Страница 7 от 8
Човек по природа е жесток като тигрите. Варваринът, инструментът на тирана и цивилизованият фанатик се забавляват над страданията на другите така, както децата се забавляват с кривенето на осакатени мухи. Абсолютната власт, веднъж изплашена за сигурността на своето владение, не може да не бъде жестока.
Що се отнася до способността, династиите неизменно престават да притежават каквато и да е след няколко поколения. Те се превръщат в обикновени симуланти, управлявани от министри, фаворити или куртизанки, като старите етруски царе, които дълги векове се спъват в своите златни царски роби и при първия полъх на деня се разпадат завинаги. Нека този, който се оплаква от недостатъците на демокрацията, да се запита дали би предпочел Дюбари или Помпадур, управляващи в името на Луи XV; или Калигула, който прави коня си консул; или Домициан “това най-свирепо чудовище”, което понякога пие кръвта на роднини, понякога се заема с клането на най-изтъкнатите граждани, пред чиито врати страхът и терорът са пазачи, ужасен тиран с гордост на челото и огън в очите, който непрекъснато търси мрак и потайност и който напуска своята самота, за да създаде самота. Въпреки всичко, при свободното управление законите и Конституцията са над Неспособните, Съдилищата коригират тяхното законодателство, а потомството е Великото следствие, което им отправя присъдата. Какво е изключването на достойнството, интелекта и знанието от гражданските служби в сравнение с процесите пред Джефрис, мъченията в тъмните подземия на Инквизицията, кланетата на Алва в Холандия, Вартоломеевата нощ и Сицилианските вещици?
* * * * *
Абат Баруел в своите Мемоари за историята на Якобизма заявява, че Масонството във Франция дава като своя тайна думите Равенство и Свобода, като оставя на всеки честен и религиозен Масон да ги обяснява по начин, който най-добре отговаря на неговите принципи; но си запазва привилегията да разкрие пред по-високите Степени смисълът на тези думи, както са интерпретирани от френската революция. Той също изключва английските Масони от своите анатеми, защото в Англия Масонът е миролюбив поданик на гражданските власти, без значение къде живее, който не се занимава със заговори или конспирации дори и срещу най-лошото управление. Англия, казва той, отвратена от Равенството и Свободата, чиито последици тя е почувствала в борбите на нейните лоларди, анабаптисти и презвитарианци, е “прочистила своето Масонство” от всякакви обяснения, клонящи към свалянето на империи, но все още са останали последователи, които дезорганизиращите принципи свързват с Древните мистерии.
Защото истинското, некастрирано Масонство е носило знамената на Свободата и Равноправието и е участвало във въстания срещу светската и духовната тирания, неговите Ложи през 1735 са обявени извън закона с декрет на Холандската държава. През 1737 Луи XV ги забранява във Франция. През 1738 Папа Климент ХII издава срещу тях своята известна вула за отлъчване, подновена от Бенедикт XIV и през 1743 Съветът на Берн също ги обявява извън закона. Заглавието на вулата на Климент е “Осъждане на обществото на съзаклятниците на Свободните Масони със заплаха от автоматично отлъчване, единствено отменяно от папата, с изключение на случаите на смърт”. Тази вула позволява на всички епископи, свещеници и инквизитори да наказват Свободните Масони “като силно заподозрени в ерес” и ако е необходимо, да поискат помощта на светската десница, т.е. да накарат цивилните власти да ги екзекутират.
* * * * *
Погрешни и робски политически теории също водят до брутализиране на Държавата. Например, приемайки теорията, че длъжности и назначения следва да бъдат давани като награда за оказани услуги на партия, те скоро стават плячка на една фракция, жертва на победата на една фракция и язва в плътта на Държавата. Тялото на общността се превръща в маса на корупция, подобно на жив труп разяден от сифилис. Всички нездрави теории накрая се развиват в една или друга мръсна и отвратителна болест в тялото на политика. Държавата, като хората, трябва да полага постоянни усилия да се придържа към пътеките на добродетелите и мъжествеността. Обичаят на провеждане на избори и изпросване на длъжности кулминира в подкупване на службите и корупция в службите. Избраният човек видимо се ползва с доверието на Бог, като че ли мисията му е написана с едри букви от нотариус. Нацията не може да отхвърли изпълнението на Божествените декрети. Нито пък Масонството може да го направи. То трябва да работи за изпълнението на своя дълг с познание и мъдрост. Ние трябва да помним, че в свободните Държави, както и при деспотизма, Несправедливостта, съпруга на Потисничеството, е плодоносният родител на Измамата, Недоверието, Омразата, Конспирацията, Предателството и Нелоялността. Дори и при нападащите Тирани ние трябва да притежаваме Истината и правото като основни наши оръжия. Трябва да се впуснем в битката като старите пуритани или в борбата със злоупотребите, които възникват при свободното управление, с пламтящ меч в едната ръка и с предсказанията на Бог - в другата.
Гражданинът, който не е в състояние добре да извърши най-дребните задачи на обществения живот, няма да може да постигне големите. Огромната сила на свободните хора -издръжливост, въздържаност, търпеливост и изпълнение - се постига единствено чрез непрестанно използване на всички функции, по подобие на здравословната физическа човешка жизненост. Ако отделните граждани не го притежават, държавата също няма да го има. В същността на свободното управление е, че хората не само трябва да бъдат загрижени за създаването на законите, но и за тяхното изпълнение. Никой не бива да бъде по-готов да се подчини и да прилага закона от този, който е помогнал при изработването му. Дейността по управлението се извършва за благото на всички и всеки съдружник трябва да дава своят съвет и да сътрудничи.
Помнете също, че другата плитчина, в която свободните държави се разбиват, е постоянната тенденция към разслояване на гражданите в обществени пластове, създаването на касти, увековечаването във фамилията на иначе божественото право на дадена длъжност. Колкото по-демократична е Държавата, толкова по-сигурен е този резултат, защото когато свободните Държави развиват своята сила, налице е явна тенденция към централизация, не от тенденциозни зли намерения, а от хода на събитията и от леността на човешката природа. Изпълнителните власти набъбват и се уголемяват до необикновени размери и Изпълнителите винаги са агресивни спрямо нацията. Служби от най-различни видове се множат, за да възнаградят партизани.
Грубата сила на канализацията и ниските слоеве на тълпата получават широко представителство, първо в по-нисшите служби и накрая в Сената. Бюрокрацията повдига плешивата си глава, настръхнала с писалки, оградена с очила и препасана с ленти. Изкуството на управление става занаят и неговите гилдии имат склонност към изключителност, подобно на гилдиите от средните векове. Политическите науки могат значително да бъдат подобрени като предмет за размисъл, но те никога не трябва да се развеждат от реалната необходимост на нацията. Науката за управляване на хората винаги трябва да бъде повече практическа, отколкото философска. Тук няма същото количество положителна или универсална истина, както е в абстрактните науки – това, което е вярно за една страна, може да бъде погрешно за друга; което сега е погрешно, може да бъде вярно за друго поколение и истината днес ще бъде преразгледана утре. Да отличиш случайното от вечното, да отделиш неподходящото от подходящото и да направиш прогреса по-възможен, са подобаващите цели на политиката. Без реални знания и опит и съвместност на усилията, мечтите на политическите доктори няма да бъдат по-добри от тези на докторите по богословие. Царуването на такава каста със своите мистерии, мирмидонци и корупционно влияние може да бъде също толкова фатално, както това на деспотите. Тридесет тирана са тридесет пъти по-лоши, отколкото един.
Нещо повече, налице е силно изкушение пред управляващите да станат толкова лениви и мързеливи, колкото най-слабите от абсолютните царе. Само им дайте властта да се отърват, когато капризът ги подтикне, от великите и мъдри мъже и да изберат дребните, а за всичко останало те ще изпаднат в мързел и безразличие. Централната власт, създаването на хора, организирани и лукави, ако не са просветлени, е вечният трибунал, създаден от тях за поправяне на неправдата и управлението на несправедливостта. Много скоро тя се сдобива с целия необходим апарат и е готова и способна за всякакви намеси. Народът може да остане дете през целия си живот. Централната власт може да не бъде в състояние да предложи най-доброто научно решение на даден проблем, но тя притежава най-лесните средства за привеждането на една идея в действие. Ако целта, която трябва да бъде постигната е голяма, то тя изисква голямо разбиране и е достойна за действието на централната власт. Ако целта е малка, тя може да бъде осуетена от неразбирателствата. Централната власт трябва да постъпи като арбитър, за да предотврати това. Народът може да бъде твърде неподатлив към промяна, твърде ленив в своите собствени дела и несправедлив към някое малцинство или мнозинство. Централната власт трябва да поеме юздите, когато народът ги изпуска. Франция стана централизирана в своето управление повече поради апатията и невежеството на своя народ, отколкото заради тиранията на кралете. Когато най-вътрешният живот на енорията бъде предаден под пряката опека на Държавата и ремонтът на камбанарията на селската църква изисква писмено нареждане от централната власт, тогава народът е изкуфял. Така хората са доведени до малоумност от зората на социалния живот. Когато централното управление храни част от народа, то подготвя всички да бъдат роби. Когато то управлява делата на енорията и провинцията, те вече са роби. Следващата стъпка е да се регулира труда и неговото заплащане.
Независимо от това какви лудости могат да направят свободните хора, дори да поставят законодателната власт в ръцете на малко компетентни и по-малко честни, не се отчайвате от крайния резултат. Ужасният учител ОПИТЪТ, който пише своите уроци в сърцата на отчаяните от катастрофата и изстискани от агония, ще ги направи след време по-мъдри. Преструвките, гримасите и жалката просия на гласове някой ден ще престанат да бъдат от полза. Имайте ВЯРА и се борете срещу всички зли влияния и обезкуражавания! ВЯРАТА е спасителят на нациите. Когато Християнството отслабнало, не носело печалба и било немощно, като прочистващ ураган идва арабският Възстановител и Иконоборец. В ранни зори, в деня, когато щяла да се води битката за Дамаск, християнският епископ в своята роба, начело на своето духовенство, с издигнат във въздуха кръст – в миналото толкова триумфален, дошъл до вратите на града и отворил завета на Христос пред армията. Християнският генерал Тома поставил ръката си върху книгата и казал “О, Господи! Ако нашата вяра е правилна, помогни ни и не ни предавай в ръцете на нейните врагове!” Но ХАЛЕД, “мечът на Бог”, който марширувал от победа към победа, възкликнал пред своите изморени войници “Нека никой да не спи! Ще има достатъчно почивка в беседките на Рая, сладка ще бъде почивката, която никъде никога няма да бъде последвана от труд.” Вярата на арабите станала по-силна от тази на християните и той победил.
В Библията Мечът също е емблема на СЛОВОТО или на произнасянето на мисъл. По такъв начин в това видение или апокалипсис на възвишеното изгнание на Патмос, се въздига един протест в името на идеала, превъзмогващ реалния свят, една страшна сатира, промълвена в името на Религията и Свободата, която със своите огнени отражения поразява трона на Цезарите, един двуостър меч се появява устата на Подобието на Сина Човешки, ограден от седем златни свещи и държащ в дясната си ръка седем звезди. “Господ”, казва Исак, “е създал устата ми като остър меч”. “Аз ги заклах”, казва Хосеа “с думите на моята уста”. “Словото Божие”, казва авторът на апостолично писмо до евреите, “е бързо и мощно и по-остро от който и да е двуостър меч, така пронизващ, че разделя душата и духа”. “Мечът на Духа, който е Словото Божие”, казва Павел, когато пише до християните в Ефес. “Аз ще се боря срещу тях с меча на моите уста”, се казва в Апокалипсиса на ангела от църквата в Бергама.
|
