Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
Падение на видоветеВ отвъдното, ти си изправен пред невероятна възможност: можеш да избереш какъв да бъдеш в следващия си живот. Би ли искал да си от другия пол? Да се родиш кралска особа? Или безкрайно задълбочен философ? Войник, комуто предстоят победни битки? Но може би ти тъкмо се връщаш от тежък живот. Може би си бил измъчван от бремето на решенията и отговорностите, които са те заобикаляли, и сега копнееш за едно-единствено нещо: простота. Позволено ти е. Затова за следващия рунд избираш да си кон. Пожелаваш си блаженството на неговия простичък живот: следобеди в преживяне сред тучни ливади, красивите извивки на скелета ти и оформените ти мускули, спокойствието на бавно махащата опашка или парата, излизаща от ноздрите ти, докато препускаш из заснежените поля. Оповестяваш решението си. Заклинанията са изречени, магическата пръчка е размахана и тялото ти започва да се преобразява в конско. Мускулите ти започват да набъбват, избуява кече от гъста козина, за да те покрие като уютно одеяло в зимен ден. Вратът ти започва да надебелява и да се удължава, а на теб това ти се струва нормално. Сънните ти артерии увеличават диаметъра си, пръстите ти се срастват в копито, коленете ти се втвърдяват, хълбоците ти заякват, а междувременно, докато черепът ти се удължава до новата си форма, мозъкът ти също търпи промени: мозъчната кора се отдръпва, докато малкият мозък се увеличава, хомункулусът превръща човека в кон, невроните се прегрупират, синапсите се изключват и включват, докато достигнат конските конфигурации, и виждаш как в далечината мечтата ти да разбереш какво е да си кон галопира към теб. Загрижеността ти за хорските дела започва да се изплъзва, стопява се цинизмът ти към човешкото държание и дори човешкият ти начин на мислене започва да те изоставя. Изведнъж, само за момент, осъзнаваш проблема, който си недогледал. Колкото повече се превръщаш в кон, толкова повече забравяш първоначалното си желание. Забравяш какво е да си човек, който да се чуди какво е да си кон. Този миг на прояснение не трае дълго. Но служи като наказание за греховете ти: подобно на страданията на прикования Прометей, ти лежиш, полукон-получовек и знаеш, че не можеш да оцениш постигнатото, без да знаеш откъде си тръгнал. И това не е най-лошата част на твоето откритие. Осъзнаваш, че следващия път, когато се завърнеш тук, с глупавия си конски мозък, няма да имаш способността да поискаш да бъдеш пак човек. Няма да разбираш какво е човек. Изборът ти да се спуснеш надолу по стълбата на разума е необратим. И тъкмо преди да загубиш последните си човешки качества, болезнено размишляваш какво ли великолепно неземно създание, обзето от идеята да намери по-простичък живот, е избрало в предния рунд да се превърне в човек. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|