Сватбена лудост

79
Сидни се изчерви, после се обърна към Лорън. Очевидно нямаше намерение да отговори.
— Кога трябва да освободя стаята?
— По обяд. Ще ви бъде сервирана пълна закуска във времето,
което вие изберете — между седем и половина и девет и половина сутринта. В стаята. — Лорън се обърна към Вон. — Аз съм в групата по градинарство към църквата заедно с майка ти. Предай й много поздрави от мен.
— Непременно.
— Тя говори много за годежа на Саймън, но не каза нищо за теб.
— Тя посочи двамата. — Вие двамата отдавна ли сте заедно?
Сидни премига, сетне се обърна към Вон.
— Ние? Той и аз? — Тя се разсмя. — О, не. Нееее!
Вон се усмихна на Лорън.
— В случай че не сте разбрала, отговорът е „Не“.

80
10
След като разопаковаха багажа, Сидни и Изабел се настаниха удобно върху леглото с купчина сватбени списания и се хванаха за работа.
През следващите няколко часа те решиха какъв ще бъде цветът на роклите на шаферките, уточниха списъка на гостите и се спряха на няколко списания със снимки за украса на маси, които да покажат на цветаря. Сидни бе готова да пристъпят към следващата точка от дневния ред — вероятното място, където да направят репетицията,
защото то трябваше да бъде незабавно резервирано, когато вдигна глава и видя. Че Изабел бе заспала от изтощение.
Тя стана внимателно, зави сестра си, събра списанията и тихо излезе от стаята, разнежена от прекараните заедно няколко спокойни и ползотворни часа.
След като влезе в своята стая, взе телефона си и изпрати на Триш имейл със снимката на истинския ключ, който й дадоха на рецепцията.
Мисля, че съм попаднала в Мейбери, написа тя.
След няколко секунди получи отговор от приятелката си.
Чувала съм, че малките градчета нямат шериф. Само мини с
висока скорост с мерцедеса по главната улица и ще те поканят на
среща.
Сидни се усмихна. Де да беше толкова лесно!
Реши, че ежедневното облекло ще бъде по-подходящо за вечеря,
затова се преоблече с джинси, равни сандали и бяла риза. Пусна косата си от кока и използва машата, за да оправи начупените краища. Тъкмо приключи, когато на вратата се почука.
Изабел показа главата си, прозявайки се.
— Саймън току-що ми прати съобщение. Пише, че ще ни вземе след двадесет минути. — Огледа сестра си и възкликна. — Леле! От години не съм те виждала облечена така.
Сидни огледа отражението си в огледалото на вратата на гардероба.

81
— Нещо липсва. Мислиш ли, че някъде в града продават каубойски ботуши?
— Сигурно, но не и такива, с марката „Маполо Бланик“ — заяде я Изабел.
Е, това вече наистина си беше престъпление.
За вечеря Катлийн бе сменила традиционната ирландска кухия и вместо това имаше пиле с лимон, зелени маслини и кускус — което изглежда се приемаше по-добре от Изабел и фъстъчето в нея. Сидни седеше от дясната страна на сестра си, а Катлийн от другата.
Настроението беше весело, всички говореха едновременно и Сидни с изненада откри, че си бъбри с Катлийн съвсем непринудено.
Когато стигнаха до кафето и десерта — вкусен кейк с шамфъстък и шоколадови стърготини, който бе поредното любимо ястие на момчетата, разговорът направи завой и тя предположи, че ще последва неизбежното.
— Забелязах, че не споменаваш нищо за приятел — рече
Катлийн. — Означава ли това, че си сама?
Разговорите около масата стихнаха неочаквано и пет чифта очи се впериха в нея. О, значи отново съм под светлината на
прожекторите.
— Да, сама съм — потвърди тя.
— Не разбирам. Как така едно умно и красиво момиче като теб не си е намерило мъж?
— Мамо — намеси се Вон. — Сигурен съм, че Сидни не желае да бъде разпитвана за личния й живот.
Дълбоко в себе си Сидни знаеше, че той вероятно си бе направил правилен извод за лошия й опит в миналото и просто се опитваше да бъде учтив. Но точно в това беше проблемът. Тя не искаше той да бъде учтив, сякаш бе в беда и се нуждаеше да бъде защитена. Това отношение не бе по-добро от проклетото „Горката Сидни“,
придружено с поклащане на главата.
— Добре съм, всичко е наред, нямам проблем с отговорите. — И
се обърна към Катлийн: — В Ню Йорк излизах с един мъж, но връзката ни приключи малко преди да се преместя в Чикаго.
— А сега, когато отново си свободна, какъв мъж си търсиш?
Вон? — кимна тя към сина си. — Ще ми подадеш ли крема?

82
Той го направи, сетне се обърна отново към нея. Устните му се извиха в едва загатната усмивка.
О, той я предизвикваше, осъзна тя, за да види как ще се измъкне от въпросите на майка му. А тя трудно устояваше на неговите предизвикателства.
— Всъщност имам дълъг списък от качествата, които търся в един мъж. — Сидни отпи от кафето.
Вон вдигна изненадано вежди.
— Имаш списък?
— Да.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: