Страница 3 от 8
Духът е този, който получава Властта. Негови първи лейтенанти са Силата и Мъдростта. И най-недисциплинираните се прекланят пред лидера, който има чувството да вижда и волята да върши. Духът е този, който управлява с Богоподобната Власт. Той, с помощта на своите съветници, разкрива скритите човешки мистерии, разсича със своите слова огромните възли и със своето слово въздига руините. Под неговия поглед се срутват безчувствените идоли, чиито олтари бяха на всички по-издигнати места и във всички свещени пещери. Нечестността и глупостта стоят посрамени пред него. Едно “да” или “не” от него премахва неправдите от вековете и се чува сред бъдещите поколения. Неговата власт е огромна, защото безгранична е и неговата мъдрост. Духът е Слънцето за политическата сфера. Силата и Мъдростта, негови посланици, са кълбетата, които носят неговата светлина в тъмното и му отговарят със своята си твърда и разсъдителна Истина.
Развитието се символизира с използването на Дървения чук и Длетото – развитието на енергиите и интелекта, на личността и на хората. Духът може да застане начело на някоя не интелектуална, необразована и не енергична нация. В свободната държава, обаче, култивирането на интелект в тези, които избират, е единственият начин за подсигуряване на интелект и дух за управляващите. Светът рядко се управлява от велики духове, с изключение на случаите на разпускането и новото раждане. Много често, през периоди на преход и конвулсии, Дългите Парламенти, Робеспиеровците и Маратовците, полу-почтените интелекти вземат юздите на властта. После идват Кромуеловците и Наполеоновците. След Мариус, Сула и риторика Цицерон идва Цезар. Големият интелект твърде често е много остър за гранита на този живот.
Законодателите могат да бъдат съвсем обикновени хора, тъй като законотворчеството е една напълно обикновена работа. Но то е крайният продукт на милиони умове.
Силата на кесията или на меча, сравнена с тази на духа, е бедна и презряна. При земята може да има аграрни закони и разпределение по равно. Но интелектът на човек си е напълно негов, получен пряко от Бог, подобно на неотменим феодален имот. Той е като най-могъщото оръжие в ръцете на рицар. Ако хората разбират Силата във физическия аспект, колко много се прекланят те пред интелигента! Попитайте Хилдебранд, Лутер или Лойола. Те падат ничком пред него като пред идол. Господството на един ум над друг е единственото завоевание, което си заслужава. Другото уврежда и двете страни и се изпарява на един дъх – колкото си е грубо, голямото въже пада долу и накрая се скъсва. Но това бледо напомня за господството на Създателя. То не се нуждае от обект, както Петър Отшелника. Ако потокът е блестящ и силен той ще достигне до сърцата на хората подобно на пролетен прилив. Запленението се крие не само в думите, но и в постъпките на интелекта. Той е отдаване на почит към Невидимото. Тази сила, изплетена с Любов, е златната верига, спусната в кладенеца на Истината или с други думи тя е невидимата нишка, която обвързва заедно редиците на човешкия род. Влиянието на един човек над друг е природен закон, независимо дали се дължи на притежаването на земя или на интелект. То може да означава робство, почит към човешката проницателност. Обществото е обвързано духовно, подобно на небесните сфери в орбита. Свободната страна, в която управляват интелектът и разумът, ще пребъде. Там, където те слугуват, а управляват други средства за оказване на влияние, там живота на нациите е кратък. Всички нации, които са се опитвали да се управляват от своите най-дребни, най-неспособни или едвам уважавани представители са стигнали доникъде. Конституциите и Законите, ако не са управлявани от Разума и Интелекта, няма да предотвратят разложението. При това положение при тях протича сухо гниене и там животът постепенно умира.
Да се даде на нацията избора на Интелекта, е единственият сигурен начин да се осигури постоянно свободата. Това ще наложи полагането на усилия и грижи за хората от страна на тези, които седят на най-високите постове, както и честно и интелигентно подчинение от страна на стоящите долу. Тогава политическият живот ще предпазва всички хора от самоунижение при преследването на чувствата, от вулгарни постъпки и низка алчност, като им даде благородната амбиция на справедливото имперско управление. Да бъдат хората възвишени чрез обучението им на благост и разум, като се даде власт на този, който най-добре обучава и по този начин да се развие една свободна Държава от грубите дялани камъни – това е голямото дело, за което Масонството желае да протегне ръка за помощ.
Всички ние трябва да работим за изграждането на великия паметник на нацията, на Свещения Дом на Храма. Основните добродетели не бива да се разпределят сред хората, за да станат изключителна собственост на някои, подобно на обикновените занаяти. ВСИЧКИ са чираци на Дълга и Честта, които са партньори.
Масонството е поход и борба към светлината. За индивида, както и за нацията Светлината означава Добродетел, Мъжество, Интелигентност, Свобода. Тиранията над душата и тялото е мрак. Най-свободните народи, подобно на най-свободните човеци, са постоянно в риск да изпаднат отново под робство. Войните почти винаги са фатални за Републиките. Те създават тирани и спомагат за консолидирането на тяхната власт. В повечето случаи войните произтичат от зли съвети. Когато дребните и елементарните получат властта, законността и администрацията се превръщат в поредици от грешки и глупост, които водят до война, катастрофи и необходимост от диктатор. Когато нацията почувства, че се подхлъзва назад, както когато се върви върху лед, значи е дошло времето за върховното усилие. Големите тирани в миналото са само прототипи на тези от бъдещето. Човеците и нациите винаги ще продават себе си в робство, за да задоволят своите страсти и да получат отмъщение. Нуждата, това оправдание за тираните, е винаги налична и веднъж дошъл на власт, тиранът става жесток, поради необходимостта да обезпечи своята безопасност. Религията е власт, която той трябва да контролира. Ако са независими, нейните светилища могат да въстанат. Тогава става незаконно хората да се молят на Бог по своя си начин и старите духовни деспотизми се възраждат. Хората трябва да вярват по начина, по който Властта желае или умират. И дори те да вярват както си искат, те всички имат земи, къщи и души, които са подпечатени с царската дамга. ”Държавата, това съм аз” каза Луи IVX на своите селяни – “Дори ризите на гърбовете ви са мои и аз мога да ги взема, ако пожелая”.
Така създадените династии са трайни, като тази на цезарите в Рим, на императорите в Константинопол, на халифите, на Стюардите, на испанците, на готите, на Валоа, докато се изродят и завършват с лунатици и идиоти, които въпреки всичко продължават да управляват. Между хората няма съгласие, за да се прекрати ужасното робство. Държавата вътрешно се разпада и под въздействието на външните удари на несвързани елементи. Бурните човешки страсти, дремещите в хората леност и мързел, съперничеството на човешките касти са така нужни на кралете, колкото и мечовете на графовете.
Богомолците толкова дълго са се кланяли на стария идол, че не могат да излязат на улицата и да изберат друг Велик Лама. И така, изчерпаната държава се носи надолу по мътния поток на Времето, докато бурята или приливният устрем не разкрият, че червеят е изхабил цялата й сила и тя се срутва в забвение.
* * * * *
Гражданската и религиозната Свобода трябва да вървят ръка за ръка, а Преследванията ги правят зрели. Хората, които се задоволяват с готовите мисли, създадени за тях от свещениците в църквата, ще бъдат доволни и от царуването по Божествено Право. Така Църквата и Тронът взаимно се поддържат един друг. Те ще заглаждат разкола и ще изкореняват измяната и безразличието и докато битката за свободата продължава да се води около тях, те просто ще потопяват по-апатичните в сервилност и дълбок транс, вероятно прекъсван понякога от гневни изблици на ярост, последвани от безпомощна отпадналост.
Деспотизмът не е труден за налагане там, където хората от детство са знаели само един господар. Най-трудно се поддържа и усъвършенства свободното самоуправление. За това един цар не е достатъчен – всички трябва да бъдат царе. Лесно е да се постави Масаниело, че той след няколко дни може да падне по-низко от преди. Обаче свободното управление се развива бавно, подобно на способностите на отделния човек. То расте, подобно на дърветата в гората, от сърцевината – навън. Свободата не е само общо право по рождение, но тя също така се губи от този който не я използва или я прилага погрешно. Тя в много по-голяма степен зависи от общите усилия, отколкото което и да е друго притежание на хората. Тя си няма гробница или свещен извор, където нацията да ходи на поклонение – защото нейните води следва да бликат свободно от цялата земя. Свободната народна мощ може да бъде позната в пълната й сила единствено по време на беда, защото всички изпитания, жертви и очаквания са нейни собствени. Тя е научена да мисли самостоятелно и да действа за себе си. Докато поробените хора се просват в праха пред урагана, подобно на подплашените зверове в полето, свободните хора го посрещат изправени с цялата сила на единството, разчитайки на себе си и на себеподобните си, противопоставяйки се на всеки, с изключение на видимата ръка на Бог. Тя не се обезкуражава от провалите и катастрофите нито се опиянява от успеха. Тази огромна сила за издръжливост, устойчивост, търпение и работа се постига единствено чрез непрекъснато прилагане на всички функции, по подобие на здравата човешка физическа енергия и индивидуалната морална сила.
Максимата е толкова вярна, колкото и стара – вечната бдителност е цената на свободата. Любопитно е да се забележи универсалният претекст, чрез който тираните на всички времена отнемат свободите на народа. В едиктите на крал Едуард II се казва, че съдиите и шерифите няма вече да биват избирани от народа, заради бунтовете и възникналите несъгласия. Същата причина много преди това е била посочена във връзка със забраната на избора на епископи от страна на народа. В още по стари времена има свидетелство за това, колко неверен е подобен претекст – когато Рим изгубва своята свобода, възмутените граждани заявяват, че една бурна свобода е по-добра от позорното спокойствие.
|
