IV.1.8 Незаконен дърводобив и бракониерство

IV.1.9 Природен парк „Странджа”

Установените в ПП „Странджа" 122 типа природни местообитания го поставят на първо място сред защитените територии в Европа. ПП „Странджа” е единствен представител в ЕС на суббиома „широколистни листопадни гори на умерения климат с лавровиден подлес” и на южноевксинските местообитания.

С влизането в сила на Закона за защитените територии през 1998 г., Паркът е прекатегоризиран в „природен” — една от шестте категории защитени територии, които се управляват с цел опазване на биологичното разнообразие, развитие на научни, образователни и рекреационни дейности, на туризъм и устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционните форми на поминък.

За по-доброто и целево опазване на природното богатство, на територията на Парка са обособени 5 природни резервата, 14 защитени местности и много природни забележителности.

В рамките на проект КОРИНЕ - Биотопи районът на Странджа се определя като приоритетен в екологичната мрежа на страната и една от най-важните консервационни територии в България. На национално ниво Паркът е защитената територия с най-голямо видово разнообразие във всички биологични групи.

На срещата си в швейцарския град Люцерн през 1992 г. министрите на околната среда на Евро­па обявяват Странджа за единствената българска от петте приоритетни за опазване терито­рии от Централна и Източна Европа. Паркът притежава европейско значение по отношение богатството на висшата флора, гнездящите птици и разнообразието от влечуги и световно значение за бозайниците, безгръбначните животни и го­рите с терциерна растителност.

Цялата територия на Природен парк „Странджа" е включена в международната екологична мрежа Натура 2000.

Горски територии в ПП ,,Странджа”

ПП „Странджа” е най-гористият природен парк в България. Над 80 % от територията му (93 638 ха) е заета с гори, в голямата си част терциерни, явяващи се местообитание на повечето реликтни, ендемич­ни и застрашени видове. Естествените широколистни високостъблени гори в Парка заемат 61.1 % от горския фонд (при 28.1% за страната), а горите с издънков произход – 23.8%., като 61 % от тях са в ДГС – Царево. Основните лесообразуватели са дъбовете, които формират 67 % от горите на Парка и представляват 5.2 % от общата площ на дъбовите гори в България. 47 са дървесните видове в Странджа. Източният горун е най-широко разпространен — от морското равнище до най-високите части на планината, като заема 31 % от площта на горите. Благунът заема по-сухи месторастения и се разполага на 29 % от площта. Източният бук заема 18 %, предимно на северните и влажни месторастения. Церът покрива 7%. Обик­новеният и келявият габър заемат по 2 %.

Други широколистни заемат 3 % , като най-характерни са: странджански дъб, космат дъб, клен, брекина, скоруша, черна елша, бял бряст и полски ясен. От иглолистните видове естествено се срещат единично тис, червена и синя хвойна. Общата площ, заета от източния бук в горите на Парка (около 15 000 ха), представлява 30 % от пло­щта на източнобуковите гори в България.

Старите гори с възраст над 100 години са 30 % от горите в защитената територия - три пъти повече от средното за страната. В естествените масиви от стари гори - най-ценните консервационно значими местообитания, често се срещат дървета от източен горун, благун, източен бук и странджан­ски дъб с диаметри от 1.5 - 2.0 м и възраст над 500 години.

Старите гори в Парка, притежаващи истинско разнообразие от екологични ниши, са първичен биотоп на огромен брой местни дендробионтни видове и видовете, които са тясно свързани с тези гори и изчезват заедно с тях. Старите гори са предпочитаният или единственият биотоп на една трета от бозайниците (21 вида) и от херпетофауната (10 вида), на 36 % от гнездящите птици (43 вида), най-малко на стотина видове реликтни, ендемични и редки видове стенобионтни безгръбначни. Старите гори са биотопът и на 14-те вида консервационно значими мъхове. От защитените бозайници трябва да се споменат златката, 4 вида прилепи (дългоух и широкоух прилеп, гигантски и малък вечерник), дивата котка, сънливците, кате­рицата. От птиците това са белогърбият кълвач, черният кълвач, гълъбът хралупар, бухалът, полубеловратата мухоловка, черният щъркел, козодоят и др. Тези гори са предпочитаната размножителна ниша на смока мишкар, щипоопашатата от сухоземните костенурки, колхидския крехар и др.

Характерните за облика на горите в Странджа вечнозелени и листопадни южноевксински и средиземно­морски храсти - странджанска зеленика, лавровишня, кавказка боровинка, копхидски джел, калуна, чашковид­на звъника, пухесто горянче, пирен, странджанско бясно дърво и др. се срещат на около 15 000 ха горска площ.

Иглолистните култури в парка заемат 8.4 % от залесената площ.

Средната възраст на горите в парка е 72 г. (при 45 г. средна за страната). Общият запас от дървесина на горите в ПП „Странджа" възлиза на 16 972 355 куб. м, което съставлява 3.7 % от запаса на горите в България.

На територията на ПП „Странджа" са разположени изцяло ДГС - Звездец, ДГС - Малко Търново, Об­щински гори - М.Търново, ДГС - Кости, ДЛС - Граматиково и малко над половината от ДГС - Царево.