Стратегия правила структура на играта
Изтегляне 1.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Период Максимална дистанция С максимална скорост
- Водоизместване, цел, пробивна сила 2 3
Торпедна стрелбаа/ Торпедния изстрел, за разлика от артилерийските (които следват през цялата продължителност на хода) се приема, че става в средата на хода. Това е направено за опростяване на пресмятането. Максималната далечина на плаване на торпедата се определя по таблицата:
б/ Времето за достигане на целта (T – в ходове) зависи от разстоянието до нея и е равно на разстоянието до целта (L - в мили) разделено на скоростта на торпедото (V - във възли), умножено по 10 или T=(L/V)*10. * Ако целта се намира на дистанция, която позволява тя да бъде поразена на този ход се пресмята вероятността за попадение * В случай, че торпедата ще достигнат целта в някой от следващите ходове, целта може да предприеме маневра за отклоняване от торпедото (за решаване на този проблем с различен цвят маркер се отбелязва пуска на торпедото и неговия курс). Трябва да се има предвид, че откриването на торпедата става на разстояние от около миля. След това противникът може да предприеме маневра за отклоняване. * Торпедната атака може да бъде лъжлива, т. е. есминците могат да предприемат маневра за торпедна атака, без да изстрелват торпедата си. Тогава целта узнава, за това, че не е обстрелвана в края на хода, в който би трябвало да я достигнат торпедата. * При стрелба се отчита целия торпеден залп (независимо дали от еднотръбен или петтръбен апарат). За подводниците се отчита целия торпеден залп. * В случай на торпедна атака срещу тежки кораби се изчислява предварително вероятността за „срив” на атаката или ранна торпедна атака. * Ако става въпрос за групова атака след преминаване на дистанцията от 3 мили до целта на всеки ход се провежда изчисление за „срив” на атаката или ранна атака. Отказът на лидера на групата да продължи атаката увеличава шанса за „срив” на самата атака (от случайното число се изважда 1), а ако той продължи вероятността намалява (към случайното число се добавя 1). в/ Реалната дистанция на торпедната атака се определя от таблицата:
г/ След определяне на реалната дистанция на торпедна атака към базовата вероятност за попадение се добавят модификаторите от таблицата:
д/ След определяне на вероятността за попадение с d20 за всяко торпедо се определя броя на улучилите торпеда (случайното число трябва да бъде равно или по-малко от крайния резултат на вероятността за попадение. При отрицателна стойност на вероятността за попадение целта е извън обсега на торпедото) е/ Всяко улучило торпедо с вероятност d6=1,2 не се взривява и дава отказ. За някои страни показателя може да варира от 1-2 до 1-5. ж/ Мястото на попадение в корпуса се определя по артилерийската таблица по реда „под бронепояса” за съответния клас кораби. з/ След това се определя доколко противоторпедната защита (ПТЗ) успява да защити кораба. В краищата ПТЗ е половината от номинала. Това става по таблицата:
От таблицата се взема пробивната способност на торпедото и към него се добавя случайно число d6. Така се получава крайната пробивна способност (ПС). Резултата се сравнява със стойността за ПТЗ и ако на защитата е по-малко – тя е преодоляна. *Ако преди това е имало попадение на същото място, но преградката е издържала нейната стойност се намаля на половина. * Ако ПТЗ издържи взрива се наводняват само отсеците на самата ПТЗ. * Ако ПТЗ не издържи взрива на торпедото се наводнява целия отсек. Следва да се има предвид, че в отсеците от машинно-котелната група при тежките кораби често има надлъжна преградка, която ги разделя на две половини. В този случай се наводнява само половината отсек. и/ Броят на залетите отсеци се определя по таблицата:
Първата цифра показва изцяло наводнените отсеци, а втората – вероятността за наводняване на съседните отсеци. При наводняване на съседните отсеци те се заливат до половината. Ако е записано „отлом” корпусът се пречупва на мястото на попадението. й/ При торпедно попадение може да започне пожар. Това може да стане в отсека, където е попадението и в съседните (в краищата, когато са съседни на попадението пожар не възниква). Вероятността за това се определя по таблицата:
Пример: В линеен крайцер с четири кули и ПТЗ 3х25 попадат 2 торпеда. Нивото на ПТЗ е 7. Разчета е следния: * В предната част попада 450 мм авиоторпедо с пробивна способност 3. От d6 се пада 2 и общо силата на разрушение на торпедото става 5. Предната ПТЗ е 3,5 (наполовина на номинала) и следователно не издържа взрива и се разрушава. Предния край на кораба се залива, а два съседни отсека (погреб от ГК и носов отсек) се заливат на половина с вероятност 2/6. За носовия отсек се пада 1 и следователно той е наводнен, а за погребите – 4. Там наводнение няма. Пожар в краищата не може да възникне, но в съседните е напълно възможно с вероятност 12% (от d100 се пада 8 и в погреба започва пожар). Силата му се определя от следващото значение на d12 – получава се 3 (слаб пожар). Или в резултат на попадението на торпедото предния край е залят 6 от 8 (ПТЗ от другия борд не е разрушено), предния край на корпуса е наводнен, а в погреба на ГК на предната кула има пожар със сила 3. * Второто 450 мм авиоторпедо попада в левия борд в района на 3-то котелно отделение. ПС се пада 7 и следователно ПТЗ издържа и се наводняват само неговия отсек (2 за левия борд в района 3-то КО) и наполовина двата съседни с вероятност 2/6 (за 1-во МО се пада, че се залива наполовина ПТЗ, а за 2-ро КО – не се залива). Следва проверка за пожари в съседните отсеци. За машинното отделение с вероятност 2х7=14%, а за котелното с вероятност 3х7=21%. Получават се съответно 41, 35, 48 – пожари няма. В резултат на попадението е залята ПТЗ на левия борд в района на 3-то КО.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||