потребности свързани със стандарта на живот: акцент върху повишаване на доходите и подобряване на възможностите за професионална реализация;
потребности свързани с качеството на живот: равнопоставеност на достъпа до обекти на здравната, социалната, образователната, културната инфраструктура; количествени и качествени параметри на техническата инфраструктура.
В първата група влизат едни от най-уязвимите групи на пазара на труда: безработни младежи /на възраст до 29 г. вкл./, дългосрочно безработни /с продължителност на регистрацията повече от година/, безработни лица на възраст над 55 години. Като уязвима и/или малцинствена група следва да се разглеждат и лицата с ниска квалификация, която е причина за ограничените възможности за тяхната професионална квалификация.
Обвързвайки три от ключовите елементи на документа „потребности на населението - потенциал за развитие на територията - стратегическа рамка на ВОМР“, стратегията трябва да се насочи към изпълнение на дейности, съответстващи на нуждите и на потенциала за развитие на територията. Тоест, дейности целящи повишаване и разнообразяване на възможностите за професионална реализация на различни уязвими групи в сферата на икономически дейности, за чието развитие МИГ има потенциал. Успешен ход в тази връзка следва се явява създаването на условия за развитие на конкурентоспособно земеделие /повишаване на квалификацията, развитие на еко и био производство/, както и за развитие на традиционни и алтернативни видове туризъм. Следователно необходимостта от предприемане на дейности за задоволяване потребностите на хората следва да се обвърже с местния потенциал на МИГ за реализиране на икономически растеж. Акцентът при втората група потребности е поставен върху равнопоставения достъп на хората до качествени публични услуги с висока обществена значимост. Трябва да подчертаем необходимостта от целенасочени дейности за повишаване качеството на живот на местните жители, чрез обновяване на селищата и развитие на инфраструктурите /социална, здравна, образователна, културна, техническа/. Това развитие следва да се обвърже с конкретните нужди на уязвимите и/или малцинствени групи, напр. - по отношение на самотно живеещи стари хора - обезпеченост с конкретни социални услуги в общността, съответстващи на потребностите на хората; по отношение на представители на малцинствени групи - провеждане на здравни кампании за профилактика и превенция на социално значими заболявания.
4. Цели на стратегията:
(не повече от 8 страници)
|
4.1. Цели на стратегията и приоритети за развитие на територията:
|
В резултат на разработения анализ на нуждите и потенциала за развитие на територията и на анализираните силни и слаби страни, възможности и заплахи стратегията дефинира следните цели за развитие на МИГ Девин-Смолян до 2020 г.:
Цел 1. Повишаване на иновативността и конкурентоспособността на икономиката и оползотворяване на потенциала за развитие на модерно и екологично земеделско производство;
Цел 2. Реализиране на икономически растеж, основан на потенциала за развитие на различни традиционни и алтернативни видове туризъм на територията на МИГ;
Цел 3. Подобряване на качеството на живот на местните жители и разнообразяване на възможностите за трудова заетост.
Дефинираните три цели за развитие, следва да се реализират посредством изпълнението на следните три приоритета за развитие /определен по един приоритет към всяка от целите/:
Приоритет 1.1. Интелигентен растеж на икономиката, подобряване на капацитета за растеж на МСП, развитие на конкурентоспособно земеделие;
Приоритет 2.1. Оползотворяване потенциала за развитие на различни екологосъобразни видове туризъм;
Приоритет 3.1. Повишаване на качеството на живот, обновяване на селищата и развитие на инфраструктурите, стимулиране на устойчивата и качествена заетост.
|
4.2. Специфични цели:
|
Към Приоритет 1.1: Интелигентен растеж на икономиката, подобряване на капацитета за растеж на МСП, развитие на конкурентоспособно земеделие:
Специфична цел 1.1.1. Повишаване на квалификацията и професионалните умения на земеделските производители и подобряване на възможностите за реализация и заетост в земеделието;
Специфична цел 1.1.2. Създаване на условия за повишаване на добавената стойност на земеделските продукти и насърчаване на биологичното земеделско производство;
Специфична цел 1.1.3. Създаване на условия за технологично развитие на икономиката и за повишаване конкурентоспособността на МСП.
Към Приоритет 2.1: Оползотворяване потенциала за развитие на различни екологосъобразни видове туризъм:
Специфична цел 2.1.1. Развитие на устойчив туризъм - разнообразяване на предлаганите туристически продукти/услуги и подобряване състоянието на туристическата инфраструктура.
Към Приоритет 3.1.: Повишаване на качеството на живот, обновяване на селищата и развитие на инфраструктурите, стимулиране на устойчивата и качествена заетост:
Специфична цел 3.1.1. Подобряване параметрите на различните видове инфраструктура и подобряване на достъпа на хората до публични услуги с висока обществена значимост;
Специфична цел 3.1.2. Подобряване на възможностите за заетост и професионална реализация, повишаване квалификацията на работната сила и насърчаване на сътрудничество в социалната сфера;
Специфична цел 3.1.3. Стимулиране устойчивото ползване на земеделските ресурси и опазване на околната среда.
|
4.3. Характеристики на конкретната територия, разработени въз основа на местните потребности и потенциал, в съответствие с политиките на национално, регионално и местно ниво, включително и с политиките по десегрегация и деинституционализация:
|
Развитието на МИГ Девин-Смолян се осъществява в условията на общата социално-икономическа ситуация в планинските погранични райони на Южен централен район в България. Сред основните неблагоприятни тенденции, характеризиращи територията, се откроява постепенното намаление на нейната икономическа и социална атрактивност. Това налага необходимост от реализацията на мерки за осигуряване на равнопоставен достъп на хората до публични услуги с висока обществена значимост, добра възвращаемост и доходи от инвестициите, съхранени елементи на околната среда. Реализацията на подобен род мерки трябва да се разглежда и в контекста на тяхната важна роля върху пространственото миграционно поведение на населението в младите възрастови групи.
Разработването на стратегическата рамка за развитие е извършено при пълно отчитане на местните потребности и потенциал за развитие на територията. Предложените цели и приоритети са съобразени с политиките на национално, регионално и местно ниво, залегнали в разработените стратегически и планови документи, действащи на съответната териториална единица.
Отчитайки потребностите на уязвимите и малцинствени групи, свързани с повишаване на стандарта и качеството на живот /точка 3.4./, стратегията за ВОМР се отличава с пряк принос към изпълняваните на национално ниво политики за десегрегация и деинституционализация:
- По отношение на политиката за десегрегация: дефинираните приоритети и специфични цели за повишаване квалификацията и уменията на работната сила, за подобряване и разнообразяване на възможностите за трудова заетост и професионална реализация на различни уязвими обществени групи, се отличава с пряк принос към провежданата национална политика на десегрегация. Приоритетите и целите за повишаване качеството на живот на хората /достъп до обекти на социалната, здравната, образователната инфраструктура/ също са пряко насочени към минимизиране на опасността от социална изолация на уязвими групи в обществото.
- По отношение на политиката за деинституционализация: стратегията отчита възприетата качествено нова социална политика в страната за деинституционализация на деца и стари хора, настанени в социални институции. Стратегията за ВОМР включва реализация на дейности, насочени към предоставяне на широк кръг социални услуги в общността, съобразени с конкретните потребности на различни целеви групи.
Подобряването на състоянието на различните видове инфраструктура е условие за предизвикване на инвеститорски интерес. Селата са обособена уязвима група селища, която не предлага достатъчно развита инфраструктура и се отличава със силно ограничен набор от възможности за професионална реализация. Поради това, стратегията трябва да предложи интервенции за решаването на този проблем, който стои в основата на емиграцията на младо население от селата към градовете и довежда до трайно влошаване на демографската обстановка.
Друг важен въпрос за територията на МИГ, е свързан с прехода към друг тип икономическа заетост, която изисква по-висока квалификация и генерира по-висок доход на единица продукт. В този смисъл един от основните показатели е оценката на броя и квалификацията на заетите, както и технологичната зависимост на сектора с неговата степен на добавена стойност. Динамиката в разпределението на наетите по подсектори и области ще разкрие важни връзки. Вече не е толкова важно да се увеличи заетостта, за да се контролира безработицата. По-важно е да се отговори на въпроса какви са работните места, каква добавена стойност имат те за развитието на МИГ, следователно да се предвидят възможностите за по-конкурентно бъдеще.
Ключов фактор за развитието на МИГ е иновативното „влагане” на конкурентоспособност в икономическите дейности. Конкурентоспособността се разглежда в два основни аспекта - регионална конкурентоспособност и секторна конкурентоспособност. По-важната от двете е регионалната, в смисъл на уникално съчетание на факторите на средата, които правят възможно създаването на нова добавена стойност - по отношение на икономиката, средата за живот, екологичното състояние и др. Необходимо е да се дефинира комбинацията от местни условия и ресурси спрямо перспективите за развитие и финансови условия на доход и възвращаемост. В малките общности конкурентоспособността не винаги означава повишена ефективност на труда, по-малко разходи за единица продукция или по-малко разходи за суровини и материали. Предвид спецификата на територията на МИГ Девин-Смолян трябва да се формулират индикатори, с които да се оцени конкурентоспособността от рода на културна и туристическа атрактивност, разнообразие и уникалност на услугите, степен на ориентация към местните условия и нужди, принос към развитието на местната общност - съхранение на културни традиции и обичаи и/или повишаване на капацитета на човешките ресурси и др.
С оглед на казаното дотук, инициативите на местния бизнес трябва да са свързани не само с желанието за увеличаване на обема на дадено производство, а по-скоро за създаването на нова добавена стойност, включително и в традиционни продукти.
Устойчивото развитие на селското стопанство е от ключово значение за територията, особено като се има предвид потенциала за развитие на еко и био земеделието. Един от начините за повишаване ефективността на земеделското производство е да се стимулира обединяването на малките производители в производствени обединения. Потенциалът на малките земеделски производители за развитие на земеделието и за създаване на заетост в селските райони не бива да бъде подценяван. Трябва да се има предвид, че големите производители не са непременно по-ефективни от малките. В обхвата на МИГ производството на селскостопанска продукция се осъществява главно в дребните стопанства, които са основен източник на заетост и заемат немалък дял от обработваемата земя.
Във връзка с потенциала за развитие на традиционни и алтернативни видове туризъм, можем да разглеждаме предприемането на дейности за разработване на туристически продукти/пакети на територията на МИГ като важна стъпка за оползотворяване на туристически потенциал. Развитието на културно-историческия, екотуризма, селския, водния, СПА и др. видове туризъм влизат в ролята на фактор, който в бъдеще може да доведе до диверсификация на икономиката. Въпреки безспорния потенциал на територията, наличната материална база за развитие на туристическия сектор не е в състояние, което да отговаря на съвременните изисквания на чуждестранните и на българските посетители. Сред другите ограничители за развитието на туризма се открояват: благоустройствените проблеми в някои населени места, затрудненият транспортен достъп до туристическите обекти, липсата на базисна и съпътстваща туристическа инфраструктура, липсата на утвърдени/разработени туристически маршрути. В перспектива атрактивни от туристическа гледна точка биха могли да бъдат културният календар, традиционните обичаи и празници, характерни за района, в случай че бъдат успешно комбинирани с някои природни и културни обекти.
Стратегията за ВОМР отчета ключови области на развитието, определени в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Разработването на стратегията се извършва при следване на възприятия в програмата подход за развитие на селските райони на база собствения /местен/ потенциал за развитие на съответната територия. Дефинираните в стратегията за ВОМР цели, приоритети и специфични цели за повишаване конкурентоспособността на земеделието /развитие на биологично земеделие/ и на туристическия сектор /развитие на екологоустойчив туризъм/ съответстват на стремежа към стимулиране на местното икономическо развитие, базирано на т.нар. вътрешен /ендогенен/ растеж.
Стратегията е разработена в съответствие с национални, регионални, областни и общински стратегически и планови документи, действащи в настоящия програмен период:
-
Национална програма за развитие: „България 2020“
Програмата е рамков дългосрочен документ, определящ визията и общите цели на националните политики за период от 10 години за всички сектори на държавното управление. Документът е успешен опит за интегриране на секторните политики и териториалните им измерения.
-
Национална стратегия за регионално развитие /НСРР/ на Република България за периода 2012-2022 г.
НСРР е основен документ, който определя стратегическата рамка за развитие на национално ниво. Стратегията цели постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите в страната, преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионални различия в контекста на общоприетите принципи на европейската кохезионна политика и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
-
Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2030 г. /Хоризонт 2030/ и Стратегически план за развитие на културния туризъм в България:
Съответствието с посочените документи произтича от значението на туризма за социално-икономическото развитие на изследваната територия. Стратегията за ВОМР на МИГ Девин-Смолян отчита необходимостта от стимулиране развитието на туризма, чрез подобряване състоянието на туристическата и съпътстваща инфраструктура и разработване на проекти за интегрирана консервация, адаптация и социализация на съхраненото недвижимо културно наследство.
‐ Регионален план за развитие на Южен централен район от ниво 2 в периода 2014-2020 г.:
В процеса на разработване на стратегическата рамка на стратегията, са взети под внимание целите и приоритетите за развитие, дефинирани в Регионалния план за развитие на Южен ценрален район от ниво 2 в периода 2014-2020 г.
-
Областна стратегия за развитие на Област Смолян 2014-2020 г.:
На областно ниво рамката за развитие на МИГ Девин-Смолян е съобразена с целите и приоритетите на Областната стратегия за развитие на област Смолян 2014-2020 г. Стратегията определя насоките за развитие на съставните общини и на главните им градски центрове.
-
Общински план за развитие на община Девин 2014-2020 г.
-
Общински план за развитие на община Смолян 2014-2020 г.:
Дефинираните цели и приоритети за развитие се базират на местния потенциал за развитие на територията, чийто подробен анализ е извършен в Общинските планове на община Девин на община Смолян с действие в периода до 2020 г.
|
4.4. Описание на иновативните характеристики на стратегията:
|
Очертаните възможности за развитие на територията на МИГ Девин-Смолян следва да се превърнат в реалност благодарение на мерките за реализация, заложени в стратегията. Стратегията за ВОМР е инструмент, насочен към по-отворен, прозрачен и ясен подход в процеса на взимане на стратегически решения. Стратегията следва да се разглежда в контекста на нейната роля на един устойчив начин за развитие на територията на МИГ. Това развитие е възможно благодарение на структурните инструменти на ЕС, които могат да осигурят постепенен устойчив растеж и развитие, ориентирани към конкретните нужди на местната общност. Бъдещите резултати ще имат непосредствен ефект върху получилите финансиране фирми и организации, както и върху свързаните с тях наети лица, фирми доставчици и др. Това е един от непосредствените, но краткосрочни желани резултати. По-важното е, че изпълнението на стратегията се свързва със създаването на „добра практика”, която да увлича след себе си репродуцирането на нов модел на поведение за развитие и правене на бизнес.
|
4.5. Йерархията на целите - включително цели за крайните продукти или резултатите:
|
ЦЕЛ 1
|
|
ЦЕЛ 2
|
|
ЦЕЛ 3
|
ПОВИШАВАНЕ НА ИНОВАТИВНОСТТА И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ИКОНОМИКАТА И ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА МОДЕРНО И ЕКОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛСКО ПРОИЗВОДСТВО
|
|
РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ, ОСНОВАН НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА РАЗЛИЧНИ ТРАДИЦИОННИ И АЛТЕРНАТИВНИ ВИДОВЕ ТУРИЗЪМ НА ТЕРИТОРИЯТА НА МИГ
|
|
ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ НА МЕСТНИТЕ ЖИТЕЛИ И РАЗНООБРАЗЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ТРУДОВА ЗАЕТОСТ
|
|
|
|
|
|
Приоритет 1.1. Интелигентен растеж на икономиката, подобряване на капацитета за растеж на МСП, развитие на конкурентоспособно земеделие
|
|
Приоритет 2.1. Оползотворяване потенциала за развитие на различни екологосъобразни видове туризъм
|
|
Приоритет 3.1. Повишаване на качеството на живот, обновяване на селищата и развитие на инфраструктурите, стимулиране на устойчивата и качествена заетост
|
|
|
|
|
|
Специфична цел 1.1.1. Повишаване на квалификацията и професионалните умения на земеделските производители и подобряване на възможностите за реализация и заетост в земеделието
|
|
Специфична цел 2.1.1. Развитие на устойчив туризъм - разнообразяване на предлаганите туристически продукти/услуги и подобряване състоянието на туристическата инфраструктура
|
|
Специфична цел 3.1.1. Подобряване параметрите на различните видове инфраструктура и подобряване на достъпа на хората до публични услуги с висока обществена значимост
|
|
|
|
|
|
Специфична цел 1.1.2. Създаване на условия за повишаване на добавената стойност на земеделските продукти и насърчаване на биологичното земеделско производство
|
|
|
|
Специфична цел 3.1.2. Подобряване на възможностите за заетост и професионална реализация, повишаване квалификацията на работната сила и насърчаване на транснационалното сътрудничество в социалната сфера
|
|
|
|
|
|
Специфична цел 1.1.3. Създаване на условия за технологично развитие на икономиката и за повишаване конкурентоспособността на МСП
|
|
|
|
Специфична цел 3.1.3. Стимулиране устойчивото ползване на земеделските ресурси и опазване на околната среда
|
МЕРКИ ПО ПРСР, ОПРЧР И ОПИК ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 г.
|
5. Описание на мерките:
(не повече от 1 страница за всяка мярка)
|
Мерки и дейности за всеки един от фондовете поотделно:
|
ПРСР (ЕЗФРСР)
|
|
Сподели с приятели: |
