Голи Сечи
Голите сечи са такива сечи, при които зрелият дървостой на определена площ се изсича за много кратък период, обикновено непревишаващ една година. Определеният участък от гората, предвиден за изсичане по този начин, се нарича сечище.
Голите сечи са доста разнообразни по отношение на организационните си форми. Сечищата могат да бъдат малки, средни или много големи, с различна форма, разпръснати или концентрирани, и поради това съществуват немалък брой варианти на голите сечи, които могат да се групират в три вида: а) гола сеч на малки площи или тесни ивици; б) концентрирана гола сеч; в) условно гола сеч.
До 1955-1960 г. основен вид главна сеч в нашите нискостъблени гори била концентрираната гола сеч u издънковото възобновяване. Тя намирала широко приложение и в Бургаски окръг. Така били стопанисвани малките и разпокъсани горички сред работните земи и тези край населените места. Резултатите от воденето на голи сечи в нискостъблените гори били незадоволителни. Многократните цикли изтощавали пъните, издънките намалявали, гората се изреждала. Пашата в младите сечища била частично ограничена. Ценните видове закелевявали, а връх вземали габърът и другите второстепенни, но по-бързорастящи и устойчиви видове. Горите се превръщали в редини и шубраци. Бушувала ерозията. През 1955-1960 г. нискостъбленото стопанисване било прекратено и издънковите гори се разделили на две групи: по-добрите от тях се заделили за превръщане във високостъблени, а по-лошите се предвидили за реконструкция и замяна чрез залесяване с по-бързорастящи и високопроизводителни видове.
След 1955-1960 г. концентрираните голи сечи са използвани за създаване на горски култури, лесовъдска дейност особено интензивна до 1985 г. и със задача подобряване състоянието на горите и повишаване на тяхната продуктивност. Последният закон за горите от 2011 г. забранява голите сечи във всички гори с изключение на тополовите и нискостъблените (чл. 104). Концентрираните голи сечи днес могат да се използват при създаване на тополови и енергийни култури и при нискостъблено стопанисване.
Условно голата сеч като дърводобивна се е използвала дълги години чрез изсичане на 60-90 % от запаса на насажденията, а често малоценните видове и дървета са оставяни за частично семенно възобновяване на площта до следващата сеч.
Негативните климатични промени, следствие от замърсяването на атмосферата с парникови газове, нанасят все по-често поражения върху живата природа: мокър сняг, ураганни ветрове, суши, поройни дъждове, необичайни и фатални смени на времето.
От 16 до 18 октомври 2011 г., поради мокър сняг, придружен от силен вятър, са поразени издънковите гори за превръщане във високостеблени в Бургаска област в държавните горски стопанства Средец, Айтос, Карнобат и Садово (Сунгурларе), както и високостъблени гори по северните склонове на Босненското било в ДЛС Граматиково и ДГС Звездец. Причина за това е ранният сняг в облистено състояние на дърветата. Прекършени и повалени са хиляди кубици дървесина. Някои насаждения в ДГС Средец са ликвидирани почти изцяло, а други са засегнати, с различна интензивност от 5-10% до 60-70%.
От екологична гледна точка пораженията върху екосистемите са необратими, както при всяко голямо природно бедствие. Екологичната обстановка е нарушена цялостно или частично със съответните тежки последствия за животинския и растителен свят. От лесовъдско гледище загубите са огромни, но възстановими за дълъг период от време. Трябва да се променят коренно лесовъдските системи и сечи и формите на стопанисване.
В тези райони сечите са условно голи и с големина и форма на сечищата, продиктувани от характера на откритите пространства. Най-важното е да бъдат запазени всички дървета, които не са фатално поразени: изцяло запазени поради млада възраст и малки корони, с частично или напълно пречупени корони, но неразцепени стъбла, с високо пречупени здрави стъбла, които могат да развият вторична корона или да се облистят. Част от последните ще изсъхнат, но това не е фатално, поради необходимостта от мъртва стояща и лежаща дървесина в насажденията.
Вършината и останките от сечта трябва да не се събират на купчини, а да се разхвърлят равномерно върху площта. Те ще играят изключително полезна роля: водохранна, почвозащитна от ерозия, екологична и почвоподобрителна, защита на подраста и бъдещите издънки под формата на мулч. Подлесът трябва да се оставя, ако не пречи на подраста.
Постепенни сечи
При постепенните сечи зрелият дървостой се изсича на няколко пъти през определен период от време от 10 до 40 години. В зависимост от срока на изсичане на зрелия дървостой обикновено се различават два вида постепенни сечи: краткосрочни и дългосрочни. При краткосрочните постепенни сечи зрелият дървостой се изсича в продължение на 10-20 години, а при дългосрочните този период е от 30-40 до 80 години.
Краткосрочна постепенна сеч
От екологична гледна точка краткосрочната постепенна сеч е неприемлива за високостъблените гори, но неизбежна за бедните и сухи месторастения с недълго вечен дървостой. За издънковите гори за превръщане в равнинните части на страната, с биологично стар дървостой, лабилни, неустойчиви и непредсказуеми в условията на глобално затопляне, ще остане главно като постепенно-котловинна и групово-постепенна.
Крайно неприемлива при условията на природосъобразно, многофункционално и устойчиво стопанисване е последната окончателна фаза. За първи път в „Режими за устойчиво управление на горите в Натура 2000" се дава възможност да не се водят окончателни сечи в невъзобновените части на насажденията. При нея следва да се оставят стари дървета, екологична ниша на редица животински видове, сухи дървета със същата задача и за поддържане на почвеното плодородие и т.н. Сечта да се извършва с прескачане през 20 м. и да не се променя рязко екологичната обстановка на големи площи, което води до прекъсване на екосистемата, особено за безгръбначните животни.
В по-високите планински райони днешните издънкови гори за превръщане са в голяма степен семенно - издънкови. Минали са няколко отгледни сечи, при които са изваждани некачествени и издънкови стъбла. Внимателно следва да се оцени съотношението издънкови и семенни стъбла и там, където вече преобладават семенните, насажденията да се прехвърлят във високостъблените гори и в тях да се водят съответните възобновителни сечи. В останалите са за предпочитане дългосрочни и само в редки случаи краткосрочна възобновителна сеч.
Групово-изборна сеч
Тази сеч е известна в теорията и практиката още със следните наименования: котловинна сеч, дългосрочна постепенна, изборно-сечищна, неравномерно-постепенни и т.н.
В България групово-изборната сеч е била планирана на много места в смесени насаждения и пресечени терени, но на практика не е прилагана никъде, причина за което е дългосрочният характер и по-сложната техника на извеждане. В наредбата за сечите от 2004 г. тя е наречена групово-постепенна, каквато е в действителност. Освен това се приема и швейцарската фемелна сеч – неравномерно–постепенна, която се видоизменя през 2008 г. при демонстрацията на терена, а още повече с наредбата за сечите от 2011 г. във все по-голямото желание да се придаде дърводобивен характер.
Групово–постепенна сеч
Групово-постепенната сеч се провежда във високостъблени насаждения с преобладание на сенкоиздръжливи дървесни видове, рановъзрастни високостъблени насаждения, високостъблени насаждения от светлолюбиви видове, където и когато възобновяването е от сенкоиздръжливи видове.
Неравномерно–постепенна сеч
Неравномерно-постепенната сеч, съгласно новата наредба, се провежда за създаване на насаждения със сложна вертикална, хоризонтална и възрастова структура при възобновителен период не по-малък от 40 години за светлолюбивите дървесни видове и не по-малък от 80 години за сенкоиздръжливите. Сечта се прилага в насаждения в добро здравословно състояние с площ не по-малка от 5 хектара и склопеност над 0.6.
При провеждане на неравномерно-постепенната сеч в насажденията се оформят участъци за възобновяване, участъци за отглеждане и участъци с висока склопеност, в които се задържа възобновяването и участъци, в които няма да се провеждат лесовъдски мероприятия.
При неравномерно-постепенната сеч интензивността на сечта е до 30%, при повторяемост през 5 до 15 години, в зависимост от възобновителния период и хода на възобновителните процеси.
Постепенно-котловинна сеч
При възобновяването на дъбовите гори в Странджа и Източна Стара планина у нас е обоснована, предложена и внедрена постепенно-котловинната сеч. По същество тази възобновителна сеч представлява гъвкаво комбиниране на постепенната с групово-изборната (котловинна) сеч и то след извеждането на първата или втората фаза на постепенната сеч, когато под равномерно изредения зрял дървостой са вече налице хармани от гъст подраст, който се освобождава чрез отваряне на котли.
Техниката на сечта се състои в следното. В насаждение с нормална склопеност се извежда първата фаза краткосрочно-постепенната сеч, като склопеността се намалява до 0.7. След успешно осеменяване, когато подрастът е неравномерен и групов, разкриването му става под формата на котли. Котлите се разширяват, когато възобновяването под склона на дървостоя около тях е достатъчно. Ширината на ивицата за разширяване на котлите се определя от количеството и гъстотата на подраста. Разширяването продължава до окончателното изсичане на зрелия дървостой. В зависимост от хода на възобновяването общата продължителност на сечта е от 10-15 до 25-30 години. При елитни дървостои тя може да се удължи и повече.
Особеност на комбинираната постепенно-котловинна сеч е това, че изсичането на дървостоя в ивиците става на един път. Предимствата на тази сеч се състоят в това, че тя е по-гъвкава по отношение на осеменяването н разкриването на подраста в своевременно възобновените места.
В Наредба 33 възобновителния период се определя на 20 години, а в наредба № 8 от 201 1 г. на 30 години.
Изборни сечи
Изборните сечи са такава система на главната сеч, при която ежегодно или през определен период се изсичат само отделни или групи дървета, които се смятат за зрели или са достигнали определени размери, възраст и качество. При тази сеч по начало не се изсича цялото насаждение, а винаги площта е заета с дървета, при това разновъзрастни, от всички класове на възраст. При изборната сеч няма възобновителен период, няма определено сечище, не се прави разлика между главна и отгледна сеч. При естественото възобновяване се използват всички семеносни години през целия период на съществуването на гората на дадена площ. Тачи сеч се повтаря през всеки 3-10 години. Този период се нарича турпус на стопанството.
Сподели с приятели: |