Потребности на уязвимите и малцинствени групи, при наличие на такива

Информацията за лицата с увреждания има важно национално значение за формирането на политики в областта на интеграцията на хората с увреждания и техните семейства в икономическия и социалния живот. При проведеното през февруари 2011 г. 17-о преброяване на населението в страната са включени и въпроси за установяване на броя на хората с увреждания.

1. 
   Цели на стратегията:
   (не повече от 8 страници)
   

1. 
   Цели на стратегията и приоритети за развитие на територията:
   

Воденото от общностите местно развитие (ВОМР)е инструмент за участието на гражданите на местно равнище в разработването на отговори на социалните, екологичните и икономическите предизвикателства, пред които сме изправени днес.ВОМР е подход, който изисква време и усилия, но със сравнително малки финансови инвестиции, може да окаже значително влияние върху живота на хората и да генерира нови идеи и обща отговорност за въвеждането им в практиката.

Като се има предвид че на територията на МИГ Троян, Априлци, Угърчин ще се прилага мултифондова стратегия, финансирана от ЕЗФРСР, посредством ПРСР 2014 – 2020г., ЕСФ, посредством ОП РЧР 2014 – 2020г. и ЕФРР, посредством ОПИК 2014 – 2020г., в съответствие с формулираните цели на подхода ВОМР, основните цели, формулирани по всяка една от оперативните програми са следните:

Приоритет 1: Повишаване на знанията и подобряване на уменията на земеделските стопани от територията на МИГ

Приоритет 2: Развитие на устойчива структура на земеделското производство и жизнеспособни земеделски структури;

Приоритет 3: Насърчаване на качеството, добавената стойност и иновациите в производството, преработката и маркетинга на селскостопански продукти;

Приоритет 4:Насърчаване на местното производство на храни и осигуряване на доставка на качествени хранителни продукти;

Приоритет 5: Подобряване на икономическите резултати на фирмите, работещи в горите и първичната преработка в контекста на устойчивото управление на горите.

Приоритет 6:Подпомагане на инвестиции на стопанствата в съоръжения и оборудване за намаляване замърсяването на водите от селскостопански дейности

Приоритет 7: Насърчаване на биологичното производство

Приоритет 8: Опазване на почвените ресурси чрез подкрепа на инвестиции в оборудване и технологии за екологосъобразни практики

Приоритет 9: Насърчаване на инвестициите в диверсификация на икономиката чрез създаването и развитието на неземеделски бизнес

Приоритет 10: Укрепване конкурентоспособността на предприятията за подобряване качеството на живот и условията за бизнес

Приоритет 11:  Добавяне на стойност на територията на МИГ чрез развитие и разширяване на основните услуги за гражданите и разнообразяване на туристическите дейности

Приоритет 12: Капацитет за растеж на МСП

От ОПРЧР 2014 – 2020г.

Основна цел 5. Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места.

Приоритети:

Приоритет 13: Повишаване достъпа до заетост за търсещите работа и неактивните лица, включително трайно безработни и лица, отдалечени от пазара на труда, а също и чрез местните инициативи за заетост;

Приоритет 14: Устойчиво интегриране на пазара на труда на младите хора;

Приоритет 15: Приспособяване на работниците, предприятията и предприемачите към промените;

Приоритет 16: Повишаване на достъпа до устойчиви и висококачествени услуги на достъпна цена, включително здравни и социални услуги от общ интерес;

Приоритет 17: Насърчаване на социалното предприемачество и на професионалната интеграция в социалните предприятия и насърчаване на социалната и солидарна икономика с цел улесняване на достъпа до заетост.

Приоритет 18: Преодоляване на социалните бариери с оглед подобряване на достъпа до заетост

Приоритет 19: Развитие и подобряване насоциалните и здравни услуги за селението

2. 
   Специфични цели:
   

I. От ЕЗФРСР

1. 
   Повишаване конкурентоспособността и ресурсната ефективност на земеделските стопанства чрез краткосрочен обмен на опит при посещения в земеделски стопанства;
   
2. 
   Увеличаване на капацитета за достъп и обмен на знания и информация в областта на селското стопанство чрез обмен на добри практики при посещения във ферми
   
3. 
   Преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в земеделските стопанства;
   
4. 
   Насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал на земеделските стопанства;
   
5. 
   Въвеждане на инвестиции, насочени към опазване на компонентите на околната среда;
   
6. 
   Спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС) и подобряване на условията в земеделските стопанства;
   
7. 
   Подобряване конкурентоспособността на местния бизнес чрез подобряване на ефективността на производството и маркетинга на хранителни продукти, произвеждани на територията на МИГ;
   
8. 
   Насърчаване производството и реализацията на пазара на местни продукти, включително на традиционни местни храни;
   
9. 
   Подпомагане сътрудничеството между земеделски производители и преработватели от територията на МИГ;
   
10. 
    Насърчаване на заетостта и разкриване на работни места и запазване на вече съществуващите работни места;
    
11. 
    Насърчаване стартирането и развитието на неземеделски дейности на територията на МИГ;
    
12. 
    Развитие и стимулиране на предприемачеството и устойчив бизнес;
    
13. 
    Усвояване на потенциала за развитие на туризма, съчетаващ природните и културни ценности;
    
14. 
    Развитие на традиционните местни занаяти и други неземеделски дейности;
    
15. 
    Развитие на услугите в чувствителни сектори - грижи за деца, възрастни хора, хора с увреждания, здравни услуги и др.;
    
16. 
    Подобряване на транспортната свързаност в населените места чрез обновяване или строителство на нова малка по мащаби инфраструктура;
    
17. 
    Подобряване и разширяване на основните услуги за гражданите, включително за отдих и спорт;
    
18. 
    Запазване на културната идентичност и традиции и повишаване качеството на живот на хората, чрез инвестиции в културна, социална и религиозна инфраструктура;
    
19. 
    Повишаване на социалния статус и намаляване на различията в качеството на живот на маргинализираните общности от територията на МИГ;
    
20. 
    Подобряване достъпа до заетост на маргинализирани общости в предприятия от територията на МИГ;
    
21. 
    Подобряване социалното и здравно състояние чрез мерки за подпомагане на достъпа и използването на достъпни и качествени социални и здравни услуги;
    

II. От ОПИК

1. 
   Повишаване на производителността и *експортния потенциал на МСП.
   

1. 
   Увеличаване броя на започналите работа безработни или неактивни лица на възраст между 30 и 54 г.;
   
2. 
   Увеличаване броя на започналите работа безработни или неактивни лица с ниско образование на възраст между 30 и 54 г. вкл.;
   
3. 
   Увеличаване броя на започналите работа безработни или неактивните лица над 54 годишна възраст;
   
4. 
   Увеличаване броя на икономически неактивните младежи извън образование и обучение на възраст до 29 г. вкл., които са получили предложение за обучение, работа, стаж или обучение по време на работа (чиракуване), или са насочени към продължаване на образованието;
   
5. 
   Увеличаване броя на безработните младежи извън образование или обучение на възраст до 29 г. (вкл.) с основна или по-ниска образователна степен, които са завършили обучение или са включени в заетост;
   
6. 
   Увеличаване броя на обхванатите заети в предприятията с въведени нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и подобряване на организацията и условията на труд;
   
7. 
   Подобряване на достъпа на хора с увреждания и хора над 65 г. в невъзможност за самообслужване до услуги за социално включване и здравеопазване;
   
8. 
   Намаляване броя на възрастните и хората с увреждания, настанени в институции чрез предоставяне на социални и здравни услуги в общността, включително услуги за дългосрочна грижа;
   
9. 
   Намаляване броя на децата и младежите, настанени в институции чрез предоставяне на социални и здравни услуги в общността;
   
10. 
    Увеличаване броя на заетите в социалните предприятия, след получена подкрепа.
    

3. 
   Характеристики на конкретната територия, разработени въз основа на местните потребности и потенциал, в съответствие с политиките на национално, регионално и местно ниво, включително и с политиките по десегрегация и деинституционализация:
   

Климатът на територията на МИГ е типичен умерено континентален, с ясно изразени четири годишни времена, характерисиращ се смека и влажна зима и топло, но не горещо лято. По този начин целогодишно са налични благоприятни условия за туризъм. Във високите части на Предбалкана и особено в Стара планина се проявява планински климат. Там намаляват средногодишните абсолютните температури. Увеличават се валежите и снежното задържане. Средната годишна месечна температура е около 10-12 градуса. Особено голямо значение за развитието на земеделието има почвеното разнообразие. За района са характерни преди всичко кафявите горски, сивите горски и планинско-ливадните почви. Планинско-ливадните почви са с бонитетен бал 60 – 75, а сивите горски – с бонитетенбал 70 – 80. Дълбочината на хумусния хоризонт е 25 – 40 см. Съдържанието на хумус е 2-3 %. По механичен състав почвите са песъчливо-глинести. Реакцият на почвите е от слабо кисела до кисела. Подходящи са за отглеждане на редица култури, но най-вече трайни насаждения.

Максималните средни месечни суми на валежите са 120-130 литра на квадратен метър. Средният максимален брой дни с валежи е през месеците май и юни – по 10-15 дни. Минималният брой дни с валежи е през месеците септември и октомври – по 5-6 дни.

Част от територията на двете общини е включена в Натура 2000. В района се намират най-високият старопланински връх Ботев (2376 м) и уникалният по своята форма и красота връх Мара Гидик, части от Национален парк „Централен Балкан” и намиращите се в него резервати „Стенето”, „Джендема”, „Северен Джендем” и „Козя стена”.

Районът е сравнително богат на водни източници. Хидрографската мрежа обхваща: язовир “Сопот”, реките Бели Осъм, Черни Осъм, Видима с притоци Острешка и Зла река, Топля и топли минерални извори.
Културни

Районът е изключително богат на културни забележителности и събития, което обяснява развитието на културния туризъм. Тук се намират поредица от манастири, музеи и исторически забележителности. (Вж. Приложение 3).

На територията на общините се провеждат значителен брой празници и фестивали, които са характерни и традиционни за района (Вж. Приложение 4).

На територията на региона действат 23 читалища като всяко едно от тях упражнява дейности, свързани с библиотечно обслужване. Дейността им обхваща направленията:

1. Библиотечна дейност.

2. Организация на местни празници, обичаи и традиции, организиране на литератуни четения и представяне на нови книги.

3. Участие на художествените колективи в конкурси, фестивали, събори и Традиционния празник на сливата и троянската сливова ракия.

4.Работа на читалищните ръководства по проекти.

Характерно за района е и производството на занаятчийски изделия и периодично провеждане на изложби на занаятите, развитие на художествената самодейност, в т.ч. детската, развитие и популяризиране на художественото изкуство, в т.ч. провеждане пленери на художници, детското творчество чрез тематични конкурси и изложби.

Юридическите лица от нестопанския сектор, които осъществяват активна дейност са: Сдружение „Българка”, Сдружение „Съвет по туризъм –Троян”, Фондация „Априлци”, неправителствени организации в областта на спорта. Основната дейност на тези юридически лица е насочена към работа с деца, младежи, възрастни хора и подпомагане на хора в неравностойно положение. На територията на двете общини съществуват и редица неформални организации в областта на туризъм, занаяти, зимни спортове, конен спорт, мотоспортове, животновъдство, овощарство и пчеларство, които се оглавяват от неформални лидери.

Основната част от населението е представена от т.н. „балканджии”, които се характеризират като работливи, предприемчиви и смели хора.

Икономически

По данни на Териториално статистическо бюро – Ловеч за 2007 г. (не са обработени по-нови данни) средномесечният брой на заетите лица на територията на Община Троян е 12318 човека, а за Община Априлци – 1110 човека. Най-голям дял - 55% от средносписъчния брой на заетите лица е в преработващата промишленост, следван от търговия, ремонт и техническо обслужване - 12%; на трето място се нареждат образованието - 7% и операциите с недвижимо имущество и бизнес услуги.

Най-висок процент – 53% е населението в трудоспособна възраст, следвано от населението над трудоспособна възрасдт – 38%. В под трудоспособна възраст е 9% от населението. Равнището на безработица в района е както следва: 4,37% за Община Троян и 7,82% за Община Априлци.

На територията на двете общини функционират около 3 600 малки и средни предприятия в частния сектор, от които: в преработващата промишленост – около 2000 предприятия, в търговия и услуги – около 430 в хотелиерство и ресторантьорство – около 250.

Най-голям дял (88%) от фирмите, осъществяващи дейност на територията на са микро-предприятия с брой на заетите до 10 човека. Най-малък е делът на големите предприятия (0,38%) с брой на заетите над 250 човека. Останалата част 11,62% са малките и средните предприятия, съответно с брой на заетите от 10 до 49 човека и брой на заетите от 50 до 249 човека. Разпределението им по отрасли е следното:

Най-голям дял (41.39%) заемат фирмите осъществяващи дейност в търговията, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството, следвани от фирмите, осъществяващи дейност в преработващата промишленост (22.84%) и хотелите и ресторантите (8.71 %).

От производствените предприятия най-голям е делът на стопанските субекти, заети с производство на дървен материал и изделия от него, а най-малък е делът на предприятията заети с полиграфическа дейност и изработване на изделия от хартия и картон.

Най-голям дял от общият обем приходи представляват приходите от производството на дървен материал и изделия от него, следвани от приходите от производство на химически и фармацевтични продукти.

Туризъм

Осигуреността на различните по характер туристически ресурси даде възможност да се развият разнообразни форми на туризъм.

Туристическите ресурси и провежданата политика за ефективното им използване за целите на социално-икономическото развитие на общината са факторите за развитие на определени туристически дейности като: туроператорска и туристическа агентска дейност, хотелиерство и ресторантьорство; туристическа реклама, обмен на валута и др.

Туристическата инфраструктура (в частта й средства за подслон и места за настаняване) включва значителна материална база. На територията на общината към 01 януари 2010 г. са категоризирани 230 средства за подслон и места за настаняване с общо 3013 легла, в т.ч. 15 хотела, 1 вилно селище, 13 семейни хотела, 8 почивни станции, 4 пансиона, 48 къщи и др. Съществува и ведомствена база с над 500 легла, които не са със свободен достъп, поради което не се категоризират.

Динамиката в развитието на хотелската база и броя на леглата в нея бележи тенденция на постоянно нарастване. Така броят на средствата за подслон и местата за настаняване се е увеличил от 128 броя (2004 г.) на 230 броя (2010 г.), а на леглата – съответно от 1844 бр. на 3013 бр. През последните няколко години все повече жители на общината осъзнават ползата от предоставяне на свободния жилищен фонд за нуждите на туризма.

Качествената характеристика на средствата за подслон и местата за настаняване показва, че на този етап преобладават нискокатегорийните (еднозвездни и двузвездни) хотели, къщи, хижи и др. Те са ориентирани към сегмента от по-неплатежоспособни туристи.

С утвърждаването на туризма като приоритетно направление, инвестиционната политика в сектора се ориентира и към изграждане на висококатегорийни средства за подслон – три- и четиризвездни хотели (над 50 легла) и къщи с по-голям леглови капацитет. Ориентацията към изграждане на малки семейни хотели, предлагащи и условия на домашен уют е друга положителна тенденция в развитието на туристическата инфраструктура.

Другият важен елемент на туристическата инфраструктура са заведенията за хранене и развлечения. Те са 197 бр. към 01 януари 2010 г., от които най-голям е броят на питейните заведения и най-вече кафе-аперитивите. Почти са ликвидирани заведенията, разположени в преустроени гаражни помещения, на много други се извършиха реконструкции и разширения, с което значително се подобри интериора. Преобладават обектите с капацитет до 50 места и категория “две звезди”. През последните години значително се увеличиха ресторантите и заведенията за топли закуски.

Разширяването на туристическата инфраструктура в общините Троян и Априлци логично е съпроводено с тенденция на нарастване броя на туристите. Ако община Троян през 2005 г. е била посетена с цел туризъм от 50 хил. души, то през 2009 г. туристите са 85 хил. души. По същия начин и броят на чуждестранните туристи се е увеличил, които от 3 хил. души през 2005 година достигат до 4.5 хил. души през 2009 г.

Селско стопанство

По данни от ОД „Земеделие” – Ловеч, на територията на МИГ функционират общо 4 344 земеделски стопанства , от които 864 бр. са на територията на Община Априлци /с ИЗП 8161 дка/, а 3 480 бр. – на територията на Община Троян /с ИЗП 78 987 дка/.

Преобладават дребните стопанства, които обработват площи с размер до 10 дка, предимно за задоволяване на личните потребности от земеделски продукти. През периода 2007 – 2009 година се наблюдава тенденция към уедряване на стопанствата, съпроводено със закупуване и наемане на земя и драстично намаляване на малките стопанства, по-голяма част от които преустановяват дейността си.

4. 
   Описание на иновативните характеристики на стратегията
   

В контекста на ВОМР иновациите не се изразяват непременно в изследвания на високо ниво и разработване на нови технологии (въпреки че, разбира се, те не се изключват). Обосновката за иновативния характер на стратегията всъщност е тясно свързана с въпроса „какво иска общността да промени?“. По определение стратегиите за ВОМР са местни и с твърде малък мащаб. Те нямат възможност да променят условията на живот на всички наведнъж. Затова те трябва да се концентрират върху онези действия, които имат мултиплициращ или лавинообразен ефект върху местното развитие. Вместо да се използват всички ограничени налични ресурси за посрещане на основните потребности, идеята е проблемите и възможностите да бъдат разгледани от нов ъгъл и да се изследват новите отговори, които могат да доведат до по-дългосрочни и по-устойчиви решения.

Иновациите могат да включват нови услуги, нови продукти и нови начини за извършване на нещата в местния контекст (член 32, параграф 2, буква г). Разбира се, не всичко в стратегията трябва да бъде иновативно, тъй като партньорствата често трябва да изграждат доверие, като покажат, че могат да посрещат някои основни краткосрочни потребности.

В резултат на гореизложеното, стратегията за местно развитие може да приложи иновативност в няколко направления:

1.Организационно-технически:

Чрез сближаването на всички различни заинтересовани страни от територията на МИГ и чрез създаване на диалог по между им МИГ има огромен потенциал да използва съществуващите ресурси по нов и по-креативен начин.

Създаденото местно партньорство намира нови начини за мобилизиране и използване на съществуващите ресурси и активи на общността;

2.Иновативен подход при разработване на стратегията.

При разработване на настоящата стратегия за местно развитие е използван иновативен подход като стратегията е разработена и базирана на оценка на природо-географските дадености на територията, от една страна, в съчетание с наличния човешки потенциал, от друга страна, и възможностите, които предоставят политиките за развитие на селските райони през настоящия програмен период, от трета страна. Обединяването в на всички тези фактори подходяща форма и структура прави настоящата стратегия уникална за територията на МИГ.

3.Внедряване на иновации на територията посредством изпълнението на проекти, финансирани от стратегията.

Предвидените за изпълнение мерки, включени в стратегията предполагат внедряването на иновативни продукти на територията като например: Внедряването на къси вериги на доставки посредством изпълнението на проекти, финансирани от стратегията ще изгради и развие връзките между производители и преработватели на хранителни продукти, което също може да се определи като иновативност на стратегията;

Иновативния подход при реализиране на настоящата стратегия може да се изрази и в обвързаност на постигнати резултати от изпълнени проекти по различни приложими мерки от стратегията. Така например инвестициите в земеделски стопанства и произвежданата/преработена продукция, финансирани по подмерки 4.1 и/или 4.2 може да се реализира в къщи за гости или други обекти, финансирани от подмярка 6.4.1 По този начин се създава сътрудничество между различните участници и сектори, което е в основата на подхода ВОМР.

Прилагането на мерки от различните оперативни програми, в т.ч. Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г., Оперативна програма „Иновации и конкурентоспосоност” 2014 – 2020г. и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020г. посредством стратегията за местно развитие предполага иновативен подход чрез интегрирано финансиране на проекти от различни оперативни програми, но по начин, който гарантира развитие на територията, базирано на местните потребности. По този начин може да се определи, че стратегията ще окаже принос и ще се превърне в платформа за социални иновации, чийто мащаб впоследствие може да бъде увеличен и да намери по-широко приложение чрез обмен, сътрудничество и създаване на контакти.

5. 
   Йерархията на целите - включително цели за крайните продукти или резултатите:
   

Основните и специфични цели, посредством критериите за оценка на проектите ще подпомогнат реализирането на основната стратегическа цел.

При разписване на основните и специфични цели са спазени следните принципи:

• 
  Обвързаност на целите за добавяне на стойност на територията на МИГ като цяло;
  
• 
  Обвързаност на дейностите с цел насърчаване производството и преработката на местни, характерни за територията продукти;
  
• 
  Насърчаване производството и реализацията на местни продукти на територията на МИГ.
  

4. 
   Описание на мерките: