Свободни икономически зони същност и характеристика

От гледна точна на теорията на международните икономически отношения свободните икономически зони се разглеждат като явление, което изразява интернационализирането на икономиката на страните и характеризира съвременния етап на развитие на сътрудничеството помежду им. Те изразяват една съвременна характеристика на международните икономически отношения, а именно многообразието и многостранността на техните форми на функциониране и регулиране. Появата им и бързото им разпространение са израз на тенденцията на най-пълно и реално прилагане на принципите на глобалните форми на международните икономически отношения, в т.ч. международната търговия, международното движение на капитал. Те имат за цел институционализирането на национално и световно равнище на механизми за по-либерално регулиране на тези форми и извличането на присъщите им икономически изгоди.

В този смисъл свободните икономически зони се характеризират с относителна самостоятелност в структурата на международните икономически отношения от гледна точка на основите на функциониране, особеностите на регулиране и тенденциите в развитието. Ето защо свободните икономически зони са определени от основните черти на международните икономически отношения и представляват автономна част в тяхната технологична, пазарна, териториална и социална структура.

Според достигнатите мащаби и според особеностите на развитие като форма на международните икономически отношения свободните икономически зони се характеризират с общи и специфични черти.

- Свидетелстват за изпреварващото развитие на съвременните интензивни и високоефективни форми на отношения между страните като технологичен обмен и високоефективни форми на отношения между страните като технологичен обмен и сътрудничество, внос на инвестиции, електронен обмен на информация.

- Утвърждават тенденцията към либерализиране на международните икономически отношения и на тяхното съгласувано регулиране.

- Създават условия за преодоляване на историческите различия в степента на икономическото развитие и мащаба на пазара, присъщи на отделни страни, на интеграционни общности, на световни региони.

- Изразяват тенденцията на развитие и регулиране на икономическите интереси според географската, културно-историческата, религиозната и езиковата принадлежност на страните и реализиране на външнорегионални предимства, при което се повишава ефективността на участие в международните икономически отношения.

Специфичните характеристики на свободните икономически зони се отнасят до начина на приспособяване на страните към бързо изменящите се стопански условия в света, възможността за тяхното по-ефективно стабилно участие в международните икономически отношения

Тези характеристики определят свободните икономически зони като твърде сложно явление от гледна точка на международните икономически отношения. Макар че се създават на част от територията, основа за тяхното съществуване са икономическите интереси на различни страни.

Възможността за получаване на икономически ефекти от създавани свободни икономически зони се реализира в условия на комбиниране на различни икономически, пазарни, териториални, производствени и комуникационни фактори. Такива различни икономически условия в съвременния свят са налице поради различната степен на развитие на отделните страни, но също така на отделните региони в тях. Именно различието в регионалните, външноикономическите,свотовнополитическите условия на страните е основа за съвременното глобално разпространение на свободните икономически зони.

България, като една от страните, търсещи начини за създаване на нови работни места и за подобряване на своя износ трябва да се стреми към политиката на икономическа либерализация.

Свободните зони или свободните пристанища са известни в световната история още от древни времена. Те са съществували в средиземноморския басейн преди хиляди години като институции и териториални обекти, чрез които търговците са получавали защита и стимули за дейността си в условията на политическа несигурност, променлива икономическа конюнктура и местен протекционизъм. Първите свободни безмитни зони започват да функционират от древността - остров Делос е едно от първите свободни пристанища. Същността на тези пристанища е: географска територия, в която се предоставят разнообразни улеснения за осъществяване на промишлена търговска и обслужваща дейност.

С течение на годините концепцията за свободните търговски зони е претърпяла значителна еволюция. Колониална експанзия в Азия през XVIII и XIX век довежда до създаването на свободни зони в Гибралтар, Сингапур и Хонконг. Първоначално най-голямо значение се е придавало на търговията и на складовите операции. В повечето случаи дори незначителни обработващи операции върху стоките са били забранени. Първата зона, в която е било разрешено производството, е създадена през 1959 г. на летище Шанън в Ирландия, с което се слага началото на експортно ориентираните промишлени зони. Успехите на зоната на летище Шанън доведоха до разпространението на зони с подобен статут в Тайван, Корея, Филипините, Малайзия и Мавритания. С течение на годините, през 70-те в САЩ и Бразилия има зони, които са предимно импортно насочени. В Манаус Бразилия, функционира безмитна зона с основен предмет на дейност селско стопанство, която служи и като пилотен обект на тропически модел аграрно производство.

През последните две хилядолетия в целия свят функционират над 12 000 различни видове свободни икономически зони. Първите свободни икономически зони са създадени преди повече от 100 години. Високоразвитите страни създават и първите научни паркове. През 50-те години на миналия век в САЩ в района на гр. Сан Франсиско е създаден научен парк “Силиконовата долина”.

Концепцията за свободните икономически зони се разпространява из целия свят, главно в развиващи се страни.

Съществува голямо терминологично разнообразие в наименова-нието на зоните, което се обяснява както с доминиращата дейност и предлаганите преференции, така и с политическите и икономическите различия в отделните страни. Така например в много от социалисти-ческите държави се използваше терминът “специална икономическа зона”, който акцентираше на факта, че за разлика от забраната на частната инициатива в цялата страна, специалната зона е територия, където частният бизнес и частната инициатива (разбира се най-вече на чуждестранни юридически лица и смесени фирми) са разрешени. Прилагането “свободни” се отнася от своя страна до смекчаването или премахването на бюрократичните и административните ограничения за внос, износ, собственост, чуждестранна валута, условия за започване на бизнес.

Съдържанието на понятието “зона” също е претърпяло еволюция заедно с развитието на концепцията. Първоначално под зона се разбирало ограничена географска площ. По-късно идеята се променя и добива административен вариант - дават се привилегии и статут на административни граници - понякога това е цялата територия на страната (какъвто е случаят с Мавритания), цялата гранична територия с друга страна (като в Мексико и граничните му територии със САЩ) или цели провинции и градски територии (Китай). През 1992 г. е подписано споразумение за създаване на Новата Североамериканска зона на свободна търговия (НАФТА), включваща Канада, САЩ и Мексико.

Принципите и правилата за свободните зони са разработени в Приложение №1 на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите формалности, съставена в Киото на 18.05.1973 г. Тази конвенция е плод на многогодишен труд на Световната митническа организация със седалище в Брюксел.

Съгласно Приложение №1 свободната митническа зона е част от територията на една държава, в която общо взето се счита, че стоките, влезли в нея не се намират на митническа територия по отношение на заплащаните митнически сборове. Митническият контрол е преди всичко за влизащите и излизащите от зоната стоки. В определение дадено на свободните зони от Търговския департамент на САЩ се посочва, че Свободната зона е малък индустриален парк определен географски. Икономическите предимства са в нейната гъвкавост, данъчни облекчения, съкратени срокове за получаване на правителствени разрешения и независимо ръководство, непопадащо под тежестта на националната икономическа политика.

В източноевропейските страни законовата основа на свободните икономически зони се създава през 80-те години. В Унгария през 1982 г. се създават първите територии за съвместна продукция съгласно разпореждане на Министерството на финансите. В Полша закон за свободните икономически зони се приема през 1988 г. Една от първите зони е Шчечинското пристанище. В Русия законови основи за свободните икономически зони се разработват от началото на 90-те години. Създават се първите експериментални зони в района на Балтийско море, Черноморското и Тихоокеанското крайбрежие. В бившата Югославия свободните икономически зони се развиват съгласно закон от 1985 г. В Румъния условията за свободните икономически зони се определят с декрет на Държавния съвет от 1978 г. В България законова основа за свободните икономически зони се създават през 1987 г. През 1993 г. те са 6 на брой.

В международните документи свободните зони се определят по-просто като “географски територии”, където се премахват традиционните ограничения, налагани от производителните отрасли.

На базата на световната практика можем да определим няколко модела на свободни зони, които са се наложили на национално равнище:

1.Териториално ограничени, малко на брой ефективно действащи зони, разположени на места с ключово географско и икономическо положение, добре осигурени инфраструктурно и административно.

Тенденциите на развитието на съвременните свободни зони са: нарастване на броя, предимствено развитие на зоните за съвместно предприемачество и на технологичните и научните центрове, нарастване на въздействието им върху макроикономическото развитие на страните на чиято територия са създадени.

Свободните икономически зони въздействат върху световната икономика посредством стимулирането на глобалните форми на МИО, сближаването на условията на стопанска дейност, либерализирането на икономическата политика и разпространението на технологичните предимства на високоразвитите страни в другите страни.

На фона на разширяващото се значение на свободните зони за икономиките на страните, България се явява длъжник на своето икономическо развитие. Като се вземе предвид липсата на цялостна стратегия за развитие на свободните зони в Република България, както и разхвърляната законодателна уредба на някои основни отношения, съществуващи на териториите на свободните ни зони, то наличието на Указ 2242 за свободните зони далеч не може да отговори на всички нужди от законодателно уреждане на взаимоотношенията във връзка със свободното движение на стоки и предоставянето на услуги между държавите.

Българската свободна зона трябва да се стреми да бъде от "най-висо­ка класа" във всяко отношение - особено в такава важна област като данъчното облагане.

Свободните зони могат да оказват въздействие върху насоките на националната политика и върху икономическото развитие. Един поглед върху динамиката на политическите промени показва защо това е така. Усилията за провеждане на комплексни икономически реформи на национална основа, често пъти биват блокирани от окопалата се бюрокрация и от удостоените с привилегировани интереси. Обратно, определеният успех на свободните зони в извършването на радикални политически реформи може да се отнесе към тяхната географски насочена природа. Тъй като е засегната само част от територията, институциите, заинтересовани от запазване на съществуващото положение, рязко се мобилизират в ревностна опозиция, когато се предлага нова либерализирана икономическа политика за (ограничени) части на зоната. Основни подобрения в инвестиционния климат на зоната могат да бъдат постигнати от поддръжниците на либерализацията, без да бъде необходимо да изразходват политически капитал в голям размер.

И накрая, като конкретни примери за успешната политика на свободния пазар, свободните зони могат да помогнат и за промяна в общия климат на общественото мнение. Тъй като свободните зони са недосегаеми за деформации, предизвикани от традиционната политика, една успешна програма на зоната с течение на времето прави очебийна разликата във възможностите на новата и старата политика. Демонстрационният ефект получен от успеха на свободните зони, може да засили увереността на поддръжниците на либерализацията на цялата икономика. При всички горни случаи свободните зони могат да станат катализатор за значително интегриране в световния пазар.

Използвана литература

1. Указ № 2242 за свободните безмитни зони.

2. Кучев Стр., “Митническо право”, С., 1998 г.

3. Янкулов, Я. Свободни икономически и офшорни зони; Тракия М; С.; 2004г.;

4. Правилник за приложение на Указ № 2242 за свободните безмитни зони

5. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона - Бургас

6. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона - Видин

7. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона - Русе

8. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона - Пловдив

9. Правилник за управление и стопанисване на свободната безмитна зона - Свиленград