Сватбена лудост

51
Вон кимна със задоволство, смятайки, че това определение чудесно подхождаше, за да бъде описана Сидни Синклер.
— Това е. Свадлива.
— Означава също и кавгаджийка — извика Уилкинс от съседната пътека между гардеробчетата.
— Благодаря ти, Мириам-Уебстър
[1]
— извика на свой ред Вон с леко ръмжене. — Мисля, че схванахме.
Кейд вдигна вежди.
— Ясно. Кавгаджийката има ли си име?
Тъй, тъй, Вон, ето че попадна право в капана.
— Сидни.
— Но ти току-що си се запознал с нея. За какво бихте могли да се скарате?
— Е, всъщност е по-сложно. Срещнахме се предишния уикенд.
Саймън и Изабел ни поканиха на вечеря, за да ни съобщят за годежа си.
— И тогава ли се поскарахте? — попита Кейд.
Вон започна да увърта.
— Ееее, не беше точно тогава. Технически, кавгата се случи преди вечерята, в едно кафене зад ъгъла. — Той замълча. — Когато се опитах да я свалям.
— Свалял си сестрата на бъдещата си снаха? — попита изумено
Хъксли. Тонът му подсказваше, че не одобрява такова нещо.
— Тогава не знаех, че е сестра на Изабел — отговори в своя защита Вон. — Видях страхотна, сексапилна, самотна жена и се задействах. Това е всичко, което направих.
— И как разбра, че е самотна? — попита Хъксли.
— Дори разбрах, че беше на първа среща. Но нещата между нея и мъжа се провалиха, така че отидох и се опитах да привлека вниманието й — обясни накратко той какво се бе случило.
— И какво стана?
— Нищо. — Вон дръпна ципа на панталона си и видя как приятелите му едва се пребориха да скрият усмивките си. — Тя ми направи профил.
Кейд не можеше да се сдържа повече и се разсмя на глас.
— Да се махаме оттук.
Вон грабна сака си и затвори гардеробчето със замах.

52
— Говоря сериозно. Каза ми, че съм се навъртал с „очевидно здравословното си его“ и ме сравни с дете в магазин за бонбони, когато ставало дума за жени. Опитвал съм се да напълня ръцете си с колкото може повече лъскави лакомства.
Кейд стисна устни.
— Как смее! Това е толкова… — Той се замисли, сякаш търсеше най-добро го определение.
— Толкова точно. Какво невероятно попадение. Много проницателна дама — довърши изречението му Хъксли.
Двамата изпаднаха в луд смях. Вон ги изгледа гневно.
— Започвам да си мисля, че вие момчета се забавлявате яко на мой гръб.
— О, определено — потвърди все още смеейки се Хъксли.
— Но защо? — попита раздразнено той. Те бяха най-близките му приятели, което означаваше, че би трябвало да са на негова страна.
Кейд отговори на въпроса с въпрос.
— Кога за последен път си получавал отказ от жена, Робъртс?
Вон млъкна, трябваше да помисли.
Ето, затова се — забавляваме — ухили се Кейд, отбелязвайки точка за техния отбор.
— Сигурна съм, че ще бъде тук всеки момент — поклати убедено глава Сидни.
Джаки, съсобственичката на магазина за булчински рокли, която бе успяла да вмъкне Изабел по време на обедната почивка като услуга за приятелка, се усмихна учтиво.
— Няма проблем.
Сидни предположи, че приятелката й бе усъвършенствала това
„няма проблем“ като отговор на различни коментари, забележки,
въпроси и ситуации, за да не влиза в спор с по-заможните и често сприхави клиенти на бутика. Въпреки това се чувстваше неудобно заради закъснението на Изабел — нещо, което въобще не бе присъщо за сестра й. Тя провери колко е часът и тъкмо щеше да изпрати съобщение, когато вратата се отвори и Изабел влетя вътре като вихър.
— О, боже! Къде е тоалетната? Трябва веднага да отида! —
извика тя на Джаки.

53
С отворена уста жената посочи коридора вдясно.
Изабел излетя като светкавица.
Миг по-късно една врата се тресна в дъното на коридора. След сконфузено мълчание, Сидни се обърна и мило се усмихна на Джаки.
— Е, поне вече е тук. Имаме напредък.
— Вероятно имате някаква представа за вкуса на сестра си и можем да прегледаме роклите, които съм приготвила? — предложи
Джаки. — Опасявам се, че изборът не е много голям. Заради краткия срок единствената възможност е Изабел да си избере рокля от тези,
които имаме в наличност с нейния размер.
Пет минути по-късно, Сидни се озова в пробната, заобиколена от метри тюл, коприна, сатен и органза. Тя прехвърли роклите, които
Джаки бе избрала за сестра й, и се спря на класическа кройка с висока талия, едно рамо и изящен корсаж от най-фина коприна. Приличаше на роклята, която бе поръчала за собствената си сватба в Ню Йорк. Опипа с пръсти деликатната материя, докато спомените нахлуха в главата й
— първия път, когато Броуди я целуна на стълбите пред апартамента й в Сохо, спонтанното му предложение в Сентрал Парк, вълната от вълнение и щастие, която почувства, докато пробваше собствената си сватбена рокля за последни корекции, само две седмици преди сватбата. И изгарящия гняв от предателството на Броуди.
Вратата на пробната се отвори. Изабел пристъпи и се отпусна на мекия диван.
— Да, това не е никак забавно — простена тя.
— Сутрешно гадене? — Сидни седна до сестра си на диванчето.
— А също така и следобедно, и вечерно. Докторът каза, че може да се случи по всяко време. Урааа! — извика Изабел, вдигайки юмрука си победоносно и подигравателно. — Тази седмица трябваше да избягам от четири среши с клиенти.
— Значи си била на доктор? И как мина?
— Пишках в чашка и те потвърдиха, че съм бременна. Сетне повърнах в легенче, докато сестрата ми взе четири шишенца с кръв.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: