Ако се събудиш и се озовеш в това предградие, да знаеш, че си грешница. Не че условията са лоши; тук има телевизори с много канали. От всички страни си заобиколена от съседи, с които от време на време контактувате. Има лавици, пълни с книги, разказващи хубави, но неправдоподобни приключенски истории. Децата ходят на училище, възрастните – на работа. Кариера се гради лесно, а магазините са евтини.
Научаваш, че го наричат Рай. Тук живеем близо до Бог. Единствената мистериозна част е, че всички добри хора, които си познавала – самаряните, светците, щедрите, алтруистите, самоотвержените, филантропите – ги няма. Разпитваш дали са били пратени на по-добро място, в свръх-Рая, но откриваш, че тези добри хора гният в ковчези, като храна за червеите. Само грешниците се наслаждават на живот след смъртта.
Появявали са се много теории защо Бог е създал нещата така. Всеки си има хипотеза и това е обичайната тема на разговор при сбирки около барбекюто. Защо наградените с отвъден живот сме ние? Очевидно е, че Бог не харесва много-много обитателите тук; рядко ни посещава. Но иска да е сигурен, че ни поддържа живи.
Жената от кафенето настоява, че Той пази лошите, също както римляните държали гладиаторите: в даден момент ще се бием до смърт за Негово развлечение. Съседът оттатък улицата има теория, че сме запас за война срещу друг Бог от съседна вселена, и че само от грешниците стават добри войници.
Но и двамата бъркат. Всъщност Бог живее също като нас – ние сме създадени не само по Негов образ и подобие, но и по Неговия социален статус. Бог прекарва повечето от времето си в преследване на щастието. Чете книги, стреми се към самоусъвършенстване, търси си занимания, с които да избяга от скуката, опитва се да поддържа изветряващи приятелства, чуди се дали няма нещо друго, на което да си посвети времето. С хилядолетията е станал по-намусен. Нищо не Го задоволява вече. Времето Го дави. Той завижда на човека за мимолетния му живот, а онези, които не харесва, обрича на страдание в безсмъртието редом със Себе си.
Сподели с приятели: |