Сватбена лудост
Изтегляне 2.55 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Колийн Хувър - Лейла (1), Julie-James - Neshto kato ljubov - 11529-b
| Аха. Ясно. През цялото време Вон кимаше разбиращо и претегляше всяка тяхна дума. Но след като през последните осем години бе разпитвал толкова много хора, беше убеден, че историята е прекалено идеално измислена, прекалено подробна и с много детайли. Това бе една от основните грешки, които хората правеха, когато се опитваха да излъжат. Онова, което не можеше да разбере обаче, беше защо Саймън се чувстваше длъжен да го лъже за бременността на Изабел. Заради майка им? Добре, това го разбираше. Катлийн Робъртс произхождаше от силно религиозно, католическо ирландско семейство и имаше консервативни възгледи относно реда, по който трябваше да се случват нещата — първо сватба, после секс, накрая бебе. Вон не се съмняваше, че майка му щеше да бъде силно разстроена, ако научеше, че един от синовете й е забременил жена без брак. Не ядосана. Просто… разочарована. А като добри ирландски момчета Вон и Саймън не обичаха да разочароват майка си. Очевидно обаче, ситуацията между него и Саймън беше различна. Разбира се, брат му можеше да му се довери за неща като тези — те винаги бяха близки и се разбираха отлично. Или поне той винаги бе смятал, че е така. Вон се замисли върху този въпрос, докато допиваше содата си. Тъкмо пиеше последната глътка, когато нещо привлече погледа му. Сияние от розово и червеникаво вляво. 46 В интерес на истината роклята и косата привличаха вниманието му неведнъж тази вечер. Сидни бе навсякъде, усмихваше се, поддържаше разговори, смееше се и както изглежда, винаги попадаше в обсега на погледа му със своите елегантни крака и този проклет паднал от рамото й ръкав. Много хитър номер, разкриващ само част от кожата, което караше един мъж да си представя… и да си представя… хм, разни неща. Неща, които един мъж определено не биваше да мисли за жената, която избягваше цялата вечер. Като пропъди всички тези опасни и порочни мисли от главата си, Вон остави празната чаша върху подноса близо до бара. И в този миг дочу разговора на групичка жени, застанали зад него. — … чух, че приемът ще бъде в „Лейкшор Клъб“ — рече едната. — Не бе ли това мястото, където щеше да е сватбеният прием на Сидни? — попита другата. — Да. Може би Изабел ще използва роклята и воала на сестра си. Така или иначе все някой трябва да ги носи — коментира злобно първата. — Няма начин. Това носи нещастие. Ти нали си чула, какво е станало? Как е открила, че годеникът й я мами? — продължи втората жена. — Шъът — просъска трета на първите две. — Тихо! Млъкнете! Сидни стои на една крачка прошепна тя. Вон погледна през рамото си и видя Сидни да говори с двама мъже, които ако си спомняше точно сред вихрушката от запознанства, работеха в хедж фонда на баща й. Тя стоеше близо до клюкарстващите жени, така че бе напълно възможно да е чула разговора им. Но изражението й не показваше нищо. Тогава сякаш чу собствения си глас. Е, добре. От името на цялото мъжко население, нека аз да бъда първият, който ще ти се извини за онова, което той е направил. Каквото и да е то. Тя беше… малко саркастична в кафенето. Може би повече от малко. Със сигурност не беше се опитала да… да го обиди с речта си. И все пак, след като научи, че бившият й годеник я мамел, той почувства вина заради коментара си тогава. Определено беше време да каже „лека нощ“. 47 Вон откри Изабел и Саймън с намерението да се сбогува набързо и да се измъкне. Но вместо това те го представиха на още хора, които бяха очаровани да научат, че е агент на ФБР и моментално го затрупваха със стандартния поток от въпроси: Носите ли оръжие? Да. И в момента ли го носите? Да. Може ли да го видя? Не. Колко хора сте арестувал? Вероятно по-малко, отколкото очаквате, работата под прикритие изисква време. Изтегляне 2.55 Mb. Сподели с приятели:
|