Страница 1 от 8

Словесната проповед може да се развива силно, като голяма приливна вълна, но подобно на нея, накрая тя замира обезсилена върху пясъка. Тя е чута от малцина, запомнена от още по-малко и заглъхва подобно на ехо в планините, без да остави някакъв символ на власт. Тя не представлява нищо за живите и идващите човешки поколения. Писменото слово е това, което дава силата и неизменността на човешката мисъл. То е, което прави цялата човешка история в един индивидуален живот.

Да се пише на скала е като да се пише на здрав пергамент, но изисква поклонение, за да бъде видяно. Има само едно копие и Времето го изтрива. Да се пише върху кожа или папирус като се прави бавно едно издание, което само богатите са можели да си позволят. Китайците отпечатват не само непреходната мъдрост на старите мъдреци, но също и преходните събития. Този процес има склонност да задушава мисълта и да пречи на прогреса, защото в най-мъдрите умове се появява постоянно блуждаене и Истината пише своите последни думи не върху чисти плочки, а върху скрижали, които Грешката често е преправяла.

Печатането направи подвижните букви вездесъщи. Оттогава ораторът говори почти образно на слушащите нации. Писателят пише, както папата пише своите вселенски декрети, urbi et orbi и заповядва да бъдат поставени във всички пазари, оставайки, ако пожелае, непроницаем за човешкия поглед. Оттогава обречеността на тираниите е подпечатана. Сатирата и нападките стават мощни като армии. Невидимите ръце на Юниус могат да мятат гръмотевици и да карат министрите да треперят. Един шепот от този гигант изпълва земята толкова лесно, колкото Демостен пълни Агората. Той скоро ще бъде чут на антиподите толкова лесно, колкото на съседната улица. Той пътува със светкавицата под океаните. Той превръща изказаното от човек в един общ език, който изисква уверен и единствен ответ. Словото преминава през мисълта и веднага изисква действие. Нацията наистина се превръща в едно с едно голямо сърце и един туптящ пулс. Хората невидимо присъстват един пред друг като вече духовни същества и мислителят, който стои в алпийска самота, неизвестен или забравен от всички на света, сред мълчаливите стада и хълмове, може да изплющи със своите думи над всички градове и морета.

Подберете мислителите да бъдат законодатели и избягвайте бърборковците. Мъдростта рядко е многословна. Тежестта и задълбочеността й не понасят многословието. Повърхностните и плитките обикновено са многословни и често минават за красноречиви. Общото правило е - много думи, по-малко мисъл. Речта на човек, който се стреми да каже нещо, което си заслужава да се помни във всяко едно изречение, става пестелива и сбита като тази на Тацит. Вулгарните обичат по-размит поток. Украсяванията, които не са покрити от сила, са дрънкулки на брътвеж.

Диалектичната изтънченост също не е ценна за обществениците. Християнската вяра притежава, притежавала е и преди по-вече от сега, изтънченост, която би могла да затрудни Платон и която със своята безплодна мода съперничи на мистичните легенди на еврейските равини и индийските мъдреци. Тя не е тази, която покръства езичниците във вярата. Суетна е задачата да се балансират великите мисли на земята, подобно на кухи сламки на върха на пръстите. Това не е типът война, която прави кръстът да триумфира в сърцата на неверниците. Истинската сила живее във Вярата.

Значи има политически схоластицизъм, който е почти излишен. Сръчността на префинената логика рядко може да раздвижи сърцата на хората или да ги убеди. Истинският апостол на Свободата, Братството и Равенството ги превръща във въпрос на живот и смърт.

Неговите битки са като тези на Босуе – битки до смърт. Истинският апостоличен огън е като светкавицата – той впръсква убеждението в душата. Истинското слово е наистина двуръб меч. Правителствени политически дела лесно могат да бъдат решени единствено със здравия разум и неговата логиката, но не здравият разум на невежите, а този на мъдрите. Най-остроумните мислители рядко успяват да станат лидери на хората. Паролата е по-силна за хората, отколкото логиката, особено ако е най-малко метафизична. Когато се появи политически пророк, който да раздвижи мечтаещата нация в застой и да я спре от необратим упадък, да разтресе земята като земетресение, да свали глупавите и празни идоли от техните пиедестали, неговите слова ще идват направо от Божията уста и като гръмотевици ще пробудят съзнанието. Той ще аргументира, учи, предупреждава и управлява. Истинският “Меч на Духа” е по-остър от най-блестящото острие на Дамаск. Такива мъже управляват земята със силата на справедливостта, с мъдрост и с мощ. Все пак, хора с диалектична изтънченост често управляват добре, защото в практиката те са забравили за своите добре развити теории и използват острата логика на здравия разум. Когато щедрите сърца и широкият интелект бъдат оставени да ръждясат в суетата на личния живот и разни дребни адвокатчета, политически скандалджии и онези, които в градовете биха били само чиновници при нотариусите или практикуващи адвокати в непочтени съдилища, бъдат направени национални Законодатели, страната ще да е оглупяла от старост, независимо че по брадичката й все още не са поникнали косми.

В свободната страна човешкото слово трябва да се нуждае да бъде свободно; а Държавата трябва да слуша дърдоренето на глупците, кряканията на своите гъски, ревовете на своите осели както и златните предсказания на своите мъдри и велики мъже. Дори деспотичните стари крале са позволявали на своите мъдри шутове да казват това, което искат. Истинският алхимик ще извлече уроците на мъдрост от брътвежа на глупака. Той ще чуе това, което човек има да каже по даден въпрос, дори и ако говорещият се покаже сам, че е принц на глупците. Дори един глупак може понякога да удари в десятката. Във всеки човек, който не е принуден да потиска душата си и да говори с чужди слова, има частица истина. Дори пръстът на един идиот може да посочи къде се намира великата магистрала.

Народите, подобно на мъдреците, трябва да се научат да забравят. Ако един народ не научава новото и не забравя старото, то той е обречен, дори и в продължение на тридесет поколения де е бил величествен. Да забравиш наученото означава да се учиш. Понякога е нужно дори да се учи забравеното. Странностите на глупците правят текущите безумия още по-осезаеми, както модите се показват, че са абсурдни с помощта на карикатури, които да доведат до тяхното изкореняване. Палячовците и шутовете са полезни, когато са на своите места. Изобретателният майстор и занаятчия, подобно на Соломон търси по земята своите материали и превръща безформената материя във великолепно произведение на майсторството. Светът се завладява с главата много по-добре, отколкото с ръцете. Нито едно събрание не ще говори вечно. След време, когато се е наслушало достатъчно дълго, то тихо поставя глупавите, повърхностните и празните на една страна и мисли и се захваща за работа.

Човешката мисъл, особено на народни събрания, се движи по най-индивидуално изкривените канали, които са по-трудни за откриване и следване, отколкото слепите океански течения. Няма такава идея, която да е до толкова абсурдна, че да не намери място там. Майсторът трябва да обучи тези идеи и приумици с помощта на своя чук за две ръце. Те се извъртат и отбягват ударите на меча и напук на логиката те целите са неуязвими, дори и в петите. Мартелът или боздуганът, бойната брадва, големият двуостър меч, който се държи с две ръце, трябва да се справят с глупостта; тук рапирата върши работа, колкото и един жезъл, освен ако това не е рапирата на присмеха.

МЕЧЪТ е символ и на войната, и на войника. Войните, подобно на гръмотевичните бури, често са нужни, за да се прочисти застоялия въздух. Войната не е демон без угризения или възнаграждение. Тя възстановява братството с огнени букви. Когато мъжете се застоят в удобните си кресла, потопени в безгрижие и леност, а Преструвките, Неспособността и Дребнавостта са узурпирали всички високи постове в Държавата, войната се явява кръщението, чрез което с огън и кръв те единствено могат да бъдат обновени. Тя е ураганът, който носи стихийното равновесие, съгласието между Властта и Мъдростта. И докато тези два елемента продължават упорито да бъдат разделени, тя ще продължи да наказва и въвежда дисциплина.

Във взаимната молба на нациите към Бог има признание за Неговото могъщество. То запалва маяците на Вярата и Свободата и подгрява фурната, през която честните и лоялните преминават към безсмъртната слава. Във войната латентни спят заплахата от поражение, неутолимото чувство за Дълг, възбуждащото чувство за Чест, неизмеримата тържествена саможертва на отдадеността и тамяна на успеха. Дори сред пламъците и дима на битката Масонът открива своя брат и изпълнява свещените задължения на Братството. ДВЕ или Дуадата е символът на Антагонизма – на Доброто и Злото; на Светлината и Мрака. Това е Каин и Авел; Ева и Лилит; Якин и Боаз; Ормузуд и Ахриман; Озирис и Тифон.

ТРИ или Триадата се изразява най-многозначително чрез равностранни или правоъгълни триъгълници. Цветната дъга има три основни цвята или лъчи, които чрез смесване помежду си правят седем. Основните три са синьото, жълтото и червеното. Триединството на Божеството, по един или друг начин, е тема на всички вероизповедания. Той сътворява, съхранява и разрушава. Той е съзидателната сила, производителната способност и резултатът. Според Кабалата нематериалният човек е съставен от жизненост – виталност или живот, дъха на живота, от душа или разум и от дух. Сол, сяра и живак са славните символи на алхимиците. За тях човекът се състои от тяло, душа и дух.

ЧЕТИРИ се изразява чрез квадрата или чрез четиристранна правоъгълна фигура. От символичната райска градина Еден, извира река, която се разделя на четири ръкава: ПИСОН, който тече около земята на златото или светлината; ГИХОН, който тече около земите на Етиопия или Мрака; ХИДЕКЕЛ, отправящ се на изток към Асирия и ЕФРАТ. Захария вижда четири колесници да излизат от между две планини от бронз – първата теглена от червени коне, втората – от черни; третата – от бели и четвъртата – от петнисти – “това се четирите вятъра на небесата, които тръгват от Господаря на цялата земя”. Езекия вижда четири живи същества, всяко с по четири лица и четири крила; като лицата са на човек, лъв, вол и орел, а от четирите им страни има четири колела. Свети Йоан съглежда четирите звяра, с очи отпред и отзад – ЛЪВА, МЛАДИЯ ВОЛ, МЪЖА и летящия ОРЕЛ. Четири е подписът на Земята. Поради това в 148 Псалм, от тези, които трябва да прославят Господаря на земята има четири пъти по четири и по-специално четири живи същества. Видимата природа бива описвана като четирите краища на света и четирите посоки на земята. Една стара еврейска поговорка казва – “има четирима, които заемат първите четири места на този свят: човекът - сред създанията; орелът – сред птиците; волът – сред добитъка и лъвът – сред дивите зверове”. Даниел вижда четири огромни звяра да излизат от морето.

ПЕТ е Дуада, добавена към Триада. Изразява се чрез петлъчевата или пламтяща звезда, мистериозната Пенталфа на Питагор. Пет е неразривно свързано с числото седем. Христос нахранва Своите ученици и множеството с пет хляба и две риби и от късовете остават дванадесет, което е пет и седем пълни кошници. Друг път Той пак ги храни със седем хляба и малко риба и остават седем пълни кошници. Петте видимо малки планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, заедно с двете по-големи – Слънцето и Луната съставляват седемте небесни сфери.

СЕДЕМ е особено свещено число. Има седем планети и сфери, председателствани от седем архангела. Цветовете на дъгата са седем. Финикийското божество се наричало ХЕПТАКИС или Богът на седемте лъча. Седем са дните на седмицата; седем и пет правят броя на месеците, на племената, на апостолите. Захария вижда златен свещник със седем лампи и седем тръби към лампите и по едно маслиново дърво от всяка страна. От тук той възкликва: “седемте очи на Господа ще се възрадват и ще видят оловния отвес в ръката на Зерубабел”. Йоан в Апокалипсиса пише седем писма до седем църкви. В седемте писма има дванадесет обещания. Това, което се казва като похвала или укор към църквите завършва на числото три. Рефренът “който има уши да слуша” и т.н. има десет думи, разделени на три и седем, а седемте - на три и четири. Седемте писма също са така разделени. В печатите, тръбите и стъклениците на това символично видение, седем също е разделено на четири и три. Този, който изпраща своето послание до Ефес “държи седем звезди в дясната си ръка и върви сред седем златни лампи”.

За шест дни или периода Бог създава Вселената, а на седмия ден спира да си почине. На Ной му е разпоредено от чистите зверове да вземе в ковчега по седем и от птиците по седем, защото след седем дни дъждът щял да започне. На седемнадесетия ден от месеца дъждът започнал, а на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът се спял на Арарат. След като гълъбът се завърнал, Ной изчакал седем дни преди да го изпрати отново и пак след седем гълъбът се върнал с маслиново клонче. Енох е седмият патриарх, включително Адам, а Ламех живял 777 години.

Големият свещник на Скинията и Храма има седем лампи, представляващи седемте планети. Мойсей пръска с миро олтара седем пъти. Посвещението на Аарон и неговите синове трае седем дни. Жената е нечиста седем дни след раждането на дете; заразеният с проказа се затваря за седем дни; прокаженият се пръска седем пъти с кръвта на заклана птица и той трябва да прекара седем дни извън шатрата си след това. При пречистването на прокажения свещеникът трябва да ръси седем пъти с осветено масло и за да пречисти къщата, трябва да поръси седем пъти с кръвта на жертвената птица. Тронът на Бога се поръсва седем пъти с кръвта на заклания вол и седем пъти се ръси олтара. Седмата година е Шабат на почивката, а в края на седем пъти по седем години настъпва годината на големия юбилей. През месец Абиб хората са яли безквасен хляб в продължение на седем дни. Седем седмици се отброяват от деня на първото влизане на сърпа в житото. Празненството на Скинията трае седем дни.

Израел е бил седем години в ръцете на Мидиан преди Гидеон да го освободи. Пожертваният от него вол е бил на седем години. Самсон казва на Далила да го върже със седем зелени върбови пръчки, тя увива седем кичура от неговата глава и после ги отрязва. Варлаам казва на Барак да построи за него седем олтара. Яков слугува седем години за Лия и седем за Рахел. Йов има седем сина и три дъщери, което прави идеалното число десет. Той има и седем хиляди овце и три хиляди камили. Неговите приятели му гостуват седем дни и седем нощи. На приятелите му е било наредено да принесат в жертва седем вола и седем овена и накрая той отново има седем сина и три дъщери и два пъти по седем хиляди овце. Той живее до сто и четиридесет или два пъти по седем пъти по десет години. Фараонът вижда в съня си седем угоени и седем мършави крави; седем пълни житни класа и седем, поразени от вредители класове и последвали седем години на изобилие и седем години на глад. Ерихон пада, когато седем свещеника със седем тръби обикалят в кръг около града в продължение на седем последователни дни – по един път на ден в продължение на шест дни и седем пъти в продължение на седмия. “Седемте очи на Господаря” казва Захария “оглеждат цялата земя”. Соломон гради Храма седем години. В Апокалипсиса седем ангела изливат седем чуми от седем стъкленици на гнева. Звярът в червено, върху който жената стои в пустинята има седем глави и десет рога. Чудовището, което излиза от морето има също толкова. Седем гръмотевици прогърмяват. Седем ангели надуват седем тромпета. Седем огнени лампи - седемте духа на Бог горят пред трона, а агнето, което е пожертвано, има седем рога и седем очи.

ОСЕМ е първият куб, този от два. ДЕВЕТ е квадратът на три и се представя чрез тройния триъгълник.

ДЕСЕТ включва всички останали числа. Специално това е седем и три и се нарича числото на съвършенството. Питагор го представя чрез ТЕТРАКТА, който има множество мистични значения. Понякога този символ е съставен от точки, друг път - от запетайки или буквата “Йод”, а в Кабалата – от букви от името на Божеството. Той се подрежда по следния начин:

*
**
***
****

Патриарсите от Адам до Ной включително, са десет на брой. Толкова на брой са и Божиите заповеди.