Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
Големите надеждиКато щастлива последица от свободния пазар на капиталистическото общество, най-накрая имаме възможност да определяме сами отвъдното си. То е станало приватизирано и компютризирано. На изгодна цена можеш да запишеш съзнанието си на компютър, за да живее вечно в един виртуален свят. По този начин можеш да виеш срещу смъртта на светлината2, като избереш отвъден живот, който е бърз, яростен и пикантен – въплъщение на фантазиите ти. Можеш да зададеш партньорите си предварително, да увеличиш максимално сексапила си, да фучиш из наелектризирани пулсиращи градове в някое от десетината поршета, с които разполагаш. Получаваш по-здрави мускули, съвършена кожа и плосък корем с плочки. Безчет девици весело очакват пристигането ти. Мобилните телефони и реактивните раници са норма. Денонощно се вихрят щури купони. Нищо чудно, че всеки се реди на опашка за това авангардно отвъдно. Вместо да се превръщаш в храна за червейте, е много по-добре да избереш момента на смъртта си и да посочиш възможно най-доброто бъдеще. Не се включват само шепа набожни люде, които твърдят, че чакат своя Рай, въобразявайки си, че ще се озоват в отвъдно според описанията в Библията. Отдавна надраснала идеята за Бог, Компанията се опитва да им обясни, че фантазиите им не им позволяват да видят своите възможни реалности. Набожните парират, че най-големият им подарък от Бог е способността да виждат отвъд това, което улавят очите, и да вярват в нещо по-велико. Това не е подарък, това е капан, отвръща Компанията. Това е, като да разполагаш с прекрасен партньор, а да копнееш за недостижима филмова звезда. Набожните не склоняват и в крайна сметка получават неутрална смърт в самотно болнично легло. За останалите от нас преходът към виртуалните бъднини е безболезнен: когато уговореният момент настъпи, влизаш в офиса и се отпускаш на червения зъболекарски стол. Сестрата на Компанията те уверява, че ще се почувстваш така, сякаш затваряш очи в офиса им и незабавно ги отваряш пак в твоя величествен виртуален свят. Един техник натиска бутон и лазерен лъч те разпилява на атоми. Копие от триизмерната структура на мозъка ти се пресъздава като нули и единици в хиперклъстер от паралелни процесори. Има само един риск: невролозите и инженерите, разработили тази процедура, не могат да докажат, че работи. В края на краищата, атомизираните хора няма как да дадат обратна връзка. Постигнато е обаче всеобщо съгласие, че при презаписа няма какво да се обърка: всичките ни физични теории предсказват, че създаването на съвсем точно копие на мозъка ще възпроизведе усещането, че си същият човек. Така че всички вярват, че процесът си работи. За съжаление, той не работи. Провалът му не се дължи на некомпетентни програмисти или безскрупулни бизнесмени, а произлиза от неразбирането на космическата схема. Твоята същност не може да бъде свалена и презаписана, защото същността ти (за която Компанията не е вярвала, че съществува като отделна цялост) потегля бързо-бързо към Рая. Въпреки въодушевлението ти при твоя избор на отвъдно, излиза, че Бог в крайна сметка съществува и много се е постарал да ни сътвори задгробен свят. И така, събуждаш се върху меки облаци, загърнат в бяла роба, заобиколен от ангели, свирещи на арфа. Проблемът е, че не това си искал. Ти си се бръкнал дълбоко за отвъдно с бързи коли, опасен чар, пиячка и здрав секс. В сравнение с него този Рай изглежда безнадеждно незадоволителен и застоял. Вместо да хвърчиш с реактивна раница, носиш бял чаршаф, който не ти става. Безкрайни бели колонади са заменили наелектризираните пулсиращи градове. В бюфета се предлага манна и мляко вместо суши и саке. Музиката от арфа е влудяващо бавна. И ти си все така непривлекателен както всякога. Тук няма нищо за правене. Затлъстелите хора вляво от теб играят бридж. Цялото това разочарование напоследък поставя Бог в неловка ситуация. Понастоящем Той прекарва голяма част от времето Си, опитвайки се да утеши паството си сред облачните пейзажи. „Фантазиите ви не са ви позволили да видите вашите реалности – обяснява им, кършейки пръсти. – Компанията не ви даде доказателство, че е истина; защо им повярвахте?“ Въпреки че не го изрича, всеки знае какво си мисли, когато нощем се оттегли в покоите Си: че един от най-големите Му дарове – способността да вярваш в невидени бъднини – се е обърнал срещу Него. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|