Страница 1 от 8

Страница 4 от 8

С помощта на Пергела и Мащабната линия можем да проследим всички фигури, използвани в математиката на равнините или както се наричат ГЕОМЕТРИЯТА и ТРИГОНОМЕТРИЯТА, но и на самите две думи не им достига смисъл. ГЕОМЕТРИЯТА където буквата G. в повечето Ложи се казва, че изразява, означава измерване на земя или планетата Земя – или землемерство; а ТРИГОНОМЕТРИЯТА, измерването на триъгълници или на фигури с три страни или ъгли. Последният термин е най-подходящото название за науката, която възнамеряват да изразяват посредством думата “Геометрия”. Нито една няма достатъчно широко значение – независимо, че обширни измервания на големи площи от земната повърхност и на бреговете, чрез което се избягват корабокрушенията и катастрофите за моряците, се извършват чрез средствата на триангулацията; независимо, че със същия метод е измерен градуса ширина и благодарение на това е създадена таблица от мерки на постоянна база; независимо че посредством огромен триъгълник, който има за основа въображаемата линия, прекарана от мястото, където в момента се намира земята до мястото й в пространството след три месеца, а за негов връх е избрана планета или звезда, то разстоянието до Юпитер или Сириус от земята се установява и независимо, че има значително по-огромен триъгълник, чиято основа се простира в двете ни посоки, до и отвъд хоризонта до огромността, а неговият връх безкрайно далеч над нас, на който съответства подобен безкраен триъгълник надолу – каквото е отгоре, да е равно на каквото е отдолу, огромност равняваща се на огромност, все пак Науката за Цифрите, на която Питагор отдава такава важност и чиято мистерия може да бъде открита навсякъде в древните религии и най-вече в Кабалата и в Библията, не може достатъчно добре да се изрази нито с думата “Геометрия” нито с думата “Тригонометрия”. Защото тази наука включва и двете, заедно с Аритметиката, а също и Алгебрата, Логаритмите, Интегралното и Диференциалното Смятане и посредством тази наука се решават великите задачи на Астрономията или Законите на Звездите.

* * * * *

Добродетелта не е нищо друго, а героична смелост да се прави това, което се счита за вярно, напук на всякакви врагове на плътта или духа, въпреки всички изкушения или заплахи. Човек е отговорен за почтеността на своята доктрина, но не и за нейната правилност. Набожният ентусиазъм е значително по-лесен, отколкото някое добро действие. Краят на мисълта е действие, единствената цел на Религията е Нравствеността. Теорията при политическата наука е без стойност, освен ако служи на нуждите да се реализира на практика.

Във всяко верую, религиозно или политическо, тъй както в душата на човека има две области – Диалектичната и Нравствената, перфектната дисциплина се развива само когато тези две на-чала бъдат хармонично смесени. Има хора, които диалектично са Християни, както има и множество, които диалектически са Масони, но които всъщност нравствено са Неверници, защото морално са от Профаните, в тесния смисъл на думата – интелектуални вярващи, но практически атеисти. Това са хора, които ще ви на-пишат “Свидетелства?” съвършено убедени в своята логика, но които не могат да изпълняват християнската или Масонската доктрина поради силата или слабостта на плътта. От друга страна има много диалектични скептици, но нравствени вярващи, тъй както има много Масони, които никога на са преминали през ритуала на посвещаване. Тъй като нравствеността е краят и целта на религията, нравствените вярващи са от най-достойните. Този, който върши правилното е по-добър от този, който мисли правилно. Но вие не бива да изхождате от хипотезата, че всички хора, чието поведение не съответства с техните чувства, са лицемери. Нито един порок не е толкова рядко срещан, защото нищо не е по-трудно от систематичното лицемерие. Когато Демагогът стане Узурпатор, това не означава, че той през цялото време е бил лицемер. Така съдят за другите само повърхностните хора.

Истината е, че вярата като цяло има много малко влияние върху поведението – ако става въпрос за религията – върху поведението на индивида, ако става въпрос за политика – върху поведението на партията. По принцип мюсюлманите от Ориента са значително по-честни и заслужаващи доверие, отколкото християнина. Някой с евангелието на любовта на устата, в сърцето си е като Аватар (въплъщение в човешка форма) на Преследването. Хората, които вярват във вечното проклятие и в буквалното море от огън и сяра, според своята вяра със сигурност се излагат на него при най-малкото изкушение, заради апетит или страст. Предначертаното изисква необходимост от добри дела. При Масонството, при най-малкия изблик на страст, един говори лошо за друг зад гърба му; а това е толкова далеч от реалната същественост на “Братството” на Синьото Масонство и от спазването на тържествените обети, съдържащи се в употребата на думата “Братко”, че се налага да бъдат вземани извънредни мерки, за да се покаже, че Масонството е такава форма на абстракция, която презира намесата в светски дела. Правилото, което може да се счита за универсално е, че когато трябва да се прави избор, Масонът ще даде своя глас и влияние, в политиката и в бизнеса, за по-слабо квалифицирания профан, вместо да предпочете по-квалифицирания Масон. Някой може да положи клетва да се противопоставя на всякое незаконно узурпиране на властта и след това да превърне в готовия и дори пламенния инструмент на някой узурпатор. Друг може да нарече някого “Братко” и след това да постъпи с него като Юда Искариотски или да го прободе под петото ребро както Йохаб е пробол Абнер с лъжа, чието авторство не може да бъде проследено. Масонството не променя човешката природа и не може да направи честни мъже от родени негодници.

Докато вие сте още заети с подготовка и натрупване на принципи за да се ползват в бъдеще недейте да забравяте думите на Апостол Джеймс: “Когато някой само чува думите, но не прави нищо, той е като човек, който вижда естествената си природа в огледало и когато, след като се е видял и излязъл, веднага е забравил що за човек е той, докато този, който е погледнал в перфектния закон на свободата и е продължил, като не е станал разсеян слушател, а извършител на работата, такъв човек ще бъде благословен в своето дело. Ако някой сред вас изглежда религиозен, но вместо да поставя юзди на езика си, мами собственото си сърце, този човек е религиозен на халост... Вярата, ако не премине към дело, е мъртва, просто една абстракция. Човек се доказва с дела, а не само с вяра... Дяволите вярват и треперят... Тъй както тялото без сърце е мъртво, така вярата без дела е мъртва.”

* * * * *

Също така в политиката се създава свободното управление и свободни конституции се коват върху някоя проста и разбираема теория. Върху каквато и да е теория да са основани те, не може да се стигне до разумно заключение, ако тази теория не се прилага без увъртания, било по отношение на аргументиране на конституционни въпроси или по отношение на практиката. Отклоните ли се от вярната теория поради плахост или заради липса на логически способности, направите ли нарушение срещу нея поради страст или поради някаква нужда или целесъобразност, вие вече имате отказ или намеса в правата, закони, които престъпват основните принципи, узурпация на незаконни сили или отказване и абдикация на законните власти.

Не забравяйте също, че парадиращият, изкуственият, дръзкият, самомнителният почти винаги ще бъде, дори и по време на най-голям стрес от опасност или катастрофа, надвиснали над Държавата, пред знаещите, пред хората с широк интелект и католически чувства, защото той е по-близко до общонародното и законодателното ниво, а най-висшата истина е неприемлива за обикновените маси.

Когато попитали СОЛОН дали е дал на своите съграждани най-добрите закони той отговорил - “Най-добрите, които те са способни да получат”. Това са едни от най-проникновените слова, които са записани и уви, както всички велики истини, са толкова прости, че много рядко могат да бъдат разбрани. В тях се съдържа цялата философия на Историята. Те изказват истина, която, ако е била призната, е щяла да спести на хората безброй празни, безсъдържателни спорове и е щяла да ги поведе към по-чистите пътеки на знанието в Миналото. Това означава, че всички истини са Истини на дадено време, а не вечни истини. Какъвто и голям факт да е имал достатъчно сила и жизненост, за да бъде реален било за религията, морала, управлението или за всяка друга сфера, той ще да е бил истина за времето си и до толкова добър за хората, доколкото те са били способни да го възприемат.

Същото се отнася и за великите мъже. Интелектът и капацитетът на хората има едно единствено измерение – това на великите мъже, които Провидението дава и които то получава. Винаги е имало хора, които са били твърде големи за времето или за народа си. Всеки народ превръща подобни хора само в свои идоли, защото така могат да ги разберат.

Да се наложи идеална истина или закон на някой неспособен или просто реален човек, винаги е празна и суетна надежда. Тук са валидни законите на съчувствие, както и по отношение на хората, които са поставени начело. Все още ние не знаем какви квалификации изискват овцете от водача. Спрямо хората, които са твърде високо в интелектуално отношение, масите имат толкова малко съчувствие, колкото и към звездите. Когато Бърк, най-мъдрият държавник, който Англия някога е имала, се изправял, за да говори, Камарата на Общините се е изпразвала като по команда. Също толкова малко е съчувствието на масите към най-висшите ИСТИНИ. Най-висшата истина, която е неразбираема за хората на реалността, както и най-възвишеният човек, който е много над нивото на обикновените хора, ще изглеждат като истинска нереалност и измислица за неинтелектуалния тип човек. Най-проникновените доктрини на Християнството и Философията ще бъдат просто един жаргон и бърборене за Индианеца от Потауатоми. Общодостъпните обяснения на символите на Масонството са подходящи за множеството, което е изпълнило Храмовете до максималния им капацитет. Католицизмът през ранните векове е бил жизнена истина, но става остарял и излязъл от употреба.

Протестантството възниква, процъфтява и излиза в упадък. Доктрините на Заратустра са били най-добрите, които древните перси са били способни да получат; идеите на Конфуций са били подходящи за китайците; посланията на Мохамед са били предназначени за арабите идолопоклонници от неговото време. Всяка Истина с времето си. Всяка е била ЕВАНГЕЛИЕ, проповядвано от РЕФОРМАТОР и ако някои са имали толкова малко късмет, че са останали доволни с тази истина, докато другите са достигнали до друга истина, следва да кажем, че за първите това е тяхно нещастие, а не тяхна грешка. Те би следвало да бъдат съжалявани за това, а не преследвани.

Не очаквайте да убедите лесно хората в истината или да ги накарате да мислят правилно. Деликатният човешки интелект може да се заплете и при най-ясната картина. Спомнете си, че е доста ексцентрично да се очаква единодушие от съдебно жури, а да се изисква единодушие от голям брой хора по някакъв аспект на политическите убеждения е направо поразително. Трудно можете да намерите в някой Конгрес или Конвент двама души да се съгласят помежду си, дори трудно можете да накарате някого да се съгласи със самия себе си. Политическата църква, която навред е върховна, има безкраен брой езици. Как тогава можем да очакваме хората да се съгласяват по въпроси, които са отвъд познанието на сетивата? Как можем да обхванем Безкрайното и Невидимото с някаква верига на доказателства? Попитайте малките морски вълни какво шептят сред камъчетата! Колко от словата, дошли от невидимия бряг са се изгубили по дългия път, подобно на птиците? Как напразно напрягаме очите си през дългата Безграничност! Ние трябва да сме доволни, както са доволни децата, с камъчетата, които сме намерили на брега, защото ни е забранено да изследваме скритите дълбини.

С това Калфата специално се наставлява да не става прекалено умен, подведен от собственото си самомнение. Гордостта от нездрави теории е по-лоша от невежеството. Смирението се превръща в Масон. Вземете някой тих и трезв момент от живота и добавете двете идеи за Гордост и Човек и го погледнете – същество от една педя, което крачи с гордост през безкрайното пространство в цялото великолепие на своята незначителност! Кацнал на точица във Вселената, където всеки повей на вятъра от Небесата навява в кръвта му студа на смъртта, а душата му се носи далеч от тялото, подобно на мелодия, изтръгната от струна. Ден и нощ, като пепел по колелата, той се търкаля сред небесата, през лабиринт от слова и всички творения на Бог пламтят от двете страни на пътя, много по-далеч, отколкото дори неговото въображение може да достигне. Нима това същество заслужава да си направи корона от слава, да отрече своята собствена плът, да се надсмее над ближния си, изникнал заедно с него от същия този прах, при който и двамата много скоро ще се върнат? Гордият човек не греши ли? Не страда ли той? Той не умира ли? Когато разсъждава, никога ли не го възпират трудности? Когато действува, никога ли не бива победен от съблазните на удоволствието? Когато живее, свободен ли е от болки? Нима болестите не претендират, че той е тяхна плячка? Когато умре, може ли да избегне общоприетия гроб? Гордостта не е наследството на хората. Смирението може да съществува добре заедно със слабостта и да бъде изкупление за невежеството, грешките и несъвършенството.

Масонът не бива да ламти за длъжност и почест, независимо колко сигурно може да се чувства, че притежава капацитет да служи на Държавата. Той не бива нито да търси, нито да отхвърля почестите. Добре е да се наслаждава на благословията на съдбата и е по-добре да се подчини на загубата им без болка. Най-великите дела не са извършени под блясъка на светлината и пред очите на множеството. Този, когото Бог е дарил с любов към уединението притежава нещо като допълнително сетиво. Сред безбрежните и благородни сцени на природата, в уединението намираме балсам за раните, получени по време на жалките промени в политиката. Склонността към самота е най-сигурното предпазно средство от злините в живота.

В сравнение, обаче, Оттеглянето е по-благородно, тъй като е по-малко пасивно. Уединението е само болезнена себичност, ако пречи на усилията, полагани за другите. То е достойно и благородно, когато е преградата, поставяна от оракулите при инструктиране на хората. Уединение от този род е единственото изключение, което един добър и мъдър човек би пожелал или приложил. Самата философия, която кара такъв човек да пожелае спокойствието, ще го накара да избегне безполезността на отшелничеството. ЛОРД БОЛИНГБРОК сигурно е изглеждал на своите косачи и орачи малко достоен за похвала, ако сред косачите и орачите той е гледал с безразличие на някой разточителен министър или на продажен Парламент. Той е щял да отдава съвсем малко внимание на своя фасул и фий, ако фасулът и фият го бяха накарали да забрави, че ако е по-щастлив на полето, той може да бъде по-полезен в Сената и ако са го накарали да се откаже, в качеството си на управител на имение, от всички усилия за повторно завръщане в качеството на законодател.

Помнете също, че има образование, което забързва Интелекта и оставя сърцето по-празно или по-твърдо, отколкото е било. Има нравствени уроци за законите на небесните тела, за свойствата на земните елементи, по география, химия, геология и всички материални науки. Нещата са символи на Истините. Свойствата са символи на Истините. Наука, която не учи на морални и духовни истини, е мъртва и суха, с реална стойност не по-голяма от дължимата към паметта на една дълга поредица от несвързани дати, или названията на буболечки или на пеперуди.

Казва се, че Християнството започва с изгарянето от самите хора на фалшивите богове. Образованието започва с изгарянето на нашите интелектуални и морални идоли, нашите предразсъдъци, представи, суетност, нашите ненужни или долни цели. Особено важно е да се отърсим от любовта към светската печалба. Със Свободата идва и стремежът към светски напредък. В тази надпревара хората непрекъснато падат, стават, тичат и пак падат. Страстта към богатството и жалкият страх от бедността дълбаят бръчки на много благородни чела. Комарджията остарява, докато наблюдава шансовете. Закономерен хазарт прогонва Младостта преждевременно и тази Младост тегли тежки полици в замяна на Възрастта. Хората живеят, подобно на машините под високо налягане, сто години за сто месеца. Счетоводната книга се превръща в Библия, а дневникът - в Книгата за Утринна молитва.

От тук произхождат екстремалното и грубо отношение, безсърдечния трафик, при който капиталистът купува печалбата с живота на работниците, спекулациите, които от агонията на нациите коват богатства, както и всички други дяволски изобретения на Мамон. Това и алчността за служби са двата пилона на входа на храма на Молох. Можем да помислим дали последният, като процъфтява от лъжите, хитрините и измамите, не е по-гибелен от първия. При всеки един случай те са изцяло допълващи се близнаци, тъй като и двамата придобиват контрол над нещастния обект, чиято душа чезне, разлага се и накрая умира. Душите на половината от човешката раса напускат телата много преди хората да умрат. Тези две алчни страсти са като тандем епидемии на проказа и правят човека нечист и когато техните пришки се пръснат, те се разпростират, докато “покрият цялата му кожа с проказата, от главата му чак до стъпалата”. Дори кървящата плът на сърцето става нечиста от тях.

Страница 5 от 8

Александър Македонски оставил след себе си една мисъл, която надживяла завоеванията му – “Нищо не е по-благородно от работата”. Само работата може да задържи дори царете почтени. Когато един цар е наистина цар, това е почтена длъжност, която дава тон за поведение и морал на цялата нация; да се даде пример на добродетелно поведение и да се възстанови духът на старите школи на рицарство, чрез който младото мъжество може да бъде отгледано до истинско величие. Работа и заплати винаги ще се въртят заедно в умовете на хората и в най-благородните институции. Ние все някога трябва да достигнем до идеята за истинската работа. Почивката, която идва след труда, трябва да бъде по-сладка от отдиха, който следва след почивка. Нека никой Калфа не си мисли, че работата на по-нискостоящите и по-малко влиятелните не заслужава да бъде вър-шена. Няма законово ограничение на възможното влияние на едно добро дело, на една мъдра дума или на щедро усилие. Нищо не е наистина дребно. Всеки, който е открит към дълбокото проникване на природата, знае това. Въпреки че наистина философията не може обезпечи абсолютно задоволство, още повече при описването на причината, отколкото при ограничаването на ефекта, човекът на мисълта и съзерцанието изпада в неизмерим екстаз при вида на всичките тези разлагания на сили, довеждащи до единство. Всички работят за всички. Разрушението не е унищожение, а регенерация.

Алгебрата е приложима спрямо облаците. Излъчването на звездата е от полза за розата. Нито един мислител не ще се осмели да каже, че ароматът на глога е ненужен на съзвездията. Тогава кой би могъл да изчисли пътя на една молекула? Как можем да знаем дали създаването на светове не се определя от роненето на песъчинки? Кой тогава разбира повтарящият се прилив и отлив на безкрайно голямото и безкрайно малкото, ехото на причините в лабиринта на началото и лавините на сътворението?

Телесният червей е от значение. Малкото е голямо и голямото е малко. Всичко е в равновесие по необходимост. Има чудесни взаимоотношения между съществата и нещата. В това неизтощимо Цяло, от слънцето до личинката, няма презрение – всички се нуждаят един от друг. Светлината не носи земните парфюми в лазурните дълбини, без да знае какво прави с тях. Нощта разпределя звездните аромати между спящите растения. Всяка птица, която лети носи в ноктите си нишка от Безкрайното. Покълването включва излюпването на метеор и почукването на лястовичата човка по черупката на яйцето. То води до раждането на земния червей и идването на Сократ. Там, където телескопът свършва, идва ред на микроскопа. Кой от тях има по-голям обхват? Парченце пръст е плеяда от цветя – една мъглявина е мравуняк от звезди.

Има много подобни и дори по-чудни интерпретации на връз-ките между интелектуалните и материалните неща. Елементи и принципи се смесват, комбинират, женят се, размножават се до такава степен, че да доведат материалния и моралния свят до една и съща светлина. Явленията постоянно се затварят в себе си. При огромните космически промени универсалният живот идва и си отива в неизвестни количества, обгръщайки всичко в невидима мистерия от еманации, без да губи и един сън от всяко спане, посявайки миниатюрен живот тук, трепкаща звезда там, осцилираща и въртяща се в орбити. Той прави сила от Светлината и елемент от Мисълта. Разпръснат и неделим, той разтваря всичко, с изключение на това, което няма дължина, дъх или дебелина, САМИЯ АЗ. Той свежда всичко до Душа-атом, прави всичко да разцъфтява в Бог. Той оплита всички дейности – от най-висшата до най-нисшата, в непроницаемостта на зашеметяващ механизъм. Прави полета на насекомото да зависи от движението на земята. Подчинява, може би поради идентичността на закона, ексцентричните еволюции в движението на кометата по небосклона на въртенето на инфузориите в чаша вода. Това е механизъм, направен от разум, чийто пръв двигател е мушичката, а последното колело е зодиакът. Едно селянче показва на Блюхер верния от двата пътя, защото другият е непроходим за артилерията и така той достига на време във Ватерлоо, за да спаси Уелингтън от поражение, което би означавало разгром. По този начин селянчето дава възможност на царете да затворят Наполеон на една гола скала насред океана. Нелоялен ковач, подковавайки небрежно коня, го прави да куца и препъвайки, се конят прекъсва кариерата на своя ездач като завоевател на света, а съдбите на империите се променят. Щедър офицер позволява на затворения монарх да довърши своята игра на шах, преди да го отведе на ешафода, междувременно узурпаторът умира и затворникът се възкачва отново на трона. Некадърен работник поправя компаса и поради злонамерености или глупост го размества, корабът изгубва курса си, вълните поглъщат един император и една нова глава в световната история е написана. Това, което ние наричаме случайност, е несъкрушимата верига на неразтворимата връзка между всички създадени неща.

Скакалците, излюпени в арабските пясъци, предизвикващи глад в Ориента и малкият червей, който уврежда кутийката на памука и причинява затваряне на фабрики на Запад и глад за работниците и техните деца, с бунтове и кланета, са също толкова пратеници на Бог, колкото и земетресението – и съдбата на нациите зависи много повече от тях, отколкото от интелекта на техните крале, царе и законодатели. Гражданска война в Америка ще доведе до разтърсване на света и такава война може да бъде причинена от гласа на някой невеж професионален боксьор, или подлуден фанатик от града или от Конгреса, или от някой глупав дебелак в затънтена провинциална енория. Токът на универсалното съчувствие, на действието и противодействието, преобладава във всичко, от планетите до прашинките в слънчевия лъч. ФАУСТ със своите проявления или ЛУТЕР със своите проповеди са довели до по-големи резултати от Александър или Ханибал. Понякога една единствена мисъл е достатъчна да свали династия. Една глупава песен е направила повече за детронирането на Джеймс II, отколкото освобождаване от обвинение на епископите. Волтер, Кондорсе и Русо са произнесли думи, които вечно ще звучат при промени и революции.

Помнете, че независимо че животът е кратък, Мисълта и влиянието на това, което правим, са безсмъртни и че досега никакво изчисление не може да претендира да е установило закона за пропорция между причина и следствие. Чукът на английски ковач, удряйки един високомерен чиновник, довежда до бунт, който почти прераства в революция. Добре казаната дума, уместно свършеното дело, дори направени от най-слабия и най-скромния, не могат да нямат своето въздействие. Повече или по-малко, това въздействие е неизбежно и вечно. Ехото на най-великите дела може да заглъхне подобно на вик сред скалите и това, което е било направено, да изглежда за човешката преценка като безрезултатно. Несъзнателното действие на най-простия от хората можа да запали влака, водещ до подземна мина и една империя да бъде разкъсана от експлозия. Мощта на свободния народ често е поставена на разположение на един на вид незначителен индивид - ужасна и истинна мощ, защото такъв народ чувствува с едно сърце и може следователно да издигне плеядата от оръжия за един единствен удар. И отново, няма градуирана скала за измерването на въздействията на различните интелекти върху обществения ум. Отшелникът Петър е нямал офис, но каква работа е свършил само!

Страница 6 от 8

От политическа гледна точка има само един принцип – суверенитетът на човек над самия себе си. Този суверенитет над самия себе си се нарича СВОБОДА. Когато два или повече такива суверенитета се съюзят, започва Държавата. Но при това съюзяване няма абдикация. Всеки един суверенитет се разделя с част от себе си, за да се образува общото право. Тази част е еднаква за всички. От всички има равен принос за общия суверенитет. Тази идентичност на отстъпката, която всеки прави за другите, е РАВЕНСТВО. Общото право не е нищо повече от защита за всички, спускаща своите лъчи върху всеки. Тази защита на всеки от всички е БРАТСТВОТО.

Свободата е върхът, а Равенството е основата. Равенството не е растителност на една височина, общество от големи стръкове трева и окастрени дъбове, съжителство на зависти, кастриращи се една друга. То е вежливост, където всички дарби имат еднакъв шанс, а политически всички гласове имат еднаква тежест и където в религиозно отношение всички убеждения имат еднакви права.

Равенството има орган – безвъзмездно и задължително напътствие. Трябва да започнем с правото на азбука. Началното училище да е задължително за всички, средното – да се предлага на всички. Такъв е законът. От едно еднакво училище за всички произлиза еднакво общество. Наставления! Светлина! Всичко идва от Светлината и всичко се завръща към нея.

Ние трябва да узнаем мислите на обикновените хора, ако ще сме мъдри и ще вършим добра работа. Трябва да гледаме на хората не толкова според това, което Съдбата им е дала със своите слепи стари очи, а според даровете, които Природата е донесла в своя скут и как те са били използвани. Ние заявяваме, че сме равни в Църквата и в Ложата. Ние ще бъдем равни пред очите на Бог, когато Той съди на земята. Затова можем спокойно да поседим заедно тук на паважа общувайки и съветвайки се, през тези кратки моменти, които съставляват живота.

Без съмнение Демократичното управление има своите дефекти, защото е създадено и управлявано от хора, а не от мъдрите богове. То не може да бъде сбито и точно както деспотичното. Когато неговият гняв е възбуден, то развива своята латентна сила и най-якият бунтовник трепери. Но неговото обичайно вътрешно управление е толерантно, търпеливо и нерешително. Хората са събрани заедно, първо за да се различават, а след това - да се съгласяват. Потвърждение, отрицание, разискване, решение - това са средствата за постигане на истината. Често врагът ще стигне до вратите преди бърборенето на смутителите да бъде удавено в хора на съгласните. В законодателното звено дебатите често ще побеждават решението. Свободата може да се прави на глупак също като Тираните.

Усъвършенстваното общество изисква по-голяма точност на правилата. Ходовете на всички развиващи се Държави все повече и повече се пробират сред стария боклук и новите материали. Трудността се крие в намирането на правилната пътека през хаоса на объркването. При демокрациите напасването на взаимните права и неправди е по-трудно. Ние не виждаме и не оценяваме относителната важност на предметите така лесно и ясно от позицията на низината, както от висотата на самотен връх, извисяващ се над равнината, защото всеки вижда през своята собствена мъгла.

Жалката зависимост от избирателите също се среща твърде често. Това е също толкова жалко нещо, колкото и раболепната зависимост от министър или от фаворит на Тирана. Рядко може да се намери човек, който да изкаже простата истина, която таи в себе си, честно и открито, без страх, благоразположение или любов, било към Императора или Народа.

Нещо повече, където хората се събрани, доверието един в друг винаги е недостатъчно, освен в случаите на ужасно напре-жение от катастрофа или опасност, които пораждат съединение. Поради това конструктивната мощ на подобни събрания обикновено е недостатъчна. Основните триумфи на съвремието в Европа са в свалянето и заличаването, а не в съзиданието. Но Отменянето не е Реформа. Времето трябва да доведе със себе си Възстановителя и Съзидателя.

Речта е също грубо третирана в Републиките и ако използването на речта трябва да бъде славно, то неправилната й употреба е най-низкия порок. Реториката, казва Платон, е изкуство-то да се управляват умовете на хората. Но в демокрациите твърде често мисълта се крие зад думите, за да се покрие и да се ръсят глупости. Пъстротата и пробляскванията на интелектуалните сапунени мехури погрешно се вземат за дъгата на гения. Пиритът без стойност непрекъснато погрешно се възприема за зла-то. Дори интелектът склонява на интелектуално жонгльорство, балансирайки мислите, тъй както жонгльорът балансира тръби на устата си. Във всички Конгреси имаме неизтощим поток от мехури и вдигащи шум при дискусиите мошеници от кликите, докато божествената сила на речта – тази привилегия на човека и щедър дар от Бога, не се превърне в папагалски крясъци или маймунски мимики. Този, който само говори, независимо колко е красноречив, е лишен от дела в деня на изпитание.

Има мъже, които са многословни като жените и също толкова добри във фехтоването с език – чудо на речта и провал в делата. Твърде многото приказване, както и твърде многото мислене, разрушават силата на действието. В човешката природа мисълта става перфектна само чрез дело. Тишината е майка и на двете. Който надува тръбата не е най-смелият сред смелите. Стоманата, а не бронзът, спечелва победата. Този, който прави велики дела, в повечето случаи говори бавно и тържествено. Има някои хора, които са родени и отгледани, за да бъдат предатели. Патриотизмът е техният занаят, а речите - техният капитал. Нито един благороден дух не може да пледира като Павел и да бъде неискрен към себе си като Юда.

Шарлатанството също обикновено управлява в Републиките. Мошениците винаги изглеждат като малцинство, техните покровители са се самоназначили и несправедливите живеят по-добре от справедливите. Деспотът, подобно на рева на лъв през нощта, отведнъж заглушава цялата врява от гласове и речта, рождено право на всеки човек, се превръща в играчка на поробения.

Съвсем вярно е, че Републиките само понякога и като че ли случайно избират своите най-мъдри или дори най-малко неспособните сред неспособните да ги управляват и да законодателстват за тях. Ако гений, въоръжен с наука и познание, поеме юздите, хората ще му се поклонят. Ако той сам скромно се предложи за длъжността, той ще бъде ударен по лицето дори тогава, когато трудностите от бедите и агонията на катастрофата го изискват за спасението на Държавата. Оставете го да се състезава с по-казните и изкуствените, със самомнителните, невежите, безсрамните, мошениците и шарлатаните и нито за миг не се колебайте за резултата. Присъдите на законодателите и на Народа са като тези на съдебните заседатели – понякога по случайност са верни.

Вярно е, че длъжностите, подобно на Небесния дъжд, се спускат върху справедливи и несправедливи. Римските гадатели, които се присмивали един пред друг на простотата на обикновените хора, също така се забавлявали със своето коварство, но не е нужен Гадател, за да се отклонят хората. Те с готовност се лъжат самите себе си. Нека Републиката започне, както може и твърде скоро малоумните ще бъдат издигнати на високи постове и празните претенции, направили се забележими, ще завземат всички светилища. Най-безскрупулната партизанщина ще преобладава дори по отношение на съдебната отговорност. Постоянно ще се правят несправедливи назначения, въпреки че всяко неподходящо издигане не само ще удостои някого с незаслужена благосклонност, но може да накара стотици честни бузи да се зачервят от несправедливостта.

Страната е прободена в гърдите, когато тези са доведени до почетните места, а би трябвало да промъкнат в задимената галерия. Всеки печат на Почит, погрешно сложен, е откраднат от Съкровищницата на Достойнството.

Все пак, встъпването в обществена служба и развитието в нея засягат правата както на индивидите, така и на нацията. Несправедливостта при даването или отнемането на длъжност трябва да бъде така непоносима в демократичните общности, че дори и най-бледата следа за това трябва да бъде като мириса на Предателството. Не е универсално вярно, че всички граждани с еднакви черти имат равно право да почукат на вратата на всяка обществена длъжност и да поискат да бъдат приети. Когато някой претендира за служба, той има правото да се стреми към най-високата позиция веднага, ако може да покаже своята годност за подобно начало – че той е по-годен от останалите, които се предлагат за съшия пост. Входът в него може справедливо да бъде направен само през вратата на заслугите. И ако някога някой се домогне и получи такъв висок пост, особено ако това е чрез нечестни, непочтени и долни средства и след това се е показал като пълен провал, той трябва веднага да бъде обезглавен. Той е най-лошият сред враговете на обществото. Когато човек достатъчно разкрие себе си, другите трябва да бъдат горди да му дадат дължимото предимство. Когато със силата на повишението е злоупотребено в дългите коридори на живота, било от страна на Народа, на Законодателя, или на Изпълнителната власт, несправедливото решение веднага рикошира върху съдията. Това не само е грубо, но е съзнателно късогледство, което не може да открие заслужаващите. Ако някой търси усилено, дълго и честно, той не ще пропусне да открие достойнството, гения и квалификацията. Очите и гласът на Пресата и Обществеността трябва да порицават и отричат несправедливостта, където и да си покаже тя ужасния лик.

“Инструментите за работниците!” нито един друг принцип няма да спаси Републиката от разрушение, било от гражданска война или от сухо гниене. Те имат склонност да се разлагат подобно на човешкото тяло, дори да правим всичко, за да го избегнем. Ако се опитват да се управляват сами чрез техните най-дребни инструменти, те се хлъзгат назад към неизбежната бездна с десетократно по-голяма скорост. Никога не е имало Република, която да не е следвала този фатален курс.

Колкото осезаеми и явни да са присъщите дефекти на демократичните управления и колкото и фатални да са резултатите накрая, каквито те неминуемо са, достатъчно ни е да погледнем царуването на Тиберий, Нерон и Калигула, на Хелиогабалос и Каркала, на Домициан и Комодос, за да открием, че различието между свобода и деспотизъм е също толкова голямо, колкото е и това между Рая и Ада. Жестокостта, низостта и лудостта на тираните са невероятни. Нека този, който се оплаква от променливите настроения и непостоянството на свободните хора, да прочете описанието на Плиний за Домициан. Ако един велик мъж в Република не може да спечели длъжност, без да падне до низки машинации, хленчеща просия и преднамерена употреба на подли лъжи, оставете го в изолация и да ползва писалката. Тацит и Ювенал не са имали длъжности. Нека Историята и Сатирата да на-кажат претендента, както те са разпънали деспота. Отмъщенията на интелекта са ужасни и справедливи.

Нека Масонството използва писалката и печатарската преса в свободната Държава срещу Демагогията, а при Деспотизма – срещу Тирана. Историята предлага примери и стимули. Цялата история в продължение на 4000 години е изпълнена с нарушени права и страдания на народите, като всеки исторически период носи със себе си подобен протест, доколкото е възможно. При Цезарите е нямало въстания, но е имало Ювенал. Надигането на възмущението сваля Грахки. При Цезарите Сиен е бил пратен в изгнание, но по това време са написани Аналите. Както Нерон е управлявал в мрак, така трябва и да бъде описан. Работа само с длетото ще бъде бледа; във вдлъбнатините трябва да бъде излята концентрирана проза, която разяжда.

Деспотите са помагало за мислителите. Окованата реч е ужасна реч. Писателят удвоява и утроява своя стил, когато тишината е наложена от господаря над хората. От тази тишина извира определена мистериозна пълнота, която изпълва и замръзва в безсрамие на мислите. Натискът върху историята предизвиква съзнанието на историка. Гранитната солидност на някоя прочута проза е само сгъстяване, предизвикано от Тирана. Тиранията напряга писателя подобно на увеличаването на силата при намаляване на диаметъра. Периодът на Цицерон, едва достатъчен при Верес, ще изгуби своята острота при Калигула.

Демагогията е предшественик на Деспота. Единият излиза от слабините на другия. Този, който ниско се умилква около тези, разполагащи с длъжност за даване, ще бъде предател като Искариот и ще се окаже жалък и мизерен провал. Нека новият Юниус бичува такива хора, както те заслужават, а историята ги прави безсмъртни в позора им, защото тяхното влияние води до руини. Републиката, която назначава и отдава почести на плитките, на повърхностните, на низките, “които се гърчат в калта на обещаната длъжност”, най-накрая ще пролее кървави сълзи за своята фатална грешка. За такава върховна глупост проклятието е сигурният плод. Нека благородството на всяко едно голямо сърце, кондензирано в справедливост и истина, удари подобни същества като гръмотевица! Ако не може да направите нищо друго, поне можете да осъдите чрез вашия глас и да отлъчите чрез денонсиране.

Вярно е, че понеже Царете са абсолютни, те имат властта да избират най-добрите за обществените служби. Вярно е, че основателят на династия обикновено постъпва така и че когато монархиите са в началото си, преструващите се и повърхностните не могат да процъфтяват и да се добират до власт, както това правят в Републиките. Всички не могат да крякат в парламента на кралство, както правят това в един Конгрес на демокрацията. Там неспособните не минават незабелязани през целия си живот. Но династиите бързо се разлагат и изтощават. Накрая те изчезват в невменяемост, а тъпите или лекомислени членове на Конгреса са най-малкото интелектуалните перове на огромното мнозинство от царе. Великият човек, Юлий Цезар, Карл Велики, Кромуел, Наполеон, управляват по право. Той е най-мъдрият и най-силният. Неспособните и малоумните го наследяват и са узурпатори, а страхът ги прави жестоки. След Юлий идва Каракала и Галба; след Карл Велики – лунатикът Шарл Шести. Така изчезва династията на Сарацините, на Капетите, на Стюардите, на Бурбоните; като последните раждат Бомба, подражателят на Домициан.

02. КАЛФА