Страница 1 от 8

Що се отнася до Науката, то тя не може да се развива сама, ако религията остане стационарна. Тя се състои от осъзнати благодарение на опита изводи, които всички последвали експерименти потвърждават. Тя осмисля и обединява всичко, което е било наистина ценно и при двете древни схеми на медитацията – героичната, или системата на действията и усилията и мистичната теория на духовното съзерцателно общуване. “Слушай ме” казва ГАЛЕН “както слушаш гласа на Елеусински Йерофант (жрец) и повярвай, че изучаването на Природата представлява мистерия, която не е по-малка от тяхната, нито е по-малко пригодена да покаже мъдростта и могъществото на Великия Създател. Техните уроци и демонстрации бяха неясни, докато нашите са ясни и безпогрешни.”

Ние смятаме, че най-доброто познание, което можем да по-лучим за Душата на някой човек, са неговите действия и поведение през целия му живот. Доказателства за противното, представени от това, което някой друг човек ни информира, че тази Душа е казала на неговата, ще има съвсем малка тежест. Първите Скрижали за човешкия род са били написани от Бог върху Земята и Небето. Разчитането на тези Скрижали представлява Науката. Близостта ни с тревите и дърветата, насекомите и инфузориите ни преподава по-проникновени уроци за любовта и вярата, отколкото можем да съберем от писанията на Фенелон и Августин. Великата Библия на Бог е винаги отворена за човечеството.

Познанието може да се превърне във власт, а аксиомите – в правила относно полезността и задълженията. Знанието само по себе си не е Власт обаче. Мъдростта е Власт. Неин пръв Министър е СПРАВЕДЛИВОСТТА, която представлява съвършения закон на ИСТИНАТА. Ето защо целта на Образованието и Науката е да направи човека по-мъдър. Ако познанието не го прави по-мъдър, то е прахосано, подобно на водата, изсипана в пустинята. Да знаеш формулите на Масонството има от само себе си също толкова малка стойност, колкото да знаеш същите на брой думи на някакъв диалект на диваците в Африка или Австралия. Дори знанието на смисъла на тези символи има малко значение, ако то не спомага за увеличаването на нашата мъдрост и по този начин – на нашата благотворителност, която се състои в отдаването на справедливост, както това прави едното полукълбо на мозъка спрямо другото.

Следователно не изпускайте от поглед истинския обект на вашето обучение в Масонството. Той се състои в увеличаване на вашето богатство от мъдрост, а не просто в увеличаване на вашите знания. Човек може да прекара цял живот в изучаването на един клон от познанието, като например ботаника, конхиология или ентомология, да запаметява имена, които произлизат от гръцки, да ги класифицира и рекласифицира, и въпреки това да си остане толкова умен, колкото е бил в началото. Масонството се стреми да учи своите Посветени на големите истини, които най-силно засягат човека, като неговите права, интереси и задължения.

Колкото по-мъдър става един човек, толкова по-малко той ще бъде склонен да се подчинява кротко на налагането на окови или ярем над съзнанието му или над личността му. Защото чрез увеличаването на мъдростта си човек не само по-добре знае своите права, но той ги цени по-високо и осъзнава по-добре своето достойнство и ценност. Тогава неговата гордост го подтиква да утвърждава своята независимост. Той става по-способен да я утвърждава и по-способен да помага на другите или на своята страна, когато те или тя рискуват всичко, дори съществуването си, заради същото утвърждаване. Самото познание не прави никого независим или годен да бъде свободен. Често то просто го прави по-полезен роб. За невежите и бруталните свободата е проклятие.

Политическата наука има за своя цел да установи по какъв начин и чрез кои институции може да се осигури и запази политическата и личната свобода. При това се има предвид не лиценза или обикновеното право на всеки един човек да гласува, а пълната и абсолютна свобода на мисълта и мнението, еднакво свободни от деспотизма на монарха, тълпата или прелата; свобода на действията в рамките на общите закони, валидни за всички; съдилищата – с безпристрастни съдии и съдебни заседатели – достъпни за всички – слабостта и бедността да се еднакво силни в тези съдилища, както са силни мощта и богатството; достъпът до служби и почести да бъде открит пред всички достойни; военните, в мир или по време на война, да бъдат стриктно подчинени на гражданските власти; да бъдат невъзможни произволните арести за дела, които не спадат към криминалните; да бъдат непознати римската инквизиция, карцерите, военните комисии; средствата за обучение да са достъпни за децата на всички; да има право на свободно слово и всички държавни служители – военни или цивилни, да носят своята отговорност.

В случай че Масонството се нуждае от някакво оправдание за това, че налага задължения на своите Посветени от политическо и морално естество, достатъчно ще бъде да се посочи примера на злощастната история на света. Дори Масонството няма нужда да се връща назад в историята към страниците, написани от Тацит – да рецитира невероятните ужаси по време на деспотизма на Калигула и Домециан, Каракала и Комодий, Вителий и Максимин. Достатъчно е Масонството да припомни вековете на катастрофи, през които е преминала прочутата като весела нация на французите – продължителното подтисничество на себичните Бурбони, властвали над страната през средните векове; да припомним времената, когато селяните, подобно на овце, са били ограбвани и клани от своите собствени господари и принцове; когато благородникът-господар се е ползвал от първата брачна нощ на селската сватба; когато завладяваните градове са били подлагани на безжалостни насилия и кланета; когато държавните затвори са били претъпкани с невинни жертви, а Църквата е освещавала знамената на безмилостните убийци и е пяла възхвали на Бога (Te Deums) в навечерието на Вартоломеевата нощ.

Можем да обърнем страниците и на един по-късен период – този на управлението на Луи XV, когато невръстни момиченца, почти деца са били отвличани, за да задоволяват похотливите му страсти; когато заповеди изпълват Бастилията с хора, които не са обвинени в каквото и да е престъпление, със съпрузи, които са били пречка пред удоволствията на похотливи съпруги и подлеци с благороднически титли; когато хората са притиснати в мелницата на непосилни данъци, такси и акцизи; когато папският нунций заедно с кардинала на Рош-Айман набожно са коленичили от двете страни на изоставената от краля проститутка Мадам дьо Бари и надяват чехлите на босите й нозе, когато тя става от ложето на прелюбодейството. Тогава страданието и тежкият труд наистина са били двете състояния на човека и хората не са били нищо друго, освен товарни животни. Истински Масон е този, който работи упорито, за да подпомогне Ордена да постигне своите велики цели. Не че Орденът сам не би могъл да постигне това, но и усилията на всеки са в по-мощ. Орденът е също един от Божиите инструменти. Той е Сила и Мощ; и срам за него, ако не се напрегне, а ако се наложи, дори да пожертва своите деца в името на човечеството, подобно на Авраам, който бил готов да положи Исак на жертвения олтар. Орденът не би забравил благородната алегория на Къртис, който, целият облечен в броня, скача в зеещата паст, която се отваря, за да погълне Рим. Той ще се ОПИТА. И няма да е негова вината, ако никога не настъпи денят, в който човек няма повече да се бои от завладяване, нашествие, узурпация, въоръжено съперничество между нациите, прекъсване на цивилизацията в зависимост от някоя кралска сватба или раждане на наследствен тиран; от разделение на хората от някакъв Конгрес, разединяване в резултат от свалянето на някоя династия, от битка между две религии, срещнали се една срещу друга подобно на две кози на моста на Безкрайното. Когато хората не ще се страхуват от глад, грабеж, проституция от безизходица, мизерия поради липса на работа и целия бандитизъм в лабиринта от събития; когато нациите ще гравитират към Истината, тъй както звездите се стремят към светлината, всяка по своята орбита, без да предизвиква сблъсък; където навсякъде Свободата, обкръжена от звезди, коронована с небесното великолепие и с мъдростта и справедливостта в двете си ръце, ще бъде върховният управител.

Във вашето обучение като Калфа вие трябва да се ръководите от РАЗУМА, ЛЮБОВТА И ВЯРАТА.

Сега няма да дискутираме различията между Разум и Вяра и няма да се опитваме да разграничим сферите на всеки един от тях. Нужно е обаче да се каже, че дори и при най-обикновените житейски дела ние се ръководим много повече от това, в което вярваме, отколкото от това, което знаем – от ВЯРА и АНАЛОГИЯ, отколкото от РАЗУМ. “Епохата на Разума” от френската революция ни научи какво безумие е да се постави Разума на трона като самото съвършенство. Разумът допуска грешки, когато има отношение към Вечното. Тук трябва да се благоговее и вярва. Без да отричаме бедите на надарените, нещастията на заслужаващите, благоденствието на тираните и убийството на мъчениците, ние трябва да вярваме, че има един умен, справедлив, милостив и любящ Бог, Разум и Провидение, върховни над всичко и грижещи се и за най-дребните неща и събития. Вярата е необходимост за човека. Горко на този, който не вярва в нищо!

Ние вярваме, че душата на другия е с определена природа и притежава определени качества. Само с един поглед, без средствата на познанието, можем да определим дали някой е щедър и честен или скъперник и мошеник; дали някоя е добродетелна и добродушна или порочна и злонрава. Ние поверяваме нашето богатство срещу подписа на някой, намиращ се на другия край на света, когото никога не сме виждали на основание на вярата, че той е честен и заслужаващ доверие. Ние вярваме, че нещата се случват на базата на твърденията на другите. Ние вярваме, че нещо ще въздейства на нещо друго, както и в съществуването на множество явления, които Разумът не може да обясни. Ние не бива да вярваме в това, което Разумът авторитарно отрича, при което чувството за справедливост се бунтува; в това, което е абсурдно или противоречащо само на себе си или на опита или на науката, или в това, което деградира характера на Божеството и което ще Го направи отмъстителен, злобен, жесток или несправедлив.

Вярата на човек е толкова негова собствена, колкото е и неговия Разум. Неговата Свобода до толкова се състои от свободата на неговата вяра, колкото и от това неговата воля да не бъде контролирана от власт. Никой от Свещениците и Гадателите на древен Рим или Гърция не е имал правото да изисква от Цицерон или от Сократ да вярват в абсурдната митология за простолюдието. Нито един от Имамите на Исляма няма правото да изисква от езичниците да вярват, че архангел Гавраил е диктувал Корана на Пророка. Всичките Брамини, живели някога на земята, дори да се съберат заедно, подобно на кардиналите в един конклав, не биха получили правото да принудят и едно човешко същество да повярва и космогонията на индусите. Нито един човек или група от хора не могат да бъдат безгрешни и да имат пълномощията да решават в какво другите хора трябва да вярват или към коя догма да се придържат. С изключение на тези, които първи я получат, всяка една религия както и истината на всички вдъхновени писания разчитат на човешко свидетелство и вътрешни доказателства, които се преценяват от Разума и мъдрите аналогии на Вятата. Всеки човек задължително трябва да има възможността да прецени за себе си тяхната правота, защото никой не може да има по-голямо право да съди, отколкото другите, които разполагат със същата информация и интелигентност. Домициян е твърдял, че е Господ Бог и негови статуи и изображения, изработени от сребро и злато, можело да бъдат открити навсякъде по света. Той претендирал да бъде считан за Бога на всички хора и според Сютоний той започвал писмата си по следния начин: “Нашият Господар и Бог заповядва да бъде направено това и това” и официално се разпоредил, че никой няма право да се обръща към него, било писмено или със слово, по някакъв друг начин. Палфуриус Сура, философ и пръв доносник на Домециан, когато обвинявал тези, които отказвали да признаят неговата божественост, независимо колко много той самият е вярвал в тази божественост, е нямал правото да изисква от Християните в Рим или в провинциите да правят същото.

Разумът далеч не е единственият пътеводител за нравственост или в политическите науки. Той трябва да бъде придружаван от любов или от любяща доброта, изключваща фанатизма, нетърпимостта и преследванията, към които неизменно водят твърде аскетичния морал и крайните политически принципи. Също така ние трябва да имаме вяра в себе си, в нашите другари и в хората, защото в противен случай много лесно ще се обезкуражаваме от превратностите и нашият плам ще се охлажда от пречките. Ние не бива да слушаме единствено Разума. Силата идва повече от Вярата и Любовта. С тяхната помощ човек се изкачва по най-възвишените висини на моралността или става Спасител или Избавител на Хората. Разумът следва да държи кормилото, но другите две доставят двигателната сила. Те са крилете на душата. Обикновено ентусиазмът е неразумен и без него и без Любовта и Вярата нямаше да има нито Риенци, Тел, Сидни, или който и да е друг от големите патриоти, чиито имена са безсмъртни. Ако Бог беше просто и само Всемъдър и Всемогъщ, то Той никога не би създал Вселената.