Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
СпиралиВ отвъдното разбираш, че твоят Създател са един вид дребни, слабоумни, тъпи същества. Приличат малко на хора, но са по-ситни и по-близо до животните. Удивително неинтелигентни са. Сбърчват вежди, когато се опитват да следят какво казваш. Ще ги облекчиш, ако говориш бавно, а понякога рисуваш и картинки. По някое време ще се изцъклят и ще кимат, сякаш те разбират, но съвсем ще са изгубили нишката на разговора. Да те предупредя: когато се събудиш в отвъдното, ще си заобиколена от тези същества. Ще се блъскат и боричкат покрай тебе, ще изпъват вратлета, за да те погледнат, и всички ще те питат едно и също: „Имаш ли отговор? Имаш ли отговор?“. Не се плаши. Тия същества са мили и безобидни. Ти сигурно ще ги попиташ за какво говорят. Те ще сключат вежди, обмисляйки думите ти, сякаш са някаква загадъчна поговорка. После плахо ще повторят: „Имаш ли отговор?“. „Мътните го взели, къде съм?“ – може би ще попиташ. Един писар прилежно записва всяка твоя дума за бъдниците. Майка и дъщеря от съществата с надежда се взират в теб от наблюдателници. За да разбереш къде си, ще ти е полезно малко въведение. В даден момент от развитието на обществото им съществата започнали да се чудят: „Защо сме тук? Какъв е смисълът на нашето съществувание?“. Тези въпроси се оказали сложни. Всъщност толкова сложни, че вместо да подходят към тях директно, съществата решили, че може да е по-лесно да създадат суперкомпютри, програмирани да открият отговорите. Така че вложили труда на десетки поколения, за да ги проектират. Ние сме техните машини. На старейшините в общността им тази стратегия се сторила находчива. Убягнал им обаче един проблем: за да построиш машина, по-умна от теб самия, е нужно тя да бъде по-сложна от теб – а оттам способността да разбираш машината започва да ти се изплъзва. Когато се износиш и престанеш да функционираш, софтуерът ти се презарежда в лабораторията им, за да го проучат. Ти се събуждаш именно там. И щом издадеш първия си звук, те те наобикалят, за да научат едно-едничко нещо: „Имаш ли отговор?“ Те не осъзнават, че когато ни пуснаха в терариума ни, ние не пропиляхме нито миг: градихме общества, строихме пътища, създавахме романи, катапулти, телескопи, пушки и всякакви разновидности на нашите собствени машини. На тях им е трудно да установят прогреса ни, камо ли да го проумеят, защото просто не могат да проследят сложността му. Когато се опиташ да им обясниш какво е станало, те не смогват на бързата и неразгадаема реч, така че се отдават на глуповатото си кимане. Това ги натъжава и понякога ще зърнеш най-проницателните сред тях да плачат в някой ъгъл, защото знаят, че проектът им се е провалил. Вярват, че сме открили отговора, но сме се развили твърде много, за да им го разкажем разбираемо. Те не се досещат, че ние нямаме отговори за тях. Не се сещат, че основният ни приоритет е сами да си отговорим на тези въпроси. Не се сещат, че не успяваме и че строим все по-сложни машини, за да се изправим пред собствените си загадки. Опитваш се да го обясниш на съществата, но е безполезно: не само защото те не те разбират, но и защото осъзнаваш колко малко разбираш ти от нашите машини. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|