IV.1.10 Горите на област Бургас и климатът

IV.1.10 Горите на област Бургас и климатът

Всичко това налага преразглеждане на начина, по който се стопанисват природните ресурси и поставяне на стопанската дейност на регламентирана екологична основа, преди да са настъпили резки и необратими изменения на климата.

Горите играят важна роля в процеса на формиране и изменение на климата. От една страна те представляват основен резервоар на въглерод, а от друга са уязвими на очакваните климатични промени с тенденция към глобално затопляне. Горите са основен поглътител на въглероден диоксид (СО2) и имат значителна роля за намаляване емисиите от парникови газове в атмосферата, като връзват въглерода в натрупаната биомаса и фактически поглъщат СО2.

Значителният горски ресурс в област Бургас и България като цяло и неговото устойчиво стопанисване и развитие е важен фактор за намаляване на парниковите газове. Прогнозите за динамиката на горските ресурси за периода 2015-2030 г., изготвени съобразно Европейския модел за информация и сценарии за горите – EFISCEN, 2009, показва, че българските гори в момента са резервоар на 229 млн. тона въглерод, който през 2020 г. се очаква да достигне 264 млн. тона, а през 2030 г. – 288 млн. тона въглерод. По данни от Третия национален план за действие за измененията в климата, през последните 21 години, поглъщането на парникови газове от гори, пасища и ливади компенсира между 11,35 % - 19,9 % от общите емисии на парникови газове в България. С най-голяма роля за поглъщането и складирането на въглерод (94-95 % от общото поглъщане) са териториите, заети от гори.

В Националната стратегия за развитие на горския сектор 2013-2020 г. е отбелязано приоритетното значение на поддържането на жизнени, продуктивни и многофункционални горски екосистеми, способстващи за смекчаване на негативните последици от измененията в климата.

В този контекст, в дългосрочен план е необходимо да продължава да се развива идеята за устойчиво и многофункционално управление на горите, насочена към поддържане или увеличаване на запасите от дървесина и съответно въглерод в горите, като същевременно се осигурява устойчив годишен добив на дървесина и дървесни продукти.

Увеличаването на площта на горите чрез залесяване на изоставени земеделски земи, голи и обезлесени територии, ерозирани и застрашени от ерозия територии, както и ускоряването на мероприятията по отглеждането на горите и подобряване на санитарното им състояние, ще позволи те да изпълняват по-добре своите продуктивни, екологични и защитни функции, което от друга страна ще оказва и положителен ефект върху повишаване усвояването на въглероден диоксид и натрупването на въглерод в горските територии.

Следва да се има предвид, че изменението на климата от своя страна ще доведе до негативни последици за горите, които най-вероятно ще включват промени в тяхното състояние и продуктивност, както и промени в географския обхват на някои дървесни видове.

В България през последните години са извършени множество наблюдения и проучвания на климата в страната, които потвърждават, че от края на 70-те години на 20 век се наблюдава тенденция към затопляне, положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха, намаление на дебелината на снежната покривка, изместване на границата на широколистните гори към по-голяма надморска височина.

В разработените оптимистични, песимистични и реалистични климатични сценарии за 2020, 2050 и 2080 г. в „Програма от мерки за адаптиране на горите в Република България и намаляване на негативното влияние на климатичните промени върху тях” (разработена в изпълнение на проект FUTURE forest по програма INTERREG IVC на ЕС) и въз основа на очертаната тенденция за повишаване на температурите и свързаното с тях засушаване, се очаква негативно влияние върху растежните условия за горските дървесни видове в долната лесорастителна зона (до 800 м. н.в.). В Програмата са дефинирани главните зони на уязвимост в страната при климатични промени, предвид различията в географското положение, надморската височина, близостта до водни басейни и др.

при съвременен климат (1961-1990) (а) и при климатични промени за: 2020 г. (b – реалистичен сценарий), 2050 г. (с – реалистичен сценарий), 2080 г.(d – оптимистичен, f – реалистичен и g – песимистичен сценарий).

Зона А (червен цвят) – твърде висока степен на уязвимост; Зона Б (жълт цвят) – висока степен на уязвимост; Зона В (зелен цвят) – средна степен на уязвимост; Зона Г (син цвят) – ниска степен на уязвимост; Зона Д (виолетов цвят) – твърде ниска степен на уязвимост.

Видно от графиката по-горе, главните зони на уязвимост са дефинирани в шест основни направления за развитието на горските екосистеми при климатичните промени в България, съответно при управлението на водите, опазването на горските почви, опазването на биологичното разнообразие, биологичната продуктивност, управление улавянето на въглерода и при природни рискове (пожари, вредители, болести и др.).

Независимо от сценариите, територията на област Бургас попада в зони с висока степен на уязвимост на горските екосистеми. В този контекст като основни предизвикателства пред развитието на горския сектор могат да бъдат посочени:

• 
  Осигуряване на достатъчно инвестиции за залесяване и отглеждане на култури, както и за създаване и поддържане на полезащитните пояси;
  
• 
  Подходяща политика за подпомагане на недържавните собственици при залесяване;
  
• 
  Превенция на обезлесяването чрез екологосъобразно стопанисване, целящо засилване на средообразуващи функции на горите и редуциране на площта от усвоени горски територии за изграждане на пътища, строителни обекти и др.
  
• 
  Предприемане на адекватни мерки за предотвратяване на опасността от ерозия на почвата в земеделски и горски територии.
  
• 
  Опазване и разширяване на градските и извънградските лесопаркове и зони за отдих с цел увеличаване на потенциала за улавяне на въглерод в урбанизираните територии.
  
• 
  Увеличаване капацитета на горския сектор в областта на усвояване и редуциране на парникови газове и вредни емисии в атмосферата.
  
• 
  Необходимост от адаптиране на залесяванията към очакваните климатични промени и потенциала за натрупване на въглерод.
  
• 
  По-широко използване и оползотворяване на енергия от биомаса чрез изграждане на нови или подобряване на съществуващи инсталации за генериране на енергия от биомаса.
  
• 
  Повишаване усвояването на средства от Европейския съюз (в т.ч. от ПРСР) и др. външни източници за изпълнение на дейности, свързани с климатичните промени и устойчивото управление на горските територии.