II. Устойчиво управление на почвените ресурси

II. Устойчиво управление на почвените ресурси

Почвената покривка в България се характеризира с голяма пъстрота поради значителното разнообразие на факторите на почвообразуване (почвообразуващи скали, силно разчленен релеф, различни биоклиматични условия и антропогенна дейност) и има мозаична структура. Включва 42 почвени вида, обединени в 16 почвени типа (по данни на Агенция по почвените ресурси (АПР).

Земните ресурси на България, хармонично допълнени с благоприятно физико-географско положение, са най-ценното природно богатство, на което може да се гради бъдещето на страната. Интензификацията в селскостопанското производство, която се очаква с влизането на страната ни в Европейския съюз (ЕС), може да доведе до ускоряване на деградационните процеси на земите у нас (ерозия, засоляване, вкисляване, замърсяване на водите, намаляване на биоразнообразието) до степен, неблагоприятна за земеделието ни и за околната среда.

Почвените ресурси на България притежават висок потенциал от продуктивни, регулаторни и буферни функции. Те са подложени на естествена и антропогенна деградация, която се отразява неблагоприятно върху функционирането на екосистемите. Мерките, които са необходими за тяхното подобряване, са най-често комплексни и водят до ограничаване на деградационните процеси при всички земни ресурси.

• 
  Почвената ерозия (водна, ветрова, иригационна) е най-сериозният деградационен процес за страната. Водната ерозия засяга около 65%, а ветровата ерозия около 24% от площта на обработваемите земи. Очертава се тенденция към увеличаване на годишната ерозионност на дъждовете и вятъра. Средногодишният интензитет на площната водна ерозия в земеделските територии варира в зависимост от начина на земеползване от 2.69 т/ха при пасищата и 4.76 т/ха при нивите до 12.65 т/ха при трайните насаждения. Перспективата е към повишаване интензитета на ерозионните процеси върху почвите от земеделските земи. В горските територии общата площ на засегнатите от водна ерозия земи е около 300 хил. ха.
  
• 
  Налице е трайна тенденция към намаляване на запасите на почвено органично вещество в обработваемите земи. Това намаление е между 10 и 40 % за по-голямата част от почвите.
  
• 
  В обхвата на земеделските територии с висока податливост към вкисляване са почви, заемащи над 4,3 млн. ха. Към 4.5 % от вкислените почви в земеделските земи са с вредна за растенията почвена киселинност. Очертава се трайна тенденция към неутрализиране на обменната киселинност в антропогенно вкислените почви от обработваемите земи при намалено потребление на хидролитично кисели минерални торове. В планинските райони настъпват изменения в киселинните свойства на почвите и те се разделят на две групи: райони с преобладаващи процеси на понижаване на рН на почвите (вкисляване) и райони с преобладаващи процеси на повишаване на рН на почвите.
  
• 
  Замърсените земеделски земи с тежки метали и металоиди от промишлена дейност обхващат площ от 45 хил. ха, като 61,3 % от тях са в близост до промишлени предприятия. През последното десетилетие няма регистрирани нови замърсявания на почвите от земеделски дейности в резултат на намалено потребление на торове и препарати за растителна защита.
  
• 
  В България са регистрирани около 35 хил. ха обработваеми земи, засегнати от процесите на засоляване. Голяма част от засолените почви са ниви, които не се обработват поради силно намалено почвено плодородие. Антропогенното засоляване в урбанизираните територии бележи тенденция на увеличаване.
  
• 
  Въпреки липсата на системни наблюдения, има данни за трайна тенденция към структурна деградация на почвите от обработваемите земи. Уплътняването на почвите води до повишаване интензитетът на водно-ерозионните процеси и рискът от наводнения.
  
• 
  Около 10 % от земеделските земи са подложени на сезонно повърхностно преовлажняване. Това са тежките глинести черноземи (около 100 хил. ха) и псевдоподзолистите почви (около 350 хил.ха).
  
• 
  В България площите, засегнати от минното дело и депа за промишлени отпадъци, формират 0,29 % от територията на страната. Засегнатите от промишлеността и енергийното производство площи са 0,59 %, а 1,86 % са физически унищожените почви за изграждане на транспортни мрежи (пътни, въздушни, плавателни). Урбанизираните територии заемат 3,14 % от територията на страната, а рекреативните зони - 0,44 %. Сред физически унищожените земи фигурират и първокласни земеделски почви.
  
• 
  Основен проблем за устойчивото земеползване е маломерността и разпокъсаността на имотите. Създадената ситуация на почти пълно отделяне на стопанисването от собствеността не поражда мотивация за Устойчиво управление на земите (УУЗ), особено при условията на краткосрочния характер на арендата и наема върху земята. Производителите са затруднени да спазват добрите земеделски практики и това е силно ограничително условие за УУЗ. Не се спазват агротехническите изисквания за редуване на културите и прилагания сеитбооборот много често е нерационален. Провежда се небалансирано торене, при което доминиращо участие имат все още нитратните торове. Растителните остатъци от полските сеитбообороти не се използват екологосъобразно и рационално. Все още изгарянето на стърнищата е често наблюдавана практика.
  

• 
  Устойчиво управление на почвения ресурс (фонд)
  
• 
  Усъвършенстване на законодателната среда и политики за УУЗ.
  
• 
  Съхраняване и подобряване на потенциала на земните ресурси и тяхното устойчиво използване
  
• 
  Развитие на наука и образование в подкрепа на политиките за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването
  
• 
  Интегриране и прилагане на политики за УУЗ на местно ниво
  
• 
  Усъвършенстване на информационния обмен и привличане на обществеността в процесите на вземане на решения за УУЗ
  

• 
  Подобряване и интегриране на политики и стратегии за УУЗ;
  
• 
  Разработване на регионални програми и участие в международните процеси по УУЗ;
  
• 
  Укрепване на институционалния капацитет и изграждане на механизми за координация, комуникация и партньорство;
  
• 
  Възстановяване на поливното земеделие и опазване на водните ресурси;
  
• 
  Прилагане на агролесовъдски системи като модели за устойчиво използване на земите;
  
• 
  Възстановяване и опазване на ландшафтното разнообразие чрез прилагане на устойчиви горскостопански практики;
  
• 
  Прилагане на нови практики за възстановяване и ефективно използване на земните ресурси в нарушените територии;
  
• 
  Научно, информационно и приложно осигуряване на мерките за устойчиво управление на земите;
  
• 
  Стопанисване и ползване на земните ресурси общинска собственост в съответствие с принципите на УУЗ;
  
• 
  Засилване ролята на общинските администрации за трансфер на политики, възможности и добри практики за УУЗ;
  
• 
  Засилване ролята на неправителствените организации при прилагане на политиките за устойчиво управление на земите;
  
• 
  Разработване и организиране на публични кампании за повишаване на информираността на обществеността във връзка с УУЗ;
  
• 
  Насърчаване на публично частни партньорства за прилагане на мерките за УУЗ;
  
• 
  Мониторинг и оценка на почвените ресурси.