Мащаби
Известно време се тревожихме, че сме откъснати от Бог, но страховете ни се уталожиха, когато пророците разкриха ново прозрение: ние сме Божиите органи, Неговите очи и пръсти, способите, посредством които Той изследва Своя свят. Всички се почувствахме по-добре от това дълбинно чувство на свързаност – ние сме част от биологията на Бог.
Но постепенно стана ясно, че сме свързани не толкова със сетивните, а по-скоро с вътрешните Му органи. Атеистите и теистите се съгласиха, че Той живее само чрез нас. Когато Го изоставим, Той умира. Първо бяхме трогнати, че сме клетките, които изграждат тялото на Бог, но после стана ясно, че сме рак.
Той е изгубил контрол над малките части, които Го съставляват. Ние се делим и множим. Бог и лекарите Му се опитали да спрат растежа, метастазите на тумора, които затрудняват дишането и застрашават кръвообращението Му. Но ние сме прекалено издръжливи. Хвърляйте срещу нас бури, земетресения и епидемии, ние всеки път се разпръсваме, прегрупираме и правим нови, по-добри планове. Развиваме резистентност и продължаваме да се делим.
Бог най-накрая се е примирил с това и кротко си лежи на място, където се събират стерилни зелени коридори.
Понякога се чуди дали го правим нарочно. Дали Неговите обични поданици жадуват да опознаят тялото Му, да плъзнат в метастази из величието Му посредством кръвоносната система? Той не подозира, че ние нямаме представа за това пътуване.
После започва да забелязва нещо. Макар Той да не може да ни спре или нарани, има неща, които могат. Наблюдава ни как се обръщаме към по-малките мащаби, за да се борим със собствените си левкемии, лимфоми, саркоми, меланоми. Става свидетел как поданиците Му се помазват с химиотерапия, приличат се на лъчетерапията. Гледа как хората Му биват безразсъдно сдъвквани от трилионите клетки, които ги съставляват.
И изведнъж Бог се изправя в леглото Си с прозрение: всичко, което се гради върху гърбовете на по-малките мащаби, от тях ще бъде и погълнато.
Сподели с приятели: |