IV.1.12 Добивана дървесина на територията на Бургаска област

IV.1.12 Добивана дървесина на територията на Бургаска област

По видове собственост добитата дървесина през 2013 г. се разпределя по следния начин:

От добитата лежаща маса 29.2 % (163 176 куб.м.) е от наведени санитарни сечи и санитарно прочистване, като при стоящата маса този процент е 30.3 % ( 203 179 куб. м.).

Добитата строителна дървесина е 170 986 куб.м., което е 65.3% спрямо предвиждането на лесоустройствения проект (горскостопанския план), а добитите дърва 386 724 куб.м -134.8 %. По-високата цифра в категорията дърва се дължи на количеството добити дърва за огрев от санитарна сеч и санитарно прочистване - 115 233 куб.м. Изпълнението на едрата строителна дървесина е 27 %, на средната 87 % и на дребната строителна дървесина 63 %.

Изпълнението на иглолистните дървесни видове е 126 % по лежаща маса, а пришироколистните гори този процент е 93 %.

По-високата цифра в лежащата маса на издънковите гори за превръщане в семенни се получава от категорията дърва. Изпълнението на лежащата маса от всички видове собственост при издънковите гори е 111%, 53% е на строителната дървесина и 155% е изпълнението на дървата. Причините за по-голямото ползване от тези насаждения са свързани със засилващия се процес на съхнене при тях от една страна и възможността да се използват семеносните години на благуна, зимния дъб и цера, от друга страна.

По видове гори изпълнението на лежащата маса спрямо предвижданията на лесоустройствения проект (горскостопанския план) е следното: високостъблен дъб 83 %, високостъблен бук 51%, топола 170%, други широколистни високостъблени 88%, издънкови за превръщане 111%, нискостъблени гори 31% и иглолистни 126 %.

Изпълнението на възобновителните сечи е 84 % по лежаща маса спрямо лесоустройствения проект (горскостопанския план), като при иглолистните култури то е най-високо - 166 %. При отгледните сечи това изпълнение е 121%, като тук по-голямо е изпълнението при издънковите насаждения за превръщане в семенни и иглолистните култури.

Ползването в държавните гори през 2013 г. по лежаща маса е 96%, изпълнението на възобновителните сечи е 78 %, а на отгледните сечи е 121% При възобновителните сечи преизпълнението е единствено при иглолистните култури.

Ползването в общински гори през 2013 г. по лежаща маса е 102%, като през последните пет години за периода 2008 - 2012 г. цифрите в проценти са съответно 88%, 71%, 79%, 77% и 86%.

Ползването в гори собственост на частни физически лица през 2013 г. по лежаща маса е 100 % спрямо цифрите по проект, а това собственост на частни юридически лица е 197%.

През 2013 г. на територията на РДГ Бургас са отгледани 722 ха млади насаждения без материален добив в държавните гори, при предвидено ползване по проект 882 ха (82 %).

През 2013 г. на територията на РДГ Бургас е извършено подпомагане на естественото възобновяване чрез изсичане на подлеса в държавните гори на площ 1 417 ха, при предвидено ползване по проект 2 124 ха (67%).

Тъй като тенденциите в световното управление, като децентрализация, прозрачност, отчетност, участие във вземането на решения, стават все по-важни; ролята на националните правителства и местните агенции в управлението на природните ресурси се променя значително, а местните общности се превъръщат във важни заинтересовани страни, които могат да допринесат много. Турското правителство показва големи усилия за подобряване на способността да гарантира участие в планирането и управлението на важни природни зони. Планината Странджа е една от многото такива области, в които участието и партньорството между заинтересованите страни е основна цел на правителството, както е видно от плановете им да обявят тази област за защитена и където участието на заинтересовани страни и планирането на управлението и изпълнението са от първостепенно значение. Изграждането на капацитет е важна и неразделна част за гарантиране на участието и тази стратегия е до голяма степен насочена към засилване на процесите на множеството заинтересовани страни, които потенциално са дори по-важни от гледна точка на резултатите, в сравнение с материалните такива. Този план е изготвен с щедрата подкрепа, активното сътрудничество и насърчаване от страна на много хора и организации.

В района биологичното разнообразие е проверено чрез биосферно сближаване на резерватите, социалната ситуация е оценена, планът за управление е определен чрез сближаване на участието и план за кандидатстване за защитена област, подготвен за причисляването на региона към защитените зони.

За съжаление, що се отнася до Турция, необходимите технически и корпоративни социални мрежи не са структурирани добре, както се изисква, за да се защитят биосферните резервати в Странджа. Една от най-големите причини за този проблем е държавна компания, наречена ISKI (Отдел Води и канализация Истанбул), която променя естествения поток на реки и източници на прясна вода и ги води до Истанбул. Последната останала река, наречена Балабан, е под обхвата на ISKI.

По време на срещата за планиране на биосферата през 2009 г. ISKI настоява, че водите на Странджа са собственост на ISKI според 775-то решение на Министерския съвет от 1990 г. За да се обоснове ISKI представя следното заявление "За ползите на обществото от използване на иновативни и справедливи механизми на ценообразуване, допринася отговора на основните потребности на гражданите, свързани с получаването на дърва за огрев, дървесина, въглерод и вода". Въпреки това, учените съобщават, че естествената структура ще бъде нарушена и 12-те точки в тази област ще бъдат необратимо разрушени.

Биологичното разнообразие не само е важно за Странджа, но също така е от съществено значение за долния басейн. Странджа е източник на вода за повече от 10 милиона души. Докато водоизточниците за прясна питейна вода стават все по-малко и по-малко, наличните източници на вода придобиват значение. В международен план, Странджа е един от най-важните природни райони в Централна и Източна Европа по отношение на природното наследство. Странджа е един от петте най-важните региона в Европа. Освен българския природен парк Странджа, турската част на планината е покрита от гори. Странджа има различна функция в двете страни. В България Странджа се използва като биосферен резерват, но в Турция той се използва като резерват от друг тип. След две години, са определени 130 места. Някои от тях са дълбоки (известни като лонгоз), букови гори, които са много богати на кислород. Освен това се наблюдават и медицински и ароматни растения.

В рамките на проучването по проекта са оценени 12 горещи точки и за 11 от тях са изведени препоръки.

1. Лонгозни гори Инеада

2. Пещерата Дупница и районът около нея

3. Гората от обикновен тис

4. Река Балабан и района около нея

5. Мутлудере (река Резовска)

6. Леярната в Демиркьой

7. Планината Махия

8. Залив Касатура

9. Панаир пристанище

10. Текая (с богато растително многообразие, приета като гореща точка в резултат на теренната работа)

11. Граничната линия при Дерекьой

12.Къйъкьой

Може да се види, че тези 12 точки не могат да бъдат защитени. В Странджа, има 50 каменни мини, които се увеличават с всеки изминал ден.

В доклад, изготвен за река Балабан (4-та гореща точка) от администратора на държавно Водоснабдяване (DSI), се посочва, че "Докладът е изготвен за водноелектрическата централа в село Демиркьой Балабан в границите на Къркларели. Проектът обхваща реките в село Балабан. Една част от водите на Казандере и река Пабук ще задоволяват водните нужди на индустриалната зона в района Ергене в Къркларели чрез язовир, наречен Балабан, който се намира до язовири Комуркьой и Къзълагач и река Балабан". Това поражда някои въпроси за горещите точки и техните методи за защита.

Изискванията за опазване на Странджа, която е една от петте най-значими зони в Източна Европа, са много важни. (GEF II, Биосфера, 1/100000 и планове за опазване на околната среда). 12-те горещи точки, които са посочени по-горе, са в опасност. Докато неконтролираната урбанизация и язовирите застрашават живота на Странджа, планираната каменодобивна кариера, намираща се на 600 м от пещерата Дупница, заплашва естествената структура на пещерата. Построени са животновъдни ферми на хълма Махия, около гората от обикновен тис. Докладите за водноелектрическата централа, която се планира да бъде построена на река Балабан, са готови. Най-големият конфликт е издаването на лиценз за каменодобивна кариера, изградена пред природен образователен център. Издаването на подобен лиценз говори за некоординираност между правителствените органи.

В областта по проекта са регистрирани 345 нови растителни видове. Съществуват 1 377 вида растения. 14 вида са добавени във фауната на Тракия и 16 вида са записани.