Сто дзенски коана

Това място не принадлежи нито на Ринзай, нито на Сото, а монахът никога не се обявявал за Учител. Когато идвате и искрено медитирате, аз с желание се присъединявам към вас в дзен-до. Ако ми зададете въпрос по Дзен, аз ще ви отговоря с моя Дзен. Най-важното за вас е, че вие ставате Дзен, а Дзен става вие. Отначало съм никой, но мога да подпомогна медитацията ви или да реша някой ваши съмнения. Не се опитвайте да работите над коаните един след друг, сякаш решавате задачи по алгебра, но и не се отдавайте на вяла медитация без подпомагане с индивидуални наставления.

Вечерта сигурно е била студена и Джаоджоу бил покрил главата си с дрехи, отежняли от кръпки. Понеже монахът не може да влиза в стаята на учителя за нищо друго освен за Дзен, защо ли се е поколебал и тръгнал да излиза? Фугаи казва: "Монахът бил глупак, мислейки, че Майсторът спи, както всеки друг разсеян човек. Но дори спящият тигър кара околните да треперят. Монахът прилича на човек, минаващ през купчини от диаманти с празни ръце. Обърнете внимание на сиянието на обичната доброта на Джаоджоу, когато казва: "Братко, не казвай, че не съм получил твоя сандзен". Монахът е трябвало да се поклони и да получи в този момент Дхарма. Но той бил глух и сляп.

В "Диамантената Сутра" Буда казва: "Субхути, ако човек заяви, че Татхагата е някой, който идва или си отива, седи или лежи, но не разбира смисъла на учението. Защо? Татхагата не идва от никъде и никъде не отива, затова се нарича Татхагата".

Този монах сигурно често е слушал четенето на '"Диамантената Сутра", но за него думите не са имали смисъл.

Генро:

Белият облак е надвиснал над върха на Зелената планина над езерото. Който и да гледа и да се възхищава на тази гледка, не бива да харчи думи напразно.

Веднъж в разговор с монасите Саншън казал: "Когато идва.нов ученик, аз излизам, да, го посрещна без намерение да му помогна". Брат му, Синхуа, като чул тази забележка, казал: "Когато идва нов ученик, аз не винаги излизам да го посрещна, но ако все пак изляза, непременно ще му помогна".

Будизмът използва негативни думи, за да изрази реалността. Това е единственият начин да се избегнат недоразуменията. Когато Линджи помолил да не се разрушава неговият Дзен, той постулирал своя Дзен двойнствено, затова Саншън се присъединил към неговия начин на изразяване. И все пак, когато Учителят пожелал с очите си да види как ще живее, Саншън нагледно му го показал, и монасите, които били там, станали свидетели на безсмъртието на своя любим Майстор. Последните думи на Линджи били негативно изразяване на похвала.

Дзен не е нещо, което може да бъде дадено наученика от Учителя. Вятърът може да загаси пламъка от свещта, но когато възникнат благоприятни условия, тя отново ще загори със същата светлина както и преди. Нима след това той няма да е все същия непрекъснат пламък? Саншън не бил единственият човек, който получил Дзена на Линджи, но той се оказал достатъчно храбър, за да го демонстрира пред Учителя си. И Дзенът станал негов.

Относно коана, знаем, че най-добрата помощ по Дзен е "да не се помага". Много секти от различни религии си поставят за цел да помагат на хората, без да разбират, че излишната помощ пречи на вътрешното израстване както на тези, на които се помага, така и на този, който помага. Както слънцето изпълва градината, така и Саншън посрещнал ученика без каквато и да било мисъл да му помага. Какво чудно разположение на духа на обичната добродетел!

Синхуа изразил своя Дзен позитивно без да противоречи на Дзена на Саншън, но поддържайки го от противоположна гледна точка. Положителността без отрицателност може да бъде опасна. Отрицателността без положителност води до вялост. Синхуа сигурно е искал да задържи поводите на контрола над "сляпото магаре", но аз казвам: "Тук, братле, внимавай за всяка своя крачка. Защото пред теб има пропаст!"

Генро:

Жълтата река тече хиляди мили на север...

След това завива на изток и тече без прекъсване.

Не е важно какви завои прави тя,

нейните води са от извора в планината Кунлун.
13. Хартиеният параван на Джиенюан

Майстор Джиенюан седял зад хартиения параван. Един монах влязъл за сандзен, повдигнал паравана и се обърнал към Учителя с думите: "Странно". Учителят внимателно погледнал монаха и казал: "Разбираш ли?" -"Не, не разбирам". - отговорил монахът. "Преди на све­та да се появят седемте Буди. - казал Учителят. - е било същото, както сега. Защо ли не разбираш?!" По-късно монахът споменал за този случай на Шишуан. учител по Дзен от рода Дхарма, който похвалил Джиенюан и казал: "Брат Джиенюан прилича на майстор по стрелба с лък. Той никога не пуска стрелата, преди да е поразил целта".

Ньоген:

В Япония и Китай хората често използват хартиени паравани както в помещенията, така и навън, за да се предпазят от течение или насекоми. Джиенюан изглежда е заръчал на монасите да идват за сандзен във времето, ко­гато той е използвал хартиения параван. Когато бях в ма­настир, моят Учител често променяше местонахождението си в стаята и аз бях принуден да търся неговия поглед. В мига. в който умът ми се изморяваше от това занимание, обикновено получавах удар с пръчка. Не мога да обвиня­вам монаха от тази история, че е казал "странно", но Джи­енюан му е предоставил твърде достатъчно време, за да види светилника на Дхарма зад паравана. Джиенюан бил много добър, като му дал по-нататъшни наставления.

В свободния превод на "Синсин Мин", китайска чанска (дзенска) поема, който направих преди няколко години, последният стих гласи: "Дзен превъзхожда време­то и пространството. В края на краищата десет хиляди го­дини е просто една мисъл, видимото от нас с това, което вие притежавате в света. Ако вашата мисъл превъзхожда времето и пространството, ще знаете, че най-малкото не­що е голямо, а най-голямото - малко, че битието е неби­тие, и небитието е битие. Без този опит ще се колебаете преди да извършите каквото и да било. Ако разбирате, че едното е много, а многото е едно, вашият Дзен ще бъде съвършен. Вярата и същността на ума са неразделни. Са­мо ще видите "не две". Това "не две" е вяра, и това "не две" е същността на ума. Това може да се изрази само с мълчание, но това мълчание не е минало, то не с настояще и не е бъдеще.

Генро:

Джиенюан е казал достатъчно, когато мълчаливо се е вгледал в монаха. Шишуан е трябвало да унищожи ду­мите на Джиенюан, ако е зачитал доброто име на рода на Дхарма.

Ние. монасите, сме винаги бездомни. Не трябва да имаме никакъв род на Дхарма, дори в учението. Шишуан похвалил Джиенюан, но и двамата не са могли да учат Дзен монах.

Генро:

В полунощ дъждът зад прозорците

Бризът на късната пролет

играе с плачещата върба на брега па реката.

Повея на вечността идва тук и там.

нищо повече, нищо по-малко.

Да се говори за седемте Буди

е все едно да се приготви

въжето, когато крадецът вече е избягал.

Пайюан. Майстор по Дзен от династията Сун, написал стихотворението:

Където живеят другите,

аз не живея.

Където отиват другите.

аз не отивам.

Това не означава,

че отхвърлям общуването с другите:

Искам само да направя

черното различно от бялото.

Ньоген:

Будистите казват, че сходство без различие е пог­решно разбрано сходство. Моя учител Шьое Шану го е използвал великолепно на английски език: "И талазите, и вълните, и мъртвото вълнение - всички те се надигат: на­растват и угасват, но не са ли те различни движения на една и съща вода? Луната безгрижно свети в небето, една на небето и по цялата Земя. Но когато тя се отразява в ди­амантената белезникавост на вечерната роса, която се по­явява като светещи перли, разпръснати по земята. - колко необичайно много са нейните образи! Не е ли всеки от тях съвършен по свой начин?"

Дзсн не се базира нито на утвърждаването, нито на отрицанието. Той е като кормило, което се обръща ту наляво, ту надясно, за да управлява превозното средство. Майсторът от тази история не е искал да се придържат към неговия курс, но той е искал учениците му да не се присъединяват към нито една от страните. Той просто се е опитвал честно да играе в житейската игра, макар че му е бил известен факта за неиндивидуалността.

Има много разнообразни ложи, клубове и лекцион­ни зали. където могат да се чуят всякакви мнения, всеки оратор предлага на своята аудиторията някаква мисъл. Вие можете да посещавате такива сбирки, могат да ви ха­ресват едни или други доводи, но ви съветвам по някое време случайно да си припомните строфите: "Където жи­веят другите, аз не живея. Където отиват другите, аз не отивам". Това може да ви спаси от нервно напрежение.

В коана също е казано: "Това не означава, че отх­върлям общуването с другите". Можем да усещаме и да съчувстваме на различни движения в света без да се при­съединяваме към тях. Можем радушно да приемаме посе­тители от другата група и да ги черпим с чай. напълнен до краищата с Дзен. Всеки от вас може да идва и да си отива по желание. Коанът завършва с думите: "Искам са­мо да направя черното различно от бялото". Това е все ед­но да кажем, че нямаме цвят.
15. Вътрешната Култура на Тадзъ

Тадзъ казал на монасите си: "Братя, по добре е чо­век да навлезе във вътрешността един метър, отколко­то да се разпростира за Дхарма десет метра. Вашата вътрешна култура за един ден е по-добра, отколкото проповедите ви. дълги тридесет сантиметра". За да уравновеси и разясни това твърдение, Туншан казал: "Аз проповядвам това, което не мога да медитирам, и меди­тирам това, което не мога да проповядвам".

Ньоген:

Тадзъ, или Майстор Хуанчун (780 - 862) живял в манастира в планината Тадзу. Туншън бил негов съвре­менник, двадесет и седем години по-млад. Преди да изу­чавате казаното от Туншън. трябва много добре да разберете Тадзъ. Будистите от Махаяна са изпълнени с желание да просветлят всички същества, страдащи от невежеството си. Това е велика идея, но те трябва да се усъвършенстват всяка минута. Те се включват в похода срещу невежество­то и за просветлението на човечеството. Будите и патри­арсите от миналото и настоящето работят заедно с тях и ще продължат работата си в бъдещето. Ако се отклонят от пътя си дори за миг, ще паднат отзад.

Млад грък попитал веднъж свой другар на бойното поле, какво ще прави той с такъв къс меч. "Ще стъпвам една крачка по-бързо от другите"- бил отговорът. Всичко, което той имал на този свят бил неговият меч - къс или дълъг. - той е трябвало да се бие с това, което е имал. Съ­що като воина, ученикът по Дзен няма друга идея, затова проповядва когато не медитира, и медитира, когато не проповядва. За да се постигне състоянието, за което говори Туншан, трябва крачка по крачка да се следва пътя, на който е учел монасите си Тадзъ.

Куйшан казал на монасите си: "Студените зимни дни се повтарят всяка година. Миналата година беше също толкова студена, като тази, и през следващата година времето ще също толкова студено. Кажете ми монаси, кои дни от годината се повтарят?" Старшият ученик, Яншан се приближил до Учителя и застанал пред него, като дясната му ръка покривала сложеният на гърдите юмрук на лявата. "Знаех, че няма да можеш да ми отговориш. - казал Куйшан, а после се обърнал към младшия си ученик, Санъен: - А ти какво ще кажеш?" "Сигурен съм, че ще мога да отговоря на въпроса ти", -казал Санъен. Той се приближил до Учителя и сложил дясната си ръка върху юмрука на лявата, сложен върху гърдите му, както беше направил старшият монах, но Куйшан не обърнал внимание на това. "Радвам се, че старшият ученик не можа да ми отговори". - отбелязал Учителят.

Ньоген.

Манастирът на Куйшан се намирал в планината, където монасите живеели в условията на сурова зима. Някои от монасите били прекарали години в манастира, прекарвайки напразно там дни и месеци, и си спомняли за студените зими, както децата си спомнят за коледните празници. Куйшан искал монасите да не си губят времето, без да постигнат Дзен.

Пространството и времето в продължение на много векове са служели за предмет на философски дискусии. Айнщайн ги пренесъл в областта на математиката и нау­ката.

Времето, усещано от индивида според неговия опит в различните периоди на неговия живот, се отличава от физическото време, човешкото изобретение за отчитане на дните. Когато Яншан застанал пред Учителя си с ръце на гърдите, това било приветствие на монаха за изразяване на своя Дзен. Това значело, кои дни на годината се повта­рят: той изразил философията си с мълчание.

Миналото и бъдещето са сходни за физиката и се отличават само по посоката, както посоката на стрелката на компаса, но за живото същество те ясно се различават. Човек сгъва миналото си и го носи със себе си навсякъде, където и да отиде. Когато Куйшан казал: "Знаех, че няма да можеш да ми отговориш", - той просто "подкачил" Ян­шан заради флегматичността му. Той приел опита и на двамата ученици, но демонстрирал и своя Дзен. който бил безвременен и извънпространствен в блясъка си.

Монах видял костенурка, пълзяща по градината на манастира на Тасуй и попитал Учителя си: "При всички същества костите са покрити с месо и кожа, защо при това същество месото и кожата са покрити с кост?" Тасуй свалил единия си сандал и покрил с него костенур­ката.

Ньоген:

Този монах имал лошия навик да прави прибързани изводи. Той си мислел, че щом едно нещо е вярно веднъж, то ще е вярно винаги и навсякъде. Тасуй искал да освобо­ди монаха от заблудата и му помогнал да разбере единич­ността.

Генро.

сега са прочути.

Те обсъждат философията.

Пишат очерци и критични бележки.

Аз пък остарявам.

За нищо не ставам.

Тази вечер само дъждът ми е приятел.

Горя тамян и неговото благоухание

ме успокоява.

Слушам вятъра, проникващ в прозореца ми

през бамбуковия параван.
18. Линдзь сади бор

Веднъж, когато Лпндзъ садил бор в манастирска­та градина, неговият Майстор, Хуанпо. минавайки пок­рай него, казал: "Покрай манастира е пораснал толкова хубав храсталак, защо садиш и това дърво?" "По две причини, - отговорил Линдзъ, - първо, да украся нашия манастир с това вечнозелено дърво, и второ, да дам приют на монасите от следващото поколение". След това Линдзъ трамбовал три пъти почвата с мотика, за да укрепи дървото. "Не мога да се меря с твоето само­утвърждаване", - казал Хуанпо. Линдзъ не обърнал вни­мание на своя Учител и промърморил: "Всичко е готово", - и пак три пъти трамбовал почвата. "Благодаря ти, моето учение ще остане на света", - казал Хуанпо.

Ньоген:

Линдзъ символизирал своя Дзен, посаждайки дърво край манастира, в който получил Дхарма, но той не искал някой да забележи това преди бора да порасне. Неговият Учител много добре разбирал мисълта му, но искал да го провери, затова водил разговора, все едно че проверявал манастирската градина. Отговорите на Линдзъ изглежда­ли така, сякаш не са свързани с Дзен. Дзен трябвало да бъде запазен по този начин. Какво друго, освен думи на благодарност би могъл да каже Учителят?

Джаоджоу възнамерявал да посети един планински храм. когато старшият монах написал едно стихотворение и му го дал:

Коя ли синя планина не е свещено място?

Защо да се взима пясък

и да се тръгва за Дзинлян?

Ако златният лъв се появи в небето,

това не е добра поличба.
Прочитайки стихотворението, Джаоджоу попитал: "Какво е "истинското око"?" Монахът не отговорил нищо.

Ньоген.

Всички планини са храмове на Манджушри.

Сините планини са далече, зелените - близо.

и всяка пази Бодхисатва.

Защо е необходимо да изкачваш

планината Дзинлин?

Сутрите изобразяват Манджушри.

яхнал златен лъв.

Можете да видите този мираж

в облаците над планините.

Но това не е реално

за очите на изучаващия Дзен.

това не е щастието, което той търси.

Генро е похвалил стихотворението на монаха, както и острият въпрос на Джаоджоу. Ето коана: "Авалокитешвара има хиляди очи. Кое ли око е истинското?"

По време на посещение на Майстора си Тешан, Куо го попитал: "Предполагам, че всички стари Майстори и мъдреци са отишли някъде. Дали бихте могли да ми ка­жете какво е станало с тях?" "Не зная къде са". - бил отговорът. Куо се натъжил: "Очаквах отговор като препускащ кон, а получих отговор като пълзяща косте­нурка". Тешан останал безмълвен като победен в спора. На следващия ден Тешан се изкъпал и влязъл в гостната, където Куо му приготвил чай, той потупал монаха по рамото и го попитал: "Какво стана с коана. за който говори вчера?" "Днес вашият Дзен е по-добър", - отгово­рил монахът. Но Тешан не отговорил нищо като победен в спора.

Ньоген.

Куо попитал за предшестващите Майстори, както някои възприемат небето като чудно място, където про­дължават работата си тези, които са умрели на земята. Докато е служел честно на Майстора си, защо е трябвало да го вълнуват такива въпроси? Макар че изучаващият е можел да мисли за своя Учител като за Майстор. Учите­лят не допускал такава титла, защото неговият Дзен е не­отделим от техния Дзен, а неговата Дхарма е съставна част на тяхната Дхарма. Тешан проявил голяма добрина към монаха, чийто Дзен не бил по-добър от вчерашна мечта. "Какъв е смисълът?" - си мислел явно Тешан, оставайки безмълвен.

Предшестващите Майстори

са имали сърца студени и

твърди като желязо:

Не им били присъщи

никакви човешки сантименталности.

Те изчезвали и се появявали като светкавица,

придвижвали се навътре и навън

по вълшебен начин.

Хорската критика не им влияела.

Човек може да изкачи връх на планина.

но не може да стигне дъното на океана.

Дори да имаш истински Учител,

трябва много да се стараеш.

Тешан и монахът не могли

да обядват на една маса.

Фенян казал на монасите, държейки пред себе си тоягата си: "Който в съвършенство се оприличи на тоя­гата си. може да приключи със странстванията за Дзен".

Ньоген:

Дзен-монасите обикновено странствали пеша. из­качвайки понякога непристъпни планини и пресичайки непознати реки, и носели. със себе си дълга тояга, по-дълга и от тях самите. Когато бил млад. Фенян странствал много години, като посетил над седемдесет Учители и па­зел тоягата си като сувенир. В тази история той се възпол­звал от тоягата си. за да покаже на монасите своя Дзен. Това не е сувенир, не е символ, какво е тогава? Не можете да го видите с очи. Не можете да го пипнете с ръце. Не можете да усетите миризмата му. Не можете да го чуете. Не можете да го оформите като мисъл. Ето Го!

Всички Буди от миналото, настоящето и бъдещето влизат в състоянието на Буда, когато разбират своята тоя­га. Всички предшестващи патриарси постигат своя Дзен чрез тоягата си. Думите на Фенян са верни. Никой не мо­же да го отрече. Но аз съм длъжен да кажа, че този. който разбира тоягата си, трябва да започне странстването си. вместо да го завърши.

Тояга с дължина два .метра!

Този, които я е разбрал, може да погълне

Вселената.

Един отива на юг. друг - на изток:

и двамата - в моята порта.

Преди да оставят тази порта.

те трябва да завършат своето странстване.

Каотин засвидетелствал своето уважение

към Тешан през реката.

Тешан му отговарял, размахвайки ветрило.

Каотин се просветлил в този момент.

Суаншъ се опитал да изкачи планината.

за да види своя Учител.

но паднал и си навехнал крака:

в този .момент той постигнал реализация,

и казал: "Бодхидхарма не дошъл в Китай.

и неговият приемник никога

не ще дойде в Индия ".

Един монах попитал Палин: "Какво означават ду­мите "тайна пратка на изток и на запад"':'" "Имаш пред вид думите от поемата на третия патриарх?" - попи­тал Палин. "Не. - отговорил монахът. - това са думи на Майстора Шитоу". "Това е моя грешка. - извинил се Па­лин. - аз съм стар глупак".

Ньоген:

Палин бил последовател на Юнмън. тринадесетият патриарх след Бодхидхарма. Шитоу бил осмият патриарх и неговата поема "Сантунджи", или "Единение", е била също така добре известна сред монасите, както и поемата на третия патриарх "Синсинмин". или "Вяра в разума". Никой от учителите или монасите не може да сбърка ед­ната поема с другата, но Палин искал думите да изхождат от самия монах, който би могъл да получи пратката нито на изток нито на запад, а в същия момент.

Сюфън отишъл в гората със своя ученик Джаншън да сече дърва. "Не спирай докато твоята брадва не стигне средата на дървото", - предупредил Учителят. "Аз стигнах до нея", - отговорил ученикът. "Старите майстори преда­вали учението от сърце в сърце, - продължавал Сюфън, -какво ще кажеш за себе си по този повод?" Джаншън хвърлил на земята брадвата, казвайки: "Предадено е". Учителят вдигнал тоягата и ударил с нея любимия си ученик.

Ньоген.

Монасите са истински сътрудници, дали ще е меди­тация в дзендо или съвместно изпълнение на ежедневните задачи. Безспорно тези двамата са носели светилника на Дхарма. Много хора на Запад търсят Истината като посе­щават философски сбирки или обучавайки се на медита­ция при Учители от Изтока, но колко от тях са съсекли дървото до средата му? Най-често те стържат кората, но чакат някой вместо тях да разцепи ствола. Парцали!

Джаншън постигнал своя Дзен още преди Учителят да спре да говори. Сюфън бил доволен. Но след като мо­нахът хвърлил на земята брадвата, защо казал: "Предадено е"? Той заслужил удара на своя Учител.

Генро:

Джаншън имал добра брадва.

ствола на две