въпрос. Генро:
Първо, можеш да отидеш където си поискаш, но какво са пътищата на птиците? Фугаи:
На изток или на запад? Генро:
Второ, би могъл да облечеш всичките си дрехи сега, но какво би могъл да облечеш преди да си се родил? Фугаи:
Няма цивилизован човек, който да се разхожда сред тълпата на улицата гол. Ньоген:
Безполезно е да се превежда коментара на Фугаи. От негово име ще кажа: въпросът е твърде добър за да се отговаря на него. Генро:
Четвърто, можеш да изразиш желанията си, но къде беше преди да се родиш? Фугаи:
Вълшебникът знае фокуса. Генро:
Домашното средство на Чаошуан е пипера. Тока успокоява по-добре от меда, целта е да се убиват хора. когато всички са убити, се появява .жив човек. Лъщи трифутов меч. Буда и патриарсите ще се изплашат. С всеки удар мечът става по-остър. Генро:
Трето, смятай каквото си искаш, но какво е настоящето? 93. Лъвът на Тешуан Веднъж, когато Тешуан работил в градината, видял по пътя да идва един монах. Тешуан заключил вратата. Фугаи: Интервюто свърши. Монахът потропал на вратата. Тешуан попитал: "Кой е?" Фугаи:
Чудовище! Монахът отговорил: "Едно лъвче". Фугаи: Лъвът попада в леговището на лисицата. Тешуан отворил вратата. Фугаи:
Слага си главата направо в устата на лъва. Монахът се поклонил на Учителя. Фугаи: Кожата му не изглежда да е лъвска. Тешуан му се хвърлил на гърба, все едно че това наистина е малко лъвче, повалил го на земята и казал: "О, дяволе, къде беше?" Фугаи:
Това е начин да се възпитават малките. Генро:
От началото си помислих, че това е истинско лъвче, но сега виждам, че силата му е по-малка от тази на лисицата. Той трябваше да скочи върху Тешуан, когато той отворил вратата, е да го направи безпомощен. Фугаи:
Дявол! Ньоген:
Кагеницу казва, че това беше прекрасно зрелище, а сега завесата трябва да падне за да се направят изводи. Съгласен съм с нея. Генро, в ролята на глупав селяндур, направи много шум за нищо. В стаята където ние - Кагеницу и аз - работим, се усеща подухването на лек ветрец. Защо трябва да се пита вятъра какво е той и от къде е? Трябва само да бъде приветствай, без да се опитваме да разберем от дявола ли е той, или от ангела. Генро:
Той се назовава лъв и идва при укротителя. Фугаи:
(Реве като лъв.) Генро:
Този глас разтърсва манастира. Фугаи:
Планините й долините връщат неговото ехо. Генро:
Но лъвът се е превърнал на магаре. Фугаи:
Той трябва да се научи да пада. Генро:
Да се защитиш, за да имаш възможност да нанесеш удар. Фугаи:
След дъжд качулка. 94. Живеещият в самота Веднъж при Юшу дошъл един монах и попитал: "Как да живея сам на върха на планината?" Фугаи: Ще се заблудиш в облак. Юшу отговорил: "Защо оставяш Дзена си я долината, а ти самият се катериш в планината?" Фугаи:
Това не е начин да се общува с духове. Ньоген:
Моите американски приятели често ме питат: "Как да се намери тихо и спокойно място за медитиране?" Обикновено отговарям: "Нима не можете да намерите такова място в къщи?" Няма значение колко е зает човек през деня, той винаги може да намери няколко минути за медитация и място, където може спокойно да поседне. Стремежа да се намери тихо ъгълче далеч от дома в основата си не е вярно. Този монах не е могъл да свикне да живее с останалите в манастира и пожелал да живее сам на планинския връх. И макар че Юшу го притиснал до стената с въпроса си. Фугаи смята метода му за твърде мек. Ако бях на мястото на Юшу, щях да поискам от монаха да ми отговори къде се намира той сега. Ако той се поколебае, веднага щях да го избутам от стаята. Генро:
Фугаи:
Да се унищожи и дзен-до, и планината. Ньоген:
Фугаи се държи като анархист. Не желая да имам нищо общо с този монах. Първата забележка на Генро е великолепна. Защо беше нужно да се добавя последното? Погледнете моите приятели: всички те са прекрасни бизнесмени и домакини. Никой не пренебрегва работата си заради Дзен. Всяко учение, което се противопоставя на всекидневния живот е погрешно. Генро:
Юшу е докарал монаха до ръба на бездната. Фугаи:
Няма място по-високо и по-широко. Генро:
И го блъснал там. Фугаи:
Няма изход, няма изход. Генро:
Неговият метод превъзхожда метода на мнозина Учители.
Фугаи: Трябва да си благодарен. Ньоген: Как!
Маку попитал Линчи: "Авалокитешвара има хиляда ръце и във всяка по едно око. Кое от тях е истинното?" Фугаи:
А кое лъжливото? Линчи отговорил: "Авалокитешвара има хиляда ръце и във всяка по едно око. Кое от тях е истинното? Отговаряй бързо'" Фугаи: Спящ дракон. Ньоген: Врагът с повален от собственото му оръдие. Маку бутнал Линчи от пейката и седнал на неговото място. Фугаи:
Кометата наближава съзвездието. Линчи станал и попитал: "Защо?" Фугаи. Цялата армия отстъпва по заповед. Кагеницу: Маку не е бил последователен в постигането на целта си. Линчи извикал и на свой ред бутнал Маку от пейката. Фугаи:
Взел изпуснатото от врага копие и напада с него. Маку спокойно напуснал стаята. Фугаи: Двамата генерали се разбират. Ньоген: От историята на Китай ни е познато името на Куанмън, прочут китайски пълководец. Веднъж той неочаквано бил обкръжен от вражеска войска под командването на Джуанта. По това време Куанмън бил сам, бил пуснат войниците си. От балкона на замъка той наблюдавал маневрирането на врага и свирел на арфа. Джуанта знаел, че Куанмън е велик пълководец и стратег, и. опасявайки се. че войската на Куанмън се е затаила преди да започне атаката, изведнъж заповядал на войските си да отстъпят. Куанмън е известен като Стопанина на Спящия Дракон. който никой не може да победи. Коментара на Фугаи е свързан с тази история. Авалокитешвара е имал едно истинно око от хилядата. Това око е живяло в хилядата като Луната, отразяваща се в хилядите езера. Вика ли езерото луната, потапя ли се луната в езерото? Кой е гост или стопанин? Хитрият Линчи нарочно попитал: "Защо?" - преди да извика. Маку е трябвало също да извика и бързо да си тръгне. Жалко, че битката е била загубена така безславно. Въпросът на Линчи би разколебал всеки Ако поне един от вас може правилно да отговори на този въпрос, той може да върви със спуснати ръце. Това е тайната на учението на Линчи. Фугаи:
Не викайте за него под път и над път. Генро:
Мисля, че Тиента е бил добър боец. Фугаи:
Добрите командири са рядкост. Генро:
Неговата променлива тактика може да изплаши дори демоните. Фугаи:
Хиляда светци не могат да действат по висшия път. Генро:
Когато използва в боя бикове, носещи огън. Фугаи:
Хиляда сражения, хиляда победи. Генро:
Той завзема десет замъка в едно сражение. Фугаи.
От самото начало той нищо не губи. Ньоген:
Тиента е друг пълководец. Когато не му достигали воини, той използвал бикове, към чийто гръб връзвали снопове запалени съчки, печелейки по този начин победата изпод носа на врага. Монасите не би трябвало да говорят за войни и сражения, това противоречи на предписанията на Буда. Могат да се подберат много примери, по-добри от този. Дори клонката, обкичена с цвят. би била по-добра илюстрация. В бъдеще, през 2100 година, обучаващите се по Дзен сигурно ще забравят какво е военното изкуство, и ще се наслаждават на своя Дзен в мирни градини, продухвани от пролетен ветрец. 96. Трите свята на Енту (Трите свята са: желаният свят, материалният свят и нематериалният свят.) Един монах попитал Енту: "Когато трите свята ме заплашват, какво трябва да направя?" Фугаи:
Носи ги на плещите си. Енту отговорил: "Трябва да седиш". Фугаи: Не го товари с допълнителни грижи. "Не разбирам" - отговорил монахът. Фугаи:
Дори не подозираш, че сбърка. Енту казал: "Вдигни планината, донеси ми я, и тогава ще ти обясня". Фугаи: Човек, който се прави на Буда, за миг може да направи Буда друг човек. Генро: Ако Енту не беше отговорил втория път. неговият Дзен вероятно отново щеше да се подложи на изпитание. Ньоген: Сигурно някой си мисли, че той има предвид да седне сам върху тези светове или кара монаха да седне. Кангецу-сан, хайде да пием чай! Генро: Ако монахът ме беше попитал: "Какво да правя, когато трите свята ме заплашват?" - бих му отговорил: "Светът на заблужденията, светът на материалното и светът на нематериалното". Ако и тогава монахът беше казал, че не може да го разбере, бих му отговорил: "Източната планина е разположена върху реката". Фугаи: Позволете ми да продължа коана. Ако монахът ме беше попитал, аз бих отговорил: "Капка роса". Ако той настояваше, казвайки ми, че не разбира, бих му казал: "Тя се превръща в скъпоценни камъни върху листо на лотос" Генро: Три свята, един над друг. Фугаи: Вълните изчезват в небесата. Генро: Дзенски монах седи на възглавница. Фугаи: Изхвърли тази възглавница. Генро: Светът все още е в ушите ми. Вдигни тази планина и ми я донеси. Фугаи. Миналата нощ някой открадна тази планина. (Коан 97 липсва) 98. Чинчин организира игра Монахът Чинчин бич управител в манастира Лепу. Фугаи. Много отговорна длъжност. Веднъж той ударил с тоягата си и казал: "Монасите от първите редове до средата да отидат на полето. Останалите - в планината за дърва". Фугаи:
Генералът дава заповед на войниците си. "А какво да прави Манджушри?" - попитал старшият монах. Ньоген:
Фугаи:
Наистина той е старшият монах. "Моята заповед се разпростира само върху монасите, седнали на възглавници, - отговорил управляващия, - и изобщо не се отнася за Манджушри". Ньоген: В "Диамантената Сутра" четем: "Субхути, този. който казва, че Татхагата идва или си отива, седи или лежи, не разбира смисъла на моето учение". Фугаи: Той отлично се справя с длъжността си. По-късно Яну направил коментар на този диалог. Чинчин изиграл великолепна сцена. Методът на старшия монах с много добър, за да наниже девет спирални раковини. Фугаи:
Според мен в това няма нищо хубаво. Ньоген:
Веднъж попитали Конфуций как се нанизват девет спирални раковини, на което той не могъл да даде никакъв отговор. Една жена му дала съвет. Трябвало да се налее мед в острието на раковината и да се пусне мравка, която ще направи дупка и ще прекара връвта. "Това е така, но за да разединя свързани халки, аз имам друг метод". Фугаи:
Хайде да видим. Ньоген:
В Китай бил задаван и друг въпрос - загадката със свързаните халки, която не могъл да разгадае нито един мъж. а жената ги разчупила с чук. Яну продължавал: "Ако старшият монах беше питал мен. аз бих отговорил: "Пътят е като огледало. Той не се движи, но отразява всичко, което се движи по него". Фугаи: Счупете това огледало. Генро: Ако някой ме беше попитал не за това как да нанижа раковините или разединя халките, а за това какво трябва да прави Манджушри, бих го ударил с тоягата преди да успее да ме попита. Ще попитате защо? Защото този, който обработва полето, трябва да прави само това. което му е заповядано, както и този който събира дърва. Ньоген: Това е заповедта на Манджушри. Фугаи: Чинчин показва тялото на закона, Ян говори за Нирманакая. приложението, а Генро описва Самбхогакая, резултатите. Ако бях на мястото на монаха, който беше управител, аз бих ударил с тоягата старшия монах и бих го освободил от сана още същия ден. Генро: Нанизвайки раковини или разединявайки халки, Фугаи: Истинската мъдрост не размишлява. Генро: Колелото на Дхарма се върти въпреки всичко. Фугаи: Великата мъдрост е като великата глупост. Генро: Конфуций е мъдър, но не може да победи жената. Фугаи: Родена, а не направена. Генро: Старата ела расте на покритата със сняг скала. Фугаи: Побиват ме тръпки. Генро: Ранният цвят на сливата се появява, предчувствайки пролетта, и се усмихва, показвайки се иззад оградата. Фугаи: Обичам аромата му. 99. Възрастта на Татиен Ханту Чи попитал Татиен: "Кой управлява манастира на мястото на пропъдения монах?" - "На колко си години7" Фугаи: Имате различна възраст. Татиен подал броеницата си и попитал: "Разбираш ли?"Ханту отговорил: "Не, не разбирам". Фугаи:
Ама ти не знаеш ли какво е броеница? Татиен казал: "През деня тук има 108 наниза и през нощта са 108 също". Фугаи: Нима не знаеш как е по-добре да се държиш с този обучаващ се? Ханту бил много разстроен, че не могъл да разбере стария монах и се прибрал в къщи. Фугаи:
Ти се опита да забиеш пирон в небето. В къщи ясена му го попитала: "Какво те разстрои така?" Фугаи: Не е женска работа. Ученият разказал на жена си за случилото се. Фугаи:
Каква полза от това? Защо искаш да докажеш правотата си, все едно че си застанал пред императора? "Защо не се върнеш в манастира и не попиташ стария монах какво е имал предвид?" - предложила жената. Фугаи: За щастие другата му половина е по-добра. На следващия ден рано сутринта ученият-конфуцианец отишъл в манастира, където на портата срещнал старшия монах. Фугаи:
Нещастието го следва по петите. "Защо си дошъл толкова рано?" - попитал старшият монах. Фугаи: А защо пък и не? "Искам да видя Майстора и да му задам един въпрос". - отговорил Ханту Чи. Фугаи:
Знаеш ли къде е той? "Какво всъщност те интересува?" - попитал монахът, и ученият му повторил разказа си. Фугаи: Майсторът никога не е произнасял тези думи. "Защо не попита мен?" - попитал старшият монах. Фугаи:
Фукльо! Тогава Ханту Чи попитал: "Какво означава: 108 наниза денем и същото количество нощем?" Старшият монах цъкнал три пъти с език. Фугаи:
Навличаш си неприятности. Накрая Ханту Чи срещнал Татиен и му задал въпроса си. Майсторът цъкнал три пъти с език. Фугаи: Не си мисли, че виждаш Дзен. 100. Жилището на Дзюфън Десетфутовото жилище на Дзюфън никога не е имало врати. Фугаи: Трудно е да се влезе в него. Всеки монах, който влиза там. Фугаи:
Той върви по острието на меча. Веднага вижда Дзюфън. Фугаи: Какво би могъл да каже? Юанфън попитал: "Виждаш ли Дзюфън?" Фугаи:
Наоколо само гола жица. Монахът започнел да се колебае. Фугаи: Юанфън ударил монаха по устата с метличката против насекоми. Фугаи: Моля, вратата е отключена. Генро: Трудно е да се види жилището на Кишуан, но е лесно да се влезе в него. Жилището на Дзюфън може лесно да се види, но е трудно да се влезе в него. В стаята си имам още едно стихотворение: Тази пустота няма нито вход, нито изход. Ако няма нито вход, нито изход, питам ви, монаси, как би могло да се влезе в нея? Фугаи:
Не бих влязъл в тази стая. Гепро:
Дори на отвесната скала може да се намери вдлъбнатина, където да се поставят пръстите на крака. Фугаи:
Това е плоската част на отвесния склон. Генро:
Плоската земя е капан за кал. Фугаи:
Един е принуден да извърши глупост, за да предпази от нея мнозина. Генро:
Златните дела и до сега не са изгубили своя блясък. Фугаи:
Поколения наред претърпяват безкрайни беди. БЕЛЕЖКИ
1. Вж. за "Диамантената сутра" изданието "Диамантената сутра" от Ошо, София. 1994. изд. ШАМБАЛА. Книгата съдържа превод на сутрата и коментари на Ошо. Сканирано и предоставено от www.spiralata.net Каталог: other -> ftp -> books -> books ocult2 -> BUDIZMAT books ocult2 -> Изкуството да бъдеш родител books ocult2 -> Съкратено издание на „Забранената археология” майкъл а. Кремо ричард л. Томпсън books ocult2 -> Страшният съд е започнал отдавна Ерих фон Деникен books ocult2 -> Книга Благодарности books ocult2 -> Книгата на д-р Светлозар Попов " Българското име в библейски времена" books ocult2 -> Психология на човешкото всекидневие BUDIZMAT -> Дзен (Джобен пътеводител) Изтегляне 1.37 Mb. Сподели с приятели:
|